— Предполагам — отвърна той и устните му отново се впиха в нейните в жадна целувка.

— Моли, аз… Ох! Извинете ме…

Поредното захлопване на вратата. Нови отдалечаващи се стъпки, този път на Лили.

Кевин изруга глухо.

— По-добре да се махаме оттук.

В гласа му прозвучаха същите решителни нотки, които тя помнеше от интервютата по телевизията, когато той обещаваше, че отборът му ще победи „Грийн Бей“45. Пусна крака й. Ръката му с подчертано нежелание се отдръпна от гърдата й.

Моли отново се беше забъркала точно в това, което толкова старателно се опитваше да избегне.

— Наистина не мисля, че…

— Стига си мислила, Моли. По дяволите, аз съм твой мъж, а ти отдавна трябваше да се държиш така, както е редно за една съпруга.

— Както е редно? Ти какво си…

Но Кевин, като човек на действието, я сграбчи за китката и я повлече към задната врата.

Не можеше да повярва. Той я отвличаше, за да я… За да я завлече в леглото си! Да я изнасили!

О, боже… Съпротивлявай се! Кажи му „Не“!

Тя бе научила от Опра46 какво трябва да се прави в подобни случаи. Да крещи с всички сили, да се тръшне на пода, да рита ожесточено. Опитните в такава съпротива, поканени в „Шоуто на Опра“, обясняваха, че жената може не само да изненада противника, но и да се възползва от по-силните мускули на краката.

Крещи. Падни. Ритай.

— Не — прошепна тя.

Кевин обаче не й обърна внимание. Повлече я по пътеката в градината, между бунгалото и езерото. Дългите му крака прекосяваха разстоянието с такъв устрем, както когато търчеше обезумяло преди последното изсвирване на рефера за края на мача. Ако не я държеше толкова здраво, Моли щеше да се спъне и да падне.

Крещи. Падни. Ритай. И не спирай да крещиш с цяло гърло. Много добре бе запомнила това. От теб се иска през цялото време да не спираш да крещиш, докато го риташ с всички сили.

Да се свлече на земята? Звучеше интригуващо, но нямаше смисъл. Жената не може да надвие един мъж в ръкопашна схватка. Но ако мъжът е неподвижен, а жената го изрита в топките, където той е най-уязвим… Това вече определено имаше смисъл.

— Хм, Кевин…

— Кротувай, иначе, заклевам се, ще те обладая още тук.

Да, това несъмнено беше груб секс и насилие.

Слава богу.

Моли бе толкова изтощена от безкрайните мисли, от усилието да се бори с това, което най-много желаеше. Щеше да е незряло да се самозалъгва, че единствено той е виновен за това, което ставаше сега. И недостойно да се убеждава, че Кевин е някакъв сексуален маниак. Но макар да беше вече на двайсет и седем, тя така и не бе станала жената, която мечтаеше да бъде. Когато стане на трийсет, ще е абсолютно наясно със собствената си сексуалност и сама ще избира партньорите си. Но засега нека остави Кевин да се погрижи за всичко.

Те профучаха вихрено по пътеката, задминавайки бунгалата „Най-справедливият Господ Исус Христос“ и „Ноевият ковчег“. Точно пред тях беше „Полски кремове“.

Моли си припомни недостатъците на куотърбека като любовник и се закле да не го упрекне за нито един от тях — нито докато се любят, нито след това. По природа той не беше егоист. А и откъде да знае за любовната игра, когато толкова много жени му се натискаха и го преследваха? Явно се задоволяваше само с малко „чук-чук“ и сетне „чао и благодаря, госпожо, бяхте много добра в леглото“. Онези трескави нощни видения, които я преследваха и не й даваха мира дори в сънищата, щяха най-сетне да изчезнат в светлината на грубата действителност.

— Вътре.

Той отвори със замах вратата на бунгалото и я бутна нетърпеливо.

Всъщност тя нямаше избор. Никакъв. Той беше по-голям, по-силен и всеки миг можеше да се превърне в безмилостен насилник.

Това бе прекалено дори за нейното развинтено въображение.

Не й се искаше да я пуска, но й хареса как подпря ръце на кръста си. А очите му определено изпускаха заплашителни пламъци.

