Възбудата му възбуждаше и нея.

Усети как зърната й се втвърдяват, интимните й части се навлажняват, а клиторът й запулсира само при мисълта, че Кълън я желаеше.

Притисна устните си върху пениса му, докато го галеше с едната ръка, а с другата си играеше с топките му.

Засмука главичката и я навлажни със слюнката си.

— Да — каза той. — Сега искам да го поемеш колкото можеш по-навътре. Целият. Така ти се пада, когато не ми се подчиняваш. Сега ще те изпълня, докато не се научиш да ме слушаш.

Айви си пое въздух през носа. Отвори уста широко и позволи на огромния му член да навлезе бавно в устата й.

Влизаше все по-навътре, натъпквайки се в устата й и притискайки се в гърлото й.

Усети напрежение зад очите си, когато огромния му пенис изпълни устата й изцяло.

— Мамка му — промърмори той, дишайки тежко. — Може би сега трябва да излея спермата си в гърлото ти заради това, което направи днес в ресторанта.

Тя кимна покорно, но от всичко това започваше да изпитва клаустрофобия. Най-накрая се отказа и се отдръпна. Слюнката й се разтегна, когато го извади напълно от устата си.

Айви си пое дълбоко въздух, задъхвайки се.

— Не съм ти казал да спираш, нали? — попита той.

Тя поклати глава.

— Не, сър, но…

Той посочи към хлъзгавия си пенис.

— Отново — каза, а устните му се свиха. — Целия.

Тя кимна, погалвайки го леко, докато се подготвяше. До някаква степен беше приятно, но просто беше толкова голям, че се страхуваше да не се задави, или да й се повдигне.

Но Айви направи каквото й бяха наредили, отваряйки уста още по-широко този път, а Кълън се плъзна в нея, след което я хвана за тила и я притисна към себе си, докато движеше бедрата си.

Пенисът му сякаш се плъзна надолу в гърлото й, но тя затвори очи и му позволи.

Когато Кълън простена от удоволствие и започна да върти бедра, Айви усети, че се отпуска. Можеше да диша през носа си и в крайна сметка не се давеше.

Сега се плъзгаше напред-назад, чукаше устата й и тя откри, че всъщност бе започнала да се наслаждава.

Не просто малко, а доста.

Започна да движи ръката си нагоре-надолу в основата, докато той движеше бедра и обладаваше устата й.

От пениса му се стичаха сокове, както и от женствеността й.

Изведнъж на вратата се почука.

Айви замръзна на място, но Кълън сграбчи косата й и дръпна, предупреждавайки я, че не й е разрешено да спира.

Коленете я боляха и тя се премести малко. Той дръпна косата й отново и се тласна към нея. Пенисът му влезе още по-навътре в устата й.

Почука се отново.

— Ехо? Има ли някой вътре? — чу се гласа на възрастна жена през вратата.

Кълън продължаваше да изпълва устата й, дори още по-настоятелно.

Чукането на вратата се засили.

— Докосвай се — прошепна Кълън, — вдигни си полата и вкарай пръсти във влагалището си — нареди той, достатъчно силно, за да може да го чуе.

Жената, която чукаше на вратата, си бе заминала и Айви продължи да смуче големия, пулсиращ пенис на Кълън.

Соленият вкус ставаше по-наситен, когато и самата тя наближи кулминацията. Айви прокара ръка между бедрата си, разтвори ги широко, за да може Кълън да гледа.

След което притисна пръсти към влажния си отвор.

„Правя свирка на шефа си в тоалетната на някакво кафене, докато се чукам с пръсти.“

Някак си това я възбуди още повече.

Погледна нагоре към него, взирайки се в лицето му, в начина, по който очите му се затварят и стиска челюст, докато мускулестите му бедра се стягат и отпускат.

Звуците от смучене и удряне вече бяха станали много високи.

Той забърза и тя последва примера му.

— Близо съм — промърмори. — Ще свърша на задника ти, ти, малко лошо момиче. Стани бързо и се притисни към стената.

Тя се изправи, като едва не падна. Не си усещаше краката.

