Айви стана от бюрото, преметна дамската си чанта на рамо и въздъхна дълбоко. Огледа се наоколо и видя Лукас да я наблюдава втренчено. Някак си от това я побиха тръпки — или просто я ядоса.

Защо постоянно ме наблюдаваш, искаше да го попита. Защо постоянно си вреш носа, където не трябва?

Но отново реши, че явно пак си внушаваше нещо, затова се насили да се усмихне и помаха, преди да се обърне бързо и да излезе от кабинката. Нуждаеше се от свеж въздух, да се махне от офиса и да отиде някъде на обяд. Да изчезне от всичко, свързано с Кълън и фирмата му.

Докато напускаше лобито, беше убедена, че ще го види там. Че ще отиде при нея и въпреки протестите й, щеше да настоява да я заведе на романтичен обяд, който щеше да доведе до питиета и след това нямаше да се върнат обратно на работа.

„И после какво?“

Разбира се, най-хубавата част. Щяха да отидат в къщата му за още един рунд с пляскане и любене…

„Искаш това? Наистина ли искаш това?

Разбира се, че не. Просто се занасям.“

— Айви? — извика й отблизо един познат глас, докато вървеше по улицата.

Сърцето й се сви. Кълън бе дошъл за нея. Веднага разбра, че е това, което бе искала наистина, и че се бе заблуждавала с преструвките си, че не й пука за него.

Но когато се обърна, усмивката й помръкна.

Гласът не принадлежеше на мистериозния и влудяващ изпълнителен директор, а на Ксавие Монроуз, конкурентът на Кълън. Мъжът, който я бе поканил на среща, и който й бе дал визитката си вчера.

Вървеше надолу по улицата към нея, изглеждайки спретнат в синия си костюм и златистата си вратовръзка.

След първоначалното разочарование, че този, който бе извикал името й, не бе Кълън, Айви откри, че духът й се приповдига, когато видя Ксавие Монроуз да върви към нея.

Ксавие беше любезен, красив, харизматичен мъж и на всичкото отгоре й се усмихваше. По дяволите! В действителност знаеше как да се усмихва и как да е дружелюбен!

Когато я настигна, Ксавие й се усмихна лукаво.

— Не ми се обади вчера.

— Съжалявам — отвърна тя. — Бях капнала след работа.

— Тоя Шарп е истински тиранин — каза Ксавие и й намигна. — Всички твърдят така.

Знаеше ли за нея и Кълън? Подозираше ли какво се случва помежду им?

— Дори не работя пряко с него — призна Айви. — Аз съм просто един незначителен стажант.

— Нищо в теб не е незначително, Айви. — Очите му станаха сериозни, докато я оглеждаше от главата до петите. — Абсолютно нищо.

Тя извърна поглед и облиза устни.

— Е, беше ми приятно да те срещна, Ксавие, но всъщност…

— Не — заяви Ксавие, като поклати глава, — не искам да чувам никакви извинения днес. Идваш с мен.

Тя се засмя.

— О, така ли?

— Да — отвърна той. — За да се реваншираш, задето вчера ми върза тенекия, трябва да обядваш с мен. — Той погледна часовника си. — Хайде, знам едно място наблизо и даже ще успея да те върна обратно навреме за работа.

Айви въздъхна.

— Е… предполагам, че няма да ми навреди.

Ксавие се престори на засегнат.

— Майчице, наистина знаеш как да накараш един мъж да се почувства желан, а?

— Съжалявам, напоследък не мисля трезво.

Той я хвана внимателно под ръка.

— Това е, защото си прегладняла. Ако духне по-силен вятър и ще те отнесе. Малко храна ще ти подейства чудесно. — Ксавие тръгна напред и я поведе със себе си.

Тя не се възпротиви, тъй като беше решила, че най-малкото поне щеше да хапне в компанията на мъж, който не се притесняваше да покаже романтичния си интерес по нормален начин. Беше облекчение да знаеш на какъв етап се намираш с даден човек.

Присъствието на Ксавие беше много по-различно от това на Кълън. Русокосият мъж излъчваше уверена, хумористична енергия, която беше пълна противоположност на първичния магнетизъм и студения, контролиращ и вманиачен характер на Кълън.

