Той остави чашата си.

— А може би причината толкова настойчиво да си пъхаш носа в живота ми, с безполезните си опити да го анализираш, е, защото не искаш да изпаднеш в депресия, като се замислиш за собствените си каши и проблеми.

— Навярно.

Тъкър се надигна от люлката.

— Какво ще кажеш да отскочим до града и да хапнем?

Днес и без това бе прекарала твърде много време с него, ала не можеше да понесе мисълта да кукува тук сама, докато той се тъпче с немски шоколад.

— Добра идея. Чакай само да си взема един пуловер.

Докато вървеше към спалнята, Моли си повтаряше това, което вече отлично знаеше. Да излиза на вечеря с него, беше глупава идея, също толкова тъпа, както да седят двамата на верандата и да пият вино. И почти толкова неуместна, колкото да живее под един покрив с него.

При все че нямаше намерение да го впечатлява с външността си, тя реши, че едно шалче би подхождало повече на лятната й рокля, отколкото пуловер. Измъкна яркочервената покривка за маса, която откри забутана в долното чекмедже на скрина. Докато я разгъваше, зърна нещо странно върху нощното шкафче, което го нямаше преди и определено не беше нейно.

— Пфууу! Отврат!

Възмутеният й вик прозвуча толкова силно, че Кевин нахлу в стаята.

— Какво има?

— Погледни това! — Тя посочи към малкото шишенце с парфюм. — Онази нахална малка… развратница, която си вре носа навсякъде!

— Какви ги дрънкаш?

— Ейми е оставила онзи парфюм там! — Извъртя се към него. — Ухапи ме!

— Какво ти става, защо си толкова бясна? Аз нищо не съм направил.

— Не! Ухапи ме! Направи ми смучка ето тук. — Посочи с пръст шията си, няколко сантиметра над ключицата.

— Искаш да ти направя смучка?

— Да не би да си глух?

— Само втрещен.

— Няма кого друг да помоля, а повече не издържам да получавам брачни съвети от една деветнайсетгодишна нимфоманка! Смучката ще сложи край на това.

— Не ти ли се струва, че напълно си откачила?

— Хайде, продължавай. Подигравай ми се. Но към теб не се отнася по същия снизходителен начин, както към мен.

— Не си го и помисляй. Няма да ти правя смучка.

— Хубаво. Ще трябва да намеря друг кандидат.

— Няма да стане!

— Отчаяните обстоятелства изискват отчаяни мерки. Ще помоля Шарлот Лонг.

— Отвратително.

— Тя знае какви ги вършат онези две влюбени гълъбчета. Ще ме разбере.

— Само като си представя как онази жена се надвесва над врата ти, и губя апетит. И не мислиш ли, че ще е малко неудобно да се развяваш наоколо със синина на шията?

— Ще си облека блуза с яка и ще я вдигна.

— А после ще я свалиш, когато видиш Ейми.

— Добре де, реагирах прекалено и малко ме е срам. Обаче ако не направя нещо, ще се наложи да удуша хлапачката.

— Тя е просто една тийнейджърка. Какво ти пука?

— Добре. Да не говорим повече за това.

— А да те оставя да изприпкаш при Шарлот Лонг? — промълви той дрезгаво. — Няма да стане.

Тя преглътна.

— Значи ти ще я направиш?

— Предполагам, че се налага.

О, боже… Моли стисна очи и наклони шия към него. Сърцето й бясно заби. Какви ги вършеше?

Явно никакви, защото той не я докосна. Младата жена отвори очи и примигна.

— Може ли, ъъъ… да побързаш?

Кевин не я докосна, но не се и отдръпна. О, господи, защо беше толкова великолепен? Защо не беше сбръчкан и с тумбак, вместо да прилича на ходеща реклама на мускулести тела?

— Какво чакаш?

— От четиринайсетгодишен не съм правил смучка на момиче.

— Ако се съсредоточиш, съм сигурна, че ще си спомниш как става.

— Проблемът не е в съсредоточаването.

