— Естествено. Много ти благодаря, Крис. Ти си истински малък кавалер.

Момчето се поклони несръчно и ушите му пламнаха от смущение. После забърза към хихикащите си приятели, съпроводен от меланхоличната въздишка на Луси. След като се беше освободила от нежеланото внимание на маскирания си обожател, тя се почувства още по-зле отпреди. Реши да избяга от фарса, в който се беше превърнала тази вечер, но широка мъжка гръд й пресече пътя и пред лицето й се появи кристална чаша с искрящо питие.

— Шампанско? — Силният баритон ускори пулса й. Решена да натрие носа на наглия Дон Жуан, тя му обърна гръб и се опита да забрави, че тъкмо той я беше видял да опразва на един дъх пълна чаша шампанско. Сигурно я беше помислил за пияница.

— Не, благодаря, сър, аз не пия алкохол.

Гласът му беше копринено-мек, изкусителен и толкова близо до ухото й, че топлият му дъх раздвижи фините косъмчета на слепоочието.

— Много правилно отношение, бих казал. Нямаме намерение да отслабим моралните ви устои, нали, мис Сноу?

Луси се обърна като ужилена. Лешниковите очи под черната маска я приковаха на мястото й. Надежда и гняв забушуваха в сърцето й. Устните й вече бяха оформили възмутеното „О!“, ала преди да е произнесла злобната си реч, Жерар бе поднесъл чашата с шампанско към устните й. Погледите им се срещнаха и тя без колебание изпи виното на един дъх.

Жерар не се нуждаеше от шампанско. Опияняваше се само от гледката на лебедовата шия, грациозно опъната, от изкусителното връхче на езика й, което облиза последната капчица от ъгълчето на устата.

Той завъртя крехката чаша между пръстите си и устните му се изкривиха в развеселена усмивка.

— Трябваше да ви принудя да замълчите, преди да ме издадете, но не посмях да ви целуна, защото щяхме да предизвикаме обществен скандал.

— Не по-малко скандално е да ме поите с шампанско. — Лудо биещото сърце на Луси уличи в лъжа бодрия й тон. — Опасно е да се подкопават моралните устои.

— Така ли, и за кого? За вас или за мен?

Той разтвори ръце и я покани да споделят риска. Луси се хвърли в прегръдката му и класовите различия, които ги разделяха, се стопиха в небитието. Жерар я поведе в ритъма на валса с вродена елегантност, напук на традициите.

Венецианската мозайка на пода се люлееше под краката им като палубата на величествен кораб. Луси се потопи изцяло в такта на музиката и топлината на прегръдката му.

— Къде се научихте да танцувате така добре? — попита тя и вдигна глава към него.

Той я дари с една от загадъчните си усмивки, които всеки път я объркваха.

— В моята професия трябва да имаш много таланти.

Луси имаше чувството, че сетивата й са били опаковани в памук и едва сега са се събудили за живот. Всяко усещане беше силно и отчетливо. Всяка нота на виенския валс отекваше в сърцето й, ликуваща и тайнствена. Сладката топлина на шампанското отпускаше последователно всеки нерв и мускул. Тя усещаше бедрата на Жерар и силната му ръка на гърба си, която я водеше без усилие и в най-сложните фигури.

Тя отметна глава назад и отговори на неизреченото предизвикателство със смела, подканваща усмивка.

В полезрението й непрекъснато попадаха хора, които правеха път на шеметно носещата се двойка. Много от тях, включително баща й, наричаха валса връх на поквареността и настояваха да бъде забранен. Луси съзнаваше, че поведението й щеше да скандализира много от гостите. Помнеше думите на баща си, че изисканото общество било шокирано от маниерите на майка й. Но тази вечер мнението на другите й беше напълно безразлично.

Имаше чувството, че двамата с Жерар бяха затворени в мехурче шампанско. Те бяха единствените човешки същества в арктическата страна на чудесата. Кристалните снежинки блещукаха над главите им като звезди в индиговосинята шир на среднощния океан.

Гостите в залата наблюдаваха смаяно красивата двойка. Никой не можеше да повярва, че това пулсиращо от живот момиче, което се носеше с такава лекота в обятията на непознатия, наистина беше безличната, мрачна дъщеря на Лусиен Сноу.

Бузите на Луси пламтяха, сивите очи святкаха от щастие. Когато усмихнато склони глава към партньора си, на бузата й се появи дръзка трапчинка. Младите джентълмени не я изпускаха от очи и често-често се сбутваха с лакти. Никой досега не беше нарекъл Лусинда Сноу красива. Едва тази вечер им стана ясно, че тя не беше обикновена красавица. Притежаваше класическа, извън времето красота и очевидно бе влюбена в непознатия мъж, който я притискаше скандално плътно до себе си.