Той й помогна и тя можеше да види, че едвам се сдържа.

Дланите й се разпериха на стената, а бузата й се притисна в плочките, докато Кълън повдигаше полата й до кръста и започна да удря пениса си в задника й.

Щеше да свърши.

— Слушаш. Само. Мен. Ясно ли е?

— Да, сър. Много… много съжалявам, сър — проплака тя, докосвайки се, докато той се изпразваше.

Усети как главичката на пениса му се притисна между бузите на дупето й и горещи струи се разляха по задника й отново и отново, стичайки се надолу между краката й.

— Мамка му — простена той, прокарвайки ръка нагоре по изваяното й бедро към кръста й. След това мушна пениса си между бедрата й и влезе във влажната й женственост.

Тя извика.

— О, по дяволите — изстена, когато я изпълни.

Беше толкова влажна.

Вече беше свършил, но бе достатъчно твърд, а тя бе повече от готова.

Веднага щом я облада, тя стигна върха, докато той се притискаше плътно в нея.

Вътрешността й се свиваше отново и отново, стискайки големия пенис на Кълън, докато стенеше високо, въпреки че се опитваше да бъде тиха.

Кълън сграбчи гърдите й, прилепвайки тялото си към нейното, докато тя все още беше притисната към стената на тоалетната. Устните му засмукаха ухото й, а дъхът му беше топъл, когато проговори.

— Моя си, Айви. Разбираш ли?

Тя кимна с глава, стискайки зъби, когато последните вълни от разтърсващия оргазъм притихнаха.

— Кажи ми, че разбираш. — Кълън прошепна в ухото й.

— Разбирам, сър — отвърна тя, опитвайки се да си поеме въздух.

— Хубаво — каза той и излезе от нея.

Тя оправи сутиена си набързо и закопча ризата си, колкото успя. Бяха останали няколко копчета, които едва се държаха, но ако я придържаше краищата, можеше почти да я затвори.

Спермата му изсъхваше на дупето и краката й, а интимните й части бяха прогизнали.

Тоалетната миришеше на секс.

— Не съм в състояние да се върна обратно на работа — каза му Айви, докато Кълън оправи сакото и вратовръзката си пред огледалото.

Той, от друга страна, отново изглеждаше безупречно — сякаш между тях не се бе случило нищо.

— Ще се погрижа — отвърна й, като извади телефона си и започна да пише нещо. — Ела с мен.

— Всички ще разберат, че сме правили секс, ако излезем заедно през вратата.

Той се засмя.

— Вече няма човек, който да не е разбрал. — Отвори вратата и закрачи уверено през кафенето.

Айви сведе глава и се опита да не гледа реакцията на хората, докато следваше Кълън, но не можеше да не забележи погледите и отвратените изражения на работниците и на няколко от клиентите, които бяха наясно какво се беше случило.

— Надявам се, че си е заслужавало — провикна се някой, докато излизаха.

— Изглежда е — отвърна женски глас, след което се дочуха хихикания, които ги последваха отвън на улицата.

Кълън махна с ръка и подсвирна, и познатата лимузина отби пред бордюра.

— Качвай се — каза й.

— Уговорил си лимузината ти да ни чака отново? — попита тя, поклащайки глава.

— Да не би да предпочиташ да вървиш с отворена риза?

— Ако не беше изтръгнал копчетата, сега нямаше да се притеснявам за това — изрече тя, като се качи в лимузината, а Кълън я последва.

— А ако не се бе срещнала с Ксавие зад гърба ми, нямаше да имам причина да го направя. Но ето ни къде сме. За всяко действие си има равносилни или противоположни последствия — усмихна се Кълън, като седна до нея на задната седалка.

— Накъде, господин Шарп? — попита шофьорът.

— „Ла бел ви“ — отвърна Кълън с безупречен френски акцент.

— Какво е това?

— Ще разбереш скоро — каза Кълън, потупвайки я по крака. Ръката му остана върху горната част на бедрото й и Айви усети как се възбужда отново.

