Той дълго ме гледа и като че ли не иска да се отдели от мен дори и само за да се изкъпе, очите му сияят по същия начин, както ги видях в онази нощ, след като пяхме в „Олд Пойнт". По лицето му могат да се прочетат най — различни неща, които някой изключително щастлив би искал да каже с думи, но той не казва нищо.

Не е и нужно.

Най — после Андрю излиза от стаята, за да вземе душ, а аз започвам да проверявам телефонните си съобщения. Майка ми най — после се е обадила. Оставила е съобщение в гласовата поща, в което ми разказва всичко за круиза на Бахамите, който продължил цели осем дена. Звучи така, сякаш наистина е хлътнала по този Роджър. Всъщност аз може би отдавна трябваше да се навъртам по-често у дома, за да го видя и да направя собствено разследване на неговата личност, в случай че майка ми е била заслепена от нещо в него, което прикрива предупредителните признаци. Повече пари от баща ми, по -секси тяло от това на Андрю. е, това е малко вероятно, или пък наистина да му е голям. макар да не съм съвсем сигурна как бих могла да разбера нещо такова, освен ако не реша да попитам директно майка ми, а това нямаше да стане.

Баща ми също се е обадил. Каза, че до месец ще пътува до Гърция по бизнес и ме попита дали ще искам да отида с него. Много бих искала, но извинявай, татко — ако по някое време идната година отида в Гърция, то ще бъде с Андрю. Винаги съм била „Момичето на татко", но човек все някога трябва да порасне и сега съм „Момичето на Андрю".

Прогонвам тези фантазьорски мисли от главата си и продължавам да проверявам съобщенията. Натали най — после се е обадила, вместо с хапливия си език да ми праща текстово съобщение. Вече знам, че е на път да се побърка от желание да разбере какво правя и с кого съм. Мисля, че може би достатъчно дълго я карах да скимти от нетърпение.

Хм... мога да й подхвърля една трошичка.

На лицето ми се изписва дяволита усмивка. Една трошичка може би ще я измъчи още повече, но ще е по — добре от нищо.

Когато Андрю излиза от банята и минава през кабинета с влажна кърпа около врата, аз го викам в хола. Той застава пред мен, гол до кръста — най — секси нещото, което съм виждала през живота си, с капки вода, които се стичат по загорелите му коремни мускули. Иска ми се да ги оближа, но се въздържам заради Натали.

— Ела тук, бебчо — казвам аз и му давам знак с пръст. — Искам да изпратя наша снимка на Натали. Не ме оставя на мира още от Ню Орлиънс заради теб, но още не съм й казала нищо. Дори името ти. Оставила ми е съобщение в гласовата поща.

Започвам да чукам букви в мобифона си.

Той се смес, докато подсушава косата си с кърпата.

— Какво е казала?

— На път е да се пръсне. Искам съвсем да я ошашавя.

Трапчинките на Андрю стават по — дълбоки.

— Какво пък, ставам за примамка — той се отпуска на канапето и ме дръпва до себе си.

Правя три снимки на двама ни заедно: една, в която просто гледаме в камерата, една, в която той ме целува силно по бузата, и една, в която той гледа съблазнително камерата, извадил език, и ме ближе по лицето.

— Тази няма грешка — казвам развълнувана за третата. — Тя направо ще пощурее. Приготви се, Тексас може да бъде връхлетян от урагана Натали, когато получи тази снимка.

Андрю се смее и ме оставя на канапето с мобифона ми.

— Ще бъда готов след няколко минути — казва той и излиза от хола.

Качвам снимката в „изпращане на съобщения" и изписвам: „Ето ни и нас, Нат, в Галвестън, Тексас."

После натискам „изпрати". Чувам Андрю да ходи насам — натам из апартамента. Тъкмо се каня да стана и да го шпионирам, когато по — малко от минута след изпращането на снимките Натали ми пише:

„ОБГ! (съкратено от О, боже, господи!) Тя спи с Кети Луц?!*

[* Келън Луц — американски актьор и модел — Б.пр.]

Избухвам в смях. Андрю се показва зад ъгъла, за съжаление този път е с риза, която напъхва отпред зад колана си. Заменил е и шортите с дънки.

— Какво, вече ти отговори, така ли? — изглежда леко развеселен.

— Да — казвам аз и продължавам да се смея. — Знаех си, че няма да мине много време.

Следва бърза поредица от съобщения, като че ли в другия край има машина.

„Кам, ОМГ, той е направо невероятен! Какво става по дяволите??? Обади ми се. СЕГА!!!!!!

