Кевин я обичаше! Виждаше го в очите му, долавяше го във всяка изречена дума. Той е бил готов да се откаже от отбора заради нея, пееше сърцето й. Ала нежните трели почти се заглушаваха от друг звук — колкото неочакван, толкова и неизбежен.

Воят на пожарната сирена.

Моли се опита да не му обръща внимание. Макар да бе сигурна, че нищо не застрашава кариерата на Кевин в „Старс“, той не го знаеше и бе готов да я пожертва.

Да, сърцето й определено пееше. Да, това беше онзи незабравим миг, който щеше да помни до края на живота си. Един съвършен, блажен миг!

Ако не беше пожарната сирена.

Не, нямаше да я слуша.

— Струваш ми се малко ядосан.

— Ядосан? Защо да съм ядосан?

— Защото си помислил, че Фийби ще те изрита от „Старс“.

— Май забравяш, че вече не ми пука за „Старс“. Забравяш, че искам да играя за отбор, чийто собственик разбира, че целта на играта е победата, и не е готов с лека ръка да рискува милиони долари заради някаква нелепа прищявка, принуждавайки най-добрия си куотърбек да се прави на сър Галахад54!

Пожарната сирена зави по-силно.

— Значи, излиза, че не си направил голяма жертва.

Кевин беше роден играч и от километри можеше да разпознае наближаващото нападение. Мигом застана нащрек.

— Нима това е толкова важно за теб? Всички тези романтични жестове?

Воят на сирената стана оглушителен.

— Трябва да се подготвя за следобедния чай.

— Нима не съм направил достатъчно? Искаш нещо по-голямо?

— Съвсем не.

Той изруга тихо, вдигна я на ръце и я понесе към гората.

— Какво ще кажеш за този романтичен жест?

Младата жена скръсти ръце пред гърдите си и стисна глезени — съвършена картина на недоволство и вкиснатост, ала вътрешно й призля.

— Ако въпросният жест включва голи тела, това е секс, а не романтика.

За съжаление, той я пусна на земята, вместо да впие устни в нейните и да я целува, докато воят на хилядите сирени не се удави в буйната му страст.

— Смяташ, че не разбирам разликата между секс и романтика? Мислиш, че като повечето мъже, и аз съм безчувствен тъпанар.

Нейната Голяма любов летеше с шеметна скорост към тъмната бездна, очакваща да я погълне, заради воя на сирената, който бе станал толкова пронизителен, че Моли искаше да запуши ушите си.

— Предполагам, че само ти можеш да отговориш на този въпрос.

— Добре тогава, ето какво ще направя. — Кевин пое дълбоко дъх и срещна погледа й, без да трепне. — Заради теб ще спечеля Суперкупата.

Тя видя, че той е съвсем сериозен, и в гърдите й избухнаха малки искрици щастие… появата на всяка една се придружаваше от воя на сирената. В този миг младата жена осъзна, че се изправяше пред основния въпрос в своя живот, дълбоко вкоренен в сърцето на малкото момиче, изоставено и лишено от топлота и обич. Кевин Тъкър бе достатъчно силен, за да срази дракони заради нея и да спечели Суперкупата, но дали щеше да има достатъчно сили, за да я обича до края на дните й, когато остарее и погрознее? Нуждаеше се от отговор, който щеше да накара воят на сирената да замлъкне завинаги.

— Сега сме още юли, загубеняко! — саркастично отсече тя. — До мача за Суперкупата ще съм забравила дори името ти.

— Сериозно се съмнявам в това.

— Твоя работа — сви Моли нехайно рамене. Почеса с отегчено изражение мястото, където я бе ухапал комар, и изрече най-отвратителната лъжа, на която бе способна. — Всъщност грешката е моя. Наистина не мисля, че изобщо някога съм те обичала.

Ужасена, тя вече се питаше как да се отрече от казаното, когато забеляза, че той ни най-малко не изглеждаше разстроен. По-скоро лицето му бе добило замислен вид, сякаш пресмяташе нещо.

— Лъжкиня. Чувала ли си за ждрелото на река Саксътън?

