Прочете обявите и загради в кръг няколко, които звучаха доста непривлекателно, но затова пък обещаваха някакъв допълнителен доход и социални осигуровки.

После влезе в eBay, за да се разсее с нещо приятно след отегчителната задача да си намери втора работа. Може би щеше да попадне на чифт „Прада“ за четири долара и деветдесет и девет цента, тъй като продавачът им по погрешка бе изписал „Преда“. И друг път се бе натъквала на подобни трикове. За зла беда, най-упоритата й конкурентка във виртуалния търг също ги бе усвоила, защото в крайна сметка отново стигнаха до наддаване за едни и същи обувки. Лорна не допусна старата си грешка да предложи прекалено висока цена.

Освен това бе открила сайта Paypal.com, така че можеше да заплати покупката си директно, без да се налага да ходи до банката и да се унижава, молейки за разплащателен ордер.

Кликна върху дизайнерски обувки с трийсет и седми размер и с възхита откри чифт съвършен модел на „Лемър“, при това само за петнайсет долара и петдесет цента. Токчетата бяха изумително високи, а извивката — толкова грациозна, че ако не бяха затворени отпред, щяха да изглеждат като идеалните сандали.

До този момент Shoegarpie очевидно не ги беше открила и след по-малко от шест часа, когато щеше да приключи аукциона, обувките щяха да бъдат нейни.

И тогава дойде прозрението.

Ако погледнеше обективно — а напоследък Лорна се опитваше да прави именно това — тя беше вманиачена по обувките. Нямаше контрол върху импулсивното си желание да си купува още и още. С кредитни карти, в брой — без значение, не можеше да обмисля покупките си и това съсипваше живота й.

Идеята за Клуб на анонимните шопинг маниачки се бе оказала добро начало. Не беше пристрастена към наркотични вещества или нещо подобно, а самите обувки не представляваха никаква опасност за нея. Ставаше въпрос за прекомерно харчене… или по-скоро за прахосване на пари. Това правеше електронното пазаруване изключително полезно нещо. Нали така?

Не беше съвсем убедена в това, но едно знаеше със сигурност: беше дошло времето за нещо, което трябваше да направи доста отдавна.

Отиде до хладилника и извади кутията от неаполитанския сметанов сладолед, който бе купила за изисканата вечеря, дадена от нея преди шест месеца. Постави кутията в мивката, отвори капака и пусна струята вряла вода върху кристализиралата сметана, докато се разтопи достатъчно, за да разкрие скритата в нея тайна.

Кредитната й карта от „Нордстром“.

Може би защото беше издадена от общински магазин, не се бе появила в списъка на Фил Карсън, когато бе проверил задълженията й. Затова я беше скрила, просто за всеки случай, като емоционално успокоение, че може да я използва, ако й се наложи.

Оттогава го бе правила два пъти за покупки по интернет, защото много добре помнеше номера й.

От стоенето в кутията със сладолед картата бе зацапана достатъчно, за да не може да я представи в магазина.

Е, на всичко това трябваше да се сложи край. Щеше да среже последната нишка, която я обвързваше финансово с пристрастеността й.

Отиде до телефона и бавно набра изписания на обратната страна номер. За нейно щастие отсреща отговориха веднага, така че Лорна се насили да заговори, преди да успее да размисли.

— Искам да закрия една сметка — започна тя.

Оттук нататък плащанията й щяха да стават само в брой и по никакъв друг начин. Не беше идеалният план, но бе някакво начало.

Когато след два часа пристигнаха останалите от групата, Джос се превърна в звездата на вечерта с превъзходния чифт на „Гучи“. Лорна ги размени за тъмносини „Джон Флувог“18, но сделката си струваше. Обувките на „Гучи“ сигурно бяха от шейсетте години или някъде там, но бяха в отлично състояние. Е, едната бе малко поизмачкана и изглеждаше, сякаш бе обработвана. Без значение. Лорна имаше специален почистващ разтвор за кожа, който щеше да премахне драскотината напълно.

Сандра им разказа за бременността на сестра си и как за първи път бе разбрала, че Тифани е осиновена.

