— Не съм много добър батер. Не ме бива много по забиването — призна тя жалостиво, — но бягам много бързо.

— По дяволите! — изруга Дан отвратено.

Кевин тъкмо се канеше да й каже нещо утешително, когато момичето и леля й си размениха многозначителен поглед. Той остана втрещен. Погледът бе придружен с лека усмивка. Но не беше каква да е усмивка. О, не. Нищо подобно. Бе лукава, мошеническа усмивка!

Лелята и племенницата се спогледаха така разбиращо, че Кевин едва не се задави. Изиграха го! Хана беше първокласна измамница, същата като Моли!

Обърна се към Дан, който смутено се изкашля.

— С Фийби и досега не сме сигурни дали го планира предварително, или всичко става случайно — призна.

— Трябваше да ме предупредиш!

Дан изгледа дъщеря си с поглед, в който се примесваха раздразнение и бащинска гордост.

— По-добре сам да се убедиш.

Понякога спортът притежава странната способност да избистря събитията. Точно в този момент нещата си дойдоха по местата — от инцидента, когато Моли едва не се удави, преобръщането на кануто до странната разходка на Марми, когато котката се бе покатерила на дървото. Още от самото начало съпругата му го бе водила за носа. Коуди излезе напред, явно недоволен от вялата игра на питчъра си. Докато се усети, Кевин вече стоеше на втора база, а Дан зае мястото му.

Измамницата Хана размени лукав поглед с Моли и Кевин разбра защо. Беше ред на Фийби да отбива с батата.

О, точно сега бе моментът да започнат с номерата. Още въртене на дупета, близане на устни, пъчене на гърди — гледки, на които не би трябвало да бъдат свидетели невинните малки дечица. Дан започна да се поти, Фийби загука мило и в следващия момент собственичката на „Старс“ се прехвърли на първа база, а Хана — на трета.

Мачът наистина се превърна в кървава баня. Спортистите най-сетне, ама с много мъка, успяха да победят загубеняците, и то само защото капитанът Коуди прояви достатъчно разум, за да смени Дан с Тес, която не само че беше умница, но и не се трогваше от въртене на дупета. Тес само с няколко удара се разправи с детската градина и учтиво, но твърдо отпрати дядковците да пасат трева. Но дори и тя не успя да попречи на Моли да отбележи точка в последния ининг.

За човек, който ненавиждаше спорта, съпругата му се оказа подозрително ловка с батата, а когато бягаше до следващата база, поклащайки бедра кокетно, Кевин така се възбуждаше, че трябваше да се преструва, че се навежда, за да разтрива схванатия си крак. Докато се масажираше, си припомни колко пренаселено ще бъде леглото й тази седмица с всички тези дечурлига, които искаха да се гушкат при нея. Доколкото беше разбрал, тази вечер Джули ще дойде при Моли, утре — Андрю, после Хана и накрая Тес. Може би все пак ще успее да се промъкне в бунгалото й, след падането на мрака, за да отвлече леля им Ем? Но после си спомни как Моли му спомена, че Джули спи много леко.

Кевин въздъхна и нагласи бейзболната си шапка. Трябваше да се примири. Както се пееше в песента: „Днес нямаше да има радост в Мълвил50“. Великият Кевин беше вън от играта.

21

„В гората беше страшно и зъбите на Дафни затракаха. Какво ще стане, ако никога не я намерят? Слава богу, че се беше сетила да вземе със себе си любимия сандвич с маруля и мармалад.“

Из „Дафни се изгубва“

Лили се бе излегнала на шезлонга, заслушана в мелодичния звън на вятърните камбанки, окачени на дивия рожков51, извисяващ се във вътрешния двор. Обичаше вятърни камбанки, но Крейг ги ненавиждаше и не й позволяваше да ги окачва в градината. Затвори очи, доволна, че гостите на пансиона рядко навестяваха уединеното и спокойно място зад къщата.

Най-после бе престанала да си задава въпроса колко дълго ще остане тук. Щеше да разбере, когато стане време да си върви. Днес си прекараха толкова весело. Когато застана на изходната база, Кевин изглеждаше горд с нея, а на пикника не я избягваше като Лиам.

