Къде другаде би могла да намери такива страхотни обувки? Бяха истинска находка. Това беше последната й възможност изобщо някога да притежава нещо подобно. Вече можеше да си представи реакцията на приятелките си, щом им ги покаже.

Времето изтичаше. До края на аукциона оставаха само пет минути и четиридесет и шест, четиридесет и пет, четиридесет и четири, четиридесет и…

Написа бързо шейсет и един и осемдесет и осем и зачака със затаен дъх.

Върху монитора се появи надпис: „Вашата цена не е най-висока“.

По дяволите! — извика и изписа: шейсет и пет и седемдесет и един.

Вашата цена не е най-висока.

Погледна върху екрана. Пак Shoegarpie естествено. При оставащи само четири минути и по-малко от десет секунди имаше абсолютния шанс да спечели, освен ако Лорна не реагираше веднага.

Деветдесет и девет долара и трийсет и два цента.

Давате най-висока цена досега.

Ха! Така ти се пада, глупачко такава!

Поднови страницата, за да се увери, че предложението й все още е на първото място. Много добре. Продължи да я разглежда, докато времето неумолимо изтичаше. Три минути и десет секунди… две минути и петдесет секунди… две минути и трийсет и пет секунди… две минути и десет секунди…

Бум! Ето го!

Предложението ви беше надхвърлено.

Здравият разум я напусна, сякаш издухан от бурен вятър. Ще надвие над Shoegarpie независимо какво ще й струва това.

Просто влудяващо беше, че тази жена… или мъж… си седеше някъде пред екрана на компютъра си и предлагаше залози, които разоряваха Лорна. И с каква цел? Нямаше начин да остави глупака да спечели.

И изписа максималния залог от сто и четиридесет долара и три цента.

В момента предлагате най-висока цена.

Предишното предложение беше сто и десет и петдесет — очевидно върхът на възможностите на конкурента й.

Сърцето й биеше до пръсване. Лорна непрекъснато натискаше клавиша, за да обновява страницата, и със задоволство установяваше, че никой не е надхвърлил мизата й. Оставаше по-малко от минута. Вече приближаваше до финалната линия. Обувките бяха нейни. На по-малко от ръка разстояние. И след не повече от десет секунди победата й щеше да бъде обявена официално.

Десет, девет, осем… Лорна отново обнови съдържанието на страницата. Пет, четири… Никой не бе направил по-добро предложение! Три, две, едно… Натисна клавиша, убедена в крайния резултат.

И тогава…

Сто петдесет и два долара и петдесет и три цента. Победител: Shoegarpie.

Не можеше да повярва. Почувства, че й прилошава. Непознатият съперник бе скочил буквално в последната секунда и бе ударил най-високото предложение, направено от Лорна. С някакви си дванайсет долара и петдесет цента! Някакви си жалки дванайсет и петдесет бяха застанали между нея и изумителния чифт обувки на „Лемър“! Такава нищожна разлика.

Непознатият глупак буквално й ги бе откраднал под носа.

След като гневът постепенно отшумя и Лорна възвърна способността си да разсъждава трезво, осъзна, че всъщност обувките, които току-що не спечели, съвсем не струваха дванайсет долара и петдесет цента. Беше готова да хвърли сто и петдесет долара плюс транспортните разходи, при това изправена пред перспективата да изгуби дома си.

Беше неразумно.

Трябваше да се насили да я подхване отнякъде. Като начало можеше да започне да звъни и да прави… Спря за момент и се замисли. Три, обявите за работа бяха само три. Щеше да се обади и да разпрати по обявените факсове сивито си и изобщо не се съмняваше, че съвсем скоро ще я поканят на три интервюта.

Глава 17.

— Едва ли ще ти хареса да работиш в Капитолия — уверено каза Хелън. Тя пристигна първа на поредната им сбирка и Лорна й сподели, че на следващата сутрин има събеседване със сенатор Хауърд Арпидж. — Хвърлят вината за всичко върху административните си сътруднички. Имам предвид, когато не ги чукат, разбира се.

Върху лицето на Лорна се изписа погнуса.

