Сандра се върна с питието си, настани се до тях и отпи.

— Естествено. Ти просто си била неговата Джейн Уаймън — каза Лорна. — Никой не се сеща за нея като за първата съпруга на Роналд Рейгън. За всички тя е Анджела от сериала „Фалкон Крест“.

— Вярно — подкрепи я Сандра, поставяйки чашата си върху масата. И третият коктейл вече бе изпит. — Опитвах се да си спомня името на шоуто й.

— Аз зная кой е моят Фалкон Крест — заяви Лорна, като в същото време се питаше дали не трябва да предложи по още едно питие, от каквото очевидно всички имаха нужда.

Изглежда, същата мисъл бе споходила и Сандра, защото отбеляза:

— Нужна ни е по още една маргарита. — Понечи да се изправи, но Лорна я спря:

— Почини си, аз ще се погрижа. Извадила ли си всичко?

— Да, сложих го на барплота.

— Веднага се връщам.

Вярно, домакинята се бе погрижила всички напитки да са първокласни. Момичето знаеше как се организира купон.

Разбърка съставките, като добави кубчета лед от сребристия хладилник на Сандра, и ги отнесе в гостната точно когато тя започваше да разказва историята си.

— Щом заговорихме за това, аз също имам скрита самоличност. — Отпи голяма глътка и продължи: — Всъщност дори няколко.

— Слагай ги на масата — нареди Лорна и допълни чашата й, за да я накара да продължи да говори. — Какви?

— Аз съм… — подхвана Сандра, като седна изправена, и започна да изрежда, броейки на пръсти: — … доктор Пенелопе, сексуален терапевт; палавата ученичка Бритни; Олга — шведката господарка…

Ставаше все по-зловещо.

— … злобната стара леля Хенриета, която обича да раздава шамари; и… най-популярната прислужница — французойката Лулу. — Устните й се изкривиха в саркастична усмивка. — И това са само част от тях. Всъщност работя като оператор на телефон на удоволствието.

По някакъв начин — по някакъв — това беше дори по-шокиращо от историята на Хелън. Сандра? Оператор на телефон на удоволствието? Но тя изглеждаше толкова стеснителна! Толкова… толкова… антисексуална!

Лорна преполови питието си.

— Какво означава това? — попита Джос. — Нещо като обявите в „Сити Пейпър“, на които хората звънят и плащат купища пари?

— Точно така. Печеля по долар и четиридесет и пет цента на минута.

— Уоу! — Лорна веднага се запита дали би могла да се насили да говори мръсотии по телефона с напълно непознати.

Но парите си ги биваше.

— Значи за такива комуникации си говорела, когато те попитахме какво работиш, така ли? — насочи показалеца си към нея Хелън. — Засрами се! Имам предвид, задето не си ни казала по-рано. Харесва ми. Толкова е неприлично!

— Би могло да бъде — потвърди Сандра, без изобщо да се засегне. — Някои от клиентите наистина са вулгарни, но няма да повярваш колко много са онези, които просто искат да си поговорят с някого. Даже за два и деветдесет и девет на минута. — Забелязала озадачения поглед на Джос, поясни: — Компанията, за която работя, взема малко повече от половината, а аз получавам останалото.

— Разбирам — кимна момичето. Светът се бе оказал несигурно място за Лорна, но самата Джос все още гледаше на него трезво. — Просто се опитвах да пресметна какви са приходите на компанията, след като за нея работят цял екип жени по двайсет и четири часа, седем дни в седмицата. Ето на това му викам печеливш бизнес.

Лорна не можеше да повярва, че сладката невинна Джос не бе шокирана от заниманието на приятелката им, а вместо това гледаше на него като на доходна работа.

— Нашата малка бизнес дама — каза с усмивка. — Сигурно следващото нещо, което ще узнаем за теб, е, че си станала мадам.

— Там се въртят доста пари — сериозно отвърна Джос. — Господи, старата госпожа Кетъл във Фелинг натрупа така цяло състояние. При това се ползваше с уважение в обществото и дори когато дари средства на църквата, никой не спомена, че са спечелени по непочтен начин. — После, в отговор на изумените погледи на останалите, додаде смутено: — Проявявам интерес единствено към плана за развитие на бизнеса, а не към самия бизнес. Завършила съм бизнес и компютърен дизайн в местния колеж.

