— Ти може да имаш свободно време, но аз нямам — отсече младата жена.

Дан понечи да я хване за ръката, както когато беше на петнайсет, но Кевин се хвърли напред и му препречи пътя. Моли не можеше да реши кой остана по-изумен — тя или зет й. Нима Кевин бе сметнал жеста му за заплашителен?

Фийби разбра, че кръстосването на шпагите между двамата мъже е неизбежно, и се приближи до мъжа си. Размениха си многозначителни погледи и Дан закрачи напред към пътеката.

— Веднага. Да вървим.

Значи моментът на разплатата най-после бе настъпил и нямаше измъкване. На Моли не й бе особено трудно да се досети на какви въпроси ще бъде принудена да отговаря. Нямаше да е зле да можеше също толкова лесно да измисли и отговорите.

Насочиха се мълчаливо покрай плажа и последните бунгала, а сетне продължиха към края на гората. Дан спря, когато стигнаха до дъсчената ограда, бележеща границите на лагера. Кевин се отдръпна от Моли и се опря на най-близкия стълб.

— Тук сте от две седмици — поде Фийби, като пусна ръката на мъжа си.

— Точно две седмици, от миналата сряда — потвърди Кевин.

— Лагерът е прекрасен. Децата много се забавляват.

— Радвам се, че ги доведохте.

— Те още не могат да повярват, че купи толкова много велосипеди.

— За мен беше удоволствие.

— Фийби и аз искаме да знаем какви са намеренията ти към Моли — намеси се Дан, окончателно изгубил търпение.

— Дан! — извика Моли.

— Всичко е наред — успокои я Кевин.

— Не е наред — просъска младата жена и изгледа кръвнишки зет си. — Какви са тези сексистки южняшки глупости, които дрънкаш? Защо не попиташ какви са моите намерения към него? — Самата тя не знаеше какви са тези намерения. Искаше просто да се изолира от външния свят и да остане колкото може по-дълго в Гората на славея, но първо трябваше да постави Дан на мястото му.

— Трябваше да анулирате брака си — заговори Фийби, — а вместо това избягахте заедно.

— Не сме избягали — сряза я сестра й.

— А как иначе ще го наречеш? Всеки път когато се опитвам да поговорим за това, ти се измъкваш! — ядоса се Фийби и пъхна ръце в джобовете на джинсите си. — Пожарната сирена пак е завила, нали, Моли?

— Не!

— Каква сирена? — слиса се Кевин.

— Няма значение — изрече тя припряно.

— Не, искам да зная за какво си говорите.

— Когато беше на шестнайсет години, Моли включи противопожарната аларма в училището — заобяснява тази предателка Фийби. — За нещастие, тогава не е имало никакви признаци за пожар.

В очите на Кевин проблесна искра на любопитство.

— Имаше ли основателна причина?

Моли поклати глава. Не можеше да се отърси от чувството, че времето се е върнало назад и тя отново е на шестнайсет.

— Тогава защо си го направила?

— Сега не ми се иска да говоря за това.

Той наклони глава към шефа си.

— А ти винаги я хвалеше колко била идеална.

— И наистина е! — викна Дан.

Младата пакостница се усмихна неволно, но веднага прехапа устни.

— Беше временно умопомрачение. Тогава бях една неуверена тийнейджърка, която все се съмняваше в обичта на близките си. Непрекъснато подлагах на изпитание търпението на Фийби и Дан, за да се уверя, че каквато и глупост да направя, те никога няма да ме изоставят.

В очите на Кевин блеснаха любопитни пламъчета.

— И какво стана? Евакуираха ли училището?

Тя кимна.

— И колко пожарни коли дойдоха?

— Господи… — промърмори Фийби. — Беше сериозно нарушение на реда.

— Смята се за углавно престъпление — додаде Моли с мрачен тон, — така че нещата доста загрубяха.

— Не се и съмнявам. — Куотърбекът се обърна към двамата Кейлбоу. — Е, Дан, колкото и да звучи увлекателно — да, длъжен съм да призная, че това наистина е увлекателно — не мисля, че точно за това искаш да говорим.

