— Зная, че си мислиш, че днес на обяда се държах глупаво, но аз се надявах да се вслушаш в думите ми, и тогава можехме да избегнем това…

Моли отново закрачи.

— К’во да избегнем? Я по-добре ми кажи к’во става тук, госпойце.

— По-добре е да ти го покажа.

По пътя до езерото Еди се препъна още няколко пъти. Дърветата се поклащаха от вятъра. Тя притисна ръце към гърдите си.

— Никак не ми е приятно, че именно аз ще ти го покажа, но има… проблем с езерото.

— К’ъв проблем?

Моли освети бавно с фенерчето водата по края и мокрия пясък по брега, докато не откри това, което й бе нужно. Мъртви риби се поклащаха във водата.

— К’во, по дяволите…

Моли още веднъж насочи лъча на фенерчето към сребристобелите кореми на рибите, преди отново да го отмести към брега.

— Еди, много съжалявам. Зная колко много си мечтал да имаш рибарски лагер, но рибата в езерото измира.

— Измира?

— Заради екологична катастрофа. Токсични води изтичат във водата от таен погреб на химически отпадъци. За да се разреши този проблем, ще са необходими много милиони долари, а градчето няма толкова пари. И тъй като местната икономика зависи изцяло от туризма, никъде не се споменава какво става тук. Никой няма да признае публично, че има много сериозен проблем.

— Мамка му! — Еди грабна фенерчето от ръката на Моли и освети отново мъртвата риба. После избухна: — Не мога да повярвам, че Кев ми е погодил такъв номер!

Това беше най-уязвимото място в плана й. Опита се да спаси положението с кратко, но драматично представление.

— Той отказва да признае истината, Еди. Отрича я. Ужасно е, наистина е ужасно! Това е домът от детството му, последната връзка с родителите му и той просто отказва да се примири с факта, че езерото умира. Затова се опитва да се самозалъгва, че това не е истина.

— А как си обяснява проклетата мъртва риба!

Въпросът беше много добър и тя се постара да отговори достойно.

— Просто не слиза тук долу, до водата. Толкова е тъжно. Отричането му е толкова дълбоко, че… — Тя сграбчи ръката му и развихри докрай неподозирания си талант на драматична актриса. — О, Еди, зная, че е несправедливо да те моля за това, но как мислиш…? Не може ли просто да му кажеш, че си размислил и се отказваш от покупката на лагера, но без да му търсиш сметка? Кълна ти се, че той не се е опитал да те измами нарочно. И адски много ще страда, ако си мисли, че неволно е разрушил приятелството ви.

— Да, ами… предполагам, че точно това е направил.

— Той не е добре, Еди. Проблемът е психически. Като се върнем в Чикаго, непременно ще го заведа при психиатър.

— Мамка му! — въздъхна Еди. — А какво ще стане с футбола? Че това ще сложи край на всичко!

— Ще му намеря спортен психиатър.

Еди, който съвсем не беше глупак, започна да разпитва Моли за подземното хранилище на токсични отпадъци. Тя му надрънка всякакви небивалици, като използва всички бомбастични термини, които успя да си припомни от репликите на Джули и Робъртс в „Ерин Брокович“, а останалите измисли. Когато свърши, заби нокти в дланите си и зачака.

— Сигурна ли си за всичко това?

— Искаше ми се да не бях.

Еди запристъпва от крак на крак и накрая въздъхна.

— Благодаря ти, Маги. Повярвай ми, оценявам жеста ти. Ти си готин човек.

Моли бавно издиша въздуха, който сдържаше досега.

— Ти също, Еди. Ти също.



Бурята се развихри малко след като Моли се строполи в леглото, но тя бе толкова уморена, че почти нищо не чуваше. Събуди се чак на сутринта от бясно блъскане по вратата. Разсеяно примигна и погледна часовника. Минаваше девет! Беше забравила да настрои часовника и никой не я беше събудил. Кой е приготвил закуската?

— Моли!