Блясъкът в тези яркозелени очи красноречиво подсказваше, че поведението й я бе довело на границата между ексцентричността и лудостта. Изведнъж яростта й стихна. Трябваше някак си да се измъкне от неловката ситуация.

— О, няма значение, забрави.

Обърна се, за да си тръгне, ала той я улови за ръката. Допирът на пръстите му я накара да потръпне.

— Не съм казал, че няма да го направя. Просто ми е нужна малка загрявка.

Моли не можеше да помръдне дори, подът под краката й да бе пламнал.

— Не мога просто така да ти се нахвърля и да те ухапя. — Палецът му погали ръката й. — Не ми е присъщо.

Кожата й настръхна, когато той вдигна ръка и пръстите му се плъзнаха по извивката на шията й.

— Всичко е наред. — Моли се ядоса заради хрипливите нотки в гласа си. — Нахвърли се и хапи.

— Аз съм професионален спортист. — Думите му бяха като съблазнителна ласка на опитен любовник. Пръстите му продължиха да описват възбуждащи кръгчета по врата й. — Ако не си добре разгрят, можеш да се нараниш.

— Нали тъкмо това е целта? Да има… рана?

Той не отвърна и дъхът й секна, когато устните му приближиха. Сякаш я разтърси електрически ток, когато докоснаха ъгълчетата на нейните.

Не ги впи, но тя имаше чувството, че цялата се разтапя. Чу тих, неясен звук и осъзна, че излиза от нея — най-лесната жена на планетата Земя.

Той я привлече нежно към гърдите си, но близостта на тялото му я изгаряше. Твърди мускули и топла плът. Тя искаше да усети вкуса на устните му и извърна глава, за да ги потърси, но той лекичко се измести. Вместо да й даде целувката, за която жадуваше, Кевин само бръсна нежно ъгълчето на устата й.

Кръвта й запрепуска лудешки във вените. Устните му се спуснаха по брадичката към шията й. Изглежда, че беше готов да изпълни молбата й.

Размислих! Моля те, не ме хапи!

Сякаш чул мислите й, той се подчини. Докосваше леко шията й, докато дишането й се учести и накъса. Мразеше го, задето си играеше така с нея, ала нямаше сили да се отдръпне. И тогава той сложи край на мъчението и я целуна истински.

Светът се завъртя и всичко се преобърна. Ръцете му я обгръщаха собственически, все едно мястото й беше в обятията му. Моли не знаеше чии устни се разтвориха първи, но езиците им се докоснаха.

Това беше целувка, родена в самотни копнежи. Целувка, която продължи цяла вечност. Целувка, която й се струваше толкова естествена и правилна, че младата жена не можеше да си припомни причините, поради които не биваше да се случва.

Ръката му се зарови в косата й, а твърдите му мускулести бедра се притиснаха към нейните. Моли усещаше възбудата му и се топеше от щастие, че тъкмо тя я бе предизвикала. Гърдите й настръхнаха, когато дланта му ги покри.

Кевин извика и рязко отдръпна ръката си.

— По дяволите!

Моли отскочи назад и погледът й се стрелна инстинктивно надолу, за да провери дали на бюста й не бяха поникнали остри зъби. Но бедата не беше там.

Съпругът й се взираше кръвнишки в Ру, чиито остри нокти се бяха забили в крака му.

— Махай се, песче такова!

Все едно я заля студен душ и Моли се опомни. Как можеше да се натиска с господин Суперсекси? И дори не можеше да хвърли върху него вината, задето нещата са стигнали твърде далеч, тъй като тъкмо тя бе започнала всичко.

— Спокойно, Ру. — С треперещи пръсти отскубна кучето от крака му.

— Никога ли не изрязваш ноктите на този клингон?

— Той не те нападна. Просто искаше да си поиграе.

— Така ли? Аз също!

Помежду им се възцари продължителна тишина.

Искаше й се мъжът й пръв да отвърне поглед, ала той не го стори, така че и тя не отмести своя. Бе доста изнервящо. Едва се сдържаше да не се свре под леглото, но Тъкър, изглежда, имаше намерението да стърчи тук през цялата вечер и да размишлява. Гръдта, която бе докоснал, пламтеше.

