Тя отиде до камината.

— Наистина ли? Признавам, че по едно време и аз мислех така, милорд. Но вие сте искали, изглежда, само да държите под око обекта на вашия облог. През всички тези месеци вие все ми давахте кураж и аз наистина мислех, че сте приятелски настроен към мен. Сега вече са ми ясни истинските ви намерения.

— Намеренията ми бяха много прости — да получа колкото може повече пари. Не съм искал да нараня нито лорд Калън, нито вас. Замисълът ми изглеждаше безпогрешен. Всеки, който си беше направил труда да послуша Калън, знаеше, че той е влюбен във вас, нещо повече, обсебен до лудост. Не виждах нищо лошо в това да използвам този факт за своя облог.

— Може и да е бил някога обсебен — съгласи се меко Клара и седна. — Но това е минало. Той никога не ме е обичал и никога няма да ме обича. Боя се, че вие в края на краищата ще загубите облога, милорд. Не биваше да идвате тук да ме придумвате да дам на лорд Калън втори шанс. Аз няма да се върна при него.

— Аз вече спечелих облога. Калън ми изпрати парите преди повече от две седмици. Тъкмо това исках да ви докажа днес, когато ви видях да потегляте. — Тя го изгледа недоверчиво и Кърлейн въздъхна. — Милейди, защо, за бога, трябваше да бягате? Бях убеден, че между вас и Калън всичко е наред, въпреки абсурдната рисунка в „Глед Тайдингс“. Надявах се, че стоите над тези неща.

Клара стисна устни, но после му разказа за посещението, с което я бе удостоила лейди Холинг. Кърлейн простена, когато тя стигна до рисунката, която дамата й беше оставила като сватбен подарък.

— Та, както виждате, милорд — заключи Клара и го погледна право в очите, — успях да разбера какъв лъжец е моят съпруг. Аз вече не му вярвам. Той ми се закле, че няма метреса, а се оказа, че доста отдавна е близък с лейди Холинг. Ако е излъгал за едно, направил го е и за друго. За мен остава задоволството, че и вие и двамата няма да спечелите облога. Връщам се в Сейнт Дженивиъв и ще остана там, докато баща ми уреди развода.

— Клара, не добавяйте към греховете на съпруга си и моите още един — този, че постъпвате като глупачка. — Кърлейн се наведе напред. — Представа нямам от какъв характер е била някога връзката на лорд Калън с лейди Холинг, въпреки че мога лесно да си представя каква е била преди вашата сватба. Фактът, че той е прекарвал много време… с тази жена, подсказва какво е имало между тях, но със сигурност зная, че откакто е женен, той рядко или дори никога не се е виждал с нея. Доколкото ми е известно те вече са се мразели и тя положи неимоверни усилия, за да разруши брака му. Що се отнася до облога. — Той стана и затърси в джобовете на мокрото си палто. — Ето и доказателството. — Той държеше измачкан лист. — Много дни преди да се появи карикатурата, вашият съпруг ме призна за победител. И той сложи писмото в скута на Клара.

Тя свъси чело.

— Как да съм сигурна, че не сте го фалшифицирали?

— Клара, Клара — смъмри я той като немирно дете. — Как можете дори да си го помислите? Фалшифицирането е сериозно обвинение, а пък аз съм твърде интелигентен, за да го направя. Прочетете го и се убедете сама, че е почеркът на вашия съпруг.

Клара го послуша.

— А това какво значи? Вие сте осведомили лейди Холинг, че той е във Воксхол? Имал е намерение да я срещне там?

— Тя беше нарисувала още една карикатура, която вие никога не видяхте. — Той й я описа накратко. — Калън искаше да отвлече вниманието й, докато Джак унищожава матриците, моята задача беше да я осведомя къде е Калън. Знаехте ли, че тя нарочно беше довела Блейксли, за да го срещне с вас? Беше се запознала с него само за да го използва срещу вас и да забие клин между вас и Калън.

— Но защо? — попита Клара. — Нима е могла да помисли, че аз ще избягам с Андрю?

— А не правите ли тъкмо това в момента? — Той я погледна и тя се изчерви. — Предполагам, че се е надявала двамата с Калън да могат пак да се съберат, надявала се е присъствието на Блейксли да разпали отново ревността му. Получи се обратният резултат. Както можете да видите, тази бележка е написана на следващия ден. Лорд Калън е взел очевидно решението си и е осведомил лейди Холинг за него. Тъй като той вече не я искаше, а Рексли открадна нейните рисунки, тя е решила да си отмъсти с карикатурата. Сигурно си е казала, че щом Калън не може да бъде неин, той не трябва да бъде и ваш, или е искала да накаже Калън и да му отнеме жената, която обича. Знаела е, изглежда, че загуби ли вас, вече всичко ще му е безразлично. Сторила го е много умело. Вие напускате мъжа, когото обичате, защото сте повярвали на отровните лъжи на Памела.

