Моли го гледаше как се отдалечава с решителни крачки. Дори и да признаваше, че донякъде е заслужила гнева му, все пак се чувстваше разочарована и тъжна.

„В летния лагер би трябвало да е весело, но Дафни беше тъжна. Откакто преобърна кануто, Бени й беше бесен. Не поиска да се въртят, хванати за ръце, докато им се завие свят. Не забеляза, че бе лакирала всеки един от ноктите си в различен цвят, за да изглежда така, сякаш бяха топнати в пъстроцветна дъга. Не бърчеше нос, нито плезеше език, за да привлече вниманието й, дори не хълцаше шумно. Вместо това го хвана да се блещи глупаво на Сесили, зайка от Берлин, която му подаряваше шоколадови зайчета и нямаше и понятие от мода.“

Моли остави тетрадката настрани и се отправи към дневната, като взе пътьом новата кутийка от „Поръчай фъдж“. Изсипа я в една купа от млечно стъкло, в която се виждаха шоколадови трошички от вчерашния фъдж. Бяха минали четири дни, откакто бе преобърнала кануто, и всяка сутрин намираше нова кутийка върху кухненския плот. Не беше нужно да се чуди къде прекарваше нощите си Кевин. Слидерин!

Той бе сторил всичко възможно да стои по-далеч от нея, с изключение на единственото нещо, което трябваше да направи — да се премести обратно в пансиона. Но нежеланието му да бъде близо до Лили явно беше много по-силно от неохотата му да е край нея. Не че това имаше кой знае какво значение, тъй като те почти не се засичаха в бунгалото.

Напълно отчаяна, Моли лапна един бонбон. Беше събота и пансионът беше пълен за уикенда. Младата жена влезе във фоайето и оправи купчината брошури върху малката масичка. Обявата за работа бе излязла във вестника и цяла сутрин Кевин бе разговарял с двама от най-подходящите кандидати, докато Моли развеждаше гостите по стаите им и помагаше на Трой да настани новите наематели на бунгалата. Вече бе късен следобед и тя най-после можеше да си почине и да напише няколко страници.

Излезе на верандата и видя Лили в единия край на предния двор, коленичила под сянката на едно дърво да сади последните стръкчета розови и лилави секирчета, които бе купила, за да запълни празните лехи. Дори с градинарските ръкавици сред тревата, по-възрастната жена изглеждаше прекрасно. Моли не си направи труда да й напомни, че е гост и не бива да се занимава с озеленяването на лагера. Опита да й го каже, когато преди няколко дни актрисата се появи с багажник, пълен с едногодишни растения. Ала тя заяви, че обичала да се занимава с градинарство, тъй като то я успокоявало. Младата жена бе принудена да се съгласи, че сега наистина не изглежда толкова напрегната, при все че Кевин продължаваше да я избягва.

Когато Моли стигна до последното стъпало, Марми повдигна глава и примигна с големите си златисти очи. Разбрала, че Ру е вътре в къщата с Ейми, котката се надигна лениво и отиде да се отърка о глезените й. Въпреки че тя, за разлика от Кевин, не си падаше чак толкова по котки, като истинска женска изкусителка, свикнала да побеждава, Марми бе спечелила симпатиите й и помежду им се бе установило нещо като сдържано приятелство. Животното обичаше да го държат на ръце и младата жена се наведе, за да го вземе.

Лили тупна малко рязко с лопатката отстрани на новозасаденото цвете.

— Бих искала да не каниш Лиам да идва тук всеки ден на закуска.

— Аз го харесвам. — „И ти също“, додаде Моли наум.

— Не разбирам какво му харесваш. Той е груб и надут егоист.

— Освен това е умен, забавен и секси.

— Не съм забелязала.

— Не се и съмнявам.

Лили повдигна вежди и я измери с високомерния си поглед на кинозвезда, но Моли не се впечатли. Напоследък актрисата явно бе забравила, че писателката й е враг, и дори бе пожелала да си говорят на ти. Може би работата й в пансиона не се вписваше с представата на по-възрастната жена за разглезена богата наследница. Моли възнамеряваше да си поговорят открито, както преди седмица, когато бяха в билковата градина, но не й се искаше да се оправдава и защитава.

