— Добре де, добре — каза Джералд и отново вдигна ръце. — Жертвата не си струва. — Обърна се към Хелън и продължи: — Ще ви кажа истината.

Внезапно Сандра си припомни разказа на Луис за кражбата, извършена от Хелън в магазина. Ако наистина беше частен детектив, имаше ли пръст в тази работа? Дали не трябваше да го спре, преди да го бе изрекъл на глас и всички останали да го чуят? Застина, обзета от желание да помогне, но в абсолютно неведение как би могла да го направи.

— Кой ти плати за това? — попита Хелън. Изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да й прилошее. — Кой те нае?

— Съпругът ти.

— Моят съпруг — повтори тя мрачно при признанието, че подозренията й се бяха потвърдили.

— Да. Деметриус Захарис.

Сандра се приближи до нея и обгърна с ръка раменете й, за да я подкрепи.

— Така — намеси се Лорна. — Защо трябва да ти вярваме, че собственият й мъж те е наел да я шантажираш?

— Защото е самата истина — изръмжа Джералд. — Виж, имам личния му номер, записан в телефона. — Той понечи да бръкне в джоба си.

— Бавно — нареди Сандра, почти забавлявайки се от разиграващата се сцена. — Сложи го на земята и го ритни към нея. — Това беше уместна предпазна мярка.

Джос не успя да потисне смеха си, но го прикри, имитирайки кашлица.

Сандра едва се въздържа да не я последва, докато мъжът послушно изпълняваше нарежданията й.

Хелън вдигна телефона.

— Този е.

— Обади му се, Паркс — заповяда Лорна. — Искам жена му да те чуе да говориш с него.

— Да, позвъни му — сковано повтори Хелън.

Сандра взе мобилния от ръката й и го върна на Джералд.

— Какво искате да му кажа? — обърна се той към Лорна.

— Какво му казваш обикновено в края на вечерта?

— Докладвам къде е ходила и какво е правила.

— Тогава изпълни задълженията си. Просто пропусни този епизод. — Тя се обърна към Джос: — Все още ли снимаш?

Момичето кимна.

— Вече качих първата част и сега продължавам.

Лорна се усмихна на Джералд.

— Голямо нещо са технологиите, а?

Той само изви очи към небето, набра номера и включи телефона на високоговорител.

— Имаш ли нещо против всички да чуем разговора? — прошепна Сандра в ухото на Хелън, която поклати отрицателно глава.

— Захарис.

— Обажда се Паркс.

— Какво имаш за мен?

— Нищо особено. У дома ли сте си?

— Не. В момента съм… у един приятел. Какво значение има?

Сандра усети как тялото на Хелън се стегна.

— Е, в момента тя си е вкъщи. Първо се отби в апартамента на онази Рафърти и прекара известно време с приятелките си.

— Случи ли се нещо необичайно?

Дори на светлината от фаровете Сандра забеляза, че лицето на Джералд почервеня.

— Нищо. Всичко е нормално.

В слушалката се чу женски глас, но беше невъзможно да се разбере какво говореше.

Паркс хвърли поглед към Хелън.

— Това е всичко.

— Ясно. Чао. — Джим изключи телефона си.

Сандра беше отвратена. Какъв гадняр беше тоя Захарис! Имаше такава страхотна съпруга, а се забъркваше с други жени. И имаше наглостта да наеме частен детектив да я следи, докато й изневеряваше. Свиня!

И това мазно чао, което категорично го поставяше в категорията на подлеците.

— Не искам да се прибирам вкъщи — тихо каза Хелън.

— Можеш да дойдеш у нас — предложи й Сандра. — Какво ще кажете, ако всички отидем в апартамента ми и обсъдим положението?

— Много добре — обади се Джералд, за чието присъствие за момент съвсем бе забравила.

— Не се отнася за теб — отряза го Лорна. — Да не си се побъркал?

Хелън се обърна към него:

— Какво си му донасял за мен?

Той срещна погледа й.

— Само това какво правиш, къде ходиш, с кого се срещаш и за колко време. Нищо повече не е искал от мен.