— Нещата се усложниха — промърмори накрая Кевин.

Моли се бе накиснала в доста лепкава каша, забърквайки се с играч от НФЛ, затова реши храбро да пренебрегне омекналите си нозе.

— Не и за мен. Между другото, много готино се целуваш. За разлика от мнозина спортисти, които само те олигавят.

В очите му се мярнаха дяволити искрици.

— Продължавай да се бориш, Дафни, не унивай. Е, ще излезем ли да вечеряме, или да се заемем отново с онази твоя въжделена смучка?

— Забрави за смучката. Понякога, вместо да изпишеш вежди, можеш да извадиш очи.

— А понякога смелите зайчета подвиват опашки.

Явно нямаше да спечели тази игра, затова вирна високо нос във въздуха като богата наследница, каквато не беше, грабна червената покривка и я уви със замах около раменете си.



Трапезарията в хотела „Уинд Лейк“ приличаше на стара ловна хижа. Пред високите тесни прозорци висяха завеси с пъстроцветни щампи като шарките на индианските одеяла, а върху стените от грубо издялани дървени греди беше окачена колекция от снегоходки и древни ловни капани за животни. Компания им правеха препарираните глави на елен и лос. За да не вижда втренчените стъклени очи на нещастните животни, Моли заби поглед в кануто, висящо от покривните греди.

— В Ню Йорк има ресторанти, където се поднася месо от екзотичен дивеч — кенгуру, тигър, слонски пържоли — рече Кевин, който вече можеше да отгатва мислите й. — Веднъж едни приятели ме заведоха там да похапнем сандвичи от лъвско месо.

— Отвратително! Що за ненормалник би ял лъвско месо?

Той се засмя и набоде на вилицата си парче пъстърва.

— Не и аз. Вместо това си поръчах картофени кюфтета и пай с орехи.

— Поднасяш ме. Престани с тези игрички.

Погледът му се плъзна лениво по извивките на тялото й.

— Преди малко нямаше нищо против.

Тя въртеше столчето на чашата между пръстите си.

— Виното беше виновно.

— По-скоро е виновен сексът, който не правим.

Моли отвори уста, за да го среже подобаващо, но куотърбекът я изпревари.

— Спести си приказките, Даф. Време е да признаеш няколко неоспорими факта. Първо: ние сме женени. Второ: живеем под един и същи покрив…

— Не по мое желание.

— И трето: и двамата в момента сме целомъдрени като монахини.

— Ти не можеш да бъдеш целомъдрен и за секунда. Въздържанието от плътски удоволствия е начин на живот, а не мимолетна прищявка. Повярвай ми, зная го. — Нямаше намерение да изрече последното на глас. Или имаше? Набоде ожесточено парченце от задушените моркови, които не понасяше.

Кевин остави вилицата си и се вгледа внимателно в нея.

— Шегуваш се, нали?

— Естествено. — Лапна кръгчето морков. — Да не си помисли, че говоря сериозно?

Той потри брадичката си.

— Не се шегуваш.

— Виждаш ли сервитьорката? Готова съм за десерта.

— Не искаш ли да продължиш с откровенията?

— Не.

Кавалерът й не настоя.

Тя си поигра с още едно парченце морков, сетне сви рамене.

— Имах проблеми.

— Всички имат, дори списание „Таймс“. Престани да увърташ.

— Първо ми кажи къде ще ни отведе този разговор.

— Много добре знаеш къде. Право в спалнята.

— Спалните — натърти тя. Щеше й се да не изглежда толкова мрачен. — Моята и твоята. Така беше и така ще си остане.

— Преди няколко дни щях охотно да се съглася с теб. Но и двамата знаем, че ако не беше нападението на Годзила, в момента двамата щяхме да сме голи в леглото.

Младата жена потръпна.

— Не можеш да си сигурен в това.

— Слушай, Моли, обявата във вестника няма да излезе до следващия четвъртък. Днес е едва събота. Ще са нужни още два дни за срещи с кандидатите. След това още ден или два, за да обуча тези, които ще наема. А това са доста нощи.