Тя свали роклята си и застана пред него, опитвайки се да не трепери, само по тънка долна риза, копринени чорапи и наранена гордост. Стисна юмруци и си спести унижението да се прикрие с ръце.

Жерар я изгледа веднъж — не, два пъти — отгоре до долу и направи крачка към нея. Луси затвори очи, очаквайки мига, когато ръцете му щяха да се сключат около нея в неумолима хватка и да я лишат от девствеността й.

Той остана неподвижен на сантиметри от нея. Тя усещаше дъха му и потръпваше от горещината на тялото му, която пареше голата й кожа. Пое дълбоко въздух и веднага съжали. Той миришеше на море, вятър и сол — аромата на свободата. След цяла седмица в задушната кабина тази миризма я замая. Ала напрежението, което трептеше между двамата, беше по-силно от всичко, което предлагаше морето.

Тя усети, че опасността да потъне в пропастта беше съвсем реална, и спря да диша.

Без предупреждение роклята бе изтръгната от ръката й и тя отвори стреснато очи. Изпита ужас, защото Жерар вече вървеше към вратата и я отвори с такава сила, че тя се удари в стената на каютата. Той изхвърли роклята в коридора и се върна в стаята.

Луси проследи с нямо учудване как Жерар изхвърли всички дрехи от гардероба и от моряшкия си сандък. Извади всички чекмеджета, като през цялото време мърмореше нещо неразбрано. Накрая събра чаршафите и завивките от леглото, остави само пухения дюшек и възглавниците. Само за няколко минути я лиши от всичко, с което можеше да се облече или увие.

Той затръшна капака на моряшкия сандък и се обърна към нея.

— Вярвам, че ще помислите много добре, преди да предприемете следващия опит за бягство, мис Сноу. Който ви види в тази… — той преглътна тежко, — в тази… фриволна одежда, веднага ще се нахвърли върху вас като вълк — Гласът му изтъня заплашително. — А щом моите мъже свършат с вас, сигурно няма да е останало нищо, с което да нахраним акулите.

Той се преструваше умело на безпощаден пиратски капитан, но Луси не остана напълно убедена. През цялото време Жерар се взираше в някаква точка над рамото й, а силните му ръце бяха стиснати в юмруци. Заплашва ли ме или иска да скрие нервността си, запита се смутено тя.

Неочакваната му несигурност й вдъхна кураж и й показа, че в битката, натрапена й от Жерар, тя разполагаше със свои оръжия. Може би трябваше да прибегне до по-необичайни средства, за да си върне дрехите.

Тя разтърси косата си и се запъти най-спокойно към леглото, като че не виждаше нищо необикновено в това да се разхожда само по бельо пред напълно облечен мъж.

— Не постъпихте като спортсмен, капитане. Много добре знаете, че нощите в морето са доста студени.

В първия момент Жерар не можа да отговори, твърде зает да се пита дали Луси искаше да го засрами или да го прелъсти. В погледа й блестеше упоритост, но начупената устичка криеше сладостно обещание. Гневът му се изпари. Макар че имаше пълното право да се гневи заради глупавите й опити да избяга. Да се гневи, че тя го считаше способен на най-позорни престъпления, макар да й беше дал достатъчно основания да се съмнява в него. Тънката долна риза беше почти прозрачна под светлината на Фенера.

Трябваше да накарам Аполон да изнесе дрехите й, каза си сърдито той, макар да знаеше, че като капитан няма право да изисква подобни неща от своя кормчия, колкото и предан да му беше.

— Наистина ли ме смятате за лош домакин? — попита тихо той. Миглите й, гъсти и твърде тъмни за руса жена, скриха погледа й.

— Можете ли да ми се сърдите за това? Все пак ме държите тук цяла седмица.

— Заради собствената ви сигурност.

— Вие го казвате. Но ако заболея от треска и умра от изтощение, няма кой да ви помогне да отмъстите на баща ми.

Тя приседна на ръба на леглото. Меката извивка на гърба подчертаваше предизвикателните хълмчета на гърдите под тънката коприна. При спомена за допира до меката й кожа и за безусловното й отдаване Жерар изпита неустоимо желание да се нахвърли върху нея като дивак. Погледът му се плъзна по изваяните прасци, които нервно се поклащаха над ръба на леглото. Краката й бяха невероятно дълги и стройни.

Той се опита да преглътне, но гърлото му беше пресъхнало. Какво го бе накарало да прибегне до тази съмнителна мярка? Да твърди, че играта не му беше харесала, означаваше грубо да излъже. Може би беше време да принуди Луси да сложи картите си на масата.