— Криеш се от обожателите си?

Тя отвори очи и сърцето й заби забързано, когато пред нея застана мъжът, за когото толкова мислеше напоследък. Косите му бяха разрошени и все още беше с измачканите шорти и синята тениска, които носеше по време на пикника. И той като нея още не се беше преоблякъл след мача.

Тя се загледа в тъмните му проницателни очи.

— Почивам си от следобедните вълнения.

Той се отпусна върху възглавниците на съседния шезлонг, изработен от дърво на секвоя.

— За момиче играеш софтбол много добре.

— И ти не си зле за изнежен художник.

Лиам се прозина.

— Кого наричаш изнежен?

Лили едва сдържа усмивката си. Прекалено често се усмихваше в негово присъствие и това навярно го окуражаваше. Всяка сутрин актрисата си повтаряше, че ще остане в стаята си, докато той не си тръгне. И всяка сутрин слизаше долу. Още не можеше да повярва какво му бе позволила. Сякаш я бе омагьосал, сякаш стъкленото му ателие беше част от друг свят. Но сега отново се бе върнала в реалността.

Освен това се дразнеше, че той може да се забавлява без нея. Ако не се шегуваше с Моли, флиртуваше с Фийби Кейлбоу или се закачаше с някое от децата й. Изненадваше се, че хлапетата никак не се бояха от този груб, заядлив и заплашителен мъж. Това още повече я ядосваше.

— Иди да се измиеш и преоблечеш — заповяда й той. — И аз ще го направя, а след това ще те заведа на вечеря.

— Благодаря, но не съм гладна.

Художникът въздъхна уморено и отпусна глава върху облегалката на стола.

— Значи, все още искаш да пратиш по дяволите всичко, което беше помежду ни? Нямаш намерение да дадеш шанс на връзката ни?

Лили спусна крака на земята и се изправи.

— Лиам, разбери, че случилото се помежду ни беше моментна лудост. Напоследък съм прекалено самотна и се поддадох на глупав импулс.

— Благоприятен момент и стечение на обстоятелствата?

— Да.

— И това можеше да се случи с всеки друг мъж?

Искаше й се да му отговори утвърдително, но не можа.

— Не, не с всеки. Ако искаш, ти можеш да бъдеш дяволски чаровен.

— Както и милион други мъже. Знаеш, че между нас имаше нещо, но си прекалено страхлива, за да го признаеш.

— И не е нужно. Много добре зная какво ме привлича в теб. Това ми е стар навик.

— За какво говориш?

Лили завъртя нервно пръстените си.

— Знаеш ли, това не ми се случва за пръв път. Вече съм го преживяла. Силният мъжкар. Жребецът, водачът на табуна. Властен, самоуверен принц, закрилящ своята Пепеляшка. Мъжете като теб са моята фатална слабост. Но вече не съм бедна тийнейджърка, която се нуждае от могъщ покровител.

— И слава богу. Не обичам тийнейджърките. Освен това съм твърде голям егоист, за да се грижа за когото и да било.

— Съзнателно омаловажаваш това, което се опитвам да ти кажа.

— Защото ме отегчаваш.

Нямаше да позволи грубостта му да я смути, особено след като знаеше, че тъкмо това е целта му.

— Лиам, вече съм твърде стара и опитна, за да направя отново същата грешка. Да, ти ме привличаш. Винаги са ме привличали агресивните мъже, при все че е в характера им да се налагат най-безогледно на жените, които не са безразлични към тях.

— А аз си мислех, че този разговор няма как да стане по-глупав.

— Ето че пак го правиш. Не искаш да говориш за това, така че преднамерено ме обиждаш и унижаваш, за да ме накараш да млъкна.

— Жалко, че не се получава.

— А аз пък си мислех, че с годините най-сетне съм поумняла, но явно не съм, след като ти позволявам да се държиш така с мен. — Лили се надигна от шезлонга. — Чуй ме, Лиам. Някога допуснах грешката да се влюбя във властен мъж, който контролираше живота ми, но никога повече няма да я повторя. Аз обичах съпруга си. Ала Бог ми е свидетел, че понякога омразата затъмняваше любовта ми.

