— Някога ходех на езда там — каза Сандра.

— А аз съм си определяла романтични срещи с Джим — съобщи Хелън. — Имам предвид някога, когато все още бяхме гаджета.

— Знаете ли онази част от Сидънс Роуд, която се извива така? — Нарисува необичайно двойно D, за да придаде формата на пътя, и всички кимнаха утвърдително. — Замисълът ми е Хелън да спре тук. — Отбеляза мястото си. — Сандра и Джос ще блокират изхода от изток, а пък аз — от запад. Няма да има друг начин да се измъкне, без да се блъсне в някоя от колите или да поеме към реката.

— А ако все пак избере да се блъсне в някоя от нас? — попита Джос.

— Хм — пощипна брадичката си Лорна. — Разумен въпрос.

Хелън бе харесвала идеята, докато момичето не бе обърнало вниманието им на този очевиден и сериозен проблем. Не искаше никой да пострада, още по-малко пък заради нея.

— Тогава или аз, или Джос ще държи телефона си свободен, за да можем да позвъним на 911, ако се наложи — предложи Сандра.

Лорна щракна с пръсти.

— Идеално.

— Аз участвам — каза Джос.

Хелън бе готова да ги разубеди, а ето че те ентусиазирано се включваха в авантюра, която само Бог знаеше как ще завърши.

— Като най-възрастна между вас, съм длъжна да ви убедя да се откажете — започна тя и почувства, че всеки момент ще се разплаче. — Но не мога да ви опиша колко съм трогната, че сте готови да поемете такъв риск заради мен.

— Шегуваш ли се? — Лицето на Сандра вече пламтеше. — Това е най-вълнуващото ми преживяване от години насам. Да вървим!

Всички станаха и събраха нещата си, бъбрейки нервно как това ще реши проблема веднъж завинаги.

Хелън изчака и улови Лорна за ръката.

— Толкова съм ти благодарна — започна тя, с усилие преглъщайки сълзите си. Нямаше представа защо напоследък толкова емоционално приемаше всичко, но ако някога бе имало разумна причина да заплаче, това беше в този момент.

— За какво? — изненадано я погледна приятелката й.

— За всичко. Задето измисли този план и успя да убедиш всички. — Сълзите й най-сетне бликнаха. — За идеята да създадеш този клуб, където ви срещнах. Благодаря ти.

Лорна я прегърна и я притисна до себе си, за да я убеди, че чувствата й са споделени.

— Няма за какво.

— Сигурно изглеждам ужасно.

— Не, но имаш основателна причина да се чувстваш така. Хайде! — Направи жест като генерал, повеждащ армията си. — Да спипаме това копеле. Ще го накараме да съжалява, че изобщо се е захванал с теб.

— О, не се съмнявам. Между другото — вметна Хелън и Лорна се обърна към нея. — Това е само предположение, но като малка доста си гледала „Скуби Ду“, нали?

Другата се усмихна и кимна:

— Всяка съботна сутрин.

Глава 18.

Сандра беше доволна, че шофираше Джос, защото дори на пътническата седалка, сърцето й биеше толкова силно, сякаш всеки момент щеше да изскочи от гърдите й.

През последните месеци бе отбелязала значителен напредък с излизането от апартамента и общуването с хора, но все още не бе стигнала нивото за участие в преследване с висока скорост.

Все пак, ако трябваше да бъде съвсем откровена, вече бе психически готова да участва. Никога досега не се бе чувствала част от нещо толкова вълнуващо и значимо. Дори когато провеждаше телефонните разговори — а може би особено когато провеждаше телефонните разговори — имаше усещането, че прахосва както своето, така и времето на онзи, който й се обажда, и че вероятно би вършила нещо по-стойностно, ако нямаше такава спешна нужда от пари.

— От дълго време не съм преживявала нещо толкова вълнуващо — обади се Джос.

— Обзалагам се. Сигурно е отвратителна работа да стоиш затворена в голямата къща и през цялото време да играеш Пепеляшка.

Момичето повдигна рамене.

