— Ето — подаде тя на Джейк чинии и сребърни прибори. — Сложи ги на масата, докато нарежа хляба.

Гледайки я с периферното си зрение, той започна да нарежда масата. Остана изумен, когато я видя да навлажнява ръцете си и да ги прокарва по франзелата.

— Това някакъв религиозен ритуал ли е — попита я, или просто си наполовина миеща мечка13?

Тя го погледна безразлично.

— Не са много хората, които мият хляба, преди да го ядат — отвърна й той.

— По този начин коричката на франзелата става по-хрупкава.

— Като се измие? Това е ново за мен.

Онор имаше чувството, че твърде малко неща можеха да бъдат новост за Джейк. Имаше вид на човек, който не може да бъде изненадан лесно, и това беше по-внушително от белезите и бръчките в ъгълчетата на устните и очите му. Този факт би трябвало да я притесни. Но вместо това я привличаше.

— Ще ти трябва нещо, с което да махнеш черупката на рака — каза той и погледна сребърните прибори.

— Двете черупки, ако трябва да бъдем точни — отвърна тя и започна да тършува из кухненския шкаф.

— Аз мога да се справя и без прибор. Черупките на този вид раци не са много твърди. Червените скални раци са нещо друго. За тях ще ти е нужен чук, за да можеш да извадиш месото.

— Сигурна съм, че Кайл трябва да е скътал нещо в това свърталище на плъхове. Той обича раци, колкото и аз.

Джейк стисна устни при споменаването на брат й, но само каза:

— Ще отворя виното.

— Във фризера е.

— Разбира се. Хлябът се мие, а виното се изстудява. Как можах да не се сетя?

— Да не би да си традиционалист? — отвърна тя.

— Да, точно така. Аз съм традиционалист.

Той извади виното от фризера, махна обвивката около гърлото, обърна бутилката надолу и удари дъното с дланта си, така че корковата тапа излезе наполовина. С бързо движение на пръстите си Джейк я извади докрай.

Онор зяпна.

— Предполагам, че би могъл да улавяш и куршуми със зъби.

— Не улавям куршуми, ако мога да ги избегна.

— Ще ме научиш ли?

— Да избягваш куршуми? — погледна я той озадачен.

— Да отварям бутилка вино без тирбушон — поясни тя нетърпеливо.

— Защо? С тирбушон е по-лесно. Аз просто не знаех къде се намира.

— Искам да видя как ченето на Кайл ще увисне. На Арчър също. Може би и на самия Донован.

— На кого?

— На татко — каза тя и му подаде винена чаша.

— Изглежда, имаш доста голямо семейство.

— Доста — тя се усмихна иронично. — Може и така да се каже. Петима едри, арогантни мъже. Ние с Фейт трябваше да се изнесем от къщи, за да не ги удушим всичките, докато спят.

Джейк само кимна с глава. Знаеше какво е да не се разбираш със семейството си, да не можеш да понасяш родителите и близките си, а още по-малко да ги харесваш или обичаш. Но въпреки всички предполагаеми трудности в семейството той долавяше в гласа на Онор нотка на привързаност, когато говореше за мъжете Донован.

Това изобщо не го изненада. Вече знаеше, че Донован са единни като стадо вълци; а Дж. Джейкъб Малори бе жертвеното агне, нарочено за клане.

— Нямаш ли майка? — попита той и наля вино в чашата й.

Събираше информация за глутницата на Донован. Да опознаеш врага бе едно от най-старите правила на оцеляването.

Онор пое от него чашата златисто вино и го изчака да налее и в своята.

— Мама е невероятна — каза тя. — На ръст едва стига до рамото ми, но умее винаги да постига каквото иска, точно когато иска, и то без да засяга самочувствието на мъжете.

— Това изглежда добър подход.

— И аз съм опитвала. Но при мен не се получава. Мама има железни нерви. Без значение какви трудности и създават мъжете, тя просто ги целува по бузата, привидно се съгласява с тях и прави каквото си е наумила. — Онор сви рамене. — Може би защото е човек на изкуството.

— Човек на изкуството? — каза Джейк и вдигна чашата си.

— Художничка.

— По-точно?

— Добра художничка.

Джейк се засмя леко, вдигна чашата си и каза:

— Да пием за обучението по риболов.

Тя се намръщи.

— Просто за обучението и точка.

Той отпи безмълвно от чашата си и издаде звук на изненада.

— Не знаех, че в Австралия правят толкова хубаво бяло вино.

— Кайл ми го каза — да избягвам обикновеното Шардоне и да избирам комбинираното.

