— Трябва да излезем — извика Фокс.

— Родителите ми…

Фокс поклати глава.

— Случва се само защото ние сме тук. Да тръгваме. Движение.

Докато се придвижваха между масите, малките чаени свещи в средата пламнаха като факли и забълваха дим като кратери на вулкани. Кал усети парене в гърлото, докато стъпкваше паяк, голям колкото юмрук. На малката сцена барабанистът се вихреше в диво соло с окървавени палки. Когато стигнаха до вратите, Кал хвърли поглед назад.

И видя момчето да се носи над танцьорите. Смееше се.

— Бързо навън. — Следвайки мисълта на Фокс, той повлече Куин към изхода. — Вън от сградата. После ще видим. Ще видим какво ще правим, по дяволите.

— Те не видяха нищо. — Задъхана и залитайки, Лейла излезе. — И не усетиха. Не се случваше за тях.

— То излезе от рамката, премина отвъд ограниченията, но само за нас. — Фокс свали сакото си и го метна върху разтрепераните рамене на Лейла. — Предупреждава ни какви атракции ни е подготвило. Арогантно копеле.

— Да — кимна Куин, докато стомахът й се бунтуваше. — Мисля, че си прав, защото всеки път, когато показва някакъв номер, губи енергия. Значи ще ни остави на мира, докато си почива преди следващия.

— Трябва да се върна. — Семейството му все още се намираше там. Въпреки че оттеглянето му бе за тяхна защита, Кал не можеше да остави близките си вътре, без да стори нищо. — Трябва да затворя заведението, когато партито свърши.

— Всички ще се върнем. — Куин преплете пръсти с тези на Кал. — Изпълненията му винаги са кратки. Загуби публиката си, а и едва ли са му останали сили за втора изява тази вечер. Да се връщаме. Студът тук е убийствен.

Вътре чаените свещи нежно примигваха, а сърцата светеха. Лъскавият дансинг бе съвършено чист. Кал видя родителите си да танцуват, майка му бе склонила глава върху рамото на баща му. Когато тя срещна погледа му и се усмихна, свитият му на топка стомах се отпусна.

— Не зная за вас, но аз бих пийнала още чаша шампанско. — Куин въздъхна и погледът й стана суров и съсредоточен. — А после… после да танцуваме.



Фокс бе изтегнат на дивана и гледаше някакъв приспивен черно-бял филм по телевизията, когато Кал и Куин влязоха в наетата къща след полунощ.

— Лейла е горе — каза той и изправи гръб до седнало положение. — Беше капнала.

Подтекстът на желанието й да бъде в стаята си, дълбоко заспала, преди съквартирантката й и Кал да се качат, бе пределно ясен.

— Добре ли е? — попита Куин.

— Да. Да, държи се. Случи ли се още нещо, след като си тръгнахме?

Кал поклати глава, когато погледът му се плъзна към прозореца и мрака навън.

— Просто голям, весел купон, прекъснат за момент само за някои от нас от малко свръхестествена кръв и паяци. Тук всичко наред ли е?

— Да, освен че тези две жени купуват диетично пепси вместо класическа кока-кола — обърна се той към Куин. — Човек не бива да прави компромис със стандартите си.

— Ще си вземем бележка. Благодаря, Фокс. — Тя се приближи и го целуна по бузата. — Че остана да ни изчакаш тук.

— Няма за какво. Отървах се от разчистването и успях да погледам… — Извърна глава към малкия телевизор. — Нямам представа какво. Трябва да си прекарате кабелна телевизия. ESPN9.

— Не зная как съм живяла без това през последните няколко дни.

Фокс се усмихна, докато обличаше палтото си.

— Не бива да се живее само с телевизия. Обадете ми се, ако ви е нужно нещо — добави той и тръгна към вратата.

— Фокс! — извика Кал след него.

След като размениха шепнешком няколко думи, Фокс помаха на Куин и излезе.

— Какво му каза?

— Помолих го да пренощува в къщата ми, да наглежда Лъмп. Не е проблем. Имам кока-кола и ESPN.

— Твърде много се тревожиш, Кал.

— Трудно ми е да престана.

— То не може да ни нарани. Все още не. Просто ни сплашва. Долни, отвратителни психологически атаки.