Всяка сутрин Лиам Дженър се появяваше в кухнята, за да закусва с Лили. Докато се хранеха, двамата не спираха да си разменят остроти, но Моли бе останала с впечатлението, че го правят, за да прекарат по-дълго време заедно, отколкото поради някаква друга причина. Когато им писнеше да се дърлят, те се впускаха в дълги разговори за изкуството и пътуванията им, за наблюденията им върху човешката природа. Двамата имаха много общи интереси и беше съвсем очевидно, че помежду им има взаимно привличане. Както и че Лили се опитва да се бори с това.

Моли бе узнала, че актрисата е била в дома му и художникът е започнал да рисува портрета й, но звездата постоянно отказваше на молбите му да продължи да му позира. Младата жена се чудеше какво ли се бе случило през онзи ден в къщата на Дженър.

Занесе Марми до голямата липа, близо до която Лили садеше цветя.

— Обзалагам се, че той изглежда страхотно гол — прошепна тя само за да я подразни.

— Моли!

Цялата й дяволитост изчезна, когато зърна Кевин да тича към ливадата откъм магистралата. Веднага след като приключи разговорите с кандидатите, той се бе преоблякъл в тениска и сивите си спортни шорти и бе изчезнал. Дори когато сервираха закуската, почти не й говореше. Ейми се почувства длъжна да изтъкне, че шефът й обръща повече внимание на Шарлот Лонг, отколкото на съпругата си.

През цялата седмица Кевин измъчваше Лили с хладната си вежливост, ала тя безропотно понасяше пренебрежението му. Сега обаче заби ожесточено градинската лопатка в земята.

— Знаеш ли, Моли, търпението ми към твоя съпруг се изчерпа.

Значи, ставаха двама.

Младата жена наблюдаваше как куотърбекът забавя скоростта, за да си поеме дъх. Наведе глава и постави длани на кръста си. Марми го видя и се размърда в ръцете й. Тя стрелна с недоволен поглед котката. Ревнуваше. Ревнуваше от привързаността на мъжа си към котката. Спомни си как той галеше животното по пухкавата козина, как дългите му пръсти се заравяха… плъзгаха се по гърба му. Моли настръхна.

Осъзна, че му е бясна, адски бясна! Идеше й да го удуши, задето цяла сутрин избираше сред разни непознати кой да поеме ръководството на лагера. И как смееше да се държи, сякаш бяха истински приятели, а след това да престане да й обръща внимание само защото отказа да си легне с него? Може и да се преструваше, че й е сърдит заради случката с кануто, но и двамата знаеха, че това е лъжа.

Изведнъж Моли се извъртя и пусна котката до дебелия ствол на липата, под която стояха. В клоните над главите им се мярна катеричка. Марми размаха опашка и се стрелна нагоре.

С периферното си зрение Лили зърна движението и се обърна.

— Какво прав…

— Ти не си единствената, на която й се е изчерпало търпението! — Младата жена вдигна глава и видя, че котката се е изкачила доста нависоко.

— Кевин! — провикна се тя. Той погледна към малката групичка. — Имаме нужда от помощта ти! За Марми!

Той ускори крачка и забърза към тях.

— Какво й е на Марми?

Моли посочи към липата, където на един висок клон се мъдреше котката, явно крайно недоволна от изчезването на катеричката.

— Незнайно как се озова горе и сега не можем да я накараме да слезе. Горкото животно очевидно умира от страх.

Лили завъртя очи, но не каза нищо.

Кевин вдигна глава към дървото.

— Хей, момичето ми, слизай долу! — Протегна ръце. — Ела тук!

— Ние от часове я умоляваме. — Моли огледа мократа му от потта тениска и късите шорти. Косъмчетата му бяха залепнали по стройните мускулести крака. Как можеше въпреки това да е толкова прекрасен? — Боя се, че ще трябва да се покатериш на дървото, за да я свалиш оттам. — Тя поклати загрижено глава и замълча за миг. — Освен ако не предпочиташ аз да го направя.

— Разбира се, че не. — Той се хвана за един от долните клони и се издигна нагоре.

Лукавата заговорничка не можа да сдържи задоволството си.

— Ще израниш краката си. — Тъкър се прехвърли на по-висок клон. — Ако клонът се изплъзне от пръстите ти, може да паднеш и да си счупиш дясната ръка. А това може да сложи край на кариерата ти. — Кевин вече бе изчезнал между клоните и тя извиси глас: — Моля те, слез долу! Прекалено е опасно.