— Казвал… — Жената се поколеба и прочисти гърлото си.

— Казвал ли си му нещо друго?

— Като например това, че името ти всъщност не е Хелън и никога не си ходила в Охайо, а още по-малко си родена там? — Джералд поклати глава, без да откъсва очи от лицето й. — Не съм му го докладвал. Все още.

Глава 19.

— Какво ще кажеш за малко чай? — предложи Сандра, фокусирала цялото си внимание върху Хелън. — Изглеждаш така, сякаш една чаша ще ти се отрази добре.

— Благодаря — кимна Хелън. — Оценявам онова, което направихте за мен. — Погледна към Джос и Лорна, които бяха насядали около нея на големия диван.

— Поеми си дълбоко дъх — посъветва я Лорна. — Прекара кошмарна нощ.

— Добре съм.

Сандра се върна с чаша чай, която подаде на Хелън, преди да седне на пода пред нея.

— Виж, можеш да останеш тук колкото поискаш, ясно?

Другата се усмихна мрачно.

— Благодаря ти, но довечера ще се прибера. Рано или късно ще трябва да се изправя лице в лице с него.

— Не е ли Джим този, който трябва да застане пред теб? — обади се Джос. — Нали той е наел частен детектив да те следи.

Хелън повдигна рамене.

— Щях да съм много по-уверена, ако детективът не бе открил доста пикантна история за мен. — Тя повдигна вежди. — Сега не искам да се преструвате, че не знаете за какво става въпрос.

— Не си длъжна да ни разказваш нищо, ако не искаш — увери я Лорна, въпреки че изгаряше от любопитство какво имаше предвид Джералд, когато каза, че Хелън не е… ами, не е Хелън.

— Наистина — съгласи се Сандра, а Джос само кимна.

— Момичета, вие сте лъжкини — леко се засмя Хелън. — Но честно казано, ще ми бъде от полза, ако излея душата си. Крия го от доста време. — Отпи глътка чай, докато другите очакваха със затаен дъх да продължи. — Джералд е прав. Името, което са ми дали при раждането ми, е Елън. Елън Сътън.

— Та то е почти едно и също! — възрази Джос.

— Това не е цялата история. Израснах в Чарлс Таун, Западна Вирджиния, недалеч от хиподрума. Не беше… особено забавно. Много пъти ми се е налагало да ходя на училище пеша, буквално боса.

— О! — Джос изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да избухне в сълзи.

Лорна имаше същия вид.

Но Хелън вдигна ръка.

— Не, не. Никакво състрадание. Просто ви разказвам истината. И както ви е известно, в момента живея доста охолно, така че няма защо да ми съчувствате. Както и да е, ще се задоволя да кажа само, че водехме труден живот. Поне така беше за моето семейство, не е задължително да важи и за другите. Но баща ми беше алкохолик и се отнасяше много грубо с мен и майка ми. Когато тя почина, докторът каза, че е получила удар, но аз съм готова да се закълна, че истинската причина бяха многобройните побои. — Отпи още една глътка чай и Лорна забеляза, че ръката й, с която държеше чашата, трепери.

— Това някога създавало ли му е проблеми? — попита Сандра.

— По дяволите, не! — отвърна с нехарактерна за нея рязкост Хелън. — Нещата там не стават по този начин. За съжаление, не мога да докажа вината му. Въпреки че определено беше виновен за мизерния й живот по време на брака им. — Тя сви рамене. — И все пак тя сама избра своя ад. Както всички ние впрочем.

Лорна си спомни за предишните си връзки, някои от които бе поддържала излишно дълго само защото бе прекалено пасивна или пък твърде силно се бе страхувала от самотата.

— Както всички нас — съгласи се тя.

Сандра поклащаше глава, загледана някъде надалече.

А Джос само ги наблюдаваше.

— Но какво е онова нещо? Миналото ти ли е единственото, което злополучният детектив е успял да изрови за теб? — попита Лорна. — Защото, ако трябва да бъда съвсем откровена, очаквах да чуя нещо много по-скандално.

Хелън се засмя.