„Но щом харесваш нормалното толкова много, защо не можеш да престанеш да сравняваш всичко и всички с Кълън?“

Нямаше отговор на този въпрос и това я плашеше малко.

Не, задраскай това. Направо я ужасяваше.

Стигнаха бързо до ресторантчето — казваше се „Ла Фамилия“ — и бяха настанени на много романтично място до прозорците, на една уютна масичка далеч от другите клиенти.

Ксавие наблюдаваше как Айви разглежда менюто.

— Желаеш ли чаша вино? — попита той. — Само една.

Тя въздъхна.

— Добре. — Не можеше да повярва, че мъжът всъщност я беше попитал какво желае. Да, все още владееше ситуацията, но по по-умерен начин.

Айви усети как раменете й се отпускат.

Ксавие кимна на сервитьорката и поръча по чаша червено вино и за двамата.

— Обичаш ли салата, Айви? — попита.

Тя се усмихна отново, успокоена от промяната.

— Разбира се, кой не обича?

— Хората имат различни вкусове — отвърна Ксавие и от неговата уста прозвуча доста флиртуващо. Обърна се отново към сервитьорката.

— Голяма салата „Цезар“ — каза, след което сервитьорката се отдалечи от масата.

Последва момент на неудобна тишина, когато Айви затвори менюто и откри, че Ксавие я наблюдава с лека усмивка на лицето си.

Тя се изчерви.

— Все още не знам какво правя тук — каза, като сведе поглед и нервно започна да пренарежда приборите на салфетката пред себе си.

— Тук си, защото съм заинтригуван от теб — отвърна Ксавие. — Случи се от момента, в който те видях да пресичаш улицата вчера и едва не беше прегазена от такси.

— Нямаше ли да е нелепо? — засмя се. — И все пак някак си уместно.

— Много си строга със себе си — отвърна Ксавие и се облегна назад. — Може би така се получава, когато работиш на място като „Биометрикс“.

Айви присви рамене.

— Може би.

— Ставаш доста уклончива, когато стане въпрос за работата ти. Или за Кълън Шарп.

Погледът й се стрелна към лицето му и видя, че очите му вече не бяха толкова игриви, докато я изучаваше внимателно.

— Знам, че си му пряк конкурент — каза тя. — Може би затова съм внимателна.

— Забрави за Шарп. — Ксавие смени темата, сякаш отпъди досадна муха, която кръжеше около главата му. — Искам да говорим за теб. Разкажи ми за себе си.

— Няма много за казване — отвърна Айви. — Нямам почти никаква история.

— Много се съмнявам.

— Вярно е — каза му. — Отгледана съм от майка си. Баща ми ни напусна, когато бях много малка, дори не си го спомням.

Сервитьорката се върна, наля им вино, а един друг келнер донесе голяма салатена купа на масата.

Айви отпи от виното.

Ксавие използва щипките, за да сложи салата в чиниите им, след което продължи.

— Сигурно ти е било много трудно — каза. — Да нямаш баща и да бъдеш отгледана от самотен родител.

— Не познавам друг начин. А и майка ми беше много грижлива и любяща. Може би твърде грижлива. Бях прекалено пазена, докато растях. Страхуваше се да не ми се случи нещо, тъй като бях единственото й дете. Бяхме много близки.

Беше странно, помисли си Айви. Беше правила секс с Кълън и все пак не й бе задавал нито един от тези въпроси. Чувстваше се много по-комфортно в присъствието на Ксавие.

И все пак се чувстваше някак си виновна, задето се наслаждаваше на разговора, и задето беше толкова отпусната в присъствието на мъж, който показваше, че има романтичен интерес към нея. Сякаш предаваше Кълън.

— Все още ли си близка с майка си? — попита Ксавие, като завъртя виното в чашата си.

— Да, но сега съм вече голяма и имам собствен живот — засмя се. — Беше й трудно, когато заминах… да уча в колеж… — Краят на изречението й заглъхна, когато погледна през прозореца.

Кълън Шарп стоеше отвън пред ресторанта и крачеше напред-назад. Беше на около десет крачки от тях и изглеждаше изключително разстроен. Лицето му беше изпито и бледо, очите му гледаха напред, а не към тях.

