— Аз ли съм твоята награда?

— Само когато си гол. Но когато си с дрехи, си най-тежкият ми кръст.

— Спри да се правиш на голяма умница.

Всичко се разпадаше. Утре ще пристигне Еди Дилард. Освен това Кевин вече бе намерил кой да управлява лагера. Ала най-лошото беше, че той никога нямаше да изпитва към нея това, което тя чувстваше към него.

Мъжът докосна ръката й.

— Знаеш, че ти желаят само доброто. Но не им позволявай да те командват.

Но съпругът й не разбираше, че не семейство Кейлбоу терзаеха сърцето и душата й.



Лили се отдръпна от прозореца. Не искаше да погледне към часовника. Двамата Кейлбоу най-сетне бяха успели да притиснат Кевин и Моли в ъгъла. Актрисата не очакваше нищо добро от този разговор. Изглежда, синът й и жена му не знаеха какви точно са отношенията им, така че тя искрено се съмняваше, че ще съумеят да ги обяснят на роднините на Моли.

Семейство Кейлбоу веднага се харесаха на Лили. През последните пет дни те й помагаха да разсейва тъгата си. Личеше си, че много обичаха Моли и заради това възприемаха Кевин като заплаха за щастието на снаха й, но Лили вече бе започнала да подозира, че синът й е способен да съсипе не само живота на съпругата си, но и своя.

Девет и половина… Тя отиде до креслото, където бе оставила покривката, която изработваше, но вместо нея взе списанието. От неделята, по-точно от минутата, в която Лиам й предяви своя ултиматум, тя не можеше да работи. Днес бе четвъртък.

Ела у дома в четвъртък вечерта… Ако не дойдеш, аз няма да те търся.

Тя се опита да му се разсърди, но не успя. Много добре разбираше защо й бе казал това. И не го винеше. И двамата бяха твърде стари, за да играят разни игри.

Девет и трийсет и четири… Лили се замисли за Кевин, който спеше в спалнята на долния етаж. Приятно й бе да заспива, като знаеше, че сега живее под един покрив със сина си. Като се срещаха в коридорите, си разменяха усмивки и си казваха по няколко думи. Някога това щеше да й се стори като върха на мечтите й. А сега не й бе достатъчно.

Девет и трийсет и пет… Лили прелистваше страниците на списанието, но скоро се отказа и започна да кръстосва стаята. Каква бе ползата от житейските уроци, ако не им обръщаше внимание?

В десет и половина се съблече неохотно и си облече нощницата. Легна в леглото и се загледа в страниците от книгата, която само преди седмица четеше с увлечение. Сега не можеше да си спомни нищо от нея. Лиам, толкова ми липсваш… Той беше най-забележителният от всички мъже, които бе познавала, но и Крейг беше ярка личност. Обаче я бе направил нещастна.

Пресегна се през леглото и изключи лампата. Нейният свят никога не й се бе струвал толкова малък, а леглото — така самотно.



Еди Дилард се оказа едър, весел и добродушен, но грубоват мъжага, от онези, които се кичат със златни верижки, оригват се шумно, чешат се по чатала и носят в джоба си тлъста пачка долари, захванати с блестяща щипка.

— Ти си готин пич, Кев. Нали, Лари? Кев е нашият човек, какво ще кажеш? — обяви той гръмко за начало.

— О, да — съгласи се Лари. — Кев е мъж на място.

Дилард и брат му бяха пристигнали късно същата сутрин с един черен джип. Сега двамата седяха край кухненската маса, лапаха лакомо сандвичи със салам, прокарваха ги с бира и шумно се оригваха. Еди беше във възторг от перспективата да стане собственик на рибарски лагер, а Лари с нетърпение очакваше момента, когато ще се развихри като управляващ. За ужас на Моли, двамата братя гледаха на сделката като сигурна работа.

Еди обяви, че ще направи от лагера място, където мъжете ще могат да разпускат, да си качват краката на масата и поне за малко да се измъкнат изпод чехъла на жените си. При това смигна многозначително, с което даде да се разбере, че нито една жена не може да държи под чехъла си Еди Дилард.