КАМРИН МЕРИБЕТ БЕНЕТ! По — добре ще е да ми се обадиш!!

Тук направо умивам!!!

Наистина умивам.

Грешка!!!

ПО ДЯВОЛИТЕ АВТОМАТИЧНОТО КОРИГИРАНЕ! Мразя този шибан телефон!

УМИРАМ, не умивам!"

Не мога да престана да се хиля. Андрю идва зад мен и взема мобифона от ръката ми.

Смее се, докато чете глупостите й.

— Много грешки при изписването — казва той. — Кой по дяволите е Келан Лъц? Да не е грозен? — поглежда ме с лека уплаха в очите.

 — Хм, не... определено не е грозен. —  Просто един актьор — опитвам се да обясня аз. — Не, не е грозен. Недей да влагаш много смисъл във всичко това. Натали винаги, ама винаги сравнява всеки с някой известен, обикновено със сериозно преувеличение — вземам от него телефона, докато той все още осмисля обяснението ми, и го оставям на канапето. — Аз и тя ходехме на училище с Шей Мичъл и Хейдън Пенетиър, Меган Фокс беше кралица на абитуриентския ни бал, а кралят беше Крис Хемсуърт — цъкам с език. — Освен това най — големият враг на Натали беше една мажоретка, която в десети клас се опита да й отнеме Деймън. Натали я наричаше курвенска версия на Нина Добрев. Никой от тези хора наистина не приличаше на тях. Натали си е просто. странна.

Андрю клати глава и се усмихва.

— Определено е голям образ, не мога да го отрека.

Пак чувам мобифона ми да вибрира на канапето, но не му обръщам внимание, пристъпвам към Андрю и обгръщам кръста му с ръце.

— Сигурен ли си, че искаш да направиш това с мен?

Той се вглежда в очите ми и притиска длани в бузите ми.

— Никога не съм бил по — сигурен в нещо през живота си, Камрин.

После започва да ходи напред — назад из стаята.

— Винаги съм усещал тази. тази. — очите му са напрегнати, съсредоточени — тази дупка. Искам да кажа, че не беше празна дупка, в нея винаги имаше нещо, но никога каквото трябва. Никога не пасваше. Ходих за кратко в колеж, докато един ден си казах: Андрю, какво по дяволите правиш тук? И изведнъж ми прещрака в главата, че аз не бях там, защото го исках. Бях там, защото това очакваха хората, дори и такива, които не познавам — обществото. Това правят хората. Порастват, отиват в колеж, постъпват на работа и правят все едно и също всеки час през останалата част от живота си, докато остареят и умрат. Точно, както ти го обясни в онази нощ, когато ми разказа за плановете ви с твоя бивш — замахва с ръка, като че ли да удари въздуха. — Повечето хора така и не виждат нищо друго извън местото, където са израсли — започва да се разхожда още по — бързо напред — назад из стаята, като спира от време на време, когато иска да наблегне на някоя важна дума или значение. Почти не гледа право в мен, сякаш казва тези неща повече на себе ся като че ли реката от отговори, които е търсил през целия си живот, най — накрая е нахлула в главата му и той се опитва да ги приеме всичките наведнъж. — Всъщност никога не съм се чувствал щастлив да правя каквото и да било.

Накрая гледа право в мен.

— След това срещнах теб. и беше нещо, което сякаш просто влезе в ума ми или го събуди. Аз. аз не знам, но. — отново застава пред мен, — като че ли исках да заплача, но не можех. но знаех, че каквото и да е, то беше правилното. Пасваше. Ти пасваше.

Повдигам се леко на пръсти и го целувам по устните. Има много неща, които искам да кажа, но съм затрупана от тях и не мога да избера.

— Предполагам, че трябва да ти задам същия въпрос — казва той. — Сигурна ли си, че искаш да направиш това?

Очите ми топло му се усмихват.

— Андрю, това дори не е въпрос — казвам аз. — Да!

Андрю се усмихва така щастливо, че дяволски сексите му зелени очи направо лъсват.

— Значи вече е заявено официално — казва той. — Утре тръгваме. Имам в банката пари, с които да изкараме известно време.

Кимам, усмихвам се и казвам:

— Не съм спечелила сама парите, които имам в банката, и по тази причина винаги съм ги харчила икономично, но за това ще дам всеки цент от тях и когато свършат...