— Е, не съм убила никого. Работата е там, че си измислих история, която изобщо не беше моята. Съчиних свое собствено минало, което започваше от Средния запад и минаваше през починали родители, които винаги са ме подкрепяли. Представях се за душата на компанията и първа подгласничка на най-популярното момиче в училище.

— Първа подгласничка? — учудено я погледна Сандра. — А защо не за кралицата през цялото време?

— Е, трябваше да изглежда правдоподобно — усмихна се Хелън. — Да придам привкус на разочарование на измислената си история.

— На мен ми изглежда много забавно! — обади се Джос. — Всички трябва да го правим, само че преди това е задължително да решим на кого бихме искали да приличаме. Тогава хората щяха да бъдат много по-щастливи.

— И когато се е появил Джим, ти си работила в „Гарфинкълс“, така ли? — върна я към темата Лорна.

Хелън кимна:

— И все още учех.

— Значи всичко е свършило като в приказката за Пепеляшка — продължи Лорна. — Искам да кажа, в известен смисъл. Получила си своя замък, макар да не си срещнала принца.

— О, в началото ми изглеждаше като истински принц — отвърна Хелън, усмихвайки се на някакъв приятен спомен. — Всъщност той не е толкова лош, дори и сега. През повечето време е добър човек. Само че не става за съпруг.

Лорна потисна импулса си да извика: „Но той е наел частен детектив да те следи!“, защото, щом приятелката й бе избрала да остане с такъв негодник, не беше нейна работа да я съди.

Сама бе търпяла различни негодници за много по-малко пари и престиж, отколкото Хелън бе получила от сделката.

— Продължавам да очаквам нещо много по-драматично и шокиращо — подразни я тя. — Лично аз не бих си купила вестник заради такова заглавие.

— Какво ще кажеш за това, че бях заловена да крада от магазин „Ормондс“? — попита Хелън, повдигайки вежди.

Джос едва не се задави.

Челюстта на Лорна увисна от изумление.

А Сандра… Малко странно беше, че изобщо не изглеждаше изненадана.

— Е, забравете за чая. Тази история е подходяща за по една маргарита. Всички ли участват?

Естествено, участваха всички.

— Ти сериозно ли говориш? — попита Джос, щом домакинята се изнесе към кухнята, за да приготви жадуваните питиета.

Хелън кимна утвърдително.

— Беше липса на вярна преценка. Момент на ярост, защото Джим бе блокирал кредитните ми карти и аз реших да го пратя по дяволите, тъй като нямаше право да ме оставя боса. Така че излязох от магазина, обута в чифт на „Бруно Мали“. Оставих им обувките си на „Джими Чу“, но очевидно в „Ормондс“ бартерът не минава. — Опитваше се да говори спокойно, въпреки че лицето й пламтеше. — Но кой да знае?

— И те хванаха? — обади се Лорна, невярваща на ушите си.

Приятелката й смръщи лице.

— Ами, да. Както вече казах, беше глупост от началото до края. А сега — продължи, а раменете й някак се отпуснаха — вие знаете най-съкровените ми тайни. Вече сте наясно защо ще си имам проблеми, ако… всъщност, когато Джим научи. Ще бъде публично опозорен, щом се разчуе, че миналото на съпругата му, публикувано в множество каталози за благотворителност, се е оказало измислица.

— Мислила ли си някога да го напуснеш? — предпазливо попита Сандра, влизайки в стаята с три чаши. Подаде едната на Хелън. — Не казвам, че трябва да го направиш. — Раздаде останалите питиета.

— О, естествено, че трябва — махна с ръка Хелън и отпи глътка, преди да продължи: — Господи, ако слушах неговата версия, щях да се запитам защо, по дяволите, тази глупачка не се е разделила с него преди години, вместо да се стресира, живеейки с лъжите си толкова време. — Изсмя се сухо. — А отговорът е, че съм прекалено слаба. Или поне бях. Напоследък често обмислям идеята. Разводът не е чак толкова лошо нещо, каквото беше по-рано. Ако се разделим сега, той би могъл да запази шанса си за издигане в политиката.