Лейла подскочи при отчетливо почукване на вратата, а после стана.

— Аз ще отворя. Може би е доставката.

— Не грешиш — тихо каза Кал. — Но от това не ми става по-леко. Не е лесно да зная, дълбоко в себе си, че наближава последният ни шанс.

Куин скочи на крака.

— Иска ми се…

— Цветя! — извика Лейла с удивление, внасяйки вазата с лалета. — За теб са, Куин.

— Господи, точно сега ли? — промърмори Кал.

— За мен? О, мили боже, приличат на захарни чашки. Прекрасни са! — Куин ги сложи на старинната масичка за кафе. — Сигурно е подкуп от редактора ми, за да довърша статията за… — Замълча, щом отвори плика с картичката. На лицето й се изписа изумление и тя вдигна поглед към Кал. — Изпратил си ми цветя?

— Връщах се от цветарския магазин, когато…

— Изпратил си ми цветя за Свети Валентин.

— Мама ме вика — заяви Лейла. — Идвам, мамо!

После бързо излезе.

— Изпратил си ми лалета, които изглеждат като захарни чашки, на Свети Валентин.

— Изглеждаха забавни.

— Това си и написал на картичката. „Изглеждат забавни, нали?“. Ах! — Куин прокара пръсти през косите си. — Държа да кажа, че съм разумна жена, която отлично знае, че Свети Валентин е комерсиално създаден празник с цел продажби на поздравителни картички, цветя и захарни изделия.

— Е, добре. — Кал пъхна ръце в джобовете си. — Така е.

— И не съм от жените, които се разнежват заради букет цветя или ги приемат като извинение след кавга, прелюдия към секс или което и да е от честите им предназначения.

— Просто ги видях и си помислих, че ще те зарадват. Точка. Трябва да се връщам на работа.

— Но — продължи тя и закрачи към него — странното е, че в случая не мога да заподозра никое от тези предназначения. Наистина са забавни. — Повдигна се на пръсти и го целуна по бузата. — И красиви. — Целуна го по другата. — Трогателен жест. — Накрая — по устните. — Благодаря.

— Моля.

— Искам да добавя, че… — плъзна ръце надолу по ризата му тя, после нагоре. — Ако ми кажеш в колко часа свършваш работа довечера, горе в спалнята ми ще те чака бутилка вино и, уверявам те, доста приятни изживявания.

— В единадесет — веднага отвърна той. — Мога да бъда тук в единадесет и пет. О… по дяволите! Партито за Свети Валентин е до полунощ. Специално събитие. Няма проблем. Ти ще дойдеш.

— Разбира се. — Когато Кал се усмихна широко, тя завъртя очи. — Парти в „Боул-а-Рама“? Господи, ще ми хареса. Но не мога да оставя Лейла сама тук. Не и вечерта.

— И тя може да дойде… да потанцува.

Този път завъртането на очи не бе шеговито.

— Кал, никоя жена не би искала да се влачи с двойка на парти за Свети Валентин. Сякаш носи на челото си надпис „Смотанячка“, който не се заличава лесно.

— Фокс може да я доведе. Може би. Ще го попитам.

— Това е добра идея, особено щом го правим за забавление. Ти ще попиташ него, аз — нея, и ще видим. Но дори и да не стане… — Куин сграбчи предницата на ризата му и този път доближи устните му до своите за дълга, дълга целувка. — В моята спалня, в дванадесет и пет.



Лейла седеше на новия си матрак, купен с намаление, докато Куин трескаво преглеждаше дрехите, които преди малко бе окачила в гардероба си.

— Куин, наистина благодаря за загрижеността, но се постави на мое място. В ролята на „опашката“.

— Момиче с кавалер не може да се нарече „опашка“. Фокс ще дойде.

— Защото Кал го е помолил да прояви съжаление към бедната неудачница без гадже за Свети Валентин. Може би му е казал или го е подкупил, или…

— Права си. Сигурно се е наложило да извие ръцете му, за да го накара да излезе с плашило като теб. Признавам, че всеки път, когато те погледна, се изкушавам да кажа: „Господи, каква грозница!“. Освен това… О, страхотно сако! Имаш много хубави дрехи. Но това е върхът. Ммм! — Куин го погали, сякаш галеше котка. — Кашмир.

