— Мен? — смая се актрисата. — Боже, не съм играла софтбол, откакто бях момиче.

— Значи, ще бъдем суперотбор — усмихна се Хана на майка си. — С много воля за победа.

Коуди, който явно не беше от тези, които си оставяха магарето в калта, избра Дан.

Кевин отново излезе напред, като се опита да привлече вниманието на Хана към братята О’Брайън.

— Днес видях как Скот хвърля топката. Той е истински спортен талант.

— Не си прави труда — промърмори Дан и се оказа напълно прав.

Тъкър видя как Хана, без да се замисли, избра третия си съотборник в мига, в който той забеляза, че Андрю е нацупил долната си устна и аха, да заплаче.

— Избирам Андрю. Знаеш ли, Андрю, само защото си на пет години, не означава, че никой не те иска в отбора си.

— Аз вземам Тес — обяви Коуди и отново попадна в десетката.

— Аз вземам Моли! — засия Хана.

Кевин въздъхна. Коуди вече разполагаше с един настоящ и един бивш куотърбек от НФЛ и с едно от най-атлетичните момичета в Северен Илинойс. Докато Хана бе избрала майка си — най-лошият играч в историята на софтбола; малкия си брат, който бе доста сърцат, но на пет години не можеше да се похвали с много опит; и Моли, която беше… ами, Моли — неговото „зайче“, което обърна кануто, едва не се удави и като цяло мразеше спорта.

Коуди избра в отбора си едно момиче, малко по-голямо от Тес, което отдавна се занимаваше със софтбол, средния от братята О’Брайън, много жилав и гъвкав, и двамата си млади и енергични родители.

Хана прие в отбора си най-малкия от братята О’Брайън, който според Кевин току-що бе проходил. Донякъде компенсира избора си със сестра си Джули, която поне се занимаваше с танци и имаше отлична координация на движенията. Следващият член на отбора й беше Лиам Дженър, макар доводите на Хана за този избор да не бяха много разумни.

— Защото той ми нарисува страхотен портрет на Кенга и Ру — обясни момичето.

Коуди запълни останалите вакантни места с младежи, а Хана прибра в отбора си всички старци, които искаха да си припомнят младостта.

Очертаваше се истинска кървава баня. Момчетата се втурнаха към бунгалата за екипите си. Господин Кенфийлд, чийто артрит, за съжаление, силно прогресираше, беше одобрен за съдия и всички заеха местата си.

Първият удар се падна на отбора на Хана. Кевин зае мястото си на питчър, озовал се срещу шестгодишно хлапе, което още не ходеше стабилно. Звездата на „Старс“ допусна грешката да погледне към Моли. Не се изненада, когато тя също го изгледа красноречиво, все едно му казваше: „Ако си способен да отстраниш Лайнъс, значи не си мъжът, за когото те мислех, и в близко бъдеще можеш да забравиш, че пак ще ме видиш гола. Comprenez-vous?47“.

Той подаде предпазливо топката към момчето.

За следващия удар Хана изпрати Андрю. Кевин му прехвърли топката още по-леко. Андрю пропусна, но замахът му беше много широк за едно петгодишно хлапе. Кевин си каза, че вижда пред себе си Дан Кейлбоу на пет години. Заради това следващото подаване беше по-рязко, отколкото възнамеряваше, а Андрю, като истински спортсмен, даде всичко от себе си.

Но Кевин се сгърчи, когато унищожителният поглед на Моли направо го попари: „Той е само на пет, идиот такъв! Само едно малко момче! Толкова ли е важно за теб да спечелиш, че си готов да изхвърлиш от играта петгодишно хлапе? Никога, никога до края на живота си няма да видиш някои други от заешките ми пликчета! Adios, muchacho!48“.

Кевин направо връчи топката на Андрю, който я отби с къс удар с дясната ръка. Най-големият от братята О’Брайън, очевидно неподозиращ колко може да бъде опасен всеки Кейлбоу, дори петгодишен, беше сгащен изневиделица. В резултат Лайнъс се добра до третата база, а Андрю заедно с баща си се затвърди на втората. Дан разроши косата на сина си.