— Не мисля, че това може да се случи на мен.

Хелън си представи лицето на Хауърд Арпидж и стомахът й се сви болезнено.

— Може би не, но опитите му на всяка цена да те просне по гръб са не по-малко неприятни. Да не кажа дори повече.

— О, я стига, няма начин този старец все още да се интересува от секса.

Хелън повдигна вежди.

— Ще останеш изненадана, ако ти кажа какво чух наскоро.

— Господи, хайде казвай!

Чу се потропване и вратата се открехна леко.

— Може ли да вляза? — попита Джос, подала глава в процепа.

— Разбира се — изправи се Лорна. — Аз отивам да се изпишкам, а ти остави вратата отключена, за да не се налага да отварям на Сандра, когато се появи.

Изчезна към задната страна на апартамента, а момичето се настани на дивана до Хелън.

— Какво носиш тази седмица?

Джос извади кутията от чантата си и показа чифт светлозелени сандали на „Ноел Паркър“.

— Хей, и аз някога имах такива. Я дай да ги видя. — Хелън грабна сандалите и започна да ги оглежда. Да, наистина някога бе носила подобни на тези. Всъщност точно тези. С едва забележимото тъмно петънце от дясната страна на лявата обувка, където бе изпуснала черен маркер и не бе успяла да заличи вредата от несръчността си.

Поради което ги бе дала в „Гудуил“.

— Невероятни са — каза топло и ги подаде на смутената Джос. — Моите много ми липсват. Носих ги толкова дълго, че накрая се наложи просто да ги изхвърля.

Джос се отпусна с облекчение.

— Но си струват, нали? — попита, вторачила блеснали очи в Хелън.

— О, да. Страхотни са!

Лорна се върна в стаята и остана поразена от току-що появилата се Сандра. Тя най-после бе облякла дрехи по мярка, след като бе отслабнала така драстично. Тази вечер беше с дънки и подходяща туника. Шикозните й сандали бяха със зашеметяващо високи токчета.

— Не мога да повярвам! — провикна се Хелън. — Тези наистина ли са „Лемър“?

Сандра се засмя.

— Да. Направо са неустоими, нали?

— Прекрасни. Както сигурно знаеш, произвеждаха обувки в такъв стил едва две години. — Хелън подсвирна от възхищение. — Истински „Лемър“. Къде, за бога, ги намери?

— Какво? — изтича към тях Лорна. — „Лемър“ ли споменахте? Дайте да ги видя.

Сандра повдигна крака си, за да могат да ги разгледат.

— Мамка му! — изруга Лорна.

— Знам! — засия срещу нея Сандра. — Никога няма да се досетиш откъде ги купих.

— eBay.

Сандра застина на мястото си.

— Откъде знаеш?

— Мили боже, направо не мога да повярвам. Значи ти се подвизаваш под името Shoegarpie? — извика Лорна и в гласа й се прокрадна истерична нотка.

За момент другата смръщи лице, после върху него се изписа разбиране.

— Ахааа, Shoeho927.

— Точно така! — изкрещя домакинята. — Даваш ли си сметка колко пари ми струваш?

— Аз? Ти вдигна цената на тези бижута над сто долара.

Лорна избухна в смях и протегна ръка.

— Добре, позволи ми сега да те поздравя лично. Ако знаех, че изглеждат толкова страхотно, сигурно щях да продължа да наддавам.

Сандра също се разсмя.

— Слава богу, че не го направи! Не мога да си ги позволя дори на тази, на която ги купих. Значи ти ми отмъкна ботушите на „Марк Джейкъбс“, а?

Лорна кимна.

— Сега ще ти ги покажа.

— Вие двете какво си говорите? — съвсем объркана ги попита Джос. — Трябва ли всички да си имаме псевдоними?

Думите й накараха останалите да се залеят от смях и чак когато се поуспокоиха, разказаха на Хелън и Джос как бяха наддавали една срещу друга във виртуален аукцион.

Сандра се опита да отстъпи сандалите на приятелката си, но Лорна категорично отказа да приеме жеста, така че решиха да си поделят отговорността за тях и за ботушите на „Марк Джейкъбс“.