— Вдигаш повече шум от котката!

— Ще отида да извикам Трой.

— Страхотна идея. За последно го видях край пристана. Върви, но не бързай, разполагаш с достатъчно време.

— Мислиш ли, че горе се въдят дървесни змии?

— Не зная, но се обзалагам, че можеш да намериш достатъчно в гората. Върви да ги потърсиш. — Клоните зашумоляха. — Ела тук, Марми. Ела тук, момичето ми.

Клонът, върху който се бе свила мяучещата котка, беше доста дебел, но той беше едър мъж. Ами ако клонът се счупи и той наистина се нарани? За пръв Моли наистина се разтревожи.

— Не се качвай там, Кевин. Прекалено си тежък.

— Ще млъкнеш ли най-после!

Младата жена затаи дъх, когато той прехвърли крак през клона на около два метра от Марми. Пропълзя напред, мърморейки нещо успокоително. Тъкмо стигна до котката, когато Марми вирна царствено нос във въздуха, скочи грациозно на по-долния клон и се заспуска невъзмутимо надолу по ствола на дървото.

Моли възмутено наблюдаваше как долната изменница тупна на земята, след което се спусна към Лили. Господарката й я взе, изгледа многозначително снаха си, но не каза нищо на Кевин, който се спускаше надолу по липата.

— Колко дълго каза, че е стояла там? — попита той, след като скочи на земята.

— Ами, ъъъ… трудно е да следиш времето, когато си изплашен.

Тъкър изгледа съпругата си продължително, с подчертано подозрително изражение, сетне се наведе, за да огледа доста дълбоката драскотина върху прасеца си.

— В кухнята имам страхотен мехлем — промърмори Моли.

— Аз ще го донеса — предложи Лили.

— Не си прави труда заради мен — сряза я Кевин.

Майка му стисна зъби.

— Знаеш ли, вече наистина ми писна от поведението ти. Уморих се да чакам търпеливо подходящия момент. Ще поговорим още сега.

Остави котката на земята.

Той я изгледа сепнато. Беше свикнал с мълчаливото й примирение и сега не знаеше какво да отговори. Тя посочи с пръст към пансиона.

— Достатъчно дълго го отлагахме. Последвай ме! Или може би не ти стиска.

Предизвикваше го открито, а Кевин не беше от тези, които лесно подминаваха предизвикателствата.

— Ще видим на кого не му стиска.

Лили подмина къщата и се запъти към гората. Моли едва не й изръкопляска, но за късмет се сдържа, защото актрисата се обърна и я изгледа свирепо.

— И не пипай котката ми!

— Слушам, госпожо — кимна смирено младата жена, след което двамата се изгубиха между дърветата.



Лили чу как боровите иглички, осеяли горската пътека, шумолят под стъпките на Кевин. Поне я бе последвал. Трийсетте години на вина бързо потушиха гневния изблик, който най-сетне й даде смелост да се изправи лице в лице пред сина си. Тази вина я измъчваше, разяждаше душата й. Стореното от нея парализираше сетивата и чувствата й и тя повече не можеше да издържа този товар. Лиам я тормозеше, като се появяваше всяка сутрин за закуска. И при все че нямаше никакъв апетит, сякаш някаква невидима сила я теглеше към кухнята. Моли не се вписваше в предварителната представа на Лили за нея. Кевин я гледаше като че ли беше най-злият му враг. Не, повече не можеше да издържа.

Дърветата оредяха и в далечината заблестяха водите на езерото. Лили закрачи решително натам, мълчаливо предизвиквайки го да я последва. Когато мълчанието стана непоносимо, тя се обърна към сина си. Не знаеше какво ще му каже, но думите сами изскочиха от устата й.

— Няма да се извинявам, задето съм те дала на други да те отгледат.

— Защо ли не съм изненадан?

— Подигравай се колкото искаш, но някога питал ли си се какво щеше да стане с теб, ако те бях задържала? Какви възможности щеше да имаш, ако живееше в мизерен апартамент, пълен с хлебарки, оставен на грижите на една незряла тийнейджърка с големи мечти, но без никаква представа как да ги постигне?