— Мразя да се оплаквам… — Поколеба се за миг. — Да, вярно, че е ужасно. Но наистина смятам, че мога да помогна на момчетата. — Замисли се за момент и продължи: — Е, поне на по-малкото. Струва ми се, че много се привързах към него.

— Колко ли жени са казвали тези думи, за да оправдаят нежеланието си да се измъкнат от някоя трудна ситуация? В повечето случаи става въпрос за мъж, но смисълът е все същият. Не можеш да се жертваш пред олтара на проваленото майчинство на Дийна Оливър, защото колкото и присърце да го вземаш, ти си оставаш само една наемна работничка.

— Но…

— Не можеш да поправиш грешките в семейството им.

— Знам — въздъхна Джос. — Понякога се чудя дали им вреди, или им е от полза да наблюдават как майка им ме разиграва пред очите им. Дали ползата от грижите ми за тях ще надделее над вредата от това да гледат как се отнасят като с отрепка към човек, който истински ги обича.

Сандра се замисли, но така и не можа да намери отговор.

— Виж, просто трябва да осмислиш факта, че тази работа не е подходяща за теб.

— Сигурно, но договорът си е договор.

— Знам, че вече сме говорили по въпроса и е наистина много почтено, че се придържаш към всяка буква от контракта, но щом шефът ти би го прекратил с готовност, защо ти да не можеш?

За момент Джос потъна в мълчание и Сандра остана с впечатлението, че най-сетне обмисля подобна възможност.

— Сигурно си права — каза накрая.

— Права съм. Още повече като се има предвид, че са те принуждавали да вършиш неща, които не влизат в задълженията ти.

— Не, определено не влизат.

— Хрумна ми идея. Познавам адвокат, който със сигурност ще се съгласи да те консултира по телефона. — Това щеше да бъде една от най-странните бартерни сделки, за които някога бе чувала, но Сандра наистина имаше редовен клиент, който беше юрист. Не се съмняваше, че би могла да уреди анонимно обаждане, за да може Джос да получи правен съвет. — Интересува ли те?

Момичето я погледна.

— Ти си една от най-добрите приятелки, които съм имала някога — каза с неподправено простодушие. — Не мога да повярвам, че ще направиш това за мен.

Сандра с изненада установи колко я трогнаха тези думи. Никога досега не бе имала близки приятели и доскоро дори не бе осъзнавала колко много бе пропуснала.

Удивително беше как се бе преобърнал животът й през последните няколко месеца. Майк. Свалените килограми. Повратният разговор с Тифани.

Никога не се бе чувствала толкова щастлива.

— Ще го направя с удоволствие — каза тя. После, засрамена от обзелите я емоции, съсредоточи поглед върху пътя и промени темата: — Ще трябва да завием наляво след около половин километър.

Синята кола все още се движеше отпред, макар че един ландроувър бе успял да се вмъкне помежду им, и когато навлязоха в завоя, Сандра забеляза черното BMW на Хелън през четири автомобила пред тях.

Телефонът й иззвъня и тя побърза да го отвори.

Беше Лорна.

— Хей, аз съм. Хелън, на линия ли си?

— Чувам те.

— Страхотно! — Гласът на Лорна отразяваше вълнението, изписано върху лицето на Джос. — Е, значи всички сме тук. И нашият преследвач, надявам се?

— Дори го виждаме — съобщи Сандра. — В момента е на няколко коли зад Хелън.

— Това е лудост — обади се Хелън. — Някоя от вас има ли нещо, което бихме могли да използваме като оръжие, ако се наложи? Чадър? Или нещо друго?

— Аз имам спрей — каза Сандра.

— Уау, наистина ли? — подвикна до нея Джос.

Сандра посочи към верижката на ключа в стартера, на която висеше масивно метално флаконче.

— Имам кучешка верига в жабката — намеси се Лорна. — Ако я развъртиш силно, може да стане сериозно оръжие.

— Лорна, има ли нещо, което искаш да споделиш с нас? — пошегува се Сандра. — Защо държиш кучешки синджир в колата си?

— Какво? — не разбра Джос.

Спътничката й се засмя и прошепна:

— За самозащита е.

— За такива случаи — отвърна Лорна. — Човек никога не знае кога близък приятел ще го помоли да го отърве от преследвач.

