Айви им съдейства, въпреки че не се чувстваше много удобно, но знаеше, че Кълън Шарп щеше да я накара да направи това — ако не по един, то по друг начин.

След около четиридесет и пет минути вече бе пробвала голямо разнообразие от рокли, поли, ризи и панталони, даже бикини и сутиени.

Всичко, разбира се, бе от изключително качество, но да бъде наблюдавана и коментирана за всичко, което бе облякла, от две жени и един мъж, които говорят на чужд език, беше повече от странно.

Особено за момиче като нея, което бе свикнало да пазарува в „Ти Джей Макс“ или „Джей Си Пени“, където щеше да бъде късметлийка, ако някой й предложеше да използва съблекалня, камо ли да се суети около нея и да търчи напред-назад с най-различни тоалети.

Ако се интересуваха от мнението на Айви, то не пролича по държанието им. Беше убедена, че можеха да говорят английски, но не й обелиха и дума.

Явно беше просто един жив манекен.

Най-накрая всичко приключи и червенокосата жена с червените очила й проговори на отличен английски.

— Трябва да носите това, когато излизате от магазина — каза за последните риза и панталони, които беше пробвала, и които носеше все още. — Онази риза и полата… — Жената направи физиономия и махна пренебрежително с пръст.

— Знам, копчетата се отскубнаха…

Жената се обърна и тръгна напред.

— Хайде, хайде — каза и отвори вратата на съблекалнята.

Айви излезе навън и видя, че Кълън е там и я чака. Когато я забеляза, очите му се разшириха и кимна одобрително. След това се обърна и заговори отново с французойката.

Носеха торби към касата, а те очевидно бяха пълни с дрехите, които Айви беше пробвала. Работниците все още сгъваха някои от нещата и ги прибираха в торбите, докато слабият мъж ги маркираше.

Когато жената остави Кълън, за да отиде до касата и да провери докъде са стигнали работниците й, Айви най-накрая получи вниманието на изпълнителния директор.

— Какво става тук? — прошепна тя.

— Не ти ли харесват дрехите? — попита той любопитен и може би малко разтревожен.

— Не, дрехите са добре… красиви са. Но защо ги маркират и ги слагат в торби? Нима ще купиш всичко това?

— Да, но не за теб — отвърна той със сериозно изражение. — Използвах те просто за модел.

Тя усети как стомахът й се сви и сведе глава.

— О! Е…

— Шегувам се, Айви — каза Кълън, хилейки се. — Всичко е за теб, разбира се.

Тя вдигна поглед към него.

— Това беше подъл номер.

— Просто си толкова наивна, че не можах да се спра.

— Не мога да приема всичко това. Сигурно струва хиляди долари.

Кълън погали брадичката й.

— Така действам аз — каза й.

— Значи правиш това всеки път с жените си? Затова ли познаваш собственичката толкова добре?

Той се засмя.

— Тя е стара приятелка. Съпругът й е лекар, който познавам от години.

— О! — възкликна Айви, чувствайки се глупаво.

— Трябва да ми вярваш — каза Кълън. — Вземам те много на сериозно.

Тя погледна към него и кимна, усещайки как пулсът й се ускорява. Да не би да се влюбваше в този мъж? Можеше ли да си позволи подобно нещо?

— Просто не съм свикнала с нищо от това. Нищичко.

Кълън кимна.

— Знам. — Усмихна й се леко. — Но най-добре започвай да свикваш. Не обичам да пестя за хората, за които съм загрижен. — Закрачи към предната част на бутика и извади портфейла си.

Айви остана там сама и изумена.

За които съм загрижен.

Кълън току-що призна, че го бе грижа за нея.

* * *

По-късно същият ден Айви се върна в кабинката си, чувствайки се замаяна от всичко, което се бе случило този следобед.

Кълън й бе обяснил, че има уговорена среща, когато я остави пред офиса, но каза, че ще се погрижи да доставят новите дрехи в апартамента й, за да не се налага да ги мъкне наоколо.

И явно беше писал на Ема Маркс, да я уведоми, че бе накрал Айви да свърши някои задачи и затова е отсъствала толкова време от работа.

Когато Айви седна отново на бюрото си, се почувства напълно смазана… но по хубав начин.

Явно в лудостта на Кълън имаше някакъв странен ред.

„Може би наистина трябва да започна да му се доверявам.“

Тя се усмихна на себе си и захапа устна, когато си спомни какво беше правил с нея само преди няколко часа в тоалетната на кафето. Изчерви се само при мисълта.

Всички бяха разбрали какво бяха правили — всички онези клиенти и служители. Беше достатъчно да я накара да се свлече под бюрото от срам.

Но от друга страна бе изключително секси.

Адски секси.

Усети как лицето й се изчерви и как зърната й се втвърдиха, когато си спомни как го бе смукала и го бе поемала целия в устата си.

Освен това, помисли си тя, беше признал, че го е грижа за мен.

Така поне бе заявил.

Айви си пое дълбоко въздух и издиша. Без значение какво се бе случило, трябваше да се опита да свърши поне част от купчината с работа, която я очакваше, преди да приключи за деня.