— Ох, ох…

Ру нахлу жизнерадостно в стаята, последван от Кевин, смръщен като буреносен облак. Дотук с надеждите й, че ще й се размине. Сигурно Еди му бе разказал всичко и сега тя щеше да си получи заслуженото.

Седна в леглото. Може би щеше да успее да му отвлече вниманието.

— Почакай само да си измия зъбите, войниче, и ще те отведа в рая.

— Моли… — изръмжа той тихо, но в гласа му прозвуча заплашителната нотка на разярен съпруг, очакващ обяснение.

— Трябва да отида да пишкам! — Тя скочи от леглото, стрелна се покрай него, шмугна се в банята и затръшна вратата зад себе си.

Кевин удари с длан по дървото.

— Веднага излизай оттам!

— След минута. Искаш ли нещо?

— Да. Определено искам нещо. Искам обяснение!

— О? — Младата жена стисна очи в очакване на най-лошото.

— Искам да ми обясниш защо из езерото ми се носи проклета риба тон! При това мъртва!

23

„Истина е. Момчетата не мислят по същия начин, както момичетата. И там се коренят всички беди.“

„Когато момчетата не слушат“, статия за списание „Чик“

О, боже…

Моли остана в банята колкото можа повече — изми си зъбите, наплиска с вода лицето си, опъна си горнището, отвърза и завърза отново шнура на долнището на пижамата. Почти очакваше Кевин да нахлуе в банята, но очевидно той не виждаше смисъл, тъй като прозорецът бе закован и единственият изход беше през вратата, която щеше да я заведе право в ръцете му.

При тези обстоятелства нямаше смисъл да се мотае по-дълго и да си взема вана. Освен това беше крайно време да се изправи пред справедливия му гняв и да понесе достойно наказание за действията си.

Моли открехна леко вратата само и го видя, облегнат на срещуположната стена, готов да се нахвърли срещу нея.

— Ъ… какво каза?

— Ще бъдеш ли така любезна да ми обясниш — процеди той, — защо днес, като се разхождах по брега след закуска, видях в езерото да плава мъртва риба тон?

— Може би е настъпила промяна в миграционния път на рибите?

Той я сграбчи за ръката и я повлече към предната стая. Ставаше все по-зле. В спалнята поне имаше някакъв шанс да се справи с него.

— Сериозно се съмнявам, че миграционният път се е променил толкова много, че една морска риба да стигне до сладководно езеро!

Бутна я на дивана.

Миналата нощ трябваше да се върне при езерото и да излови рибата, но тя предположи, че до сутринта мъртвите риби ще са потънали. И може би точно това щеше да се случи, ако не се беше разразила бурята.

Е, стига увъртания. Време беше за справедливо възмущение.

— Ама… наистина, Кевин, само защото съм по-умна от теб, това още не означава, че зная всичко за рибите.

Вероятно не беше най-добрата стратегия, защото, когато заговори, тонът му бе смразяващ.

— Можеш ли да ме гледаш в очите и да продължаваш да твърдиш, че не знаеш как тази риба тон е попаднала в езерото?

— Ами…

— Или, че нямаш представа защо Еди Дилард ме събуди почти на разсъмване, за да ми съобщи, че няма да купи лагера?

— Наистина ли?

— А какво мислиш, че ми каза той на раздяла?

— Може би: „Ти си готин пич, Кев“?

Веждите му се извиха нагоре, а гласът му стана тих като стъпките на убиец.

— Не, Моли, не позна. Каза: „Нужна ти е помощ, човече“. — Съпругата му потръпна. — Какво искаше да каже, как мислиш?

— Я повтори — какво точно ти каза? — изграчи тя.

— По-скоро искам да узная ти какви си му ги наприказвала?

Явно се налагаше да прибегне до тактиката на хлапетата Кейлбоу.

— Защо мислиш, че аз съм казала нещо? Сякаш тук няма други, освен мен. Може да е бил Трой, Ейми, Шарлот Лонг. Или някой друг. Не е честно, Кевин. Всеки път когато тук се случи нещо, обвиняваш мен.