— Означават нещо, Куин. — Бързо, почти разсеяно потърка ръцете й, преди отново да погледне към мрака. — Онова, което прави с нас сега. Случката с Ан. Всичко това означава нещо.

— И трябва непрекъснато да мислиш за него. Тук вътре все се върти нещо. — Докосна слепоочието му. — Това е утеха за мен и странно ме привлича. Но знаеш ли, след този дълъг и странен ден може би е най-добре да не мислим за нищо.

— Добра идея. — „Почивка, помисли си той. Нещо нормално.“ Върна се при нея, плъзна пръсти по бузата й, а после надолу по ръката й, докато се преплетоха с нейните. — Какво ще кажеш да опитаме?

Поведе я по стълбите нагоре. Прозвучаха няколко безобидни проскърцвания, бученето и пращенето на парния котел и нищо друго.

— Искаш ли…

Кал я прекъсна, обхващайки лицето й с длани и допирайки устни до нейните. Леко и спокойно, като въздишка.

— Никакви въпроси. Ще трябва да мислим за отговорите.

— Имаш право.

Само стаята, мракът и жената. Това бе всичко, което искаше в тази нощ. Уханието й, кожата й, разпуснатите й коси, звуците, издавани от двама души, които се опознават.

Беше достатъчно. Повече от достатъчно. Затвори вратата зад гърба си.

— Обичам свещи.

Тя се отдръпна, за да вземе дълга, тънка запалка за свещите, които бе разпръснала из стаята.

На светлината им изглеждаше крехка, по-крехка, отколкото бе в действителност. Харесваше му контрастът между реалността и илюзията. Матракът стоеше на пода, застлан с чаршафи, които изглеждаха сияйно светли на фона на одеялото в тъмновиолетово. Неговите лалета се открояваха като весела карнавална украса върху тоалетката от битпазара.

Бе окачила на прозорците парче плат в преливащи се цветове, като щит срещу мрака. И когато Кал се обърна с гръб към тях, тя се усмихна.

За него всичко беше съвършено.

— Може би трябва да ти кажа…

Поклати глава и пристъпи към нея.

— По-късно.

Направи първото, което му хрумна — повдигна ръце към косите й. Свали шнолите и ги остави да паднат на пода. Когато къдриците се разпиляха по раменете и гърба й, прокара пръсти през тях. Гледайки в очите й, уви косите й около ръката си като въже и леко ги дръпна.

— Има и много други неща, които ще оставим за по-късно — каза той и устните им се сляха.

Нейните бяха съвършени. Нежни и плътни, топли и щедри. Почувства кратката й тръпка, когато ръцете й го обгърнаха и тялото й се притисна към неговото. Не се отпускаше, не се оставяше в негова власт, все още не. Вместо това отвръщаше на бавните му, търпеливи ласки.

Той отмести сакото от раменете й и го остави да се свлече като шнолите, за да усети допир на коприна, дантела и плът. Докато устните им се галеха, търкаха и притискаха, ръцете й се плъзнаха по раменете му и побутнаха сакото му.

Закачливо всмука кожата на шията й и чу одобрителното й мъркане. После пръстите му затанцуваха по съблазнителната линия на ключицата й. Очите й сияеха в очакване. Искаше да ги види притворени. Искаше да види как се премрежват. Загледан в тях, проследи с пръсти извивката на гърдите й, където дантелата закачливо ги докосваше. Все още я гледаше, докато плъзгаше ръце по нея, по коприната, и палецът му нежно потърка зърното й.

Чу как тя затаи дъх и издаде въздишка, долови тръпката й, докато посягаше да разкопчае ризата му. Ръцете й се придвижиха нагоре и разтвориха предниците. Пулсът му прескочи, но ръката му почти лениво измина пътя до колана на панталона й. Кожата там бе топла и мускулите й трепнаха при изучаващия допир на пръстите му. След щракване и леко дръпване панталонът се плъзна надолу по краката й.

Движението бе така внезапно, така неочаквано, че Куин не успя да го предвиди и да се подготви. Всичко дотук бе толкова бавно, като в сън, а изведнъж ръцете му се провряха под нейните и я вдигнаха във въздуха. Тази бърза, безразсъдна демонстрация на сила шокира тялото й и замая главата й. Дори когато я остави, все още усещаше слабост в коленете.