— Не е само това — каза тя тихо и погледна отново бележката. — Не беше само стореното от лейди Холинг. Тя може би само ми показа колко непреодолими са трудностите между лорд Калън и мен. Радвам се все пак, че вече ви е изплатил парите за облога. Това улеснява за мен някои неща. Тя погледна писмото. — Той наистина ли искаше да заминем заедно за Пеъруд?

— Не ви ли го е казал?

— Каза ми — прошепна тя.

— Клара, аз познавам лорд Калън по-зле от вас. Не зная какво се е случило между вас, но зная, че един мрачен мъж с труден характер се ожени за добра и мила жена и така получи нещо, което навярно винаги е смятал за непостижимо. Този мъж се промени благодарение на вас. И то от любов. Вие можете да си седите вкъщи до края на живота си и да твърдите, че вашият брак е бил истинска катастрофа, но трябва да прозрете истината. Люсиен Брайланд ви обича и опита всичко, за да ви го покаже. Той може да е направил повече грешки от други мъже, но се съмнявам друг да е положил толкова усилия, затова не отхвърляйте всичко с лека ръка — предупредя я той спокойно и сериозно. — Няма нищо по-тъжно от увяхваща любов. Моля ви, Клара, не правете грешката, която допуснах аз. Само ще съжалявате и ви казвам, че ще се обречете на много самотен и тъжен живот.

Тя дълго мълча, преди да каже:

— Бих искала да поговоря с Андрю. Насаме. — Тя го погледна. — Милорд, мога ли да ви помоля да го извикате?


В къщата беше тъмно и тихо. Джак чакаше търпеливо, без да обръща внимание на студа, проникващ през дрехите му. Умееше да чака, а това беше важно при всеки лов.

Измина още един час, преди плячката му да се появи. Дрънченето на ключ издаде присъствието й, после чу и тих глас.

— Сиби?

Тя запали свещ.

— Сиби, къде си?

Чуха се стъпки и се приближиха.

— Сиби, глупаче! — чу се гневен глас.

Тя влезе в ателието и изпъшка, защото видя, че то е съвсем празно.

— Сиби! — изкрещя тя.

— Боя се, че я няма — каза спокойно Джак. Сега и той запали свещ. — Тя всъщност вече не е в Лондон и дори не е в Мидълсекс. Намерих й много по-добро място — засмя се той. — Вие вече няма да я видите.

Памела Холинг го изгледа втренчено.

— Тя не би ме напуснала — прошепна недоверчиво. — Сиби е прекалено лоялна, за да го направи.

— Лоялна е, но не по отношение на вас. Люсиен беше много по-мил към горкото момиче и тя сметна за необходимо да го осведоми за вашите намерения. Колко жалко, че толкова се е страхувала от вас, та не е дошла по-рано и не е предотвратила посещението ви при лейди Клара. А то беше неразумно от ваша страна, Памела — каза той и я заведе до масата. — Люсиен ме помоли изрично да не проявявам ни капчица милост, както и вие не проявихте милост към жертвите си.

Тя се озърна ужасена в празното помещение. Джак никога не беше виждал тази жена толкова уязвима.

— Моето изкуство — прошепна тя. — Какво сте направил с картините ми?

— Те са на сигурно място — сви той равнодушно рамене. — Ще наредя да ви ги изпратят, където отидете.

Памела Холинг не прояви признаци на облекчение. Очите й святкаха и тя се обърна към Джак, готова за битка.

— Защо сте тук, Джак? За да ме заплашвате? За да ме убиете? Изненадана съм, че Люсиен не е дошъл лично, но предполагам, че е хукнал подир малката си женичка. Дали ще убие нея и Блейксли, как мислите? Няма ли да е чудесно? Вече виждам заглавията. Тя се засмя. — „Какъвто бащата, такъв и синът“.

Джак отдавна знаеше как трябва да се постъпва с Памела. Отровните думи бяха най-острото оръжие, с което изваждаше хората от равновесие. Люсиен съумяваше всеки път да реагира добре, но Джак имаше предвид нещо по-ефикасно.

— Тук съм, за да ви кажа какво ще стане с вас — обясни той, — и за да ви накарам лично да се изметете оттук.

Тя го изгледа за миг, а после се разсмя още по-високо.

— Така ли, милорд? Колко мило от ваша страна, но съвсем безполезно, уверявам ви. Вече имам известни планове. А вие не можете да направите нищо, за да ме спрете.