Това не учуди Джейк. Кайл бе в състояние да открие прекрасно вино и в някои от най-затънтените дупки в Калининград. После двамата отиваха в дупката, което минаваше за хотел, отваряха консерви с черен хайвер и престарели бисквити и си говореха за секс, политика, религия, самота и как се водят преговори за дългосрочни сделки в страна, която е по-млада дори от виното, което народът й пие.

За Джейк Кайл бе близък приятел, какъвто не бе имал от дълго време насам. Жалко, че се оказа измамник, крадец и убиец. Би било по-добре, ако беше просто глупак, който се оставя да го ръководи долната част на тялото. Джейк можеше да разбере това. И той самият от време на време изглупяваше така. Но Кайл никога не се бе показал като глупак.

Тогава оставаше да е измамник.

— Кога ще изсъхне хлябът? — попита Джейк.

— Да изсъхне? А, ясно. След няколко минути. Как ще ядеш рак?

— С устата си.

— Господинът е гладен?

— Господинът би могъл да изяде рака заедно с черупката.

— Как го предпочиташ — с лимон или с морски сос?

— С двете. Аз ще направя соса.

Когато Онор сложи салатата на масата, сосът вече бе готов. Двамата седнаха и започнаха да се хранят. В непринудената атмосфера имаше интимност, която изненада Онор. Беше трудно да се държиш резервирано с някого, докато облизваш парченца рак от пръстите си. — Беше права за хляба — каза Джейк, отхапвайки от филията си.

Устата й бе прекалено пълна, за да му отговори.

— Не е ли това най-вкусният рак, който някога си яла? — продължи той.

Тя кимна енергично.

— Следващия път ще ти покажа как да ги убиваш и почистваш преди варене — обеща той.

Тя поклати глава в знак на отрицание.

Джейк се засмя тихичко, подгъна краката на рака между пръстите си и извади месото, като използваше една от малките му щипки. С невероятна скорост в чинията му се изсипа купчина сочно бяло месо.

— Мислех, че си гладен — каза тя.

— Така е.

— Тогава защо пренебрегваш всичкото това вкусно месо?

Бавната усмивка на Джейк възбуди всичките й сетива.

— Не го пренебрегвам — отвърна. — Предвкусвам го. Това е нещо различно. После ще го вкуся. Така удоволствието е тройно по-голямо.

— Но калориите са едни и същи.

Той зърна погледа й, докато тя преценяваше купчината месо в чинията му.

— Дори не си го и помисляй — смръщи се Джейк.

— Кое?

— Да си откраднеш малко месо.

— Ако ти ми дадеш, няма да е кражба.

Той се усмихна и посегна с вилица към рака, за да й даде малко. Веднага осъзна какво прави и се спря. Този проклет чар на Донован! Заради него хората се преобразяваха.

— Този очарователен поглед може да свърши работа при другите ти мъже, но не и при мен — изсумтя Джейк и пъхна месото в собствената си уста.

Тя го погледна невярващо.

— Очарователен поглед?

Той изръмжа и сдъвка месото.

Идеята, че той я намира очарователна, я накара да онемее повече, отколкото ако й бяха запушили устата. Никой от мъжете в нейния живот не я бе обвинявал в това, че е очарователна. Упорита, импулсивна, прекалено умна — да. Но очарователна?

Никога.

— Благодаря — кимна тя.

Джейк рязко вдигна глава. Но преди да успее да я попита защо отговаря на обидата му с благодарност, телефонът иззвъня.

Онор подскочи като ужилена. Стана толкова бързо, че Джейк трябваше да хване стола, за да не се преобърне. Телефонът едва успя да иззвъни втори път, преди тя да грабне слушалката.

— Арчър? — попита, останала без дъх.

Никой не й отговори.

— Ало?

Тишина.

Затръшна слушалката.

Джейк присви очи. Започна да разбира, че нещата около Онор са далеч по-заплетени, отколкото подсказваха нейните закачливи кехлибарено зелени очи, бърза усмивка и небрежна копринено кестенява коса. В момента тя изглеждаше съвсем бледа, устата й бе изопната от гняв или страх, а ръцете й бяха стиснати, за да не личи, че треперят.

Страх, не гняв. Нещо бе изплашило очарователната госпожица Донован.

Той изпита неочаквано желание да обвие ръце около нея, да я успокои и предпази. Джейк безмилостно потисна импулса си и се съсредоточи върху онова, което го бе довело на Кехлибарения бряг: убийство, кражба, предателство и Кайл Донован.

