Сюзън Филипс - Капризите на сърцето

— Добре е, че Кевин най-после реши да прекара повече време с теб. Може би ще се съгласи да посещавате брачен консултант — рече Ейми, като постави кекса със сладко от ягоди върху порцелановата чиния. Изгледа шефката си с познатото съчувствено изражение, от което на Моли й идеше да запищи.

— Нямаме нужда от брачен консултант — озъби й се току-що влезлият Кевин, а Марми се мотаеше в краката му. Двамата с Моли току-що се бяха върнали от вълнуващото приключение с планера и косата му още беше разрошена от вятъра. — Това, от което се нуждаем, е кексът. Часът е вече пет и гостите чакат чая.

Ейми неохотно пое към вратата.

— Може би ако и двамата се помолите…

— Кексът! — кресна й Тъкър.

Преди да изчезне, момичето изгледа Моли многозначително. Беше направила всичко според силите си, но явно шефката й беше обречена да живее без секс.

— Беше права — отбеляза Кевин. — Тази нахалница непрекъснато си вре носа в чуждите работи. Трябваше да ти направя смучка.

Това бе тема, която Моли не желаеше да обсъжда, и затова съсредоточи цялото си внимание върху подноса за чая. Нямаше време да се преоблече и да се среши, но си заповяда да не помръдва, когато съпругът й пристъпи към нея.

— В случай че се тревожиш, Даф… От онзи писък ушите ми още глъхнат. Едва сега започнаха да се отпушват.

— Ти се насочи право към дърветата. И не съм пищяла. — Побутна подноса към него. — Само леко изписуках.

— Дяволско писукане, макар да нямаше опасност да се блъснем в дърветата.

— Мисля, че дамите в салона вече са изнервени, докато очакват появата ти.

Кевин се намръщи и изчезна заедно с Марми.

Моли се усмихна. Не биваше да се учудва, че съпругът й се оказа опитен пилот, при все че трябваше да й го каже преди полета. Прекараха заедно следобеда, ала отношенията им не се подобриха особено. Той не отрони нито дума за интервютата си от сутринта, а тя не събра смелост да го попита за тях. Освен това бе доста изнервен. Веднъж случайно го докосна с лакът и Кевин подскочи като ужилен. Ако не искаше да се вижда с нея, защо я беше поканил?

Тя знаеше отговора. След трудния разговор с Лили не му се искаше да остава сам.

Точно в този миг жената, която бе причина за тревогите, влезе в кухнята през задната врата. Изглеждаше толкова неуверена и плаха, че сърцето на Моли се сви. На връщане към лагера тя се опита да заговори за Лили, но Кевин побърза да смени темата.

Младата жена си припомни какво й бе казал по-рано в бунгалото: „И сега какво — да не би от мен да се очаква изведнъж да я обикна и да се хвърля в прегръдките й? Защото няма да стане!“. Това бе още едно потвърждение, че той не се нуждаеше от близост с някого. Започваше да разбира колко умело държеше хората на разстояние. Странно, но дори Лиам Дженър, колкото и да бе обсебен на тема усамотение, не беше такъв емоционален отшелник като съпруга й.

— Съжалявам, че набърках и котката ти в тази история — промърмори Моли. — Хрумна ми изведнъж. Кевин има нужда от повече вълнения. — Плъзна разсеяно пръст по ръба на чинията от гравирано стъкло. — Не искам да продаде лагера и се опитвам да му измислям повече забавления.

Лили кимна бавно. Пъхна ръце в джобовете си, сетне пак ги извади. Изкашля се, преди да заговори.

— Кевин разказа ли ти за нашия разговор?

— Да.

— За съжаление, не мина добре.

— Но не може да се каже, че е пълен провал.

По лицето на Лили проблесна лъч на надежда.

— Надявам се, че не е.

— По-лесно му е да играе футбол, отколкото да се замисля за сложните човешки отношения.

Актрисата кимна отново и започна да върти нервно пръстените си.

— Дължа ти извинение, нали?

— Да, така е.

Този път усмивката на Лили беше по-искрена.

— Признавам, че бях несправедлива.

— Дяволски си права.

— Но се тревожех за него.

— И за това, колко жестоко може да нарани крехката му душевност една разглезена богата мъжемелачка, нали?

Лили сведе поглед към Ру, който се показа под масата.

— Помогни ми, Ру. Страх ме е от нея.

Моли се разсмя. По-възрастната жена също се усмихна, но бързо стана отново сериозна.

— Прости ми, Моли, сбърках за теб. Зная, че си загрижена за него, и не вярвам, че умишлено ще му причиниш болка.

Младата жена подозираше, че Лили отново ще промени мнението си, ако научи за обстоятелствата, довели до сватбата им. Единствено обещанието й към съпруга й я възпираше да не сподели истината с майка му.

— Ако още не си го разбрала, искам да знаеш, че съм на твоя страна — заяви тя. — Мисля, че Кевин се нуждае от теб.

— Нямаш представа колко много означават за мен тези думи. — Лили погледна към вратата. — Отивам да пия чай.

— Сигурна ли си? Гостите няма да те оставят на мира.

— Ще се справя. — Актрисата изпъна рамене и вирна гордо брадичка. — Достатъчно дълго се укривах. По един или друг начин, твоят съпруг ще трябва да свиква с мен.