— Няма да започнеш пак с обичайните дивотии, нали?

Ето това си беше проблем. Ако каже „Да“, той ще се врътне и ще си отиде. Ала ако му тръсне едно вкиснато „Не“, това той може да изтълкува като разрешение да направи нещо, на което Моли отлично знаеше, че няма да устои.

За щастие, ядът на Кевин не бе преминал.

— Защото ми писна! Ние не сме деца. Ние сме двама възрастни, които се желаят.

Защо най-после не спре да дрънка и не я завлече в спалнята? Ако не за косата, то за ръката.

— Запасил съм се с всички противозачатъчни, които ще ни потрябват…

По-добре да беше заявил, че се е запасил със зареден пистолет и ще го насочи към нея, ако не легне в леглото и не го остави да прави с нея каквото си поиска. Само дето тя не искаше просто да лежи безропотно.

— А сега ти предлагам да се размърдаш и да завлечеш малкото си задниче право в спалнята!

Думите бяха идеални и тя остана във възторг от начина, по който показалецът му посочи заповеднически към вратата. За съжаление, гневът в очите му сякаш бе стихнал, изместен от предпазливо изражение. Май беше готов да свие байрака.

Моли забърза към спалнята. Не можеше да очаква нещо кой знае какво. Не биваше да си въобразява, че става нещо важно. Тя просто беше една красива робиня, принудена да се отдаде на жестокия си, но прекрасен господар. Робиня, която трябва да свали дрехите си, преди да я нашиба с камшика си!

Съблече горнището си и застана пред него по сутиен и шорти, които въображението й вече бе превърнало в прозрачни шалвари на покорна робиня от харема. Шалвари, които той всеки миг ще разкъса, ако не побърза да ги свали.

Моли наведе глава и изрита сандалите. Сетне събу шортите — копринените шалвари — и ги захвърли. Когато вдигна глава, съзря своя повелител да стои на прага на спалнята с леко озадачено изражение. Сякаш не можеше да повярва, че всичко става толкова лесно. Ха! Лесно за него! Нали не той беше изправен пред смъртна заплаха!

Сега беше само по сутиен и гащички. Вирна брадичка и го изгледа предизвикателно. Той може и да обладае тялото й, но душата й — никога!

Кевин се овладя и пристъпи решително към нея. Увереността му се възвърна. Разбира се, че ще е уверен. И тя щеше да бъде, ако имаше на свое разположение верни стражи, строени отвън пред вратата, готови да накажат непокорната робиня, ако откаже да се подчинява.

Той се закова пред нея и сведе поглед. Зелените му очи я изпиваха похотливо. Ако не бе свалила горнището си, той щеше да го среже с кинжал… не, щеше да го разкъса със зъби.

Властните му очи я изгаряха. Какво ще стане, ако не му се покори? Такъв безмилостен господар изискваше не само послушание. Нужна му бе страст. И (току-що си припомни) той се закле да накаже най-близката й приятелка, кротката робиня Мелиса, ако остане недоволен от нея. Е, какво пък, нека гордостта й пострада, но тя ще направи всичко, за да го задоволи!

За да спаси Мелиса.

Моли вдигна ръка и притисна между дланите си красивото му лице, в отчаян опит да опитоми варварина. Наведе се леко напред и притисна невинните си устни към неговите — жестоки и… сладки.

Въздъхна и започна да го дразни с върха на езика си. Навлезе в устата му, когато той я отвори. Но какво друго й оставаше, след като трябваше да спаси живота на бедната мила Мелиса?

Ръцете му се плъзнаха по голия й гръб, към закопчалката на сутиена. Кожата й настръхна. Закопчалката се разтвори.

Той я стисна за раменете и ги покри с целувки. Сутиенът отхвърча нанякъде.

Устните му се отдръпнаха от нейните. Брадата му одраска леко бузата й.

— Моли…

Не искаше да бъде Моли. Ако беше Моли, щеше да грабне дрехите си и мигом да ги облече, защото Моли не бе склонна към самоунищожение.