— Проблеми ли има? — попита я тихо.

— Ченгетата имат ли навика да притесняват хората по този начин? — загледа го Онор напрегнато.

— По какъв начин?

— С анонимни телефонни обаждания.

Зад привидното спокойствие адреналинът му се повиши. Многократно се бе питал дали някой друг извън закона, освен него се интересува от госпожица Донован.

— Тежко дишане? — попита той.

— Не. Само тишина, която кара косата ти да се изправи.

Той бутна стола й с крак. Онор разбра намека и седна. Апетитът й бе изчезнал, но виното все още я привличаше. Тя се протегна да го вземе, отпи глътка, после и друга.

— Може би е жена — допусна Джейк.

— Защо мислиш така?

— Това е къщата на брат ти, нали?

— Да.

— На изчезналия ти брат, нали? — попита Джейк, като внимаваше да изглежда така, сякаш просто е чел вестникарските истории за Кайл Донован.

Онор кимна.

— Тогава обяснението е просто — сви рамене Джейк. — Някой, който прилича на Кайл, забърсва жени наляво и надясно. Представи си тогава какъв шок е за това момиче да чуе твоя глас по телефона.

— Аз съм жена и не мисля, че Кайл е секси.

— Сестрите не се броят. Те не виждат неща, които нормалните хора могат да видят.

Кайл със сигурност е бил сляп, помисли Джейк кисело. Беше споменал за двете си невероятни, забавни сестри близначки, но не бе казал, че Онор има страхотно тяло и че гледа мъжете по начин, който ги кара да се чувстват десет фута високи и стабилни като скала.

— Между другото, откъде знаеш как изглежда Кайл? — попита тя.

Джейк се поколеба и реши, че трябва да е глупак, за да се изпусне така. Тогава се сети за снимката в местния вестник. Приличаше на снимка от паспорт.

— От вестника — каза той. — Публикуваха негова снимка.

— Тя не е хубава.

Онор беше права, но и да го признаеше, това не би помогнало много на каузата.

— Сестри — смотолеви той. — Не виждат стойностното.

Онор се усмихна плахо. Джейк беше наясно, че тя не приема обяснението за изоставената любовница.

— Много хора ли ти се обаждат? — попита я след миг.

— Известно време ми се обаждаха репортери, които не приемат отрицателен отговор. Но това отшумя през последните няколко дни.

— Колко пъти ти се е случвало да вдигнеш слушалката и никой да не ти отговори?

— Пет или шест пъти.

— На ден? — попита той озадачено.

— Не. През последната седмица.

— Може би телефонните линии са претоварени.

— Може би.

Но тя не изглеждаше много убедена.

Страхът, който се криеше зад усмивката й, го накара да си пожелае да няма пречки да й помогне. Този проклет чар на Донован!

— За какво мислиш? — попита той, без да иска.

— За мъжа, който се обади. Това е втори път за тази вечер.

— След като не е казал нищо, откъде си сигурна, че е мъж, още повече един и същ?

Онор посегна към рака си и се замисли как да избегне въпроса. Нищо не й хрумна. Не се сети и за някакво логично обяснение, което нямаше да я кара да звучи като смахната.

— Онор?

Тя въздъхна, чоплейки рака, и погледна през масата към Джейк.

— Да не би да си от онзи тип надменни мъже, които не вярват, че жената може да научи нещо от нетрадиционни източници? — попита тя.

За момент той се замисли над думите й. После се сети за прословутата интуиция на Кайл, за онзи негов комарджийски късмет, за който той шеговито твърдеше, че е наследил от свой келтски прародител по майчина линия.

— Нетрадиционни източници — повтори Джейк безразлично. — Да не би да се опитваш да ми кажеш, че е проработила женската ти интуиция?

— Предпочитам да го нарека предчувствие. Обикновено мъжете не се отнасят иронично към предчувствията.

— Ясно. Имаш предчувствие, че един и същи мъж ти се е обадил два пъти тази вечер, без да има какво да ти каже. Какво друго?

— Мислиш, че това е странно?

— Раците също са странни. Но това не ме притеснява.

Тя се усмихна криво.

Дори Джейк да не знаеше, че тя е сестра на Кайл, сега със сигурност би го разбрал. Тази крива усмивка беше главният чар на Донован.

— Един от мъжете, които се отзоваха на обявата ми, ме накара да настръхна.

— Докосна ли те?

Въпреки че гласът на Джейк не бе променен, дъхът й секна. Тя усети неговия гняв, сякаш бе почувствал неприязънта на загадъчния посетител.