Тя избута стола си назад, мина покрай загадъчния изпълнителен директор и излезе бързо от ресторанта.

— Не е за вярване — промърмори Айви, като мина през изхода и продължи напред. Не погледна назад.

— Спри! — дочу ясната му команда само на няколко крачки зад себе си.

— Не — отвърна тя, отказвайки да го погледне.

Изведнъж ръката му я стисна малко над лакътя и тя спря. Причината не беше в силата му, а по-скоро шокиращото усещане на ръката му върху тялото й. Тя затаи дъх и усети как зърната й се втвърдяват.

— Айви — каза той, заставайки зад нея. Сега устата му беше близо до ухото й. — На ъгъла отсреща има кафене. Искам да влезеш вътре, да отидеш в тоалетната и да изчакаш там.

— Какво?

— Направи го! — Той пусна ръката й.

Веднага щом я освободи от хватката си, Айви знаеше, че може да прави каквото поиска. Възможностите бяха ясни. Можеше да продължи напред, да подмине кафенето и да го изхвърли от живота си.

Или можеше да влезе в кафенето и да направи каквото й беше казал и… нещо друго щеше да се случи.

Усещаше вътрешностите си размекнати и развълнувани и всичко около нея изведнъж стана изключително ясно. Сякаш досега се бе намирала в някакъв мрачен транс, обядвайки с Ксавие и водейки нормален разговор.

Сега се чувстваше жива. Нещо в действителност се случваше и тя можеше да усети как сърцето й изпомпва кръв, как ушите й възприемаха всички звуци от трафика и как носът й долавяше всеки мирис от ауспусите и храната от близките ресторанти.

Без да поглежда назад, Айви тръгна към кафенето и направи каквото й бе наредил. Влезе в препълненото помещение и се промуши между хората към дамската тоалетна. Преспокойно вътре можеше да има някой, но за щастие бе празна.

Нямаше отделни тоалетни за мъже и жени, затова влезе в единствената и заключи вратата, за да бъде сигурна, че никой нямаше да влезе преди Кълън.

Докато стоеше там, а сърцето й препускаше, се запита: „Наистина ли искаш да го направиш? Сигурна ли си, че това е добра идея?“.

Първият въпрос беше лесен. Да. Искаше да го направи. Сексуалното й привличане към Кълън Шарп беше твърде силно и вълнуващо, за да му устои. Вторият въпрос, обаче, не беше толкова лесен.

Беше ли добра идея? Очевидно не. Мъжът беше истинска неприятност, откъдето и да го погледнеш.

Айви се загледа в огледалото. Очите й бяха разширени, а лицето й зачервено. Пооправи косата си, опитвайки се да изглежда възможно най-добре.

На вратата се почука леко.

— Кой е? — попита тя.

Почука се отново, но този път по-силно. Знаеше, че трябва да е той, затова отвори вратата.

Кълън влетя вътре, затвори вратата и я заключи отново. Погледна към Айви, изгаряйки я с поглед, плъзгащ се нагоре-надолу по тялото й.

— Сега ще се опитваш да ме вбесяваш ли? — попита.

— Не — отвърна тя и поклати глава. — Обядът с Ксавие…

— Обадила си му се?

Тя поклати глава отново.

— Случи се така, че беше пред сградата, когато днес излязох да си взема обяд.

Изражението му помръкна.

— Просто се случи ей така — каза той внимателно, а челюстта му трепна.

— Не виждам защо те интересува толкова.

— Казах ти да стоиш далеч от него. Обясних ти, че е опасен. — Той се приближи до нея и тя успя да вдиша одеколона му, от което по гърба й полазиха тръпки.

Студените му сини очи я пронизваха чак до дъното на душата й.

— Искаш ме, само когато се страхуваш, че някой друг може да ме получи — каза, а очите й се напълниха със сълзи. Брадичката й затрепери. — Когато съм твоя, ме отблъскваш възможно най-далеч от себе си.

Кълън отново пристъпи към нея.

— Трябва да ми вярваш, когато ти казвам, че ме е грижа за теб, Айви.

— Не виждам смисъл. Каза ми, че не си за мен, и че искаш да ме предпазиш от себе си.