— Не си спомням да съм чувала. — Дали воят на сирената се снижи с няколко децибела? — Пък и не ме интересува. Не ме ли чу? Казах ти, че не те обичам.

— Аха. Както и да е, това е в Швейцария и е много опасно място. Но аз съм готов да се спусна до дъното на клисурата и да издълбая името ти върху скалата.

Да, определено воят не беше толкова силен. Моли тропна с крак в тревата.

— Много трогателно, но Швейцария е почти толкова далеч, колкото и Суперкупата. Освен това, доколкото разбрах, става дума за някакви малки графити, нали?

— Това е един спорт, който се нарича парапентинг. Скачаш с парашут от върха на планината…

— Не си прави труда. Освен ако не смяташ да изпишеш името ми върху небето, докато летиш надолу. — Очите му заискриха. — Впрочем като се замисля — побърза да пресече тя всякакви възторжени изблици, — сигурно ще го изпишеш грешно. А и най-близките планини са в другия край на щата, така че какво ще кажеш да направиш нещо тук и сега? Добре, може и да те обичам, но истината, шампионе, е, че всички тези приказки за Железния човек и тям подобни мачовци може и да впечатлят момчетата в съблекалнята, но няма да ти осигурят деца и домашно приготвени ястия.

Деца и домашно приготвени ястия! Собствено семейство. И мъж, който ще изпълва и най-съкровените кътчета на душата й. И ей така, изведнъж, воят на сирената замлъкна. Завинаги.

— Значи, играта загрубява — рече той.

Кевин я разбираше по-добре от всеки друг на тази земя. Разбираше я толкова добре, че не вдигна отчаяно ръце и не я заряза на мига. Тя остана заслушана във великолепната тишина, възцарила се в душата й. Искаше й се да заплаче от радост, че не се налага да печели любовта на този мъж, като постоянно се държи като доброто и образцово момиче.

— Бях готов да се откажа от „Старс“ заради теб — напомни й той с лукаво изражение. — Но явно това не е достатъчно…

— О, да… — Не би могла да си представи „Старс“ без Кевин.

Той не откъсваше поглед от нея.

— Така че се налага да ти дам нещо повече.

— Не е необходимо. — Моли му се усмихна, сияеща от любов. — Ти взе изпита.

— Прекалено късно. — Сграбчи ръката й и я повлече обратно към лагера. — Ела, скъпа.

— Не, наистина, Кевин. Всичко е наред. Всичко беше… заради онази пожарна сирена. Разбирам, че сигурно звучи налудничаво, но трябваше да се убедя, че наистина ме обичаш. Аз…

— Не можеш ли да вървиш малко по-бързо? Искам по-скоро да приключим с всичко това, за да започнем да се трудим за онези деца, за които спомена.

Дете… И този път всичко щеше да бъде както трябва. Моли осъзна, че той я водеше към плажа.

— Не е нужно да…

— По-добре да вземем една от лодките. Не че не вярвам, че можеш да караш кану, но последния път, когато се качихме на кану, доста оплеска нещата.

— Искаш да се возим на лодка в езерото? Сега?

— Имаме недовършена работа. — Поведе я към пристана. — Ти все още очакваш онзи велик романтичен жест.

— Не, нищо не очаквам. Наистина! Освен това вече получих най-романтичния жест, на който си способен. Беше готов да се откажеш от „Старс“ заради мен.

— Което ни най-малко не те впечатли.

— Повече, отколкото можеш да си представиш. — Той скочи в лодката, привързана на кея, и я повлече със себе си. — Очевидно все още не съм достигнал високите стандарти на Дан Кейлбоу.

— Не е вярно, достигнал си ги! — Моли се отпусна на дървената пейка. — Аз просто… проявих известна предпазливост.

— Държа се като истинска невротичка. — Кевин развърза въжето и взе греблата.

— Признавам. Наистина ли е нужно да плаваме навътре?

— О, да. — Спътникът й започна да гребе.

— Излъгах те. Когато казах, че не те обичам.

— Да не мислиш, че не го зная? Ще ти докажа какъв заклет романтик съм, когато стигнем в средата на езерото.

— Не искам да ти противореча, но не си представям как ще се изявиш като романтик в средата на езерото.

— Така си мислиш ти.