— Е, ще видим. Впрочем пътуването ни до Стейнс беше много приятно. Да затворите котка на мястото, където трябваше да се видим, беше истински шедьовър. Не мисля, че бих се сетил за нещо по-драматично.

Тя се усмихна сияеща и се залови да оглежда ателието.

— Реших, че това ще хареса на Люсиен — каза тя и докосна някаква дупка там, където от стената бяха извадени пирони. — Съжалявам само, че не можех да видя лицата ви. Бесни ли бяхте?

— Ужасно. Люсиен за малко не уби коня си от бързане да се върне в Лондон. Той веднага се усъмни и не искаше да тръгва за Стейнс, но аз настоях. Боя се, че по моя вина лейди Клара е била принудена да приеме такава пепелянка в дома си.

Тя изплющя с език.

— Е, Джак, налага ли се да се обиждаме взаимно? — Тя се приближи към него. — И аз съм измислила няколко прякора за вас. Много пъти съм искала да ви взема за модел на карикатура, но Люсиен не ми позволи. Съжалявам, че не го направих. — Тя се приближи и вдигна ръка да си поиграе с вратовръзката му. Нейният парфюм го удари в носа, а от близостта и му прилошаваше. Но той не се издаде и отвърна на изкусителния й поглед. — Зная много за вас, лорд Рексли, дори какъв тип жени предпочитате и какво обичате да правите с тях. Вече сте си създали репутация в публичните домове. Често съм се питала какво ли ще е да опитам с вас.

За малко не му призля.

— Аз пък винаги съм се питал как Лъки не го е гнус да спи с вас.

Тя отвори широко очи, но той не успя да отстъпи. Единственото предупреждение за удара беше разтреперената й ръка. Тя го улучи точно и раздра бузата му. Но той остана неподвижен, сякаш нищо не беше усетил.

Тя се усмихна накриво.

— Какво бихте казали, ако цял Лондон научи за истинския ви произход? — изсъска тя — факта, че сте не лорд Рексли, а копелето на лейди Рексли от лорд Манинг. Това ще накара цял Лондон да се разприказва, нали?

Наложи му се да направи огромно усилие, за да се овладее и да не реагира на думите й. Ударът го улучи в най-съкровените му страхове. Затова я беше мразил винаги толкова много — задето имаше властта да съсипва с отровата си човешки съдби.

— За тези слухове няма никакви доказателства, защото не са верни — изрече той. — Съмнявам се някой да им повярва.

— Колко сте наивен! — изкикоти се тя. — Хората вярват с огромно удоволствие, стига да е нещо пикантно. Или искате да ви го докажа? Още една рисунка, преди корабът ми да замине за Франция? — смехът й беше злобен.

— Господин Росуел и съпругата му вече не са в Лондон — осведоми я той. — Заминаха на пътешествие из Европа. — Той видя с радост как усмивката й угасна. За нея беше новина. — Боя се, че „Глед Тайдингс“ вече не съществува. Но днес се появи все пак извънреден брой. Учуден съм, че още не сте го видяла. Съдържа една изключително интересна карикатура. — Той извади един екземпляр и го сложи до свещта на масата, така че рисунката да се вижда добре.

Памела зяпна вестничето с отворени уста.

— Не! — извика тя. — Не е възможно… Да не сте посмели… — Тя пое вестничето с трепереща ръка. — Круайшънс! Той сигурно е сграбчил възможността с две ръце. Ще го убия.

— Това би добавило и убийство в списъка на обвиненията срещу вас. Мислите ли, че ще е разумно?

— Обвинения ли? За какво говорите?

Той се усмихна небрежно.

— Мисля, че добре знаете, Памела. Спомнете си само карикатурите си. Някои са предателски. Има хора, които съсипахте със злобата си. Сега, когато в Англия вече всеки знае коя сте, всички ваши жертви също знаят на кого дължат мъките си. Знаят и къде да ви намерят, нали така?

— Да — прошепна тя ужасена, — но аз заминавам за Франция. Там ще съм в безопасност.

— Боя се, че грешите, мила моя. Не можахме да склоним капитана на кораба да ви отведе. Той мрази „Le chat“ след онази грозна карикатура срещу флота, в който дълго е служил. Каза, че ако сте пасажерка на неговия кораб, ще изчезнете тихомълком някъде по средата на Ламанша.

Тя затвори очи и наведе глава.

— Съмнявам се дали в Лондон някой ще пожелае да си има вземане — даване с вас, освен ако не става дума да бъдете обесена. Или изгорена. Тъй или иначе, краят е един и същ — добави сериозно той. — Вие нямате приятели, Памела и сега само аз мога да ви помогна, затова предлагам да направите каквото ви кажа.