— Ами аз… ъъъ… Никак не ми беше приятно да те следя. Нали разбираш, имам чувството, че те опознах, след като ми бе наредено да те наблюдавам по цял ден, и сега мисля, че заслужаваш нещо много по-добро от отрепката, за която си омъжена.

Не знаеше какво да му отговори. Предполагаше, че се опитва да й направи комплимент, но от това я побиваха тръпки.

— Оценявам признанието ти, че си се чувствал неловко, когато си ме следил, но ето че и сега продължаваш. Време е това да престане.

— Абсолютно си права — кимна той. — В този момент.

— Много добре. Значи постигнахме съгласие. — Натисна дръжката и отвори вратата на колата.

— Почакай малко — вдигна ръка Джералд и на свой ред отвори вратата на своята кола, за да вземе нещо от предната седалка.

Хелън застана зад отворената врата, въпреки че ако измъкнеше оръжие, тънката ламарина с нищо нямаше да й помогне.

— Ето — каза Джералд, като й подаде нещо, увито в кафява опаковъчна хартия.

Тя изгледа скептично пакета.

— Какво е това?

Той пристъпи към нея, все още държейки плика.

— Нещо, което може да ти влезе в употреба. Хайде, вземи го, няма да те ухапе.

Хелън бавно протегна ръка и пое пакета.

— Сигурно трябва да ти благодаря.

Джералд кимна бързо и махна.

— Просто го запази за черни дни.

Жената се намръщи и взе да го отваря.

Междувременно той се качи в колата си, запали двигателя и потегли, оставяйки тънка струйка сивкав дим след себе си.

Съдържанието на плика се състоеше предимно от хартия. Снимки, както установи при по-обстоен оглед. Накрая се реши да ги извади.

— О, господи!

Бяха цветни фотографии в голям формат, запечатали Джим и Киара Морнини голи върху кръглото легло с червените сатенени чаршафи. Имаше ръце, крака, езици и други доста по-интимни части от телата им.

Нямаше никакво съмнение за какво става въпрос.

Хелън почувства, че й прилошава. Притисна с ръка гърдите си и се настани на седалката, затвори вратата и я заключи, преди да ги разгледа отново.

Не знаеше кое я угнетява повече — да види Джим, за когото и бездруго знаеше, че е женкар, или Киара, която смяташе за своя приятелка.

Дълго стоя така, вторачена в снимките. Всеки случаен минувач би си помислил, че е извратенячка, която не се срамува да гледа порно на обществено място.

Ако разполагаше с някакви пари или поне с кредитните си карти, веднага щеше да се втурне в мола и да ги изхарчи по най-безсмислен начин. Но нямаше нищо. Благодарение на Джим.

Благодарение на Джим.

И тогава прозрението се стовари върху й като гръм. Джералд току-що й бе направил огромна услуга. Както и Киара, ако се замислеше по-сериозно, въпреки че кучката не бе имала такова намерение.

Нито един от двамата прелюбодейци не би искал пресата, а още по-малко Антъни Морнини, да види тези снимки.

Ако действаше бързо, Хелън можеше сама да продиктува условията за развода си.



Джос се прибра у дома и малко по-късно вече спеше като утрепана. Нощта се оказа дълга и изключително напрегната.

На следващата сутрин будилникът й звъня, докато се изключи сам, и само наполовина будна, тя нахрани Барт, облече го и го заведе в дома на приятеля му Гас. За щастие другото момче имаше по-възрастна и доста опитна детегледачка на име Джулия, която погледна момичето и веднага го подкани:

— Миличка, върви си вкъщи. Очевидно имаш нужда от почивка.

— Не, добре съм — опита се да възрази Джос, но се прозя на половината на изречението, което категорично опроверга думите й.

Джулия се засмя:

— И аз някога бях на двайсет и няколко. Прибирай се. И някой ден сигурно ще направиш същото за някое друго момиче. — Даде й знак с ръка да си тръгва. — Не се притеснявай, момчетата няма да разберат. Ще ти звънна, когато стане време да прибереш Барт.

