Джейк я погледна. Видя блажената й усмивка и се насили да не мисли колко хубаво би било да му се усмихне по този начин в леглото. Каза си, че дори самата мисъл за това бе глупава. Това беше просто бизнес и толкова.

Но без значение колко усилено се опитваше да контролира мислите си, в съзнанието му непрекъснато се промъкваха видения; видения, които караха панталоните да му стягат с всеки удар на сърцето.

— Слушай — каза Джейк и увеличи газта. — Пускам третия и четвъртия.

Лодката се разклати. Звукът на двигателя се промени, стана едновременно по-дълбок и по-висок. Този звук премина през кръвта на Онор като тежък ликьор. Усмивката й стана по-широка и накрая тя се разсмя на глас.

— Страхотно — възкликна тя. — Изяж си пръстите, Бетовен!

Джейк също се усмихна, особено след като погледна през рамо. Трите лодки пъплеха след тях. Той отново се взря напред и огледа водата за плаващи дървета, дъски, водорасли и други случайни опасности. Пред погледа му нямаше нищо, освен гладка, чиста вода.

— Хайде да видим какво умее тази сладурана — каза той.

По-добре сега, отколкото по-късно, когато от тази лодка може би щяха да зависят човешки животи.

Джейк не го изрече на глас. Харесваше усмивката на Онор твърде много, за да й напомня, че има далеч по-сериозни неща, от които да се страхува, от някаква си студена вода и миризма на риба.

Тогава му хрумна, че може би, но само може би тя бе прекалено невинна, за да осъзнае опасността.

Веднага отхвърли тази мисъл, каза си, че е абсурдна, че тя, разбира се, е наясно с нещата. Но не можеше да не си спомни, че Онор дори не бе забелязала, че къщата на Кайл е под наблюдение. Трябваше да е или прекалено глупава, или съвсем ненаблюдателна.

Но това също означаваше, че е невинна.

Такава изглеждаше и по време на разговора с Арчър. Той бе затворил в лицето й същите врати, които затръшна и пред Джейк.

Джейк си каза строго, че е глупаво дори да си помисли, че Онор е невинна и чиста като кехлибарено зелените си очи. Всъщност това нямаше значение — честна или лъжкиня, Онор бе неговият билет за затворения свят на Донован интернешънъл. Не беше нужно да обича, да мрази или да уважава своите средства за успех. Трябваше просто да скърца със зъби и да ги използва.

Тумороу препускаше по гладките солени води на Пъгет Саунд. Широката бяла V-образна диря се разстилаше зад кърмата в причудливи форми. Едната от преследващите ги лодки изостана доста бързо. Другата запази дистанцията. Зодиакът също.

Джейк усили скоростта още повече. С дрезгаво ръмжене, изразяващо наслада, моторницата препусна с тридесет и четири възела10.

— Знаех си, че трябва да има причина Кайл да е любимият ми брат — избъбри Онор, като се опитваше да надвика шума от двигателя.

Джейк я погледна. Тя се усмихна замечтано, със затворени очи. Какъвто и да бе страхът й от малки лодки и големи водни басейни, той бледнееше пред удоволствието от един мощен, добре центрован двигател, който прави онова, за което е създаден. Джейк не се сдържа и й се усмихна.

Той натисна скоростния лост. Моторницата можеше да върви и по-бързо. И още по-бързо. Движението на лодката ставаше все по-непредсказуемо, след като все по-малка част от корпуса й докосваше водната повърхност. Той я управляваше леко и уверено, изпробваше възможностите и скритите й резерви.

Параметрите й се запазиха в нормалните граници. Тумороу се плъзгаше леко по водата. Нямаше фонтани от вода, издигащи се от носа й. Джейк бе твърде опитен водач, а и корпусът й бе добре изработен за такъв вид изпитания в спокойни води.

След двадесет минути, доволен, че двигателят не е показал никакви скрити недостатъци, Джейк направи остър завой около острова. Свали оборотите до тридесет и четири хиляди и погледна през рамо, за да види кой е все още след него.

Лодката на бреговата охрана приличаше на оранжево петно на хоризонта. Джейк знаеше, че това се дължи на Конрой, а не на някаква техническа причина; мощният двигател на зодиака можеше неотлъчно да следва моторницата. Една от частните лодки, които ги следваха, вече не се виждаше. Другата ги следваше на голямо разстояние, но изнемогваше, тресеше се и хвърляше струи вода във въздуха.