Въведе паролата в компютъра си и продължи с вкарването на данни. След около десет минути работа разбра, че бе получила нов имейл.

Сигурно беше един от онези корпоративни имейли, които изпращаха до всички във фирмата. Или може би… просто може би… някаква малка бележка от Кълън?

Усмихна се, представяйки си подобно нещо. Надявайки се, че бе нещо от сорта, че искаше да я види отново по-късно тази нощ.

Айви отвори прозореца с имейли, надявайки се, че не е свързан с работата, а че е от Кълън.

Само че не беше нито едно от тези неща.

Имейлът беше от Ксавие Монроуз. Отначало помисли, че е шега, че най-вероятно Кълън се шегуваше с нея, като се представяше за неговия враг. Може би искаше да подложи верността й на изпитание.

Но веднага щом започна да чете съобщението, Айви разбра, че далеч не беше шега, защото Кълън никога нямаше да напише подобни неща.

Стомахът й се разбунтува, а в устата си усети изключително горчив вкус, когато прочете предупреждението на Ксавие.

„Айви,

надявам се нямаш нищо против, че ти изпращам това на служебния имейл. Това бе единственият контакт, който успях да открия, тъй като днес нямах възможност да поискам телефонния ти номер.

Ясно ми е, че между теб и Кълън има нещо, и нямам намерение да се намесвам. Но искам да знаеш нещо, защото не мисля, че е честно да бъдеш в неведение.

Особено не и когато това означава, че животът ти е под потенциална заплаха…

Това е сериозно обвинение и е напълно истинско. Мъжът, който е написал прикачения имейл (виж по-долу) е доктор в болницата, където Кълън Шарп е работил като неврохирург през последните десет години.

Приеми го както искаш. Изпращам ти го, защото мисля, че си добро и мило момиче, което е замесено неволно в тази каша.

Всичко добро, Айви. Ако някога се нуждаеш да поговориш с някой — насреща съм…“

Начало на прикаченото съобщение:

„Ксавие,

радвам се, че се свърза с мен. Тук е истинска лудница покрай изграждането на новата конструкция в болницата и навсякъде цари хаос.

Но отскоро съм зает с по-мрачни дела.

Пристигна нова информация, която хвърли светлина върху случая относно нашия «приятел», г-н Шарп. Няма смисъл да споменавам, че голяма част от това е строго секретно…

Случаят със смъртта на пациентката му не се забрави с времето, както се надявахме всички.

Семейството й се е намесило и правят разследване — влагайки много усилия. Убедени са, че смъртта й е била напълно предотвратима, и освен това, че не е била просто нелепа грешка на уморен хирург.

Родителите й са разбрали за романтичната връзка на Шарп с дъщеря им и изглежда са се докопали до обвинителните актове за домашно насилие, които са повдигнати срещу него.

Всичко ще се превърне в една огромна бъркотия, необратимо бедствие за болницата и най-вероятно затвор за Ледения крал, ако някое от обвиненията излезе наяве.

Знаеш, че повечето от нас, които са пряко запознати със ситуацията, винаги са се съмнявали, но политиката и властта винаги намират начин да потулят въпросите.

Изглежда вече нещата не стоят така. Семейството й е решено да стигне до истината, а и е изключително богато. Имам усещането, че нашият приятел ще си навлече много големи неприятности.

Но може би един убиец заслужава точно това.

Всичко добро,

Фред Мартинс, главен хирург

Държавна бостънска болница“

Айви прочете имейла два пъти, сърцето й препусна, а главата й се замая, когато сериозността на съобщението я удари с пълна сила.

Авторът на имейла — който беше не друг, а главен хирург — всъщност бе нарекъл Кълън убиец.

Усети как по гръбнака й полазиха тръпки и как й става все по-студено и по-студено.

Сърцето й искаше просто да приеме всичко като слух, клюка или инсинуация. Но след това си спомни как Кълън беше реагирал, когато получи онези съдебни документи, и странния разговор, който беше дочула между него и мистериозната жена в онази сутрин.

Не знаеше дали двете неща бяха свързани, но Айви имаше ужасното чувство, че имейла на Ксавие може би съдържаше някаква истина.

Очите й се напълниха със сълзи и тя се обърна в стола си, искайки да избяга в тоалетната, за да се наплаче на спокойствие.

Само че, блокирал изхода на кабинката й, стоеше не кой да е друг, а Лукас. А по вида на лицето му Айви знаеше, че бе стоял зад нея и бе прочел всичко над рамото й.

— Какво правиш? — прошепна тя. — Защо винаги душиш наоколо? Ще те докладвам.

Той й хвърли мрачен, спокоен поглед.

— Айви — каза той, — трябва да си поговорим много сериозно.

— Не искам да разговарям с теб. Сега изчезни от пътя ми, Лукас.

— Свързано е с Кълън. — Огледа се наоколо, след което сниши глас. — Той не е този, за когото го мислиш. В голяма опасност си.

И тогава светът около нея се завъртя неконтролируемо.