Острата болка го изненада. Двамата с нея несъмнено не бяха истинско семейство, така че нямаше защо да се чувства пренебрегнат и лишен от обич и внимание. Отново се бе появил онзи комплекс за малоценност от детството му, когато мечтаеше да бъде част от многобройна и шумна роднинска тълпа като тази.

— Боже мой! — извика Моли. — Вие сте семейство Смит!

Децата радостно заподскачаха, като я сочеха с пръсти.

— Загря, лельо Ем!

Кевин си припомни, че Моли бе споменала за някакво семейство Смит, което пристигало днес. Е, запознай се със Смит. Мрачното му предчувствие се засили.

Моли стрелна с поглед сестра си, която държеше Ру Неукротими.

— Ейми знаеше ли кои точно сте вие, докато правеше резервацията ви?

Тес се изкиска. Кевин се досети, че това е Тес, защото носеше футболна тениска, докато близначката й се бе издокарала с лятна рокля.

— Мама не й каза. Искахме да те изненадаме.

— Ще останем за цяла седмица! — радостно изкрещя Андрю. — И аз искам да спя с теб.

Браво, Анди. Ти току-що би як шут на чичо Кевин.

Моли разроши косата на най-малкия си племенник, но не каза нищо. Протегна другата си ръка към най-тихия член на клана Кейлбоу.

Както обикновено, Хана се беше отдръпнала леко настрани, но очите й светеха от възбуда.

— Измислих едно съвсем ново приключение за Дафни — прошепна й тя — и го записах в новата си тетрадка.

— Нямам търпение да го прочета.

— Лельо Моли, може ли да видим плажа?

Дан пое ключовете от Фийби и се обърна към Кевин.

— Ще ми покажеш ли бунгалото, за да започна да свалям багажа?

— Разбира се. — Точно това не му се искаше да прави. Явно Дан се бе нагърбил с мисията да прецени доколко е навредил куотърбекът на безценната му Моли. Ако ставаше дума за вреда, Тъкър имаше чувството, че здравата са го халосали по главата.

Моли посочи към едно бунгало от другата страна на моравата.

— Ще се настаните в „Рогът на Гавраил“. Вратата е отключена.

Футболистът закрачи през моравата, а Дан го последва с колата. Двамата се заеха да разтоварват багажа, ала куотърбекът познаваше достатъчно добре президента на „Старс“ и знаеше, че няма да изтрае дълго, преди да каже това, което му тежи.

— И какво става тук? — Дан хлопна багажника на събърбана по-силно, отколкото възнамеряваше.

Кевин можеше да бъде не по-малко прям от шефа си, но реши, че ще е по-разумно да се възползва от тактиката на Моли и да се преструва на глупак.

— Истината е, че наведнъж ме налегнаха много грижи — заяви, като вдигна кошница, пълна с детски играчки. — Не съм си и представял, че ще е толкова трудно да наема управител и персонал за това място.

— Тате! — Джули и Тес дотичаха, следвани от Андрю. — Трябват ни банските, за да поплуваме преди следобедния чаен купон.

— Леля Моли каза, че мога да пия лимонада, защото не обичам чай! — заяви Андрю.

— Вижте нашето бунгало! Толкова е готино! — Джули се втурна към вратата, а в същото време приближиха Моли, Фийби и Хана.

Моли изглеждаше напрегната, а Фийби измери Кевин със смразяващ поглед, сякаш беше играч от отбора на „Детройт Лайънс“, който губеше ноемврийския мач за Суперкупата.

— Водата в езерото е ледена, момичета! — подвикна Моли към близначките на верандата, опитвайки се да се държи, сякаш всичко е наред. — Не е като басейна у дома.

— Има ли водни змии? — разтревожи се Хана.

Нещо в малкото момиченце винаги трогваше Кевин.

— Няма змии, хлапе. Искаш ли да дойда с теб?

Лицето на детето мигом засия.

— Наистина ли ще дойдеш?

— Разбира се. Облечи си банския и ще се срещнем на брега. — Не му се искаше да оставя Моли сама с врага, затова додаде: — Може да вземем и леля ти. Тя много обича да се къпе в езерото, нали, Моли?

— Разбира се — побърза да се съгласи с облекчение въпросната леля. — Всички ще поплуваме заедно.