— Не зная защо го взех. Не зная защо взех половината неща, които опаковах в багажа си. Просто ги грабнах. А ти се опитваш да отвлечеш вниманието ми.

— Не точно, но се получава. За какво говорех? А, да. Освен това, не отиваме на любовна среща. Ще бъде групово забавление — каза тя и накара Лейла да се усмихне. — Просто ще отидем четиримата заедно в боулинг клуба, за бога, да послушаме някаква местна банда и да потанцуваме.

— Да. След което ти ще вържеш шал на вратата на спалнята си. Била съм в колеж, Куин. Имала съм съквартирантка. Всъщност, имах съквартирантка нимфоманка с огромна колекция от шалове.

— Проблем ли е? — Куин престана да рови в гардероба и хвърли поглед назад към нея. — Ние с Кал, в стаята отсреща?

— Не. Не. — Как да не се почувства глупава и дребнава в този момент? — Мисля, че е страхотно. Наистина. Щом ви погледне човек, може да каже, че сте готови да се нахвърлите един върху друг като зверове.

— Така ли? — Куин рязко се завъртя. — Сигурно.

— Той е страхотен. Радвам се за вас. Просто се чувствам… — Лейла раздвижи рамене. — … излишна.

— Не си. Не бих могла да живея тук без теб. Куражлийка съм, но не бих останала сама в тази къща. Партито не е нищо особено. Не е задължително да ходим, но мисля, че ще е забавно за всички ни. И шанс да направим нещо съвсем нормално, което да отклони мислите ни от всичко ненормално.

— Имаш право.

— Е, обличай се. Сложи нещо небрежно и може би малко секси, и да превземем „Боул-а-Рама“.



Музикантите, местна група на име „Холоуд Аут“, бяха започнали първата си изява. Често свиреха по сватби и фирмени тържества и редовно ги ангажираха за проявите в центъра, защото репертоарът им включваше всичко от стандартни стари парчета до хип-хоп. Това „за всекиго по нещо“ поддържаше оживлението на дансинга, а решилите да си дадат почивка можеха да си побъбрят на някоя от разположените в кръг маси или да пийнат и хапнат нещо от малката шведска маса до една от страничните стени.

Според Кал неслучайно това бе една от най-популярните прояви в центъра. Майка му оглавяваше комитета по украсата, така че бе пълно с цветя, свещи, червени и бели гирлянди и светещи червени сърца. Хората имаха повод да се издокарат, доколкото позволяваше февруарското време, да се съберат и послушат музика и да покажат танците, които са научили. Или като Сай Хъдзън, дори и без да са ги научили.

Беше един от малкото весели мигове към края на тягостната зима и винаги успяваха да напълнят заведението. Кал танцува с Еси на „Отнеси ме до луната“.

— Права беше майка ти да те запише на онези уроци по танци.

— Станах за посмешище на всичките си връстници — отбеляза Кал. — Но сега нямам проблеми със стъпките.

— Повечето жени биха полудели по добър танцьор.

— Факт, от който се възползвам при всяка възможност. — Той й се усмихна. — Толкова си хубава, бабо.

— Остарявам с достойнство. На младини съм завъртяла доста глави.

— Все още завърташ моята.

— А ти все още си най-сладкият ми кавалер. Кога ще доведеш онази писателка на гости при мен?

— Скоро, ако искаш.

— Мисля, че е време. Не зная защо. Като заговорихме за… — Тя кимна към отворените двойни врати. — Тези двете наистина биха завъртели главата на всеки.

Кал погледна натам. Забеляза и Лейла, защото бе до нея, но цялото му внимание бе насочено към Куин. Бе навила буйните си руси коси с нотка на изисканост и бе облякла отворено черно сако върху дантелено горнище — корсаж, спомни си той. Наричаха ги корсажи и Бог да благослови онзи, който ги бе измислил.

На ушите и китките й блестяха украшения, но той бе сляп за всичко друго, освен за тази невероятно секси ключица, която нямаше търпение да докосне с устни.