Всички избухнаха в смях.

— Е, добре, изключвам — съобщи Хелън. — Това е последният ви шанс да се откажете.

— Няма начин! — сряза я Лорна.

— С теб сме — увери я Сандра и за своя огромна изненада, установи, че и последните следи от страха й бяха изчезнали без остатък.

Улицата пред тях беше тъмна, а нощното небе бе обсипано със звезди, които можеха да се видят само на открито и отдалечено от града място.

Трябваше да се действа бързо. Точно според плана, Хелън рязко натисна спирачките, обръщайки колата напряко, Джос закова толкова близо до нея, че Сандра се учуди как така не ожулиха калника на BMW-то. Лорна спря на достатъчно разстояние, за да не остави възможност на злополучния преследвач да обърне, преграждайки пътя му за бягство, освен ако не искаше да скочи в реката.

Всички оставиха фаровете включени, така че Сандра би могла да се закълне, че в този момент вижда как непознатият съзерцава водата.

После всичко се случи толкова бързо, че нямаше време да се замислят. Те изскочиха от колите и заобиколиха мъжа.

Джос хвърли ключовете към Сандра и каза:

— Не знам как да се оправя с това нещо.

Сандра свали капачката на спрея и застана в готовност.

— Знаех си, че си ти. — Гласът на Хелън трепереше от ярост. — Защо ме преследваш?

Той също излезе, като държеше ръцете си така, че да ги виждат. Или това му се бе случвало и преди, или пък се бе нагледал на полицейски екшъни по телевизията. Като всички тях.

— Уау, ама и вас си ви бива. — Стоеше пред жените изправен, висок около метър и шейсет. Лицето му беше приветливо и приятно като на актьор от сапунен сериал, а косата му бе толкова руса, че почти се сливаше с цвета на кожата му.

Не изглеждаше чак толкова опасен.

— Кой си ти — настойчиво попита Лорна.

— Казва се Джералд Паркс — отговори вместо него Хелън. — И е фотограф, който се опита да ме изнудва.

— Не съм фотограф. Аз съм частен детектив.

— И откога? — изненадано го изгледа Хелън.

— През цялото време. Това с фотографа беше само за прикритие.

— Не знаех, че детективите изнудват хората — отбеляза Сандра.

— Не беше наистина. Наеха ме да разиграя тази история.

— Добре. — Лорна пристъпи към него и протегна ръцете си напред. Металната верига проблесна на светлината на фаровете. — В такъв случай кой те нае?

Сандра едва сподави напиращия смях, породен от злокобния вид, който бе придобила приятелката й.

Мъжът се намръщи.

— Да не сте полудели?

Джос отвори капака на мобилния си телефон, държейки го така, че той да го вижда.

— Майната ви, наистина сте луди! — изруга Джералд Паркс. — Или е това, или ви се е приискало да полудувате.

Лорна развъртя веригата пред него.

— Няма нищо по-опасно от луда жена, която току-що е била обвинена в неприлично поведение от трътлест примитивен гадняр. — Веригата мина толкова близо и толкова бързо покрай него, че без съмнение бе усетил раздвижването на въздуха.

— Престани! — изкрещя той.

— Кой те нае да следиш Хелън? — още по-настойчиво попита Лорна и леко го перна с веригата.

— Няма да ви кажа. Можете да ме налагате с тази верига колкото си искате. Работата ми е конфиденциална. — Очите му обходиха лицата им и се спряха върху Джос. — Какво правиш пък ти, дявол да те вземе? Ако се обадиш в полицията, вие ще си имате неприятности. При това големи.

— Не звъня на ченгетата — спокойно обясни Джос. — Има и по-гаден начин. Правя клип, на който се вижда, че си уплашен до смърт от четири безпомощни жени. Трябва да те уверя, Джералд, че гледката не е в твоя полза. Напротив, изглеждаш много смешно. Сигурна съм, че ако пусна записа в интернет, доста дълго ще го въртят. — Накрая изигра най-силния си коз: — Спомняш ли си „Стар Уорс Кид“19? Стана хит в мрежата. Всички искаха да видят комичния клип.