— Защо са казали на нея, а на мен — не? — размишляваше на глас тя.

— Вероятно, за да не злоупотребяваш с това — подхвърли Лорна и забелязала острия поглед на Хелън, повдигна рамене и додаде: — Не че би го правила. Имам предвид, че може да са имали подобни притеснения.

— Може и да си права — допусна Сандра. — Но най-странното е, че аз израснах точно с обратното усещане. Така и не можах да разбера защо непрекъснато правеха всичко възможно да угодят на Тифани, след като тя бездруго беше щедро надарена. Искам да кажа, че е наистина много красива. Висока, руса. Сега си мисля, че се пристрастих към обувките именно за да хвърля мост върху огромната пропаст, която зее между двете ни. И защото номерът на обувките ти не се променя дори когато килограмите ти са в повечко.

— За това не знам — обади се Хелън. — Напоследък съм напълняла малко и чувствам, че обувките започват да ми стягат.

— Да не би да си пред цикъл? — попита Лорна. — Аз се издувам като балон, преди да ми дойде.

Хелън кимна.

— Мисля, че е по-скоро нещо хормонално. Задържане на вода. Когато, освен всички останали лекарства, през този месец започнах да вземам и хапчета за кръвната захар, цикълът ми изобщо не дойде.

— На мен това веднъж ми се случи три месеца последователно — каза Сандра. После, в отговор на общото очакване, обясни: — Вземах таблетки, за да го регулирам. После ми подействаха, но в началото нищо не се получи. Всъщност щях да бъда дори доволна, ако през цялото време не се опасявах, че може да протека всяка минута — додаде през смях. — Представяте ли си какво е да ходиш с превръзки повече от шейсет дни? Все едно отново бяха започнали да ме повиват в пелени.

— Неприятно ми е да го признавам пред вас, момичета, но в моя случай може и да става въпрос за менопауза — мрачно поклати глава Хелън. — След трийсет и петата година може да се очаква по всяко време. Все едно през последните три години съм ползвала време назаем.

— Няма начин, твърде млада си за това — възрази Джос. — Не го вярвам.

Другата сви рамене.

— Вече имам всички симптоми. През цялото време съм отпаднала, не се чувствам добре, качвам килограми, непрекъснато ми се яде, разсеяна съм… Какво? Защо сте ме зяпнали така?

— Защото симптомите ти са сходни и с тези при бременност — меко каза Сандра. — Повярвай ми, преживявам всичко това чрез сестра ми вече пети месец.

Хелън разтърси глава.

— Момичета, ако не вземах хапчетата си редовно, това щеше да бъде първото нещо, за което щях да си помисля.

— Тогава е от лекарствата! — подхвърли Лорна. — Никога не съм се чувствала по-зле, както когато ползвах противозачатъчни. Отвратително! Все пак може би е по-добре да отидеш на лекар.

Хелън махна пренебрежително с ръка.

— О, да забравим това. Стига сме говорили за мен. Днес просто малко се разхленчих. Я по-добре да видим какво става с вас. Джос? Струваш ми се много мълчалива.

Лицето на момичето леко поруменя, колкото да подчертае свежата му младост.

— Всъщност има нещо, за което бих желала да чуя вашето мнение. Спомняте ли си как ви разказвах, че непрекъснато получавам предложения за работа от различни семейства? — Жените кимнаха едновременно. — А миналия ден научих, че самата госпожа Оливър е уговаряла други детегледачки да постъпят на работа при нея.

Лорна издиша шумно.

— Искаш да кажеш, че е предлагала твоята работа зад гърба ти?

Джос кимна:

— Не е ли странно?

— Но пък е чудесно основание да прекратиш договора си — подхвърли Лорна.

— Съгласна съм — подкрепи я Сандра. — Все едно да научиш, че приятелят ти се среща и с друга. Сигурно е много обидно.

Момичето й хвърли пълен с благодарност поглед.

— Така е. Въпреки че не бях във възторг от господин и госпожа Оливър, смея да твърдя, че си върша добре работата. Момчетата ме обичат. Върша всичко, което трябва, и доста допълнителни неща. — Въздъхна тежко: — Затова откритието беше като плесница през лицето ми.