Погледът му се спусна надолу, по корсажа, по ефирното бельо, което бе сложила, с цел да го подлуди. Крайчецът на устните му се повдигна, когато очите му отново срещнаха нейните.

— Хубаво.

Това бе единственото, което каза, и устните й застинаха. Беше глупаво. И други мъже я бяха гледали, докосвали и желали, но той накара гърлото й да пресъхне. Тя се опита да намери нещо остроумно и нехайно, което да каже, но едва успя да си поеме дъх.

Пръстът му се плъзна под ластика на бикините й и леко го дръпна. Куин пристъпи към него като омагьосана.

— Да видим какво има под това — прошепна той и повдигна корсажа над главата й. — Много хубаво — бе репликата му, когато проследи ръба на сутиена й с върха на пръста си.

Бе забравила ходовете си, трябваше да си припомни колко е добра в тази игра, активно добра, а не просто от жените, които се отпускат и оставят мъжа да действа. Потърси токата на колана му, засуети се с нея.

— Трепериш.

— Замълчи. Чувствам се като идиотка.

Мъжът обхвана ръцете й, повдигна ги към устните си и я накара да се почувства сякаш потъва като „Титаник“.

— Секси — поправи я той. — Ти си невъобразимо секси.

— Кал… — Трябваше да се съсредоточи, за да изрече думите. — Не мога да стоя на краката си.

В отговор срещна чаровна усмивка и въпреки че би могла да я приеме като реакция на самодоволен мъжкар, това нямаше значение за нея.

След миг се озоваха на леглото, две възбудени тела върху студените чисти чаршафи. На светлината на свещи, която проблясваше като магия в мрака. И ръцете му, и устните му продължиха да я докосват.

„Управител е на боулинг клуб, помисли си тя, докато се опияняваше от наслада. Как може да има такива ръце? Къде ли се е научил… О, господи!“

Блаженството я завладя като дълга, нарастваща вълна, която се понесе през тялото й от пръстите на краката, изригна в центъра и нахлу в сърцето и ума й. Тя се вкопчи в нея, жадно изцеждайки всяка капка от удивлението и насладата, докато остана отпусната и без дъх.

„Добре, добре, бе единственото, което чуваше в съзнанието си. Добре.“

Плътта й бе пиршество от форми и трепети. Би докосвал тези прелестни гърди, това силно тяло, тази женствена извивка на ханша дни наред. А краката й, толкова гладки, силни и… чувствителни. Толкова места за докосване, толкова сладост, на която не би се наситил през цялата безкрайна нощ.

Тя се надигна към него, обви крака около тялото му, изви се нагоре и отвърна на чувствените му движения.

Сърцето й препускаше под устните му, чуваше стоновете й, докато я довеждаше до лудост с езика си. Пръстите й се впиваха в раменете му, плъзгаха се надолу по гърба му и го притискаха, а обтегнатата нишка на самообладанието му изтъня до крайност.

Целувките ставаха все по-страстни. Хладният въздух в стаята се нажежи и стана гъст като дим. Когато копнежът я замая, той се плъзна в нея. И да, видя очите й да се премрежват.

Сграбчи ръцете й, за да намери опора, да забави движенията си, но поривът стана неудържим. Пръстите й се преплитаха с неговите и насладата сияеше на лицето й при всеки дълъг, бавен тласък. „Остани с мен“, мислено прошепна той, и тя остана, следвайки ритъма му, дишането й се учестяваше и тялото й тръпнеше все по-силно. От нея се изтръгна въздишка на безпомощност, когато затвори очи и завъртя глава върху възглавницата. Усетил блаженото отпускане на тялото й под своето, Кал потърка лице в откритата извивка на шията й. И се предаде.



Лежеше безмълвен, мислейки, че може би тя спи, с отпусната на рамото му глава, преметната върху гърдите ръка и крак, увит около неговия. Сякаш бе вързан с панделка и не намираше в това нищо, което да не харесва.

— Щях да ти казвам нещо.

„Не спи“, осъзна той, въпреки че думите й прозвучаха провлачено и сънено.