Джейк се питаше дали водачът й носи колан, защото положително имаше нужда от него.

— Е? — попита Онор.

— Хубава лодка.

— Мм. Започвам да разбирам в какво се състои чарът на риболова.

— Риболов? Ти сънуваш. При тази скорост би трябвало да ловим летяща риба.

— Още по-хубаво.

— Обичаш ли да ядеш риба?

— Аха.

— Прясна риба? — уточни той.

— Другата не си заслужава да се яде.

— Тогава ще мога да направя от теб рибар — хм, рибарец.

— Няма нужда. Имам много добър снабдител.

— Рибата е най-прясна, когато си я наловиш сам. Онор хвърли към Джейк кос поглед, който говореше, че не вярва и думичка от онова, което й казва.

— По-добре ще е да се науча да управлявам лодка.

Усмивката му би накарала Червената шапчица да се обърне и да побегне.

— Окей. Първото нещо, което ще трябва да научиш, е, че собственикът винаги купува горивото.

— И това следва да ме разтревожи?

Уредите показваха, че резервоарът е полупразен.

— Ще те разтревожи. Дотогава ме слушай. При спокойни води оптималната скорост за тази лодка се постига при около тридесет и четири хиляди оборота в минута. При тази скорост моторницата е податлива на управление. Има пряка връзка между скоростта, баланса и…

Джейк се отправи обратно към кея с умерена скорост. През цялото време говореше. Продължи да говори, докато Онор зяпна изумена. Затрупа я с факти, фигури и морски термини. С всяка своя уверена дума й демонстрираше колко много знае той за моторниците, и колко малко знае тя.

Беше гадно от негова страна да я учи по този начин да кара лодка. Но му беше изключително приятно да покаже на тази упорита Донован колко много се нуждае от Дж. Джейкъб Малори, за да свърши това, което си беше наумила — да открие откраднатия кехлибар на стойност цяло състояние.

5.

Салти лог беше старо свърталище на дърварите и рибарите в Анакортес. Мястото бе известно в околността с местните рибни специалитети и с многобройната си клиентела от американски рибари, които работеха по свои собствени правила, а не според федералните или щатските наредби. С две думи Салти лог можеше да се определи като място, създаващо настроение.

Когато Джейк влезе, във въздуха се носеше мирис на застоял дим, оплаквания от ненужните, бюрократични наредби за риболова, клюки за складовете за дърва в града и за вродената алчност на местните хора. Гръмките фрази бяха стари като света и далеч по-лесни за разбиране. Джейк бе чувал тези приказки и преди, някога им беше вярвал, а сега почти не го интересуваха.

Конрой седеше на малка маса в най-отдалечения ъгъл, встрани от пътеката към клозета. В извънработно време носеше сиви дочени панталони и тениска с цветове, избелели като бара в заведението. Изглеждаше изморен и отегчен. Дори не бе докоснал бирата пред себе си.

Джейк си поръча бира на бара и се отправи към масата. Никой не му обърна внимание. Местните хора извън алкохолното братство на Салти лог бяха удостоявани само с незаинтересовани погледи от редовните посетители.

— Казах ти, че ще те черпя — каза Джейк и седна.

Никой от клиентите не седеше с гръб към помещението. Барът беше много стар, но под покрива му все още се завързваха жестоки разпри. Скандалите бяха многолюдни и брутални, но органите на властта не им обръщаха внимание, освен ако не влезеха в употреба пищови и рибарски ножове.

Конрой вдигна чашата си и поздрави иронично.

— Добър вечер, приятел! Мога и сам да си купя, благодаря. Доколкото виждам, ти плаваш и те преследват малки предупредителни корабчета.

— Може да бъде и по-лошо.

— Как?

— Засега са само предупредителни лодки.

— Какво, по дяволите, си направил? — попита Конрой директно.

— Нищо.

— Глупости! Знаеш ли, че ми е наредено да държа Тумороу под око?

— Не забравяй, че лодката не е моя.

— Тогава стой далече от нея.

— Това официално предупреждение ли е?

— Не. Това е предупреждение заради едно време, когато ловяхме заедно риба и лудеехме по баровете.

— Целият този разговор е неофициален, нали?

— Имаш думата ми.

Джейк кимна, настани се по-удобно и отпи от бирата. Зад гърба си чуваше дрезгави от цигарения дим гласове, които спореха кое е по-лошо: съхранението на дърва под сайванта или слабоумниците, които твърдяха, че човек може да преживее, ако лови риба по четири часа в тримесечието.

