Нора Робъртс - Кръвни братя

— Не и без Гейдж. Това е… Хм! — каза той, когато вниманието му бе привлечено от нещо зад рамото на приятеля му. — Нещо свежо.

Кал погледна назад и видя Куин да стои с разкопчано палто и с насмешка на лицето, гледайки как Майърс пристъпва на пръсти с грацията на хипопотам и търкаля късметлийската си червена топка.

— Това е Куин.

— Да, познах я. И аз съм чел книгите й. По-секси е, отколкото на снимката, а там беше доста секси.

— Аз я видях първи.

Фокс изсумтя и заядливо се захили срещу него.

— Приятел, важното не е кой я е забелязал пръв, а кого ще забележи тя. Ако вкарам в действие целия си чар, ти ще станеш невидим за нея.

— Силата на твоя чар не би запалила и четиридесетватова крушка.

Кал стана от стола си, когато Куин тръгна към него.

— Значи заради това получих отказ днес. Пица, бира и боулинг.

— Обичайно съчетание за Хокинс Холоу. А и тази вечер съм дежурен управител. Куин, това е Фокс О’Дел.

— Втората част от триадата. — Тя стисна ръката на Фокс. — Сега съм двойно по-доволна, че реших да посетя най-нашумялото заведение в града. Нещо против да седна при вас?

— Не, разбира се. Ще пиеш ли бира? — попита Фокс.

— Може, но… от диетичната.

Кал застана зад бара.

— Аз ще се погрижа. Нещо за хапване? Пица?

— О! — Куин погледна пицата върху плота и изведнъж очите й блеснаха. — Хм, предполагам, че нямате блатове от пълнозърнесто брашно и нискомаслена моцарела.

— Мания за здравословен живот? — попита Фокс.

— Точно обратното. — Куин прехапа долната си устна. — Правя пълна промяна в живота си. По дяволите, изглежда адски апетитно. Какво ще кажеш да си поделим един резен?

Фокс прокара ръка над чинията.

— Няма проблем.

Кал извади нож за пица и разряза парчето.

— Обичам сладкиши и мазни храни, колкото майка обича детето си — каза Куин на Фокс. — Опитвам се да се храня по-разумно.

— Родителите ми са вегетарианци — каза Фокс, когато двамата набодоха по хапка от резените си. — Израснал съм със соево мляко и салати от глухарчета.

— Господи, каква мъка!

— Затова хапваше у дома и при всяка възможност харчеше всичките си пари за „Литъл Дебис“ и „Слим Джимс“.

— „Литъл Дебис“ е храна за боговете. — Тя се усмихна на Кал, когато той сложи бирата й на плота. — Градът ви ми харесва. Разходих се по главната улица. Но намръзнах и бързо се върнах в уютния хотел „Холоу“, за да поседя на перваза и погледам света навън.

— Прекрасен свят — каза Кал. — Малко муден по това време на годината.

— Аха — съгласи се тя, дъвчейки малко парче от тънкия си резен пица. Затвори очи с въздишка. — Вкусна е. Надявах се да не е, щом е от барчето в боулинг зала.

— Стараем се. В „Джинос“ отсреща са по-добри и има по-богат избор.

Куин отвори очи и го видя да й се усмихва.

— Не биваше да казваш това на жена, решила да промени начина си на живот.

Кал се облегна на бара, усмихна й се по-отблизо и я накара да загуби нишката на мисълта си. Имаше най-чувствените закачливо повдигнати устни, които всяка жена би пожелала да вкуси.

Преди да проговори, някой го повика и спокойните сиви очи отместиха поглед от нейните към другия край на залата.

— Връщам се веднага.

— Е… — Господи, пулсът й буквално препускаше. — Най-сетне насаме — каза тя на Фокс. — Значи ти, Кал и отсъстващия Гейдж Търнър сте приятели от деца.

— Всъщност, от бебета. Буквално още в утробата. Майките на Кал и Гейдж се запознали с моята, когато водела курс по Ламаз3. Срещнали се месец след събитието и тогава станало ясно, че сме родени в един и същи ден, и в един и същи час.

— Внезапна близост между майки.

— Не зная. Винаги са се разбирали добре, въпреки че сякаш са от различни планети. Държаха се приятелски, без да са приятелки. Моите родители все още се разбират с тези на Кал, а бащата на Кал взе бащата на Гейдж на работа, когато никой друг в града не би го наел.

— Защо не биха го наели?

Фокс се подвоуми за миг и отпи от бирата си.