Тя бе само една робиня и като такава сведе покорно глава, когато той се отдръпна и се втренчи в голите й гърди, изложени сега пред хищническия взор на изумрудените му очи. Младата жена потръпна и зачака. Памучният плат прошумоля, докато варваринът измъкваше през главата си тениската, за да я захвърли настрани. Робинята стисна очи, когато мъжът я притисна към себе си и мощната му гръд на завоевател смаза голите й беззащитни гърди.

Потръпна прималяла, когато с целувки Кевин сякаш изкова златна робска верига около шията й, сетне устните му се плъзнаха надолу към гърдите, които вече не й принадлежаха. Те бяха негови. Всяка частица от тялото й му принадлежеше! Коленете й омекнаха и се подгънаха. Толкова силно бе копняла за този миг, ала още по-отчаяно се вкопчи във фантазията си.

Господар… Робиня… Безволна играчка в жестоките му ръце, подвластна на всяко негово желание. Не биваше да събужда гнева му… Трябва да му позволи — о, да! — да обсипе с целувки корема й, бедрата, извиващия се ханш, докато палците му се подпъхват под ластика на гащичките й.

Съсредоточи се! Представи си онези жестоки устни! Онези пронизващи очи! Ужасното наказание, което ще понесе робинята, ако не разтвори покорно крака, за да плъзне той ръката си помежду им. Нейният безмилостен господар… Безжалостният завоевател на невинната й плът… Нейният…

— Имаш заек на гащите.

Дори най-смелото и развихрено въображение не би могло да устои пред този дрезгав, ехиден присмех. Моли му метна унищожителен поглед, готова да го срази с някоя язвителна реплика, но в следващия миг смущението й нарасна, когато осъзна, че той все още беше обут с панталони, а тя се кипреше насреща му само по светлосини бикини със зайче отпред.

— И какво от това?

Кевин се изправи и помилва зайчето, изпращайки сладостни тръпки по цялото й тяло.

— Нищо, просто се учудих.

— Те са ми подарък от Фийби. Изненада.

— И мен ме изненадаха. — Той зарови устни във врата й, докато продължаваше да гали зайчето. — Само тези ли имаш?

— Имам… още няколко — задъхано промълви тя.

Другата му ръка се плъзна по дупето й и бавно започна да го гали.

— Имаш ли с язовец отпред?

Наистина имаше. Бени, с неговата забавна хитра муцунка.

— Би ли престанал… да говориш… и да се заемеш отново… ммм… със завладяването.

— Завладяване? — Палецът му отново се пъхна под ластика на бикините.

— Няма значение — въздъхна тя, докато мъчително-сладкото докосване продължаваше. О, това наистина беше порочно. Тя разтвори бедра, позволявайки му да достигне мястото, което желаеше.

А той искаше да я гали навсякъде.

Преди да се усети, бикините й също изчезнаха — заедно с дрехите му. Озоваха се в леглото съвсем голи. Дори не си направиха труда да смъкнат кувертюрата.

Много скоро играта загрубя. Той стисна раменете й и я притегли върху себе си — покорната робиня трябваше да го обслужи. Извивайки се, тя се плъзна нагоре по тялото му, обхвана главата му между дланите си и започна да го целува отново, с надеждата да забави устрема му.

— Толкова си сладка — промърмори той.

Но се оказа невъзможно да го разсее. Мъчителят й я подхвана зад коленете и разтвори краката й върху бедрата си. Ето, започна се. Тя се приготви за първия му тласък и прехапа устни, за да не се разкрещи: Да не избързва, за бога, и да не препуска, сякаш реферът на мача току-що е обявил двеминутното предупреждение!

Но нали се беше заклела да не го упреква, затова само мълчаливо впи зъби в мускулестото му рамо.

Той тихо простена, може би от болезнена наслада и в следващия миг тя се озова по гръб и той се беше надвесил над нея, а невероятните му зелени очи блестяха лукаво.

— Значи, зайчето обича грубата игра?

Със сто килограма мускули? О, не мисля.

Опита се да му обясни, че иска само да отвлече вниманието му, за да не бърза с изстрелването на снаряда, но той хвана китките й и впи устни в гърдата й.

Ах… Какво мъчение! Агония. По-лошо от агония. Как можеше една уста да събужда такива усещания? Не искаше никога да спира.