Докато Жерар се придвижваше към леглото със сигурна крачка, която не се влияеше от ритмичното поклащане на кораба, Луси се опитваше да скрие нарастващата си нервност.

Куражът окончателно я напусна, когато той се наведе над нея и мушна ръка в косата й. Широката му длан обгърна шията й. Върховете на пръстите се заеха да масажират тила й. Той я докосваше за първи път, откакто беше стъпила на борда, и тя не се разсърди на тази милувка, защото сама я беше предизвикала с изкусителното си поведение. Твърде късно разбра, че беше предизвикала майстор в тези игри.

— Велики боже, мис Сноу, ама вие треперите! — извика той и загрижено вдигна вежди. — Да не би вече да сте настинала?

Луси погледна в лешниковокафявите очи и в тялото й лумна пламък. Стана й горещо и тя не посмя да се раздвижи. От мястото, където той я докосваше, по тялото й се разпространяваха тръпки и топлеха всяка частица от зажаднялата й за слънце кожа. Топлината се разнесе по вените й и я потопи в сладко замайване.

Гласът й прозвуча дрезгаво.

— Не вярвам, сър. Винаги съм била с добро здраве.

Той приклекна пред леглото и тъжно поклати глава.

— Не ви вярвам, скъпа. Я се погледнете. — Той приглади косата й и попипа челото й. — Лицето ви е зачервено, гласът ви е подрезгавял. — Устата му се сведе към нейната и гласът му премина в нежен шепот. — Дишането ви е накъсано.

Изкусителният натиск на устните, които завладяха нейните, й отне и малкото въздух, който й беше останал. Той я прегърна нежно, мушна ръка под ризата и помилва голата кожа на гърба. Луси очакваше грубости и беше готова да реагира, но тази нежна атака върху сетивата й я направи напълно безпомощна. Целувката му беше безкрайно нежна и обещаваше наслада, която само той можеше да и достави.

Устните й разцъфтяха под милувката му и предизвикаха езика му да изследва кадифената вътрешност на устата й. Той задълбочи целувката и вкуси сладостта й с изнервяща бавност. Луси се вкопчи в него, омагьосана от необичайното дразнене на порасналата брада, от вкуса на сол, море и мъж и от засилващия се натиск на слабините му.

Ръцете му се плъзнаха надолу по гърба й и се провряха под гащичките, за да обхваната твърдото й дупе. Той изви тялото й назад и издутината на панталона му отиде точно върху пулсиращото място между бедрата й. Луси изохка тихо, защото беше повярвала, че той е разкъсал тънката тъкан на ризата й и ей сега ще проникне в нея.

Вместо това той продължи да я целува до ръба на капитулацията. После изведнъж се отдели от нея и я остави с тръпнеща кожа, безсилни крайници и неосъществена надежда за удовлетворение.

В очите му святкаше подозрение, но накъсаното му дишане й показа, че съвсем не беше толкова безразличен, колкото се показваше.

— Положението е по-лошо, отколкото се опасявах. Очите ви са стъклени, мис Сноу, а мускулите ви са ужасно отпуснати. — Погледът му се отправи към стъпалата й. — Даже пръстите на краката ви са се сковали. Сигурно сте пипнали лошата треска. Според мен представлявате класически случай на малайска треска.

Луси се изправи като свещ, изтръгна се от ръцете му и срещна погледа му с добре изиграно равнодушие.

— Какво нещастие, че няма лек за тази треска. Боя се, че съм на път за ада.

В първия момент в очите му блесна разкаяние, но той се овладя бързо и отново я огледа изпитателно, както се очакваше от безсъвестния капитан Дуум. Когато пръстите му уловиха брадичката й, в този жест имаше повече право на собственик, отколкото в целувката.

— Няма от какво да се страхувате, мила моя. Там, където отиваме, нощите са горещи.

Когато стана и се обърна да си върви, пред очите на Луси се появиха зелени палми, пясъчни плажове, красиви миди и голи, блестящи от пот тела. Сърцето й заби в ритъма на туземните барабани.

Засрамена от слабостта си, тя извика след него:

— Ако ви дам думата си, че няма да се опитвам да бягам, ще ми върнете ли роклята?

Жерар спря за миг на прага.

— Боя се, че вашата дума не означава за мен повече от думата на баща ви, мис Сноу.

Той затвори вратата, завъртя ключа и грижливо намести тежкото резе.