Устните му се свиха.

— Не съм за теб, но не мога да стоя далеч.

— Е, последно какво? Трябва ли да стоя далеч от теб, или не?

— Разбира се, че трябва — въздъхна той, а ръката му се плъзна по бузата и после надолу към устата й. Пръстът му погали долната й устна, а очите му се впиха в нейните.

Коремът й се сви в очакване на още милувки. Искаше ръцете му да обходят тялото й, да докоснат всеки сантиметър от кожата й. Но тогава ръката му се отпусна встрани на тялото му и я лиши от топлината си.

— Нуждаеш се от лечение — каза тя, смеейки се на всичкото това безумие.

— Не аз се нуждая от лечение — отвърна Кълън. — А онзи идиот, с който обядва днес — той е истинска заплаха.

— О, хайде стига — изрече Айви и завъртя очи. — Преиграваш.

— Ксавие не е този, за когото го мислиш. Много го бива да се преструва на такъв, какъвто не е.

— Колко забавно, каза същото и за теб — отвърна тя, като повдигна вежда.

Изражението на Кълън се промени. Веждите му се свъсиха, а очите му се съсредоточиха. Ноздрите му се разшириха.

— Така ли? — промърмори, приближавайки се по-близо.

Устните му бяха достатъчно близо, за да я целуне. Айви можеше да види всяка пора на лицето му, а стоманените му очи се взираха в нея само от няколко сантиметра.

— Да — потвърди тя. Задъхваше се, а краката й трепереха. — Каза, че имаш големи тайни. Много големи.

Кълън килна глава настрани.

— А ти какво мислиш, Айви? Вярваш ли, че крия големи, ужасни тайни?

Едва можеше да проговори, но кимна и каза немощно:

— Да.

— Хубаво — изрече той и издаде челюст напред. — Тогава няма да се налага да се преструваме, че съм Господин-малка-къщичка-с-бяла-оградка. Или принц Чаровен.

— Какъв си тогава?

— Аз съм Големият лош вълк — изръмжа и я целуна яростно. Коленете й омекнаха и тя едва сдържа вълнението си.

Да, помисли си. Да. Да. Точно така. Моля. Моля.

Целуна я, езикът му се преплете в нейния, покорявайки го, докато устните му завладяваха нейните с чиста, нежна и влажна чувственост. Айви се разтапяше. Той беше така мек и така твърд едновременно.

Зачуди се как нещо можеше да е също толкова хубаво и в същото време толкова лошо?

Кълън се пресегна, сграбчи ризата й за яката и я разкъса. Копчетата полетяха и се разпиляха по пода, търкулвайки се тук и там.

Ризата й се разтвори и откри гърдите и тънкия й дантелен сутиен.

Дишаше учестено, когато силните ръце на Кълън обхванаха гърдите й през сутиена и ги стиснаха достатъчно силно, че да я накара да изстене.

Целуна я отново, след което се откъсна от нея.

— Обядва с него вместо с мен? Да не си просиш наказание?

— Казах ти… — започна тя, но си спомни как трябваше да се държи, когато ръката му сграбчи силно дупето й и стисна плътта. — Сър… — допълни. — Съжалявам.

— Падни на шибаните си колене — нареди той, а ноздрите му отново се разшириха.

Тя кимна, захапа долната си устна и бавно приклекна върху студените плочки.

Колко дълго щяха да останат тук, преди хората да започнат да удрят по вратата?

Какво щеше да прави с нея?

Тя погледна нагоре към него неспокойна, но също така изпълнена с адреналин, когато го видя да се извисява над нея, леко разкрачил крака.

На лицето му се появи лека усмивка.

— Очевидно беше гладна — каза Кълън. — А аз прекъснах обяда ти, затова сигурно умираш от глад.

— Малко… Да, сър… — изрече.

— Хубаво, тогава — каза той с ръце на бедрата. — Ще напълня устата ти, за да не усетиш глад до края на деня.

Не можеше да повярва на думите му. Айви просто го зяпаше, тъй като не беше сигурна дали има предвид това, което мислеше тя.

— Какво искаш да кажеш? — изписка тя.