— Нищо особено не е станало! — възкликна Моли. — Преди две седмици Кевин се отби у дома, защото не се явих на срещата с адвоката. Никак не бях добре и той реши, че малко свеж въздух ще ми се отрази добре, така че ме доведе тук.

Когато искаше, Фийби можеше да бъде много саркастична.

— Ако толкова не ти е достигал свеж въздух, защо просто не се поразходихте?

— Не се сетихме. — За разлика от Фийби, Кевин нямаше намерение да издава тайните в живота на Моли.

Но този път тя сама реши да каже истината.

— Бях доста депресирана, но не желаех вие двамата да научавате колко бях зле. Трябва да отбележа, че Кевин по рождение е идеалист, стремящ се да върши само добри дела, макар че всячески се старае да се пребори с тази своя добродетелност. Та този светец в човешки облик ме заплаши, че ако не отида с него, ще ме закара у вас и ще ме натресе на вас двамата. А аз не исках да ме виждате в такова състояние.

Фийби изглеждаше съкрушена.

— Но ние сме твоето семейство! Не би трябвало да се притесняваш от нас.

— И без това достатъчно ви разстроих. Опитвах се да се преструвам, че всичко е наред, но повече нямах сили да продължавам в същия дух.

— Тогава тя не беше добре — намеси се Кевин. — Но откакто е тук, е много по-добре.

— И колко дълго възнамерявате да останете тук? — попита Дан подозрително, явно не повярвал на обяснението на Моли.

— Не много дълго — осведоми го Кевин. — Още два дни. — Сякаш заби нож в сърцето на съпругата си. — Спомняш ли си Еди Дилард? Играеше за „Беърс“.

— Помня го.

— Той иска да купи това място и утре ще дойде да го разгледа.

Стомахът на Моли се преобърна.

— Не си ми казвал за това!

— Така ли? Сигурно съм бил много зает.

Много зает да се люби с нея. Но колкото и да бе ангажиран с еротичните им изпълнения, все можеше да намери някоя пауза, за да й спомене за това.

— Можем да заминем веднага след това — продължи Кевин. — Днес следобед говорих с моя бизнес мениджър и той ме осведоми, че най-после е намерил в Чикаго една семейна двойка, която се е съгласила да поеме ръководството на лагера до края на лятото. Имали опит в подобна дейност.

Все едно, че я зашлеви. Дори не я бе уведомил, че е възложил на бизнес мениджъра си да търси хора в Чикаго. Почувства се още по-подло предадена, отколкото когато преди малко Фийби я издаде за противопожарната аларма. Кевин отлично знаеше колко ненавиждаше тя самата мисъл за продажба на лагера и затова дори не си бе направил труда да й го спомене. Явно помежду им не съществуваше истинска духовна близост, нито имаха общи цели. Всичко, което тя не искаше да приеме във връзката им, щеше направо да й избоде очите. Сексът може и да беше страхотен, но не беше всичко.

Фийби подритна с палеца на крака си стръкче от дива цикория.

— И какво ще стане след това?

Моли не можеше да понесе Кевин да го изрече, затова побърза да я осведоми:

— Нищо няма да стане. Ще подадем молба за развод и всеки ще поеме по пътя си.

— Развод ли? — попита Дан. — Няма ли да искате анулиране на брака?

— Основанията за анулиране са ограничени. — Моли се опита да си придаде безпристрастно изражение, като че ли всичко това не се отнасяше до нея. — Изисква се отказ от изпълнение на съпружеските задължения или лошо отношение. В нашия случай не можем да се позовем на нито едно от двете, така че ще трябва да се разведем.

Фийби вдигна глава.

— Все пак съм длъжна да попитам…

Моли отлично знаеше какво ще последва и трескаво се опита да измисли начин да го спре.

— Струва ми се, че вие двамата се разбирате доста добре…

Не, Фийби. Моля те, недей.

— Обмисляли ли сте варианта да останете женени?

— Не! — избухна Моли, преди Кевин да успее да отговори. — Да не мислиш, че съм откачена? Той изобщо не е мой тип!