— Преди парите ни да понамалеят — прекъсва ме той, — ще работим по пътя, също както ти каза преди. Можем да пеем по клубове, барове и на фермерски пазари — смее се силно на идеята, но е доста сериозен. — Можем дори да работим в барове и ресторанти, като готвим и мием чинни, както и да сервираме и. е, не знам още какво, но ще го измислим.

Всичко звучи като някаква отприщила се щура мечта, но и на двамата не ни пука. Изживяваме момента.

— Ами да, преди да се изчерпат, това определено е добър план — казвам аз и се изчервявам. — Не искам да свърша като просякиня или да спя зад кофи за боклук, нито да стоя по улични ъгли с надпис „Ще работя за храна". Андрю се смее и ме стиска за раменете.

— Не, никога няма да стигнем до там. Винаги ще работим, но не твърде дълго на едно място и никога няма да правим непрекъснато едно и също. Взирам се за момент в очите му, прегръщам го през врата и страстно го целувам.

След това той взема ключовете си.

— Хайде — казва Андрю, вирва назад глава и ми подава ръка.

Аз я поемам.

— Първо на първо, трябва да си видя колата. Сигурно й липсвам!

Порно списание и кола, ухажвана като жена!

Само клатя глава и тихо се смея, когато той ме дърпа към вратата. Грабвам чантичката си от пода и излизаме.


Тридесет и пет


Първата ни спирка е мястото, където Андрю е оставил своя стар модел камаро 1969, и аз виждам първия типичен тексасец, когато се отбиваме в гаража, в който Андрю очевидно е работил.

— Знаеш, че те изритах, нали? — казва един висок мъж с каубойска шапка и черни каубойски ботуши, когато излиза навън да ни посрещне.

Стоеше в отвореното хале и разговаряше с друг мъж, който повече приличаше на монтьор.

Разтърсва ръката на Андрю, прегръща го по мъжки и го тупа по гърба.

— Е, да, знам — казва Андрю и също го потупва, — но трябва да направя това, което е нужно.

Андрю се обръща към мен.

— Били, това е приятелката ми Камрин. Камрин, това е моят бивш шеф, Били Франк.

Сърцето ми подскочи, когато ме нарече негова приятелка. Това, че го чух да го казва, категорично имаше по — голям ефект върху мен, отколкото бях предполагала, че може да има.

Били протяга изцапаната си с машинно масло груба ръка и аз без колебание я поемам.

— Приятно ми е да се запознаем — казвам с усмивка.

Той също се усмихва в отговор; зъбите му са криви и пожълтели, вероятно от твърде много години пристрастие кафе и цигари.

— Ама тя наистина е хубавица — казва Били и поглед ухилен Андрю. — И аз бих си зарязал работата за момиче като нея. — Тупва закачливо Андрю по рамото и се обръща към мен. — Отнася ли се добре с теб? Момчето има една уста, която бих плеснал с опакото на ръката, ако му бях майка.

Леко се засмивам и казвам:

— Да, наистина е малко цапнат в устата, но се отнася чудесно с мен.

Андрю ми се усмихва отстрани.

— Е, ако започне някога да ти създава неприятности, знаеш къде да ме намериш. Никой не може да го постави така добре на мястото като мен.

Пак се ухилва на Андрю.

— Благодаря, ще го запомня.

Оставяме Били Франк, минаваме през халето и излизаме през една странична врата, която води в оградено пространство, където са колите. Веднага забелязвам коя е неговата, въпреки че никога не съм я виждала, освен скрита в кората на дървото, което се вижда на татуировката на Андрю. Тя е най — хубавата на паркинга. Тъмносива, с две черни ленти по средата на капака. Много прилича на стария модел шевролет на баща му. Провираме се между лабиринта от коли и той отваря вратата откъм седалката на шофьора, като преди това я е огледал от всички страни.

— Ако не бяха нужни някои работи по нея, когато реших да не взема самолета до Уайоминг — казва Андрю и прекарва пръсти по рамката на вратата, — щях да я карам, вместо да се кача на онзи автобус.

— Е, без да искам да си мисля нещо лошо за момичето ти тук — казвам с усмивка и потупвам предния капак, — но съм доволна, че не е била готова да тръгнеш с нея.

Андрю ме поглежда и лицето му светва по същия начин, по който все повече го виждам с всеки изминал ден.

— И аз съм доволен, че не беше — вика той.

За момент си помислям къде ли щеше да бъде всеки от нас в момента, ако това се беше случило и изобщо не се бяхме срещнали. Макар и за кратко от такива мисли стомахът ми ме присвива. Не мога да си представя, че бих могла изобщо да не то познавам. И никога не бих го искала.