— Шефовете ти споменаха ли нещо за Кайл Донован? — попита Джейк тихо, за да не го чуят от съседните маси.

— Само че е собственик на Тумороу.

— Казаха ли ти какво да търсиш на лодката?

— Нищо конкретно. Затова предположих, че Донован изнасят незаконно цигари от Съединените щати на север в Канада или на юг в Китай, или наркотици и по двете линии. А може би всичко заедно. Или още по-лошо. За град с такива размери в Анакортес има твърде много неразкрити убийства.

— Убийство! Това ли е най-новата теза на местните вестници?

— Плаващ труп с лице към водата, с врат, пречупен от удар с железен прът или каратистка хватка, изчезването на Кайл Донован от района, изгубено огромно количество скъп руски кехлибар, молбата на руското правителство към новия му партньор, Съединените американски щати, за намиране на кехлибара. Останалото са обичайните ала-бала и търсене на сензации — дрънканици за местното момче Кайл Донован, който в стремежа си да пипне приказно съкровище може би е жертва на убийство или убиец, или и двете, леки щрихи за убийство в рая и други подобни гадости.

Конрой явно се отвращаваше от всичко това. Джейк се усмихна.

— Станал си по-циничен отпреди.

— Движех някои спасителни операции, които пресата отрази така, че не можех да ги позная. Та почваш да се питаш доколко са достоверни така наречените факти, които стоят зад големите заглавия.

— Винаги съм знаел, че си умен. Ако ти омръзне бреговата охрана, можеш да работиш за мен — усмивката на Джейк угасна. — Ако все още имам бизнес.

— Стой далече от Тумороу. Каквото и да е направил Кайл Донован, той няма да стигне далече. Откакто затвори фабриката за шперплат, не е имало друга новина, посрещната с такъв интерес от общественото мнение.

— Бих искал да се държа на разстояние от цялата тази бъркотия. Но не мога.

— Въпреки всичко го направи.

Джейк отпи от бирата си и реши, че ако каже истината на Конрой, може да спечели партньор. Затова заговори.

— Кехлибарът, който Кайл е откраднал, е собственост на правителствена мина в бившия Съветски съюз. Моята фирма беше брокер по сделката. Имърджинг ресурсис трябваше да експортира кехлибара до купувача, Донован интернешънъл. САЩ — а очевидно и руското правителство — вярват, че в пратката се е намирало и част от откраднато произведение на изкуството. А сега руснаците си го искат обратно.

— И са набедили теб?

— Трябва да го е направил или Кайл, или аз — каза Джейк с равен глас. — Донован интернешънъл обвиняват мен. Всичко, което знам, е, че лично аз се разписах за пратката на Кайл Донован. Тогава го видях за последен път. От Донован интернешънъл твърдят, че трансферът изобщо не е осъществен.

Конрой присви очи.

— Семейство Донован имат много повече връзки в правителството, отколкото аз — продължи Джейк. — Моята компания ще трябва да поеме отговорността за кражбата на необработения кехлибар и другото нещо в пратката, каквото и да е то. Ако не успея да докажа невинността си, Имърджинг ресурсис ще потъне. Аз също.

Конрой подсвирна през зъби.

— Семейство Донован затварят под носа ми врати по целия свят — додаде Джейк грубо. — Вече ме изритаха от прибалтийските държави и Русия, защото задавам твърде много въпроси. Затова искам задника на Кайл Донован.

— Мислиш ли, че още е жив?

— Досега мислех, че не е. Но вече не съм сигурен. Честно казано, надявам се да е жив. Наистина бих искал да си поговорим с това приятелче.

— Не си единственият.

— Не ми казвай, че е нарушил наредбите на бреговата охрана — промърмори сухо Джейк.

Конрой се поколеба, после взе решение.

— Де да беше толкова просто! Цялата работа опира до политика и международни отношения, в които никой не е победител — всички са победени.

Джейк се намръщи и отпи голяма глътка.

— Слушам те.

— Сигурен ли си, че не можеш да се махнеш?

— Няма къде да отида.

— По дяволите!

Конрой отпи от бирата, извади цигара и я запали със стара запалка Зипо.

— Мислех, че си ги отказал — подметна Джейк.

— Четири пъти и продължавам.

— Опитай да избягваш леките цигари. Доколкото знам, те имат по-високо никотиново съдържание от обикновените. Така се пристрастяваш повече.