Здравата ще се позабавляваме, нали?

Кевин и Моли махнаха весело на цялата банда Кейлбоу.

На него му се стори, че докато се отдалечаваха, чу как Дан промърмори нещо на Фийби, но различи само една дума: „Слидерин“.

Младата жена изчака да се отдалечат на достатъчно разстояние, преди да обяви притеснено:

— Трябва веднага да си изнесеш нещата от бунгалото! Не искам те да разберат, че спим заедно.

Кевин си помисли, че вече е твърде късно, имайки предвид в какъв вид се бяха появили двамата от гората, но кимна послушно.

— И се постарай да не оставаш насаме с Дан. Няма начин да не те подложи на истински разпит. Аз пък ще гледам, когато съм с Фийби, винаги някое от децата да е наоколо.

Преди да успее да й отвърне, тя се запъти към бунгалото. Кевин изрита ядно чакъла и свърна към пансиона. Защо й бяха нужни тези потайности? Не че изгаряше от желание жена му да започне да откровеничи пред сестра си и зет си — и без това ситуацията беше доста деликатна. Но за разлика от него, Моли не бе заплашена от трансфер в Детройт. Тогава защо не им кажеше да вървят по дяволите?

Колкото повече си мислеше за това, толкова повече поведението й го притесняваше. Беше съвсем естествено той да иска всичко да се пази в тайна, но незнайно защо нейната прекалена предпазливост никак не му харесваше.

20

„В миналото момичето винаги позволяваше на момчето, което й харесва, да спечели на карти или в други игри.“

„Да играеш грубо“, статия за списание „Чик“

Всички се преоблякоха набързо, за да не закъснеят за чая в беседката, който Моли насрочи за три, а не за пет часа, за да е по-удобно за децата. Тя се оплака на Фийби, че картонените чинийки и готовият кекс няма да й спечелят снимка и статия в списание „Виктория“, но Кевин знаеше, че за съпругата му бяха по-важни задушевната атмосфера и искреното веселие, а не изисканите порцеланови чаени сервизи.

Той кимна на Лили, която пристигна, придружавана от Шарлот Лонг и приятелката й Ви. Вече бе забелязал, че обитателите на бунгалата предпазват Лили от прекаленото любопитство на останалите гости в пансиона. Изведнъж му се прииска да си поговори с нея, но не знаеше какво да й каже.

Моли се стараеше винаги да е заобиколена от лудуващите пудели и шумните дечурлига. На главата си бе нахлузила червена барета под формата на сърце. С розовите джинси, виолетовото горнище и маратонките с яркосини връзки тя приличаше на движеща се небесна дъга. Достатъчно му бе само да я погледне, за да се усмихне.

— Джордж! — извика Моли, като се надигна и махна на Лиам Дженър, който тъкмо излизаше от пикапа. — Джордж Смит! Благодаря ти, че дойде!

Дженър се засмя и тръгна към нея, за да я прегърне. Макар и да беше остарял, кучият му син все още изглеждаше добре, затова на Кевин не му допадна прекалената сърдечност, с която го посрещна неговото „зайче“.

— Трябва да се запознаеш със сестра ми. Някога беше собственичка на галерия в Ню Йорк, но аз няма да й кажа кой си ти.

Да бе. Очите на Моли светнаха дяволито, но Дженър май остана безразличен към чара й. Глупак!

На път към Фийби, художникът мина спокойно покрай Лили. Може би Лиам се беше наситил докрай на сутрешните й откази край кухненската маса. Кевин не можеше да си обясни поведението й. Ако на майка му й бе неприятно присъствието на твореца, защо се появяваше на всяка закуска?

Отмести поглед към Моли, опитвайки се да определи в точно кой момент му бе писнало да се движи само в компанията на непретенциозни и не особено умни жени. Нахлупи на главата си бейзболната шапка и се закани днес да изгледа видеозаписа на последния мач.

Мъжете нямаха търпение да си говорят за футбол и Дан и Кевин търпеливо отговаряха на всички въпроси. Към пет часа възрастните започнаха да се разотиват, но децата продължиха да се веселят на воля. Куотърбекът им обеща утре да монтира кош за баскетбол. Може би трябваше да купи и няколко гумени дюшеци за плаж? И велосипеди? Нямаше да е зле децата да покарат колела, докато са тук.