— Но ти имаш и други предложения — напомни й Хелън. — И те ли бяха от дами като госпожа Оливър, които вече си имат детегледачки?

— Мисля, че да — мрачно отвърна Джос. — Може би освен Луиз Брадли.

— Е, имай я предвид — каза настойчиво Хелън. — За всеки случай. Сигурно не би искала да работиш за някого, който е измамил момичето, с което е сключил договор.

— Не. Но какво можеш да мислиш за жена, която се опитва да открадне бавачката на друга?

— В този свят основното правило е: Убивай или ще бъдеш убит — философски заключи Лорна.

— Амин — подметна Сандра и поклати все още зеленикаворусата си глава в знак на съгласие.

— Това ми звучи малко цинично — каза Хелън и повдигна рамене. — Вярно, но цинично. Чуй, Джос, моля те, посъветвай се с адвокат. Така поне някой ще разгледа договора ти и ще провери дали съществува законен начин да бъде прекратен.

— Ами… — Джослин изглеждаше неуверена.

— Може би предпочиташ да ти изкрещи в лицето, че си е наела друга детегледачка, а теб уволнява по някаква си измислена причина? — Лорна не можеше да понася хора като Дийна Оливър. През цялото време се сблъскваше с тях в ресторанта и никога не бе забелязвала дори проблясък на човещина в очите им. — Срещни се с адвокат. След това ще решиш какво ще правиш по-нататък.

— Няма какво да губиш — допълни Сандра.

Накрая Джос обеща, че ще помисли по въпроса и най-вероятно ще се обади на някого от изявяващите се по телевизията юристи, които твърдяха, че първата консултация е безплатна.

Но Лорна имаше чувството, че няма да направи нищо подобно.

— Много ми е неприятно да го кажа, но е време да си тръгвам — каза Сандра малко преди единайсет часа. — Имам среща.

— Сериозна? — повдигна вежди Лорна.

Сандра се изчерви, но не се измъкна от въпроса.

— Да — отвърна и в гласа й се прокрадна гордост. — Много.

— Охо! Кой е той? — полюбопитства Джос.

— Приятел от гимназията. Най-смешното е, че никога не съм поглеждала към него, още по-малко пък с някакво романтично чувство, а сега… — Въздъхна леко: — Наистина е страхотен. Напоследък често се виждаме.

Наоколо се разнесоха възклицания, одобряващи положителната промяна в живота на Сандра.

Тя отново се изчерви.

— Чувствам се толкова замаяна, че чак ми е неудобно.

— А не бива — каза Хелън и я улови за ръката. — Всички се радваме за теб. Струва ми се, че си истински щастлива. Поне така изглеждаш.

— И си отслабнала много — добави Джос.

— Малко повече от единайсет килограма — потвърди Сандра, после вдигна победоносно юмрук. Жестът беше толкова нетипичен за нея, че Лорна се усмихна на неподправената й радост. — Беше тежка работа.

— Поздравления! — възкликна с искрена радост Лорна и останалите се присъединиха към нея, коментирайки колко очевидна и драстична е промяната.

Вечерта приключи в приповдигнато настроение. Всички бяха толкова щастливи да видят Сандра, която само допреди няколко дни беше тъй срамежлива и неуверена, най-сетне да излиза от черупката си, че забравиха собствените си неприятности и тревоги, за да празнуват с нея.

Щом си тръгнаха, Лорна изми чиниите и чашите за вино, след което отиде до компютъра и кликна върху eBay.

Shoegarpie беше на линия!

Наддаването за чифта на „Лемър“ бе стигнало до трийсет и седем и петдесет. Лорна обаче се бе зарекла, че няма да надхвърля сумата от двайсет долара, а дори и тя беше прекалено голяма за отънелия й напоследък бюджет.

Но щеше да започне нова работа, както сочеше всичко, случило се през седмицата. Значи съвсем скоро щеше да има и по-солиден доход. При това щеше да запази нощните смени в ресторанта, така че парите щяха даже да се удвоят. Съвсем скоро. Защото работодателите не публикуват обяви за свободни места, ако нямат намерение да назначат хора на тях, нали?