Моли едва се сдържа да не повърне. Вместо това натика миниатюрния френски сапун в една от плетените кошнички за тоалетни принадлежности, които окачваха в баните. Не можеше да реши кого ненавижда повече — Еди или отвратителния му брат Лари, който планираше да живее в голямата къща, докато управлява бъдещия рибарски лагер.

Младата жена стрелна сърдит поглед към съпруга си, който се бе облегнал на стената с бутилка бира в ръка. Поне той нито веднъж не се оригна. Когато братята пристигнаха, Кевин се опита да се избави от присъствието й, но не успя.

— Е, Лари — продължи Еди, — колко според теб ще ни струва пребоядисването на тези изрисувани бунгала, на които само им липсват по едни финтифлюшки?

Моли изпусна малкото шишенце с течен шампоан.

— Бунгалата са боядисани съвсем наскоро. И са много красиви.

Еди като че ли беше забравил за присъствието й. Лари се засмя и поклати глава.

— Не се обиждай, Маги, но т’ва тук ще е рибарски лагер, а момчетата не обичат захаросани цветове. Ще боядисаме всичко в кафяво.

Еди посочи към Лари с бутилката си.

— Ще боядисаме само онези, които са в средата, около онова там, как му викате… онази поляна. Останалите просто ще съборим. Много скъпо ще ни излезе поддържането им.

На Моли й секна дъхът. „Полските кремове“ не бяха на поляната. Щяха да срутят кокетното бунгало в розово, синьо и жълто. Заряза кошничките с тоалетните принадлежности.

— Не можете да разрушите бунгалата! — извика тя. — Те са толкова отдавна тук. Те…

— Тук има добри условия за риболов — прекъсна я Кевин, като я изгледа намръщено. — Езерото гъмжи от големи и средни костури, мрени, шарани. Чух как един младеж в градчето се хвалеше, че миналата седмица уловил четирикилограмова щука.

Еди се тупна по корема и се оригна.

— Нямам търпение да дочакам деня, в който ще седна в лодката.

— Това езеро е много малко за това, което искате — започна да настоява Моли отчаяно. — Освен това тук има много строги ограничения за мощността на извънбордовите двигатели. Дори не може да се пързаляте с водни ски.

Кевин я изгледа сърдито.

— Едва ли Еди предвижда тук да се провеждат състезания с водни ски.

— Никакви водни ски. Само риболов. Изритваш ги рано сутрин от леглото, връчваш на всеки термос с кафе, кесия с понички, малко бира, сетне ги изпращаш на езерото, докато още не се е вдигнала мъглата. Връщат се след два часа, хапват, пийват биричка, дръпват му една дрямка, после чукват някой и друг билярд…

— Мисля, че билярдната маса ще я поставим точно тук — посочи Лари към салона. — Заедно с голяма плазма. А като съборим стените между стаите, всичко ще бъде подръка — билярдната маса, телевизорът, барът и магазинът за риболовни такъми и стръв.

— Магазин за стръв… Ще има магазин за стръв в къщата?

— Моли — заговори Кевин предупредително, а Еди го изгледа съчувствено. Куотърбекът се намръщи и присви очи сърдито. — Може би ще е по-добре да отидеш да провериш какво прави Ейми.

Но тя не му обърна внимание и насочи целия си плам към Еди.

— Хората идват тук от години. Лагерът трябва да остане такъв, какъвто е сега. Също и пансионът. Този дом е пълен с прекрасни старинни вещи и всички са отлично запазени. Лагерът дори носи печалба. — Не беше кой знае каква, но поне стигаше, за да се плащат разноските.

Еди прихна с пълна уста и полусдъвканият сандвич със салам едва не се разлетя наоколо. Сръга брат си с лакът в ребрата.

— Ей, Лари — измуча той, — искаш ли да се заемеш с пансиона?

— Уха, и още как! — изсумтя Лари и се пресегна за бирата си. — Щом ще имам билярдна маса, сателитна телевизия и никакви женски.

— Моли… излез. Веднага. — Кевин тръсна глава към вратата.

Еди се захили, доволен, че тази дребосъчка най-после беше поставена на място.

Тя стисна зъби, сетне разтегли устни в скована усмивка.

— Тръгвам си, скъпи. И се постарай да почистиш след приятелите си. Последния път, когато ми чиниите, се беше намокрил, затова сега не забравяй да си сложиш престилка.