Чувството на пръстите му върху крака й, затопляйки кожата й и изпращайки трепети нагоре-надолу по бедрото й…

— Не мога да се отпусна, като не знам какво става — настоя тя, опитвайки се да се съвземе. — Трябва да се върна на работа. Ема ще ме убие.

— Аз ще се оправям с Ема — каза Кълън, задържайки ръката си върху бедрото й. Погледна я с блеснали очи. — Толкова си притеснена да не сгафиш нещо на работа, когато това, за което трябва да се притесняваш, е да не се забъркаш в неприятност с мен.

Ръката му стисна меката плът в горната част на бедрото й, след което се плъзна под полата й.

Тя я избута и кръстоса крака.

— А ти трябва да се притесняваш да не ни хванат. Да не би да искаш всеки на Земята да разбере?

— Може би да — усмихна се той.

Разкриваше й някаква игрива страна от себе си, която остави Айви в шок. Защо се държеше така? Както винаги нямаше никаква идея какви ги вършеше Кълън.

— Не съм сигурна, че го мислиш наистина — въздъхна Айви. — Мисля, че за теб това е просто една голяма игра.

— Мога да ти кажа, че приемам всичко напълно сериозно. Дори игрите.

— Значи е игра. Призна си.

Усмивката му се разшири.

— Не съм казвал такова нещо. Ти си извади това заключение.

Тя завъртя очи.

— Игра е. Ако ме вземаше насериозно, щеше да ме включваш в някои неща. Щеше да ми кажеш едно или две неща за живота си.

Очите на Кълън помръкнаха.

— Това е твое мнение и си права за себе си.

— О, благодаря.

— И все пак грешиш — допълни той. Приведе се към нея и притисна устни към нейните, докато ръцете му бяха на бедрата й и ги разтваряха.

Отначало се съпротивляваше, но след това му позволи да се притисне между тях. Гърдите му се допряха в нейните, а езикът му нахлу в устата й така, сякаш се опитваше да я маркира като своя.

Айви простена гърлено.

Тогава той се отдръпна, облегна се назад на мястото си и оправи вратовръзката си, когато колата намали пред една витрина, над която имаше табела „Ла бел ви“.

— Пристигнахме — каза Кълън и повдигна вежда.

Айви видя манекени с най-различни видове дрехи, изложени на витрините.

Беше френски бутик.

— Защо сме тук? Да си купя нова риза ли?

Кълън въздъхна.

— Айви, защо не опиташ поне веднъж да ме последваш, без да задаваш въпроси. Обещавам, че всичко ще ти се разясни. — Той хвана ръката й, отвори вратата и й помогна да излезе.

Тя се смееше тихо въпреки раздразнението си. Кълън Шарп беше най-вбесяващият човек, който беше срещала, но някак си й бе влязъл под кожата.

Когато влязоха в магазина, жена на средна възраст с червена коса и червени очила поздрави Кълън с възторжена прегръдка и целувки по двете бузи. Започнаха да разговарят на френски и Айви беше шокирана да чуе как Кълън говореше плавно и дори се смееше с жената. След малко жената се обърна и погледна към Айви, като свали леко очилата си надолу и я изгледа над тях. Кимна одобрително.

— Très bien — каза жената и кимна отново.

Обърна се на пети, плесна с ръце и повика строен мъж и младо момиче. Започна да ги инструктира бързо на френски, а те наблюдаваха Айви и кимаха.

Айви се обърна към Кълън.

— Какво, по дявол…

Той й направи знак да се успокои.

— Просто се отпусни и се наслаждавай, Айви.

— Кълън…

Погледът му се спря на нея, а челюстта му трепна.

— Недей да ми се противиш отново днес, Айви.

Тя затвори уста и се опита да се усмихне, когато служителите на бутика я заобгръщаха с шивашки метри, цъкаха с езици и заговориха на френски помежду си, докато я дърпаха и притискаха, сякаш беше пиле, което приготвяха за печене.

В крайна сметка я завлякоха в една съблекалня, където започнаха да носят най-различни облекла, които да пробва.