Елизабет Лоуел - Кехлибареният бряг

— Нарича се глупост — вметна Мадер.

— Само ако винаги се оказваше калния край на пръчката в ръце — не се съгласи Онор. — Засега в това отношение сме квит, въпреки че никога не бих го признала пред братята си.

— Но…

— Достатъчно, Елън — обади се Джейк откъм дневната. — Това е кланът Донован, останалата част от света да върви по дяволите.

Онор и Мадер погледнаха към дневната. Елън изпусна впечатляваща ругатня, преди да се обърне натам.

Джейк изглеждаше така, сякаш се е търкалял в кална локва.

— Какво се е случило с теб? — изуми се Онор.

— Обичам да се разхождам под дъжда.

— Следващия път вземи сапун и си изпери дрехите.

Усмихнат, Джейк мина между двамата агенти и застана пред Онор. Усмивката му не стигаше до очите. Той обхвана лицето й със студените си ръце и я целуна. Онор се вцепени, но не се отдръпна. Усещаше, че той изпраща на американските власти послание, което няма нищо общо със секса.

Беше права. И в същия момент не беше. Можеше очите на Джейк да са далечни, но под калните си джинси той беше в пълна готовност.

Дивият глад на тялото му, нежността на целувката му и вниманието в очите му разклатиха убедеността на Онор, че той вижда в нея единствено средство за достигане до Кайл. Разстроена и почти дезориентирана, уморена физически и психически от последните няколко седмици, тя се отпусна в ръцете му.

Той я целуна отново, този път по-грубо. Когато вдигна главата си, очите му бяха изпълнени със същия плам и глад, който излъчваше тялото му. Ръцете му оставяха кални следи по лицето й.

— Ти беше права — каза Мадер на Елън.

— Казах ти, скъпи — кимна тя. — Тази бавна, хищна усмивка на Джейк винаги им завърта главите.

Онор пламна. Джейк докосна устните й с жест, който бе едновременно ласкав и успокоителен.

— Съжалявам, че закъснях — каза й той, без да обръща внимание на агентите. — Ако знаех, че имаш компания, щях да се разходя по по-късия път.

— От колко време си тук? — попита Онор.

Джейк свали погледа си от щедрите й устни към гърдите, чиито зърна се надигаха бурно под бронзовия пуловер, към бедрата, които се устремяваха към него… и се усмихна.

— Елън греши. В тялото ти няма нищо невзрачно.

Онор знаеше, че не бива да се смее, не бива да се чувства поласкана, не бива да прави нищо друго, освен да, изхвърли тези трима души от живота си. Но пък знаеше, че няма да го направи. И ако трябваше да се довери на един от тях, нямаше съмнение кой щеше да бъде той.

Докато откриеха Кайл, тя беше залепена за Джейк Малори, сякаш бе изрекла тържествен обет.

„А след това?“, запита се тя безмълвно.

Отговорът дойде веднага и никак не я зарадва. После щеше да се справи с това така, както в момента се справяше с изчезването на Кайл. Можеше да понесе само едно бедствие наведнъж.

Тя си пое дъх на пресекулки и прокара пръсти по мустаците на Джейк. — Ти — каза тя дрезгаво — си много лошо куче.

— Това означава ли, че ще ме набиеш?

Изражението му изтръгна накъсан смях от гърлото на Онор.

Въпреки смеха Джейк видя пустотата в очите й и осъзна колко близо е тя до ръба. Вдигна ръката й към устните си, целуна я и се обърна към двамата агенти.

— Имате ли други въпроси?

— Или ще работите с нас — процеди Елън, — или ще извадим и двама ви от играта.

— Ако смятахте, че това ще ви бъде от полза, вече щяхте да сте го направили — отвърна Джейк. — Други заплахи?

— Върви по дяволите — озъби се Елън. — Мислиш се за Господ бог ли…

— Не, ти се смяташ за нещо подобно. Затова се вбесяваш, когато някой не се подчини на заповедите ти — той погледна към Мадер. — Имаш ли нещо да добавиш?

— Просто любопитствам. Защо не искате, да работите с нас?

— Какво те кара да мислиш, че не искаме?

— Какво? — попитаха Елън и Мадер в един глас.

— Помислете над това. И докато мислите, проверете Пьотър Резников.

Мадер погледна Елън. Тя пък гледаше Джейк, както босоног ловец би гледал изникнала от близкия храст змия.

— Какво за Резников? — излая тя отсечено.

— Ако ти разкрия моите тайни, ще ми разкриеш ли твоите? — заинтересува се Джейк.

Елън се изсмя грубо.

— Скъпи, ние двамата отдавна нямаме какво ново да разкрием един на друг.

— Бихме могли, ако не се събличаме.

Онор трепна и се загледа в краката си. Знаеше, че не трябва да се притеснява от факта, че Елън и Джейк са били любовници, но не можеше. Елън беше твърде сексапилна, за да съществува мъж, който да не изпитва съжаление, задето я е загубил. Още повече че прекрасното й тяло се управляваше от пъргав мозък.

Онор си каза строго, че това няма никакво значение. Не трябваше да се притеснява за неприятните сравнения, които можеха да изникнат в съзнанието на Джейк. Двамата с Джейк, както се изрази Елън, разполагаха с ограничено време.