Това създаде атмосферата на най-приятната вечер, която някога бяха прекарвали заедно. Беше странно — Хелън се бе присъединила към групата, за да избяга, и никога не бе даже мечтала да открие истински приятели.

— Сега ни разкажи за този мъж, заради когото отслабна толкова много — обърна се Джос към Сандра, зарови ръка в снакса и я загледа в очакване.

— Първо, дръж тези неща далеч от мен — усмихна се Сандра и отмести купата настрани.

— Те са печени — успокои я Лорна.

— Така ли? — Сандра протегна ръка, после бързо я отдръпна. — Не бива да започвам. Три хапки са едно, трийсет — нещо съвсем друго. Няма да мога да спра.

— И аз съм същата — обади се Хелън, въпреки че имаше много чувствителен стомах и се усещаше зле винаги, когато хапнеше малко повече от каквато и да било храна. Доста жени й завиждаха заради способността й без усилия да съхранява стройната си фигура, но бе много неприятно усещането за болка през половината време. Стресът само влошаваше нещата. А тази вечер беше като кълбо от нерви. — Разказвай, Сандра — каза, насилвайки се да говори и да се държи нормално. — Няма да обсъждаме вредата от снакса. Искаме да чуем за момчето.

— Е, добре — очарователно се изчерви Сандра, въпреки че контрастът със зеленикавата коса по-скоро разваляше ефекта. — Както ви казах, познаваме се от гимназията. Тогава и двамата бяхме доста пълни. И никой не ни обръщаше внимание. Но сега биха останали изумени, ако можеха да видят Майк.

— Така ли се казва? Майк? — обади се Джос.

Сандра кимна.

— Майк Лемингтън. — Лицето й отново пламна. Момичето очевидно беше доста хлътнало, щом само мисълта за него или дори неговото име му действаха така. — Изглежда страхотно. Имам предвид, наистина прилича на модел.

— Мога да потвърдя това — каза Лорна, усмихвайки се на очевидната гордост на Сандра. Но нещо в тази усмивка приличаше на… съжаление? — Идваха заедно в ресторанта. Много е красив. И приятен.

— Това е най-хубавото. Толкова е мил и чувствителен… Разговаряме и се смеем с часове. — Леко въздъхна. — Напълно в стила на чувствителната му природа.

— А ти сигурна ли си, че не е малко прекалено в стила на женската природа? — предпазливо подметна Лорна. За Хелън вече бе ясно, че се опитва да насочи разговора към нещо, което очевидно бе убягнало на Сандра.

— Какво имаш предвид? — попита Сандра, видимо объркана.

— О, нищо особено — присви рамене Лорна. — Само че и аз някога се срещах с един, който изглеждаше съвършен. Нали се сещаш — чувствителен, красавец, всичко, каквото би могло да се желае. Само дето накрая се оказа, че е гей.

— О, господи! — шокирано я изгледа Сандра. — Колко ужасно е било за теб.

— Беше. Наистина. И лошото е това, че бях пропуснала всички признаци. При това — очевидни.

— Не искам да звуча като наивница, но щом е бил гей, за какво му е било да се среща с теб? — учуди се Джос.

Лорна повдигна рамене.

— Сигурно е искал да има брада.

— А? — зяпна срещу нея момичето.

— За прикритие — поясни Хелън. — Излизал е с жена, за да го мислят останалите за нормален.

— Ооооооо! — кимна Джос. — Сега схванах. Да, наистина трябва да е било доста потискащо.

— Така е — кимна убедително Лорна. — Съжалявах, че не съм го разбрала по-рано. — Очите й срещнаха тези на Хелън.

След като се увери, че никой не ги наблюдава, Хелън само с устни изрече въпроса:

— Майк гей ли е?

Лорна кимна и изкриви лице в гримаса. Горката Сандра. Ето я тук, влюбена до ушите в това момче, вероятно въобразявайки си, че най-сетне е срещнала Единствения, а в крайна сметка сърцето й щеше да бъде разбито.