— Използвай въображението си — усмихна се той едва доловимо.

— Сър, аз никога… никога не съм го правила досега.

— Искаш да ми кажеш, че не само си девствена…

— Вече не, господин Кълън — напомни му, а бузите й пламнаха.

Очите му проблеснаха.

— Беше девствена и също така никога не си поемала мъж в устата си?

— Никога — призна тя. Чувстваше се засрамена. Щеше ли да се обърне и да избяга отново.

Кълън поклати глава невярващо.

— Ще се научиш от най-добрият тогава. Можеше и да е по-зле. — Той кимна към нея. — Изкарай си циците.

Тя затаи дъх. Сърцето й биеше толкова силно, че имаше чувството, че ще се пръсне.

Извади гърдите си от сутиена и когато повдигна поглед, за да види това ли е, което бе искал, очите му бяха приковани към бюста й, а ноздрите му пламтяха.

— Така добре ли е, сър? — попита.

— Много добре — прошепна той. — Но това е само началото. Сега искам да свалиш ципа на панталона ми — каза с нисък и дрезгав глас.

Айви можеше да види издутината в панталона му и знаеше, че трябва да е твърд като камък. Щеше ли да се справи с него? Пенисът му беше голям, а досега не беше поемала нито един в устата си.

Ами ако не се справеше?

— Нямам цял ден — просъска той.

Тя клекна на пети и се придвижи близо до краката му. Лицето й беше на нивото на талията му и тя се вторачи в издутината отпред. Ръцете й се преместиха до ципа и бавно започнаха да го свалят надолу.

„Пенисът на Кълън Шарп е точно пред очите ми. Ако някой научи какво правим в момента… някой от фирмата… никога няма да повярват.

Та самата аз не мога да повярвам.“

И все пак бе тук и бавно дърпаше надолу ципа на панталона на изпълнителния директор, докато той разкопчаваше копчето. Показаха се бели копринени боксерки.

По плоския му корем имаше тънка линия от косъмчета, които се скриваха надолу под ластика. През процепа на боксерките му вече можеше да види как големият му пенис се подава.

— Изкарай го — нареди.

Тя вкара бавно пръсти през процепа и обхвана твърдата му мъжественост. Беше топъл в дланта й, и изглежда се втвърди още повече, когато го обви с ръка. Извади го от боксерките и се втренчи в главичката.

— Голям е, сър — прошепна леко изплашена.

— Забърка се в нещо много голямо, когато реши да не се подчиниш на заповедите ми относно Монроуз. Казах ти да не се виждаш с него. Но ти реши, че знаеш по-добре, затова ще се постараеш да ми се реваншираш.

Айви преглътна.

— Ами ако… ако те нараня?

— Използвай устните си — инструктира я той. — Дръж зъбите си далеч от пениса ми. И използвай ръцете си, за да галиш основата, докато смучеш главичката.

Тя кимна, попивайки инструкциите му, сякаш й казваше нещо свързано с работата й за вкарване на данни. Инструкциите си бяха инструкции и Кълън Шарп беше шефът.

Тук, там и навсякъде.

Истината беше, че искаше пениса му в устата си, въпреки че се плашеше от размера му и се притесняваше, че няма да се окаже достатъчно добра.

Но интимните й части вече бяха влажни само от това, че го държеше в ръката си и го гледаше отблизо. Искаше го отново в себе си повече от всичко. Но и това беше достатъчно. Щеше да свърши работа, ако предположим, че се справеше, без да се задави.

Айви приближи устни към върха на ерекцията му. Можеше да усети как кръвта пулсира, тъй като беше толкова голям и твърд. Погали го малко над основата, както й беше казал.

Той простена тихо, което тя прие за добър знак. Захапа долната си устна, оглеждайки го, и тогава най-накрая отвори уста и облиза връхчето.

Изпълнителният директор простена отново.

Тя погледна нагоре моментално.

— Продължавай — изръмжа той.

Тя близна отново, завъртайки език около месестото връхче, усещайки солен, но приятен вкус на езика си. Отделяше малко сперма. Свършваше толкова бързо и то само от това?

Но не, разбра, че не стига до върха. Просто беше възбуден.