Обгърна се с ръце, удивена, че му бе разкрила тайна, която не смееше да признае дори пред себе си.

— Той навярно си го е заслужавал. Съдейки по думите ти, бил е истински кучи син.

— Беше същият като теб!

— Силно се съмнявам в това.

— Съмняваш се? — Лили махна ядно с ръка към дивия рожков. — Та той не ми позволяваше да си купя дори едни вятърни камбанки! Аз обичам вятърните камбанки, но той ги мразеше и не ми разреши да ги окача в собствената си градина.

— И е бил напълно прав. Много са изнервящи.

Стомахът й се сви на топка.

— Да се влюбя в теб, е все едно отново да се влюбя в Крейг!

— Пълна дивотия. — Лиам сви отвратено устни.

— Месец след като той почина, аз окачих няколко вятърни камбанки под прозореца ми!

— Е, няма да окачиш под прозореца на нашата спалня!

— Ние нямаме обща спалня! А дори и да имахме, щях да окача колкото си искам вятърни камбанки!

— Дори и ако специално те помоля да не го правиш?

Лили вдигна отчаяно ръце.

— Въпросът не е във вятърните камбанки! Просто ти давах пример!

— Няма да се измъкнеш толкова лесно. Ти си тази, която повдигна темата. — Сега и той скочи на крака. — Казах ти, че не ми харесват тези проклетии, но ти заяви, че независимо от това ще ги окачиш, нали така?

— Съвсем си откачил!

— Така ли е, или не?

— Така е!

— Чудесно — въздъхна Лиам с вид на истински мъченик. — След като това е толкова важно за теб, няма да ти преча — окачи дяволските неща. Но не си мисли, че няма да се оплаквам. Това се нарича шумово замърсяване на атмосферата. И очаквам в замяна да ми обещаеш нещо, което е важно за мен.

Актрисата обхвана главата си с ръце.

— Да не би да си мислиш, че като ме подлудиш, ще ме съблазниш?

— Опитвам се да ти обясня нещо, което очевидно не си в състояние сама да проумееш.

— Е, чакам да ме осветлиш.

— Ти няма да позволиш на никой мъж да ти се налага, никога вече. Аз току-що се опитах, но ти не ми позволи, а след като аз не можах да го постигна, никой няма да може. Не разбираш ли? Нямаме никакви проблеми.

— Не е толкова просто!

— А какво ще кажеш за мен? — Докосна гърдите си и за пръв път изглеждаше уязвим. — И за моята фатална слабост?

— Не разбирам за какво говориш.

— Може би, ако за разнообразие се замислиш за някой друг, а не само за себе си, ще ме разбереш!

Думите му не я засегнаха толкова силно, както биха я наранили язвителните забележки на Крейг. Лиам искаше да я предизвика, не да я нарани.

— Ти наистина си невъзможен!

— Я ми кажи какво трябва да направи един мъж на мое място? Аз не умея да бъда лицемерно тактичен, а и вече съм твърде стар, за да се променям. Така че какво да правя?

— Не зная.

— Силните жени са моята слабост. Коравите жени, които не получават нервна криза само защото мъжът не им казва това, което им се ще да чуят. Лошото е, че силната жена, в която съм влюбен, явно не желае да има нищо общо с мен. И какво да правя сега, Лили?

— О, Лиам… Ти не си влюбен в мен. Ти си…

— Имай поне малко вяра в себе си — прекъсна я безцеремонно художникът с пресипнал глас. — В жената, в която си се превърнала.

Грубата му откровеност я потресе. Той явно не осъзнаваше какви ги говореше! Жената, която Дженър виждаше, нямаше нищо общо с истинската Лили.

Лиам пъхна ръка в джоба си и се отдалечи към края на вътрешния двор.

— Достатъчно дълго затръшва вратата под носа ми. Обичам те, но и аз имам гордост.

— Зная го.

— Портретът е почти завършен и бих искал да го видиш. Ела у дома в четвъртък вечерта.

— Лиам, аз…

— Ако не дойдеш, аз няма да те търся. Ще трябва да вземеш окончателното решение, Лили.