— Кевин! — извика му Хана вежливо. — Следващият е господин Макмълън. Той иска да знае дали може да използва проходилката си?

Какво можеш да отговориш на такава молба?

Накрая дойде ред на отбора на Коуди да отбива топката и Кевин грабна батата. На мястото на питчъра видя Хана Доброто сърце, заобиколена от четиримата конници от Апокалипсиса: Моли, Фийби, Лили и Джули. Накрая жените се отдръпнаха, като оставиха с топката само подаващия от своя отбор.

Моли, неговото „зайче“.

Кевин не успя да скрие усмивката си. Е, това беше друга работа. И знаете ли какво ще се случи, момченца и момиченца? Този път язовецът Бени няма да пощади малката Дафни.

Моли се опита да го срази с поглед, но си личеше, че е нервна. Така й се пада! Намерила с кого да се състезава!

Та той е звездата на Америка. Професионалист. Кандидат за наградата „Хайсман“, с която удостояват само най-добрите футболисти. Всеки негов противник има защо да нервничи.

Кевин пристъпи към центъра на изходната база, или хоума и й се усмихна.

— Само не забивай топката в главата ми, скъпа. Много си харесвам правия нос. Не ми се иска да ми го счупят.

— Това — промърмори Дан зад гърба му — беше голяма грешка.

Да бе…

Моли завъртя бедра, сякаш разгряваше. Кевин потупа с батата по терена на импровизираното игрище и зачака топката, като си мислеше само колко прелестно изглежда противникът. Не, повече от прелестно. Устните й аленееха там, където преди малко ги беше прехапала. Гърдите й издуваха пурпурното й горнище и той си представи как снощи се притискаха о неговите. И като запрати топката, сладкото й стегнато дупе се извъртя в розовите й джинси така, както миналата нощ се въртеше, точно когато…

И докато се правеше на глупак, топката профуча покрай него.

Брей, ама това… Ама как така?

— Първи пропуск! — обяви реферът, господин Кенфийлд.

Не, беше чиста случайност, нищо повече. Заради недостатъчната му концентрация — вместо да гледа топката, зяпаше куклата. Кевин отстъпи от хоума.

Тя явно също знаеше, че случайно й провървя, защото пак започна да гризе със зъби долната си устна. Взе да й става лош навик. Това осигури време на Кевин, както и повод да се отдаде на закачливи подмятания.

— Добро подаване, Дафни. Мислиш ли, че можеш да го повториш?

— Съмнявам се.

Определено беше адски нервна. Определено беше адски секси. А как се любеше само това зайче… с все сърце, с цяло тяло.

Дупето й пак се завъртя. О, да, той помнеше как това дупенце се търкаше в бедрата му.

Топката връхлетя бързо, но този път той беше готов. С изключение на това, че в последния момент я пропусна и батата му посрещна само въздух.

— Отлично, лельо Моли.

— Благодаря ти, Хана.

Кевин не вярваше на очите си.

— Браво — промърмори Дан.

Моли се почеса с показалец по вдлъбнатината между двете гърди. Връхчето на езика й се стрелна над сочната й долна устна. Господи, как само го възбуждаше! Веднага щом свърши тази проклета игра, нищо че цялото й семейство е тук, ще я завлече отново в гъстата гора и ще й покаже какво значи истинска игра!

Проклетницата се изви, замахна и като метна топката, впери поглед право в чатала му. Кевин инстинктивно отстъпи, сякаш се боеше за някоя по-деликатна част по тялото си. В резултат едва успя да докосне топката с края на батата и моментално хукна да бяга. Моли подхвърли топката на Джули в първа база, която я улови с елегантен пирует, достоен за „Лебедово езеро“.

Кевин беше вън от играта. Вън! Изгледа поред балерината и своето „зайче“, докато се опитваше да се опомни. Очите на Моли отново бяха приковани в чатала му. И тогава му се ухили най-сладко.

— Не помня дали ти споменах — подметна тя с коварна усмивка, — че като дете девет години съм ходила на летен лагер?

— Да, май че го спомена. — Не можеше да си представи в какъв летен лагер ги учат на подобни трикове. Нямаше да се изненада, ако се окаже, че този номер го е измислила самата тя, кралицата на интригантските хватки.