— Ще ти потекат лиги, Кейлъб.

— Какво? — Той примигна и се обърна към Еси. — О, боже!

— Наистина е прелестна. Придружи ме до масата ми и върви да я посрещнеш. Доведи нея и приятелката й да ги поздравя, преди да си тръгна.

Докато стигне до тях, Фокс вече ги бе настанил до един от подвижните барове и бе поръчал шампанско. Куин се обърна към Кал с чаша в ръка и надвика музиката:

— Тук е супер! Бандата е върхът, питиетата са студени, а обстановката те кара да мислиш само за любов.

— Очакваше да видиш двама-трима беззъби смотаняци, свирещи на буркани и дъска за пране, евтин сайдер и няколко пластмасови сърца?

— Не — засмя се тя и размаха пръст срещу него. — Но не очаквах и това. За първи път съм на парти с жива музика в боулинг зала и съм впечатлена. Виж! Онова там не е ли почитаемият кмет? Мъжът, който прикляква?

— С братовчедката на съпругата си, която е диригент на хора на Първа методистка църква.

— Онази жена не е ли твоята секретарка, Фокс?

Лейла посочи към една маса.

— Да. За щастие, мъжът, когото целува, е съпругът й.

— Изглеждат лудо влюбени.

— Мисля, че са. Не зная какво ще правя без нея. След два месеца се местят в Минеаполис. Вместо просто да заминат за няколко седмици през юли… — Фокс замълча. — Никакви разговори за работа тази вечер. Искате ли да си намерим маса?

— Идеално за зяпане на хора — съгласи се Куин, а после рязко се завъртя към музикантите. — „В настроение“!

— Емблематичното им парче. Танцуваш ли суинг? — попита я Кал.

— Доста добре. — Куин го погледна и се подвоуми. — А ти?

— Да видим какво можеш, Русокоске.

Той сграбчи ръката й и я повлече към дансинга. Фокс се загледа в тях, докато се въртяха и изпълняваха сложни стъпки.

— Никога не ще мога да се науча на това.

— И аз. О! — Лейла широко отвори очи. — Доста са добри.

На дансинга Кал зае позиция с Куин за двойно завъртане и после я хвана, с гръб към него.

— Уроци?

— Четири години. Ти?

— Три. — Когато песента свърши и започна бавна балада, той я притисна и отправи благословия към майка си. — Радвам се, че си тук.

— Аз също. — Куин потърка буза в неговата. — Тази вечер всичко изглежда толкова хубаво, сладко и бляскаво. Ммм! — замърка тя, когато Кал галантно я завъртя. — И секси. — Наведе глава назад и му се усмихна. — Напълно промених циничния си възглед за Свети Валентин. Вече е любимият ми празник.

Той потърка устните й със своите.

— Какво ще кажеш след този танц да се уединим горе в склада за едно бързо?

— Защо да чакаме?

Смеейки се, Кал понечи отново да я притегли към себе си. И застина.

От сърцата течеше кръв. Червени струи обливаха бляскавите украси и капеха на дансинга, опръскваха масите, стичаха се по косите и лицата на хората, които се смееха, разговаряха, пристъпваха или се поклащаха.

— Куин!

— Виждам го. О, господи!

Вокалистът продължаваше да пее за любов и копнеж, докато червените и сребристи балони над главите им гръмваха един след друг като пушечни изстрели. И от тях се посипваха паяци.

Дванадесета глава

Куин едва потисна писъка си и щеше да се оттегли с танцова стъпка, ако Кал не я бе сграбчил.

— Не е реално — заговори той с пълно, ледено спокойствие. — Нищо от това не е реално.

Някой се засмя и звукът отекна силно. Прозвучаха одобрителни викове, когато музикантите смениха темпото с бърз, динамичен рок.

— Страхотно парти, Кал!

Ейми от цветарския магазин танцуваше с широка усмивка на опръсканото си с кръв лице.

Плътно обвил ръка около талията на Куин, Кал започна да се отдалечава от дансинга. Трябваше да се види със семейството си, трябваше… Съзря Фокс, който стискаше ръката на Лейла, докато си проправяше път през нищо неподозиращата тълпа.