— Браво на теб.

Когато Моли влезе в салона с подноса с курабийките и поредния чайник, завари Лили да си бъбри весело с гостите. От време на време хвърляше по един умолителен поглед на Кевин, но той старателно я избягваше. Сякаш се боеше, че всякаква проява на чувствата му ще го вкара в някакъв капан.

През трудното си детство Моли се беше научила да бъде предпазлива с хората, които сдържат емоциите си. Сега я потискаше предпазливостта на куотърбека. Ако беше по-разумна, още тази вечер щеше да се качи на колата и да се прибере в Чикаго.

Възрастната дама от Ан Арбър, която бе пристигнала по-рано през деня, подръпна Моли по лакътя.

— Чух, че пишете детски книги.

— Напоследък не толкова много — промърмори младата жена унило, припомняйки си за промените, които още не бе направила, и за августовската вноска за ипотеката, за която нямаше да има пари.

— Със сестра ми винаги сме мечтали да пишем книги за деца, но толкова много пътувахме, че не ни остана време за писане.

— Повярвайте ми, госпожо, че не е достатъчно само да разполагате с време — чу се гласът на Кевин. — Писането на детски книги не е толкова лесно, колкото си мислят хората. — От удивление тя едва не изпусна подноса. — Децата искат да четат интересна история. Може да е смешна или ужасна, но главното е да бъде интересна. И без да им се натрапват морални поучения. Точно това постига Моли в книгите си. Например в „Дафни се изгубва“. — С невероятна точност той продължи да описва творческите методи, чрез които Моли бе успяла да си извоюва любовта на малките читатели.

По-късно, когато съпругът й влезе в кухнята, тя му се усмихна.

— Благодаря ти, че така смело защити професията ми.

— Понякога хората са големи идиоти — обобщи Кевин мрачно. Кимна към продуктите, които Моли приготвяше за утрешната закуска. — Не е нужно да готвиш толкова много. Вече ти казах, че мога да поръчвам в пекарната в града.

— Зная, но ми доставя удоволствие.

Погледът му се плъзна по голите й рамене и дантеленото горнище. Задържа се там толкова дълго, че младата жена изтръпна, все едно бе прокарал пръсти по кожата й. Глупава фантазия, упрекна се тя. Кевин взе една курабийка от тенекиената кутия, която тя току-що бе напълнила с останалите сладкиши.

— Имам чувството, че тук всичко ти доставя удоволствие. Какво стана с лошите спомени от летните лагери?

— Винаги съм си мечтала за такъв летен лагер.

— Скучен и пълен със старчоци? — подсмихна се той и отхапа от курабийката. — Имаш доста странен вкус.

Нямаше намерение да спори с него. Реши да зададе въпроса, който цял ден не й даваше мира.

— Не каза нищо за днешните кандидати.

Кевин се намръщи.

— Не се получи така добре, както ми се искаше. Първият кандидат може да е бил някога много добър главен готвач, но сега беше пиян. А жената постави такива условия за работното време, че нямаше смисъл да я назначавам. — Моли се оживи, но надеждите й много скоро бяха попарени, когато той продължи: — Утре ще се срещна с още една кандидатка, която по телефона ми се стори много подходяща. Дори нямаше нищо против да се срещнем в неделя. Мисля, че в понеделник може да й обясним какви ще са задълженията й и да си тръгнем най-късно в сряда следобед.

— Ура — промърмори Моли унило.

— Да не би да искаш да ми кажеш, че ти харесва да ставаш всяка сутрин в пет и половина?

— Трой, недей! — чу се откъм коридора кискането на Ейми.

Младоженците бяха дошли да се отчетат, преди да се приберат. Всеки ден, веднага след следобедния чай, те хукваха към апартамента си, където според Моли тутакси скачаха в леглото и шумно се отдаваха на страстни ласки, преди да се върнат в пансиона за вечерята.

— Големи сме късметлии — изсумтя младата жена. — Сега ще можем да се насладим на поученията и на двамата специалисти по брачния живот.

— Как ли пък не! — Без всякакво предупреждение Кевин я сграбчи, притисна я към хладилника и впи устни в нейните.

Тя отлично разбираше какво прави той. Може би това беше по-добро, отколкото предложението й да й направи смучка, но доста по-опасно.

Свободната му ръка подхвана крака й под коляното и го вдигна. Тя го уви около кръста му и го прегърна. Другата му ръка се пъхна под горнището й и обхвана гърдата й. С пълното право на законен съпруг.

Всичко е само представление, каза си тя. Разтвори послушно устни и езикът му се плъзна в устата й. Кевин имаше чувството, че някак си й принадлежи, на тази малка част от нея, а тя искаше целувката да продължи вечно.

Кухненската врата се хлопна, напомняйки й, че не са сами. Но нали тъкмо заради това бе целият този спектакъл. Кевин се отдръпна на няколко сантиметра, но топлият му дъх продължи да гали устните й. Очите му оставаха приковани върху устата й, а ръката му продължаваше да обгръща гърдата й.

— Изчезвайте!

Ейми ахна и вратата се затръшна. Последваха бързи отдалечаващи се стъпки.

— Струва ми се… че им дадохме добър урок — прошепна Моли задъхано.