— Велики боже! — пошепна смаяно Силви и огледа партньора на Луси от блестящата коса до излъсканите обувки. — Кой е този непознат красавец?

— Нямам ни най-малка представа. — Майка й отпусна лорнета и челото й се набръчка. — Джъстис, не смяташ ли, че е по-добре да се намесиш? След като баща й ни напусна с такава бързина, ти си длъжен да го заместиш.

Лорд Хауъл поклати глава.

— Няма да й разваля вечерта. Само небето знае колко малко радост е имало през живота си бедното момиче, докато Лусиен Сноу се посвещаваше изцяло в служба на Негово величество.

Гилиън, който забравен смучеше палеца си по липса на нещо по-вкусно, дръпна сестра си за полата. Ала Силви беше толкова заета да наблюдава приятелката си и непознатия й обожател, че изобщо не му обърна внимание.

Малкият Кристофър дотича със стиснати юмруци.

— Да ида ли да го набия, татко? Няма да допусна мис Луси да бъде компрометирана от някакъв непознат!

Валсът свърши, последните ноти отекнаха величествено в залата. Гилиън отново дръпна Силви за полата, но тя го погали с отсъстващ вид и зачака с трепет по-нататъшните събития. Може би мистериозният чужденец щеше да се осмели да сложи край на магията с целувка?

Гилиън не се интересуваше от целувки. Цялото му внимание беше приковано във фигурата, която тихо слизаше по стълбата. Мъжът също забеляза малкото момченце, ококорило очи насреща му, и умолително сложи пръст на устата си.

Точно тогава Гилиън извади пръст от устата си, посочи новодошлия и изрече първите разбираеми думи в краткия си живот:

— Виж, Силви, виж! Капитан Дуум!

15

Радостният вик на Гилиън бе последван от звук, който гостите на лорд Хауъл не бяха чували никога досега — веселия, звънък като камбанка смях на Лусинда Сноу. Непознатият на стълбите се закова на място. Вниманието на множеството стана капан за него. Мъжът сякаш беше слязъл от плаката на някоя пиратска мелодрама в кралския цирк. От ужасната клапа на окото до дългата сплъстена брада и шестте железа в колана през гърдите — той бе използвал всички клишета на човечеството по темата пирати, и то с такава ужасяваща липса на вкус, че даже лейди Хауъл се потърси от отвращение.

Липсваше му само абордажният нож между зъбите или фитилът под смачканата шапка. Ако беше влязъл със собствената си глава под мишница, щеше да мине за призрака на Блекбърд.

Той нямаше нищо общо с елегантния, безсъвестен воин, отвлякъл Луси на борда на „Отмъщение“, както тя нямаше нищо общо с безстрашните героини от романите на мистър Еджуърт.

Луси се вкопчи в ръката на Жерар и отново се засмя.

— О, много съжалявам, но това е вече прекалено! Този нещастник няма нищо общо с капитан Дуум.

Мускулестата му ръка беше странно вцепенена.

— И аз съм на това мнение.

Луси вече хълцаше от смях.

— Ами ако адмиралът беше останал тук? Можете ли да си представите как щеше да възприеме тази сцена?

— Естествено, че си го представям.

Луси разбра, че Жерар изобщо не се беше развеселил от появата на маскирания, както нямаше да се развесели и баща й.

Очите под маската бяха присвити в тесни цепки, фактът, че този път по изключение гневът му не беше насочен срещу нея, беше толкова приятен, че тя не се притесни ни най-малко.

Гостите благодариха на новодошлия с учтиви ръкопляскания. Оркестърът поде военен марш, а момчетата на Хауъл отидоха да отгледат по-отблизо причудливия пират.

— Извинете ме. — Жерар се отдели от Луси. — Ще проверя дали домакинът ни няма нужда от помощ, за да изхвърли този тип.

Луси тръгна бавно след него и с учудване установи, че не беше много сигурна в краката си. Макар че валсът беше свършил, тя имаше чувството, че балната зала продължава да се върти. Май не беше наред с главата. Тя затисна с ръка устата си, за да скрие хихикането си.

— Ей, приятелчета! — изрева пиратът, когато момчетата го наобиколиха. — Чумата да ме тръшне, ако съм виждал други такива хубави деца от тази страна на Мадагаскар! Кой от вас ще се наеме пръв при мен?