Дотърчаха Коуди и братята О’Брайън, с потни лица и изплескани дрехи. Точно както трябваше да изглеждат децата през лятната ваканция.

— Здрасти, Кевин! Може ли да поиграем на софтбол?

Той усети как усмивката озари цялото му лице. Да играят софтбол на моравата, там, където някога се намираше параклисът…

— Разбира се! А сега ме чуйте всички! Който от вас иска да играе на софтбол, да вдигне ръка.

Всички вдигнаха ръце. Тес и Джули изскочиха напред, а Андрю закрещя и заподскача. Дори и възрастните бяха заинтригувани.

— Страхотна идея! — подвикна Шарлот Лонг от шезлонга си. — Организирай играта, Кевин.

Той само се усмихна на навика й да пъха любопитния си нос навсякъде.

— Коуди, искаш ли да бъдеш капитан?

— Аха.

Озърна се, за да избере капитан на втория отбор и тъкмо щеше да посочи Тес, но изведнъж зърна Хана, седнала кротко в краката на баща си, гушнала пуделите. Кевин забеляза как тя вдигна ръка, но тутакси я свали и сведе очи.

— Какво ще кажеш, Хана? Искаш ли да бъдеш капитан на другия отбор?

Кевин искрено се смая, когато Дан наведе глава и изсумтя.

— Не, Кевин! — развикаха се близначките в един глас. — Само не Хана!

Но повече го потресе Моли — неговото „зайче“ би трябвало да е дяволски чувствителна към децата.

— Хм… може би ще е по-добре да избереш някой друг?

Какво им ставаше на всички?

Слава богу, че Хана като че ли не забеляза възмутителната безсърдечност на баща си и леля си. Малката скочи, подръпна шортите си и го дари с прелестна усмивка, която толкова много напомняше на усмивката на леля й.

— Благодаря ти, Кевин. Никой друг, освен теб, нямаше да ме избере за капитан.

— Това е, защото си…

Фийби запуши с длан устата на Тес, но дори и тя изглеждаше смутена.

На куотърбека просто му се догади от тях! Никой не притежаваше по-голям спортен дух от него, но той за нищо на света не би паднал толкова ниско, че да нарани едно хлапе само защото не е изявен спортист.

— Не им обръщай внимание, сладурче — усмихна се окуражаващо той на Хана. — Ще бъдеш страхотен капитан. Дори можеш да избираш първа.

— Благодаря. — Хана излезе напред и огледа насъбралите се. Кевин очакваше тя да се спре на него или на баща си. Но момичето го изненада, като посочи майка си — жена, която играеше софтбол толкова зле, че ветераните от отбора на „Старс“ имаха навик да си насрочват час при зъболекаря, за да имат извинение да не присъстват на пикника преди ежегодната игра на софтбол.

— Избирам мама.

Кевин се наведе и снижи глас.

— Ако не знаеш, Хана, можеш да избереш когото си поискаш, включително и някой от мъжете. Например мен или баща ти. Сигурна ли си, че искаш точно майка си?

— Сигурна е — въздъхна Дан. — Ето че отново се започва.

— Мама винаги се разстройва, понеже никой не я взема в отбора си — прошепна детето.

— Защото и двете й ръце са леви — отсече Тес с безцеремонността, на която бяха способни само единайсетгодишните.

Фийби подсмръкна огорчено и потупа по рамото своя капитан, благоразумно забравила, че преди малко самата тя не подкрепи дъщеря си.

— Не им обръщай внимание, Хана. В играта най-важното не е техниката, а волята за победа.

Коуди, за разлика от Хана, беше печен в тази игра и избра техниката пред волята за победа.

— Аз избирам Кевин.

Дан се надигна от градинския стол и пристъпи към дъщеря си.

— Хана, скъпа, аз съм тук. Не ме забравяй. Ще бъда много нещастен, ако не ме вземеш в отбора си.

— Ще го преживееш — отвърна дъщеря му със сияеща усмивка, извърна се и прикова поглед в Лили, която бъбреше за градинарство с една от възрастните жени. Доколкото Кевин си спомняше, Лили не беше вдигнала ръка. — Избирам теб.