Веждите на сестра й отскочиха рязко нагоре, а куотърбекът настръхна. Но на нея не й пукаше. Изведнъж я изпълни отвратителното желание да го нарани. Само че не можеше. Фийби беше шеф на съпруга й, а кариерата бе най-важното нещо в живота му.

— Кевин не бе длъжен да ме води тук, но го стори, защото знаеше, че се нуждая от помощ. — Пое дълбоко дъх и си напомни, че той й бе простил, и сега тя му беше задължена. — Държа се страхотно, беше изключително мил и разбиращ. Ще съм ви много благодарна, ако вие двамата престанете да се отнасяте с него като с престъпник!

— Ние не сме…

— Напротив! Поставихте го в изключително неловко и деликатно положение.

— Може би той трябваше да помисли за това, когато те е повлякъл вдън горите Тилилейски, при това в неделя — подхвърли Дан провлечено. — Или е бил прекалено зает да се изявява като мил и разбиращ, за да мисли разумно? — додаде с язвителна нотка.

Лицето на Кевин се изопна, а челюстите му се стегнаха.

— Какво по-точно се опитваш да кажеш, Дан?

— Казвам, че ако помощта ти за Моли е била само жест на човешко милосърдие и добродетелност, не би трябвало да спиш с нея.

— Достатъчно! — кипна младата жена. — Премина границата.

— Не е за пръв път, нито ще е за последен. Двамата с Фийби се грижим за семейството си.

— Може би не е зле да се погрижите за някой друг от семейството си — рече Кевин тихо. — Моли иска от вас само да уважавате правото й на личен живот.

— За нейния живот ли се тревожиш, или за своя?

Шпагите отново се кръстосаха, но на Моли не й пукаше.

— Ти май забравяш, че аз вече не съм длъжна да се отчитам пред теб за постъпките си. А колкото до отношенията ми с него… В случай че още не си забелязал, ние дори не спим под един и същи покрив.

— Не съм вчерашен — изръмжа Дан упорито.

Чашата окончателно преля. Моли повече не можеше да се сдържа.

— А да си чувал за елементарна любезност? През изминалите дванайсет години постоянно се преструвах, че не забелязвам как вие двамата все се натискате и целувате, че не чувам какви ги вършите нощно време, при това — повярвайте ми — доста шумно. Факт е, че понастоящем с Кевин сме женени. Скоро ще сме разведени, но още не сме, така че това, което става или не става между нас, не е ваша работа. Ясна ли съм?

Фийби изглеждаше невероятно разстроена.

— Моли, ти не си от тези, които се отнасят лекомислено към секса. Никога не би легнала с мъж, който не означава нищо за теб.

— Напълно си права! — Дан се извъртя към куотърбека. — Да не би да си забравил, че тя наскоро преживя спонтанен аборт?

— Разкарай се — едва чуто отрони Кевин.

Разбрал, че така нищо нямаше да постигне, Дан се нахвърли на Моли.

— Той е футболист и това е част от мисленето му. Може и да не го осъзнава, но той те използва.

От думите му я заболя. Зет й познаваше истинската любов и затова бе разбрал колко мимолетни са чувствата на куотърбека към нея.

Кевин пристъпи напред.

— Казах ти да се разкараш!

Моли не можеше да позволи това мъчение да продължава. Вместо да избухне в сълзи, тя мина в настъпление.

— Грешиш! Аз съм тази, която го използва! Загубих бебето си, кариерата ми отиде по дяволите и съм разорена. Трябваше да се развлека с нещо. Кевин е моята награда, задето двайсет и седем години бях добро и примерно момиче. А сега имате ли още въпроси?

— О, Моли… — Фийби задъвка долната си устна, а Дан изглеждаше още по-разстроен.

Тя вирна брадичка и ги изгледа кръвнишки.

— Ще ви го върна, когато приключа с него. А дотогава ще съм ви много благодарна, ако ме оставите на спокойствие.



Почти бе стигнала до „Полските кремове“, когато Кевин я настигна.

— Моли!

— Махай се! — изкрещя тя.