Ето на това му се казваше да си под чехъл.



След вечерята Моли се оплака на племенниците си, че я боли коремът, и им каза, че ще трябва да спят в тяхното бунгало. Чувстваше се виновна, задето ги лъжеше, особено след като на другия ден си заминаваха, но нямаше друг избор. Облече си джинсите, угаси светлините и се сви на стола до отворения прозорец. После зачака.

Не се тревожеше, че Кевин ще се появи. Той беше отишъл в града с братята Дилард, където — ако имаше справедливост на този свят — би трябвало яко да се напие и на сутринта да не може да надигне глава от жесток махмурлук. Освен това двамата не си бяха проговорили през целия следобед.

По време на следобедния чай беше съвсем явно, че й е сърдит, но на нея не й пукаше, защото му беше не по-малко сърдита. Кев е нашият човек… Кев е нашият голям глупак! Достатъчно лошо беше да продаде лагера, но да го продаде на някакви оригващи се гадняри, които смятаха да го разрушат, беше прекалено. Никога нямаше да си прости, ако поне не се опита да му попречи.

Бунгалото „Полски кремове“ беше доста отдалечено, за да види, когато мъжете се върнат от града, но лагерът бе достатъчно притихнал, за да чуе шума на колата. И наистина, малко след един през нощта тя чу познатия грохот. Надигна се в стола и се помоли да няма пропуски в плана й, защото това беше най-доброто, което можа да измисли.

Нахлузи маратонките, грабна фенерчето, което бе задигнала от къщата, и остави Ру вътре, за да си свърши работата спокойно. Четирийсет и пет минути по-късно младата жена се вмъкна в „Агнеца Божий“, където бяха настанени Еди и Лари. По-рано, след като мъжете бяха потеглили към града, тя бе разузнала наоколо, за да е наясно в коя спалня ще спи Еди. Сега оттам се носеха вонящи алкохолни изпарения.

Моли приближи до кревата и огледа с отвращение смърдящата грамада под одеялото.

— Еди?

Грамадата не се помръдна.

— Еди — прошепна тя отново, този път по-силно, като се надяваше, че няма да събуди Лари, защото беше много по-лесно да се справи само с единия от братята. — Еди, събуди се.

Когато мъжът се размърда, Моли едва не се задуши от отровния облак. Такъв простак и грубиян нямаше място в Гората на славея.

— Да… да? — Еди отвори очи и измуча: — К’во…

— Аз съм, Моли — зашепна тя. — Жената на Кевин, с която е разделен. Трябва да поговоря с теб.

— Ама… к’во те прихваща, за к’во шъ гово…

— За лагера. Много е важно.

Той се опита да се надигне на лакти, но натежалата му глава отново се стовари на възглавницата.

— Нямаше да те безпокоя, ако не беше толкова спешно. Ще изляза, за да се облечеш. И между другото, не е нужно да будиш Лари.

— Ама… защо е туй бързане? Тъкмо сега ли тряб’а да говорим?

— Боя се, че да. Освен ако не искаш да допуснеш ужасна грешка.

Тя изтича навън в коридора, надявайки се той да събере достатъчно сили, за да стане от леглото.

След няколко минути Еди се появи, препъвайки се на входната врата. Моли притисна пръст към устните си и му даде знак да я последва. Като си осветяваше пътя с фенерчето, тя излезе на моравата и се запъти към „Полски кремове“. Преди да стигне до бунгалото, зави към гората и пое по пътеката към езерото. Вятърът се усили. Може би скоро щеше да се разрази буря. Надяваше се да приключи с Еди, преди дъждът да рукне. Той се клатушкаше зад нея, едър и тромав.

— Ама к’во става тук?

— Трябва да видиш нещо.

— Че не може ли да го видя на сутринта?

— Тогава ще е много късно.

— По дяволите! Кев знае ли за това?

— Кев не иска да знае.

Той се спря.

— К’во искаш да кажеш?

Тя задържа фенерчето, насочено надолу към тревата.

— Искам да кажа, че не те мами нарочно, а просто не иска да забелязва някои неща.

— Мами ме? Дяволите да го вземат, к’ви ги дрънкаш?