Сандра беше съгласна с нея.

— Моите чекове идват от някаква банка на Каймановите острови. Не бих имала нищо против да се излежавам на някой плаж, докато парите текат към мен, независимо дали са чисти или не.

— Но какво те накара да започнеш тази работа? — попита Лорна, изумена.

— Агорафобията — кратко се изсмя Сандра. — Това е вярно, но е само половината от истината. Винаги съм била малко… неуверена. Не обичах да излизам сред много хора.

— Защо? — учуди се Джос.

Сандра я погледна, сякаш се опитваше да прецени дали момичето й се подиграва, или наистина не разбира.

— През целия ми живот всички са гледали на мен като на дебелана. В училище постоянно ми се подиграваха за това. Дори в живота зрели хора, които би трябвало да мислят по друг начин, правеха същото. Човекът е много жестоко същество.

Хелън протегна ръка и сплете пръстите си с нейните.

— Ти не заслужаваш такова отношение.

Сандра се усмихна.

— Едва наскоро започнах да го осъзнавам. Всъщност, откакто се запознах с вас. През тези няколко седмици излизам по-често, отколкото за последните пет години. Срещнах Майк и всичко сякаш започна да се подрежда. — Изчерви се и в очите й се появи особен блясък. — О, по дяволите, всеки момент ще се разплача!

— Недей, защото всички ще се разревем — каза Лорна. Имаше чувството, че сърцето й ще се пръсне от състрадание.

Сандра изсумтя.

— Е, стига толкова. Това не бива да се превръща в сълзлива история. Има и нещо хубаво. Обувките винаги ще бъдат мои приятели. В началното училище майка ми поръчваше униформите ми, а аз не можех да си купувам дрехи в обикновените магазини като повечето момичета. Но обувки с моя номер винаги се намираха. Без значение колко дебела бях, кой размер дънки носех и от коя секция в мола се обличах, тридесет и седми си оставаше тридесет и седми и това беше най-важното. — Тя щракна с пръсти. — Когато си ги поръчвах по каталог, никой не можеше да каже нищо. За тях можех да бъда и Дженифър Анистън. Което е много близо до работата ми като анонимен оператор на секстелефон.

— В такъв случай може би не става въпрос за съвпадение — изкоментира Хелън. — Приятно ли ти е да го правиш?

— Понякога — засмя се Сандра. — Досега никога не съм го признавала пред никого. Дори пред себе си.

— Което е добре — настоя Джос. — Важно е да обичаш онова, с което се занимаваш. Поне аз искам с мен да е така.

— И на мен ми се иска да си доволна, миличка — обади се Лорна. — Нямам търпение да разговаряш с адвоката, който ти препоръча Сандра. — Внезапно я осени мисъл, която я накара да повдигне въпросително вежди: — Я чакай малко, този приятел… да не би да е някой от твоите…

— Е, кой е следващият? — прекъсна я Сандра и й смигна съучастнически. — Няма ли някой скелет и в твоя гардероб?

Добре, темата беше сменена.

— Имаш предвид, освен обувките? Всъщност има. Честно казано, миналия месец бях на крачка да пъхна чифт на „Фенди“ под полата си и да избягам от „Ормондс“. Бяха направо страхотни — каза Лорна, припомняйки си черната кожа и съвършените малки токи. — Бих си ги купила, но съм напълно разорена.

Последва мълчание, след което тя продължи:

— Нямам почти пукната пара. За сметка на това дължа близо трийсет хиляди долара по кредитните си карти, затова се принудих да се посъветвам с кредитен инспектор, който определя месечния ми бюджет.

— Сега справяш ли се? — вгледа се в нея Хелън. — Защото, ако имаш нужда от пари, мога да ти помогна. Наистина.

Лорна усети как в нея се разлива някаква топлина.

— Това означава много за мен, повярвай ми. Да чукна на дърво, струва ми се, че започвам да вземам нещата под контрол. Миналата вечер дори предложих няколко от любимите си чифтове за продан в интернет…

— Едните бяха на „Густо“ — задъхано отбеляза Сандра.