— Не е тайна — реши той. — Пиеше. От известно време е трезвен — от около пет години. Винаги съм смятал, че господин Хокинс го държи на работа просто защото е такъв човек и до голяма степен заради Гейдж. Не помня никога тримата да не сме били приятели.

— Не е ли имало прояви на ревност, големи кавги и обичайните разваляния на приятелството?

— Карали сме се… и все още се караме понякога. — „Нима не е така с всички братя?“, запита се Фокс. — Имали сме сърдити периоди, но ние сме свързани. Нищо не може да прекъсне тази връзка. А ревността? Тя е проблем главно между момичетата.

— Гейдж вече не живее тук.

— Всъщност не се е установил никъде. Гейдж е от хората, които не се свъртат на едно място.

— А ти? Момче със здрави корени в родния град.

— Мислил съм за ярките светлини и живота в големите градове, дори опитах за известно време. — Фокс хвърли поглед по посока на гневните викове, които издаваше играч на „Али Кетс“, неуспял да отбележи страйк. — Харесва ми в Холоу. Дори при семейството ми, през повечето време. Оказа се, че ми харесва и адвокатската работа в малкия град.

„Истината, каза си Куин, но не цялата истина.“

— Виждал ли си момчето с червените очи?

Разтърсен, Фокс остави бирата, която бе повдигнал, за да отпие.

— Много рязък преход.

— Може би. Но не отговори на въпроса ми.

— Ще ти дам отговор след малко размисъл. С Кал имаме известни разногласия.

— Не си сигурен дали одобряваш идеята той или който и да е да разговаря с мен за нещата, които се случват тук.

— Не съм сигурен с каква цел събираш информация. Затова я претеглям внимателно.

— Пълна откровеност. — Куин погледна към Кал, когато се върна. — Е, момчета, благодаря за бирата и парчето пица. Трябва да се връщам в разкошната си стая.

— Играеш ли боулинг? — попита Кал и тя се засмя.

— Не, никак не си падам.

— Оох! — промърмори Фокс под носа си.

Кал заобиколи плота и препречи пътя й, преди жената да слезе от табуретката. После дълго се взира в ботушите й.

— Тридесет и седми номер, нали?

— Ааа… — И тя сведе поглед към обувките си. — Точно. Имаш набито око.

Кал я потупа по рамото.

— Почакай. Връщам се веднага.

Куин се намръщи след него, после погледна Фокс.

— Нали няма да ми донесе чифт обувки за боулинг?

— О, напротив. Проявяваш неуважение към традиция, за която, ако му дадеш и най-малък повод, ще ти каже, че е започнала преди пет хиляди години. После ще се впусне да разказва за еволюцията й и прочие.

— Господи! — промълви Куин.

Кал донесе чифт обувки за боулинг в мораво и бежово и още един, по-голям, в кафяво, очевидно за себе си.

— Пета писта е свободна. Искаш ли ги, Фокс?

— Жалко, но имам пледоария за доизглаждане. Налага се да откажа. Доскоро, Куин.

Кал пъхна обувките под мишница, хвана ръката й и я издърпа от табуретката.

— Кога за последен път си пробвала? — попита той, докато я водеше през залата към свободната писта.

— Мисля, че бях на четиринадесет. Двойна среща, от която не излезе нищо, защото гаджето ми Нейтън Хобс имаше очи само за истерично кикотещата се и вече напълно развита Мисти Доувър.

— Не бива да допускаш някогашно любовно разочарование да развали удоволствието ти.

— Но и играта на боулинг не ми хареса.

— Това е минало. — Кал я настани на гладката дървена скамейка и застана до нея. — Тази вечер ще бъде по-приятно. Отбелязвала ли си страйк?

— Още ли ще говорим за боулинг?

— Не.

— Този път ще успееш, а нищо не може да се сравни с чувството при първия страйк.

— Дори секс с Хю Джакман4?

— Правила ли си?

— Не, но бих се обзаложила на каквато и да е сума, че лично за мен ще е далеч по-вълнуващо да правя секс с Хю Джакман, отколкото да поваля десет кегли с една топка.

— Добре. Но аз съм готов да се обзаложа, да кажем на десет долара, че когато постигнеш страйк, ще поставиш усещането на високо място по скалата на тръпкомера.

— Първо, вероятността да постигна някакво подобие на страйк е нищожна. Второ, мога да излъжа.

— Първото ще се случи. Второто — не. Сложи тези обувки, Русокоске.