Луси изкрещя вбесено, запрати една от възглавниците по вратата и рухна отчаяно на леглото. Още една такава среща, и вече не беше нужно да я продават на бели роботърговци. Жерар можеше просто да я остави така, затворена и полуоблечена, и тя много скоро щеше сама да му предложи тялото си.

Обзета от треска, която наистина нямаше нищо общо с малайската, тя застена и се сви на кълбо върху голия дюшек.



На следващата сутрин Луси отново се събуди от песента на Аполон. Това ставаше всеки ден, откак се намираше на борда на „Отмъщение“. А ако във величествения му бас се прокрадваше злобничка нотка, той съумяваше да я прикрива много добре под южняшкия ритъм на песента си.

Тази сутрин Луси не можа да понесе доброто му настроение, защото отчаяно копнееше да има поне одеяло, с което да се завие презглава. О, главата й! Никога не беше усещала такава тежест и болка в тила. Като че беше плакала през цялата нощ.

Тя чу как ключът се превъртя в ключалката и вратата се отвори. Песента на Аполон премина през прага. Луси реши да си остане със затворени очи, докато негърът и проклетият му оптимизъм отново изчезнат.

Последва трясък, който раздруса целия кораб и я изтръгна от мъглата на самосъжалението. След него се възцари злокобна тишина.

— Аполон? — пошепна смаяно тя.

Когато страхливият й въпрос не получи отговор, тя скочи от леглото. Аполон беше паднал на пода с лице към дъските. Великанът бе повален от малката брокатена възглавница, която тя в яда си беше запратила към вратата.

За първи път, откакто бе научила за злодеянията на адмирала, гласът му отново проехтя в главата й. „Колко пъти съм казвал на това глупаво момиче да не хвърля нещата си по пода! Сигурно малката мърла ще престане едва когато си счупя врата!“

— Велики боже, аз го убих! — изплака Луси и се втурна към падналия. — Жерар никога няма да ми прости!

Твърде развълнувана, за да се запита защо трябваше да се интересува от прошката на Жерар, тя падна на колене пред проснатата на пода фигура и потърси с треперещи ръце пулса на шията му. Кожата беше топла и кръвта под нея пулсираше с успокояващата равномерност на морските вълни.

Луси въздъхна облекчено. Беше много близо до лицето на Аполон и виждаше добре слабата усмивка на устните му, все едно, че сънуваше приятен сън.

— Благодаря ти, мили боже — пошепна тя, отправила очи към тавана. Господарят на небето й се отблагодари за молитвата със замайващата гледка на широко отворената врата на каютата.

Луси погледна Аполон, после вратата. След глупавите й опити за бягство да преживее това! Колко просто се оказа освобождението й! Тя огледа ризата си, измачкана от съня, и стъписано установи колко много розова кожа беше разголена. Веднага си спомни предупреждението на Жерар да не се явява пред екипажа му. Дали все пак да се осмели?

Тя се изправи, решена да се възползва от неочаквания шанс. През последната нощ беше разбрала едно: най-опасният мъж на борда на този кораб беше капитанът му. Тя беше изцяло във властта му.

— Поспи още малко, Аполон — пошепна тя и с безкрайно удоволствие затвори вратата на каютата, завъртя ключа и спусна резето.

Луси съзнаваше, че на всяка цена трябва да избегне объркването при първия опит за бягство, затова тръгна в обратната посока. Не се надяваше да остане дълго време незабелязана, но си каза, че кралската флота сигурно вече преследваше пиратската шхуна. Ако успееше да обезвреди пиратите или да стигне до палубата с оръдията, за да даде сигнал и да разкрие местоположението на „Отмъщение“, имаше шанс да се спаси.

Ако преди това Жерар не я убиеше.

Тя прогони всички мрачни мисли и продължи напред, опитвайки се да проумее как, за бога, беше построен този кораб. Още от детските си години познаваше десетки бойни кораби с по седемдесет и четири оръдия, но тази скромна шхуна беше объркваща не по-малко от капитана си.

Няколко пъти се спъна в проклетите стълби, наистина боядисани в контрастни цветове, но точно обратното на предписанията. Първата рампа я изведе в нищото, а едно многообещаващо отклонение описа пълен кръг. А когато застана лице в лице със собственото си отражение в неочаквано изникналото пред очите й огледало, едва не изпищя от ужас.

Скъпоценното време отлиташе и надеждите й за свобода се топяха. Куражът бързо я напускаше, но вече беше твърде късно да се върне в капитанската каюта и да си погрижи за цицината върху челото на Аполон. И без това нямаше да намери обратния път.