Толкова много го обичаше, че беше готова да се съгласи на всичко.

— Прав си. Ужасно е романтично да гребеш до средата на езерото. Няма по-романтичен жест.

— Кой друг, ако не аз, разбира от романтика.

Този прекрасен сладкодумен пасторски син нямаше и понятие от романтика, но знаеше всичко за любовта. Докато гребеше, при всяко движение на мускулите му върху гърдите му оживяваше и Дафни.

— Страхотна тениска. Харесва ми.

— Ако си права за сестра си — и искрено се надявам да си, макар да се кълна, че ще докладвам за поведението й на председателя на лигата — ще ги накарам да поръчат такива за всички играчи в отбора.

— Не мисля, че е най-блестящото ти хрумване.

— Всички ще ги носят — усмихна се Кевин. — Ще направя изключение за защитниците и на техните тениски ще бъде щампован Бени. Поздравявам те, че си защитила книгите си и си наложила идеите си. Лили ми разказа всичко по телефона. Съжалявам, че се е наложило да продадеш апартамента си, но и без това беше прекалено малък за двама ни.

Моли се замисли за голямата стара фермерска къща във викториански стил в покрайнините на окръг Дюпейдж, за която Фийби бе споменала, че се продава. Беше достатъчно голяма.

— Мисля, че вече сме на средата на езерото — отбеляза тя.

Кевин се озърна зад гърба си.

— Само още малко по-навътре. Казвал ли съм ти колко дълбоко е тук?

— Не си спомням.

— Наистина е много дълбоко.

Младата жена не можа да сдържи усмивката си.

— Аз съм безнадеждно влюбена в теб.

— Зная. Под въпрос е само моята безнадеждна любов към теб.

— Обещавам, че никога вече няма да се съмнявам в нея.

— Все пак е по-добре да се подсигурим. — Той пусна веслата и известно време се носиха по течението. Погледна я и се усмихна. Тя също му се усмихна.

Моли имаше чувството, че сърцето й е заседнало в гърлото.

— Ти си най-непоколебимият и стабилен мъж, когото някога съм познавала, Кевин Тъкър. Не мога да си представя защо дори за миг ми хрумна, че трябва да те подложа на изпитание.

— Понякога откачаш.

— Фийби нарича тези състояния „инциденти“. И днес се случи за последен път. Рискувах да изгубя най-важното нещо в живота си, но никога повече няма да допусна същата грешка. — В очите й запариха сълзи. — Ти се отказа от „Старс“ заради мен.

— И пак бих го направил. Макар че искрено се надявам да не ми се налага. — Тя се засмя. Той също се усмихна, сетне стана сериозен. — Зная, че не обичаш футбола, както аз, но докато гребах насам, си мислех как, след като се измъкна от другарската прегръдка с играчите, ще погледна към петдесетярдовата линия. — Докосна нежно бузата й. — И ще те видя да стоиш там само заради мен.

Моли също си го представяше съвсем ясно.

— Изви се вятър — отбеляза той. — Захладня.

Слънцето сияеше на небето и в душата й и тя знаеше, че до края на живота си никога вече няма да почувства студ.

— Добре съм. Всичко е страхотно.

Той кимна към тениската, завързана около кръста й.

— По-добре да я облечеш.

— Няма нужда.

— Трепериш.

— От вълнение.

— Предпазливостта никога не е излишна. — Лодката се залюля леко, когато той се изправи и я привлече към себе си. Развърза тениската и я нахлузи през главата й. Тя беше толкова голяма, че стигна до коленете й. Кевин приглади един кичур коса зад ухото й. — Имаш ли представа колко много означаваш за мен?

— Да, мисля, че да.

— Добре. — С едно светкавично движение той кръстоса ръкавите на тениската пред гърдите й като усмирителна риза и ги завърза на здрав възел на гърба й.

— Какво правиш…?

— Обичам те. — Кевин докосна нежно устните й със своите, вдигна я на ръце и я метна с все сила в езерото.

Тя беше толкова смаяна, че здравата се нагълта с вода. Наложи се да рита бясно с крака, за да се издигне на повърхността. Доста трудна задача, особено когато си с вързани ръце!