Но тя знаеше, че ги бе видял през прозореца. Защо иначе щеше да е отвън?

— Какво има? — попита Ксавие, като се обърна в стола си и погледна в посоката, в която се взираше тя.

— Той е тук — простена тя.

— Разбира се, че е тук — промърмори Ксавие раздразнено и хвърли салфетката си на масата. — Притеснява ли те?

— Малко — призна тя, опитвайки се да не гледа към Кълън Шарп, който стоеше пред ресторанта и изглеждаше като полудял. — Но може би трябва просто да не му обръщаме внимание.

— Двамата с Шарп имаме минало — каза Ксавие. — Освен че в момента управляваме еднакъв бизнес, преди пребивавахме заедно в Бостънската болница.

Беше й трудно да се съсредоточи в разговора, тъй като не можеше да откъсне очи от Кълън.

— Бяхте ли приятели? — попита.

— Може да се каже — отвърна Ксавие. Приведе се напред и ръката му хвана силно, но нежно, нейната върху масата. — Също така познавам много хора, които са работили с него през годините. Мъжът не е това, за което го мислиш, Айви. Има големи тайни — много големи. И щом излязат на бял свят, се притеснявам за тези, които ще бъдат около него, когато лайната изплуват на повърхността.

Не знаеше какво да каже. Ксавие отдръпна ръката си и се облегна назад, когато Кълън най-накрая приближи вратата на ресторанта, отвори я и влезе вътре.

— Мамка му — прошепна тя. — Идва.

Ксавие се засмя и поклати глава развеселено.

— Това ще бъде интересно.

Но на Айви не й беше до смях. Цялото й тяло се беше вцепенило. Защо беше дошъл? Беше ли още едно абсурдно съвпадение?

Каквото и да беше, трябваше да се вземе в ръце. Не правеше нищо нередно.

Разбира се, знаеше, че най-вероятно Кълън не виждаше нещата по този начин.

Беше дошъл в ресторанта с някакво намерение и в момента, в който влезе през вратата, очите му не се откъснаха от нея.

Беше облечен със зашеметяващ тъмен костюм — обичайното му облекло, но някак си днес изглеждаше по-привлекателен от всякога. Може би се дължеше на гнева, яростта и напрежението му.

Очите му бяха като студено, ясно небе, а устните му се открояваха на фона на бледата му кожа и тъмните му костюм и коса.

Когато стигна до масата им, не си направи труда да каже „Извинете“ или „Съжалявам за прекъсването“, нито удостои по някакъв начин присъствието на конкурента си.

— Ставай — беше единственото, което изрече. Тонът му беше остър, а устните му едва бяха помръднали.

Айви преглътна сухо и погледна нагоре към него.

— Какво правиш тук?

— Няма значение. Сега ставай — нареди той.

Ксавие се засмя.

— Успокой се, Кълън. Просто си бъбрим и похапваме италианска храна.

Кълън не се обърна да погледне към Ксавие. Погледът му все още бе вторачен в Айви.

— Чу ли ме? — попита.

Тя се намръщи.

— Нямаш никакво право…

— Три секунди — каза Кълън.

— Какво?

— Имаш три секунди да станеш и да дойдеш с мен. В противен случай…

Ксавие се пресегна да докосне рамото на Кълън.

— Човече, я се успокой малко, става ли? Изнервяш момичето адски много.

Кълън се отдръпна рязко от допира му и стисна юмруци. Извъртя глава и за първи път, откакто бе дошъл до масата, погледна към конкурента си.

— Докосни ме още веднъж и се моли на Господ, Монроуз. Ще ти забия главата в прозореца.

— Напълно в твой стил, Шарп — отвърна Ксавие, но в гласа му вече не се долавяше хумор. — Въпреки че не съм убеден, че ще ти е толкова лесно, колкото си мислиш. Може би твоята глава ще бъде забита първа през прозореца.

Кълън сви устни.

— Ще рискувам.

Айви се изправи запъхтяна.

— Това състезание по мерене на пишки е абсурдно. Защо вместо това двамата не обядвате заедно?