Кристофър Хауъл вдигна плахо ръка.

— Аз, сър, ако нямате нищо против.

Силви също се беше приближила към братята си. Гилиън докопа един кичур от пиратската брада и моментално го пъхна в устата си.

Пиратът погъделичка момченцето по корема.

— Не си падам много по деца. Най-много за вечеря. — Той изпрати въздушна целувка на Силви и се поклони. — И за десерт едно хубаво момиче.

Силви се изчерви, докато братята й се превиваха от смях. Лорд Хауъл се опита да надзърне под изпокъсаната клапа на окото.

— Това си ти, Жоржи, признай си! Можеше спокойно да се появиш само с маска. Положил си толкова усилия само за да позабавляваш децата! Като че и без това не са достатъчно глезени!

Лейн, най-смелият от всички, едва навършил четиринадесет години, грабна един от старинните пистолети и погледна в дулото.

— Впечатляващо, татко! Готов съм да повярвам, че е истински. — Той се прицели в майка си.

Жерар изтръгна пистолета от ръката на момчето. Луси беше единствената, която не бе заблудена от усмивката му.

— Разбира се, че е истински. Иначе този жалък подлец нямаше да може да воюва срещу флотата на Негово величество.

Той заби дулото на пистолета в корема на непознатия и мнимият пират простена от болка.

Добродушната усмивка изчезна от лицето на лорд Хауъл. Беше познал Жерар. Той погледна загрижено към Луси, но тя му се усмихна в отговор и си каза, че на млади години приятелят на баща й без съмнение е бил много хубав мъж. Макар не и наполовина толкова красив като нейния охранител.

— Клермон? — попита лорд Хауъл, за да се увери в предположението си, и изпъна гръб. — Господи, тази нощ крие всевъзможни изненади!

— Още не сте видели всичко, сър. — Жерар направи кратък поклон. — Простете нахлуването ми, но реших, че най-практично е да се смеся с гостите и да не изпускам мис Сноу от поглед.

— Наистина ли е необходимо? Това е светско събитие и не мога да си представя, че нашата Луси е заплашена от сериозна опасност. Най-много да се спъне в някое от кучетата ми.

— Ще се изненадате много, сър, като разберете в какви опасности може да попадне нашата Луси.

В разговора се намеси пиратът.

— И аз съм на това мнение, сър. Момичето трябва да бъде пазено от негодници като мен. Постоянно съм на лов за красиви млади дами, които отвличам на кораба си. — Той хвърли съзаклятнически поглед към Силви и в зеленото му око блесна злоба.

Силви избухна в смях и лорд Хауъл се присъедини към нея, макар и малко нервно.

Запленена от играта, Луси се промъкна покрай Жерар, подръпна златната халка на ухото му и му намигна предизвикателно.

— И какво правите с отвлечените момичета, приятелю?

Пиратът се учуди на дръзкия въпрос не по-малко от Хауълови. Жерар улови ръката й и я стисна заповеднически.

— По-добре да оставим някои неща на фантазията, мис Сноу. Историите за подобни злодеяния не са предназначени за нежни уши като вашите. Аз съм професионалист. Аз ще разпитам този човек.

Той обърна Луси към Силви, замъкна пирата нагоре по стълбите и го бутна в една празна ниша.

— Какво ще го правите сега? — попита възбудено Кристофър. — Ще му ударите ли четиридесет удара с камшик, за да изтръгнете тайните му?

Жерар оголи зъби в заплашителна гримаса.

— Само ако окаже съпротива.

Лейди Хауъл вдигна лорнета си и тъжно поклати глава.

— Който и да е, този човек има отвратителен вкус и не разбира нищо от мода. Никога не бях виждала толкова зле маскиран пират.

Гостите скоро загубиха интерес към пирата, но Луси продължи да наблюдава случващото се между него и Жерар. Беше й трудно да се концентрира върху същественото. Вниманието й се задържаше все върху незначителни детайли. Червеникавият кичур, който се подаваше изпод шапката на пирата, зеленото око, огромният ръст. Младият мъж беше по-висок от Жерар, но раменете му не бяха така впечатляващо широки.

Пиратът през цялото време се усмихваше развеселено, но когато Жерар се върна при Луси, устните му бяха здраво стиснати.

— Приятел ли ви е? — попита тихо тя.

— Да, стар познат — отвърна кратко той.

— Учудващо е какви обществени връзки има един бивш куриер от Боу Стрийт — установи развеселено тя и хлъцна съвсем не като дама.