Джос нямаше нужда от още увещания. Всъщност повече се страхуваше, че ако остане да изпълнява задълженията си в обичайната тишина, със сигурност ще заспи на стола.

— Благодаря ти — каза искрено. — Наистина. Дължа ти услуга.

— Я стига — махна с ръка по-възрастната жена. — Нали и аз съм била млада. Знам какво значи да се радваш на живота.

Само ако знаеше. Все пак Джос предпочиташе да се добере до къщата и да се наспи добре, вместо да разказва не толкова интересната история за това как прекара предишната нощ. Затова отново благодари на Джулия и подкара колата си към дома на семейство Оливър.

Сама. Най-сетне щеше да остане за малко сама. За първи път от… от три месеца! Чувстваше се почти замаяна от предвкусваното удоволствие, когато спря на алеята пред входа.

Забеляза тъмнозеления „Сааб“, паркиран на отсрещната страна на улицата, но тъй като бе спрял по-близо до двора на съседната къща, отколкото до тяхната, не му придаде никакво значение.

Не и докато не влезе вътре и не чу странен мъжки глас. Всъщност не ставаше въпрос за членоразделна реч, а по-скоро за странно грухтене, което беше малко вероятно да идва от Кърт Оливър, но във всеки случай идваше от спалнята на семейството, която се намираше през две врати от собствената й стая.

За момент застина на мястото си, чудейки се какво да прави.

Ето, това беше доказателството, че грехът, в който Дийна се бе опитала да я обвини и дори я бе осъждала заради него, бе извършван от самата нея. Теоретично, Джос би могла просто да вземе телефона си и да заснеме прелюбодеянието на работодателката си. Това би направило живота й много по-лесен.

Но все пак… бррр.

Не можеше да го направи. Независимо колко ужасно се отнасяше към нея Дийна, което си беше самата истина, не можеше да се насили да отвори вратата и да я снима, докато прави секс с друг.

От друга страна, нямаше как да остане в този дом и да се преструва, че нищо не се е случило. Очевидно домакинята не бе очаквала някой да се окаже в къщата, защото бе оставила вратата на спалнята открехната.

Джос се промъкна в стаята си колкото се може по-тихо, набра номера на Сандра и прошепна в слушалката:

— Помощ!

— Какво се е случило? — отзова се веднага приятелката й, без да си направи труда да попита кой се обажда.

Прекрасно беше, че се бяха сближили достатъчно и не им се налагаше да се обясняват кой кого и за какво го търси.

— Оставих Барт да си поиграе у негов приятел — все така тихо обясни Джос, като се отдалечи от вратата, доколкото беше възможно. — Прибрах се у дома и без да искам, станах свидетелка на доста похотлива сцена в спалнята.

— Оу! — беше първата реакция на Сандра. И после: — Сигурно са се поразпуснали, защото все пак това е техният дом, а и са били сигурни, че си излязла с детето.

— Само че това не е той — нетърпеливо прошепна Джос. — Искам да кажа, мъжът в спалнята не е господин Оливър. Мисля, че тя има тайна връзка. И колкото и да ми е удобно да я изоблича, много, много, много повече ми се иска да избягам оттук и да се престоря, че нямам представа какво става.

— Я чакай малко — настойчиво каза Сандра. — Като се има предвид как се отнася към теб, всичко това би могло да се обърне в твоя полза.

— Знам, но… — Джос потръпна. — Не, няма начин. Е, какво да правя?

— В такъв случай — категорично започна Сандра — дръж телефона до ухото си и ако някой влезе неочаквано, започни да говориш така, сякаш през цялото време си слушала мен, а не тях. Ще държа линията заета, за да не би някой да ти се обади в най-неподходящия момент.

— Добре. — Джос си пое дълбоко въздух. — Добре. Сега пристъпям тихо и… излизам в коридора.

— Ооох! — разнесе се откъм спалнята точно преди вратата да се отвори с трясък и слаб мъж с руса, почти бяла коса и точно толкова светла козя брадичка да изскочи от стаята гол и с почти комично голям втвърден член. — Ела да ме хванеш, момчето ми! — извика той, очевидно не забелязал присъствието на момичето. — Ако ти стиска!