— Аха. — Лорна си припомни колко потисната се почувства, когато Shoegarpie бе започнала да наддава за едни от любимите й обувки, и как бе злорадствала, когато някаква си новачка с псевдоним Shoeshoeshebooge(O) ги измъкна под носа й, предлагайки невероятната сума от двеста и десет долара и двайсет и четири цента. — Съжалявам, че ги изпусна. Но ако трябва да бъда честна, платих за тях само седемдесет и пет долара на една разпродажба в Делауер. Нямаше дори комисиона.

— Виждам добро бъдеще за нас — заяви Сандра, после се замисли и се поправи: — Имам предвид в по-далечен план. Когато ще можем да се радваме и на по-дребни покупки.

Лорна кимна.

— Трябва ми нова работа. Това ще промени всичко. Или поне ще спомогне за това да мога да си купувам обикновени обувки в кутия, върху която не е изписано името на известна марка.

— А междувременно реши да създадеш този клуб — каза Хелън. В очите й имаше повече възхищение, отколкото упрека, който сигурно Лорна очакваше от някои хора — като Лусил например, след като им разкриеше размера на дълговете си. — Идеята ти бе чудесна.

— Да, щеше да бъде, ако не наддавах против Сандра за обувки в интернет аукцион, като се лишавах от храна, за да има с какво да ги плащам. — Тя се засмя и поклати глава. — Наистина съм пристрастена.

— Както и аз — примирено призна Хелън.

— Можете да ме включите в списъка — додаде Сандра.

— Е, аз… аз не съм. — Това беше Джос, която ги наблюдаваше с широко отворени очи и порозовели страни. — Щом така и така сме започнали да си споделяме тайните, аз също имам една.

Сърцето на Лорна прескочи един удар. Господи, нали нямаше да каже, че не си пада по обувките?

— Е, като начало… — Тя свали обувките „Миу Миу“, които бе получила от Сандра миналата седмица, и извади от тях смачкани на топка салфетки, натъпкани към пръстите. — Нося трийсет и шести номер.

— Но… — Лорна не знаеше какво да каже. — Така е толкова неудобно!

— Всъщност не толкова, колкото обувките втора употреба, които обикновено нося. Сега разбирам защо толкова харесвате марковите. Досега никога не бях имала възможността да им се наслаждавам. Присъединих се към групата, защото трябваше да се измъквам от дома на семейство Оливър всеки вторник вечерта, а вие ми изглеждахте по-безобидни, отколкото хората, обединени от сексуалните си проблеми. — Отправи смутен поглед към Сандра. — Не искам да обиждам никого.

Сандра се засмя с глас.

— Направила си правилния избор.

— Вече го осъзнавам. — Изражението на Джос отново стана напрегнато. — Повярвайте ми! Вие трите сте чудесни и нямам представа какво бих правила, ако не ви бях срещнала!

— Е, вече няма да те пуснем да си отидеш, независимо кой номер обувки носиш — заяви Лорна. — Но откъде, за бога, вземаше всички онези чудесни обувки, които носеше на сбирките ни?

— От втора употреба, от универсалните магазини, от „Гудуил“. — Погледна към Хелън. — Когато ми каза, че си имала чифт, подобни на онези зелените, бях ужасена, че може би си ги оставила в „Гудуил“, а аз съм ги купила и съм ти ги предложила отново.

— О, не! — засмя се Хелън.

— Така беше! — настоя момичето.

— Хайде, никоя от нас нямаше представа, че не предлагаш собствените си съкровища — възрази Хелън, все още изненадана от признанието на Джос. — А какво правеше с онези, които разменяше с нас?

— Струпала съм ги в гардероба си в къщата на семейство Оливър. Приличам на сврака с всички хубави дреболии, които съм насъбрала. Но сега, когато нещата се изясниха, ще ви ги върна обратно.

— Бих казала, че не е необходимо, но какво друго би могла да правиш с тях? — съгласи се Лорна и кимна към обувките, които Джос току-що бе свалила. — Въпреки че нямам нищо против да се сдобия с тези „Миу Миу“, които получи от Сандра.

— Вземай ги! Твои са!