— И защо е така?

— Нямам представа.

Той се наведе, сложи ръце на коленете й и приближи застрашително лицето си на сантиметри от нейното.

— Защото разбрах номера ти. Имах цял ден на разположение за това.

— Е, аз пък нямах. — Моли облиза устните си и се зае да изучава меката долна част на ухото му, безупречна, както цялото му тяло, с изключение на малкия червен белег от ухапване, за който бе сигурна, че беше виновна лично тя. — Кой сервира закуската тази сутрин?

— Аз — отвърна Кевин спокойно, но не охлаби натиска върху коленете й. Определено нямаше да й позволи да стане от дивана. — После дойде Ейми и ми помогна. Свърши ли с шикалкавенето?

— Не… да… не зная! — Опита се да помръдне краката си, но не успя. — Просто не исках да продадеш лагера. Това е всичко.

— Кажи ми нещо, което не зная.

— Еди Дилард е пълен идиот.

— И това го зная. — Той се изправи, но не се отдръпна. — Какво още криеш в пазвата си?

Моли се опита да се надигне, за да му покаже, но тялото му я притискаше. Близостта му толкова я възбуди, че й идеше да се разкрещи.

— И след като го знаеш, как можа да постъпиш така? Да слушаш най-безучастно как ще боядиса всички бунгала в кафяво? Как ще събори това бунгало… — бунгалото, в което стоиш в момента! — и ще превърне пансиона в магазин за стръв и рибарски такъми?

— Еди щеше да направи всичко това само ако му бях продал лагера.

— Ако ти… — Тя промуши ловко краката си покрай него и скочи от дивана. — За какво говориш? О, боже, Кевин, какво искаш да кажеш?

— Първо искам да чуя за рибата тон.

Моли преглътна мъчително. Нямаше какво да се прави. Още когато обмисляше плана си, знаеше, че в края на краищата ще трябва да признае истината. Само се надяваше да не е толкова скоро.

— Добре — промърмори младата жена, но за всеки случай отстъпи с няколко крачки назад. — Вчера купих малко от замразената риба на пазара, хвърлих я в езерото, а през нощта събудих Еди и го заведох да я види.

Последва кратка пауза.

— И какво точно му каза?

Тя заби поглед в лакътя му и заговори колкото можа по-бързо.

— Казах му, че наблизо има подземен склад за опасни химически отпадъци и разни отрови, които се просмукват във водата и убиват рибата.

— Подземен склад за химически отпадъци?

— Ъхъ.

— Подземен склад за химически отпадъци?

Моли бързо отстъпи с още една крачка.

— Не може ли да говорим за нещо друго?

О, боже, очите му светят с всички нюанси на лудостта.

— И заклетият рибар Еди не забеляза, че морска риба плува в сладководно езеро?

— Беше тъмно, пък и не му дадох възможност да ги огледа по-внимателно.

Направи още крачка назад. Но Кевин контрира и направи една напред.

— И как обясни старанията ми да му пробутам лагер на брега на заразено езеро!

Тук вече нервите й не издържаха.

— Престани да ме гледаш така!

— Сякаш искам да те стисна за гърлото и да те удуша?

— Само дето не можеш, защото съм сестра на шефа ти.

— Последното означава само, че трябва да измисля нещо, което да не оставя следи.

— Секс! Някои двойки смятат, че сексът е най-добрият начин да изгладят противоречията си.

— А ти откъде знаеш? Няма значение, вярвам ти. — Кевин я улови за деколтето на горнището.

— Ъ… Кев… — Моли облиза устни и се взря в тези блестящи зелени очи.

Пръстите му се плъзнаха по дупето й.

— Искрено те съветвам да не ме наричаш така. И също толкова искрено те предупреждавам да не се опитваш да ме спреш, защото наистина, наистина трябва някак си да си излея гнева. — Притисна я здраво към себе си. — А всичко друго, което ми идва на ума, ще ме вкара в затвора.