— Ако ми стиска? — За нейна огромна изненада, гласът не беше на Дийна Оливър.

Беше на Кърк Оливър.

Нямаше как да сбърка, защото стопанинът на дома се появи в коридора веднага след русия непознат, гол като него и не по-малко възбуден, макар и с не толкова завидно мъжко достойнство.

Единственото, което мина през ума й, докато бягаше обратно към стаята си, беше, че бе видяла достатъчно.

Даже прекалено.

— Джос? — викаше Сандра в слушалката. — Добре ли си?

— Да — задъхано отвърна тя, опитвайки се да си поеме въздух, въпреки че в момента над нея вземаше връх изумлението, примесено с паника. — Само че се оказа господин Оливър.

— Имаш предвид, господин Оливър със съпругата си? — поиска уточнение Сандра.

— Не — отговори шепнешком момичето. Всичко беше прекалено зловещо. Такива неща никога не се бяха случвали във Фелинг. Или ако бяха, хората ги пазеха в дълбока тайна. — Господин Оливър е с някакъв друг мъж.

— О! — Думите й приковаха вниманието на приятелката й. — В такъв случай какво чакаш, за бога? Направи няколко снимки с мобилния си телефон!

— Снимки? Мили боже, не ми казвай, че искаш да видиш това!

— Не, за себе си. Запази ги, просто в случай че ти потрябват по-късно като доказателство, като средство за изнудване или нещо подобно.

— Но…

— … никакво но. Това може да се окаже най-добрата ти защита срещу Дийна Оливър, ако реши да те обвини в още нещо. Говоря сериозно, Джос. Знам, че не искаш, но направи няколко снимки. Не е задължително на всяка цена да ги използваш, но ако нещата стигнат дотам, поне ще разполагаш с тях.

— Не мога! Дори не ми се иска да гледам!

— Не е необходимо да гледаш, а само да държиш телефона си. Довери ми се — настоя Сандра. — Трябва да го направиш. За да имаш поне някаква защита.

— Добре, добре, но как бих могла да се измъкна оттук, без никой да ме забележи?

Сандра се разсмя.

— Миличка, като се има предвид това, което ми разказа, те едва ли биха обърнали внимание на ставащото около тях.

Самата истина. След като затвори телефона, Джос пристъпи към вратата и надникна зад нея към двамата мъже, които очевидно не се интересуваха от нищо друго, освен един от другиго. Отдръпна се бързо, затвори очи, отвратена от представата за това, което щеше да бъде запечатано от обектива, и вдигна телефона си, за да направи няколко снимки.

Стоновете не престанаха, затова можеше да се допусне, че е успяла да се измъкне незабелязано. Все пак, като се има предвид, че двамата бяха все още в коридора, нямаше как да напусне къщата, без да привлече вниманието им.

Трябваше да изчака, докато свършат. Или поне докато се преместят някъде другаде. За щастие коридорът се разделяше към две стълбища, които водеха към различни части на къщата. За беда обаче, двамата в момента се намираха точно на този разделителен участък.

Тя се притисна до стената, за да се прикрие, изчаквайки и молейки се, колкото и да беше смешно, да не я хванат.

Стори й се, че изминаха часове, но в действителност само след няколко минути двамата слязоха към кухнята.

Като малко дете на Коледа, което се опитва да види добрия старец, Джос заслиза предпазливо по стълбите с единственото желание да не се натъкне на някого от странната двойка. Отвори входната врата и с изненада се озова пред влизащата Дийна Оливър.

Очевидно изумлението им беше взаимно. Или поне част от него. Но като се има предвид, че стопанката все пак имаше намерение да влезе в дома си, очевидно щеше да преживее по-големия шок.

— Какво правиш тук? — строго попита Дийна. — Трябваше да си с Барт у приятелчето му.

Джос се луташе бясно между дилемата дали да заговори високо, за да предупреди двамата мъже, че долу става нещо, или да се преструва, че нищо особено не се е случило.