— Знаеше ли, че Петя се опитва да ме купи? — попита Джейк.

— Опита ли се? — запита Елън.

— Ти как мислиш?

Тя се забави с отговора, сякаш преценяваше възможностите, в случай че отговореше или не отговореше на Джейк.

— Добре — кимна тя. — Резников не е успял да те купи и е решил да се изхитри. И какво се случи?

— Ваш човек ли е? — попита отново Джейк.

— Наш е по същия начин, по който Русия е нашата връзка с този смел нов свят.

— Неутралитет през повечето от времето, услуги от време на време и доверие по никое време — обобщи Джейк.

— Точно така. И какво се случи?

— След като не се съгласих с предложението му, намерих един от неговите хора да крие откраднати кехлибарени предмети на изкуството в моята хижа.

Онор извърна глава към Джейк толкова рязко, че косата й подскочи.

— Какво се е случило? Така ли се накаля? Добре ли си?

Джейк преплете пръстите си с нейните и ги притисна нежно. Това беше безмълвен знак да не се притеснява.

— Тези предмети, да не би да са от Кехлибарената стая? — попита стреснато Мадер.

— Не са чак толкова модерни — ухили се Джейк. — Предмети на изкуството от каменната ера. Много, много хубава изработка. Притежават качеството на музейни експонати. Единият от тях дори имаше инвентарен номер на гърба си.

Мадер извади от джоба си клетъчен телефон и започна да набира някакъв номер.

— Къде се намират в момента тези предмети? — попита Елън.

— Изпратих ги обратно на Петя с послание.

— Да, обзалагам се — яркочервеният маникюр потропваше по синята кожа на дамската чанта. Тя погледна Мадер, който говореше тихо по телефона, но не чак толкова тихо, че да не се чува.

— Забравете за това — казваше Мадер в момента. — Вече знаем, че първостепенните обекти са се върнали заедно.

Джейк се наведе и прошепна в ухото на Онор:

— Как се чувстваш като първостепенен обект на американското правителство?

Кожата по ръцете на Онор настръхна, когато дъхът на Джейк опари кожата й. Освен това съзнанието, че я наблюдават толкова отблизо, караше стомаха й да се бунтува.

— Резников все още ли яде миди? — попита Джейк. Последва продължителна тишина, докато Мадер слушаше някого отсреща.

— Остани с тях — каза той накрая. Кажи на тюлена да остане на лодката. Ще поддържаме връзка.

Онор погледна Джейк.

— Тюлен? От онези, които се хранят с риба?

— От флотските десантни части — поясни той меко, надявайки се да не му се наложи да се сблъсква с тюлена на Елън.

Мадер затвори телефона и го прибра в джоба си.

— Е? — попита го Елън.

Мадер погледна неспокойно към Джейк.

— Не се притеснявай от мен — успокои го Джейк. — Вече съм разбрал, че всеки път, когато Петя отхапва от рака си, около него се навърта някой от вашите хора. Значи вашият човек току-що ти съобщи, че в Чаудер кег са се върнали двама кални шутове и са предали на Петя онова, което той вече знаеше — никакви сделки. Отново. Що се отнася до тюлена, който се навърта около нас по ваше нареждане, той е четвъртитото, дебелокожо конте, което изстисква силите на бейлайнера всеки път, когато излезем на море.

— Джейк пропусна ли нещо? — попита Мадер.

— Само какво е казал Резников на мъжете — отвърна Елън.

— Да?

Мадер вдигна рамене.

— Беше на руски, но нашето момче каза, че Резников определено не раздава медали и не ги целува по брадясалите бузи.

Елън отново започна да потропва с нокти по дамската си чанта.

— Цялата салата от сьомга ли изяде? — попита Джейк, Онор.

— Откъде разбра, че съм правила салата от сьомга? — промърмори тя.

Той се наведе, целуна я и прошепна:

— Усетих вкуса й.

— С какво мога да те подкупя да ми направиш сандвич, докато взема един душ?

— Разкарай гостите. Вече ми писна от тях.

— Добре — Джейк се изправи. — Довиждане, Елън. — Вземи и приятеля си. Когато имам какво да споделя, ти ще научиш първа.

Ноктите на Елън останаха неподвижни. Тя го изгледа за един продължителен момент и реши, че това е най-добрата възможна сделка. Засега. Обърна се към Мадер.

— Хайде. Да видим къде е отседнала Марджи Не-знам-си-коя.

Входната врата едва се беше затворила, когато Джейк се обърна към Онор.

— Започвай да си събираш багажа — рече.

— Не искам да отивам никъ…

Спря по средата на изречението. Никой не я слушаше. Задната врата вече се бе затворила след Джейк. С ръце на хълбоците тя го наблюдаваше да се спуска по пътеката към лодката. След минута се върна с найлонов плик в ръка. Чисти дрехи, без съмнение.

Преди Джейк да стигне до вратата, Онор вече беше в кухнята и приготвяше сандвич със сьомга. Без значение колко беше изморена, сделката си беше сделка.

Но ако Джейк искаше тя да събира някакъв багаж, можеше да се справи дяволски добре и сам.