В края на първия ининг Моли пусна една лесна топка на Коуди, справи се с Дан и изхвърли от играта най-големия от братята О’Брайън, заедно с баща му.

И така се стигна до трагичния резултат: за професионалните спортисти — нула точки, а за загубеняците, които никой не искаше в отбора си — две точки.

Моли мина величествено покрай Кевин, докато отборът й заемаше местата на изхвърлените играчи.

— Хубав ден.

— Аз пък си мислех, че не те бива в спорта.

— Казах само, че не обичам спорта, професионалисте — ухили се тя и го перна с пръсти по гърдите. — Не схващаш ли разликата?

Той нямаше намерение да остави тази наглост да й се размине безнаказано, затова я изгледа саркастично, така както само в НФЛ го умеят.

— Следващия път, когато ти скимне да се прицелваш в ципа ми, малката, най-добре ще е за теб, ако си по гръб.

Моли се засмя и изтича при отбора си.

Първа отбиваше топката Лили, истинска реклама на „Гучи“, с пръстени и гривни, обсипани с диаманти, искрящи във всички цветове на дъгата. Тя изрита сандалите си от леопардова кожа, свали и слънчевите си очила с двете преплетени букви „С“ — фирменият знак на Коко Шанел49. Грабна батата, размаха я пробно, след което се настани на хоума с вид на собственичка на мястото. В този миг Кевин разбра, че е наследил спортния си талант не само от ездача на родео.

Лили го погледна, повдигна вежди и очите й блеснаха с изумрудена светлина. Същите очи като неговите.

Зная, че ти си мойта истинска мама, и много те обичам…

Той не се опита да я извади от играта. Вместо това й подаде много лесна за отбиване топка. Но Лили беше загубила форма и не улучи топката.

— Пропуск!

Кевин подаде още веднъж топката. Този път Лили успя да я отбие с батата. Отборът й изрева възторжено, а тя се добра до втора база. Самият той остана изненадан от гордостта, която изпита.

— Браво — промърмори футболистът.

— Старая се — въздъхна майка му.

Следващият противников играч беше капитанът на отбора, госпожица Добро сърце, крайно сериозна и съсредоточена, със същата напрегната физиономия като на леля си отпреди малко. Правите кестеняви коси на Хана бяха малко по-светли от тези на Моли, но и двете имаха еднакви упорити брадички, с еднакви леко скосени очи. Мило и добро хлапе. И колко примерна и спретната. По тениската й с надпис „Американско момиче“ нямаше нито едно петно, което да свидетелства, че бе играла с пуделите или бе яла шоколадов кекс. Кевин забеляза малкия бележник, подаващ се от задния джоб на шортите й. Като че ли Хана беше дъщеря на Моли, а не на Фийби и Дан. Дали и неговата неродена дъщеря щеше да прилича като нея? Гърлото му се сви.

— Не съм много ловка — прошепна момичето от хоума.

О, човече, само не това… Беше загубен. Замахна широко.

— Първа топка.

Хана изглеждаше още по-разстроена.

— По-добра съм в рисуването. И в писането. Много ме бива да съчинявам истории.

— Престани да бърбориш, Хана — прекъсна я баща й от втора база.

Кевин винаги бе считал Дан Кейлбоу за образцов родител, но сега се убеди, че се е заблуждавал. Измери шефа си с унищожителен поглед, след което подаде толкова бавна топка, че тя не достигна до площадката.

— Втора топка.

Хана прехапа долната си устна и безпомощно прошепна:

— Ще се радвам, когато всичко това свърши.

Кевин така се размекна, че изпорти и трета топка. Подаде я съвсем леко, само колкото да стигне до хоума. Хана я отби с неловък замах.

Той тръгна след топката, но не бързаше, така че й остави достатъчно време, за да стигне до първа база. За съжаление, Коуди не можа да улови топката и Хана продължи до втора база. Кевин чу как се разнесоха бурни възгласи. Видя как Лили се плъзна към хоума, забравила за панталоните „Гучи“.

Резултатът стана три на нула в полза на загубеняците. Професионалните спортисти останаха с нула точки.

Кевин погледна Хана въпросително.