Джесика Редмерски - Миг преди винаги

Виждам, че тя бавно започва да се съгласява с мен. Отнема ѝ малко време, но започва да кима.

– Обещай ми същото – казва Камрин.

Усмихвам се и казвам:

– Обещавам ти.

Тя прави крачка назад и скрива ръце в ръкавите си. Загръща се по-плътно с пуловера си и започва да ходи напред-назад.

Спира и ме поглежда.

– Обещай ми, че ако някога имам алцхаймер или деменция и не мога да разпозная никого, ще ме посещаваш всеки ден и ще ми четеш, както Ноа четеше на Али^[6].

– Кой? – питам аз, но после се сещам. – О, разбирам.

Смея се и клатя глава към нея.

Очите и усмивката ѝ се разширяват и тя вика:

– Андрю! Това не е смешно! Говоря ти сериозно!

Смее се, а аз я сграбчвам и я придръпвам към себе си.

– Добре де, добре! – казвам аз и я притискам по-плътно.

– Идеята беше твоя – казва тя, – така че не го обръщай на майтап.

– Знам. Права си, но защо си ми толкова сърдита?

Чувствам как лакътят ѝ се забива в корема ми и се свивам, като се преструвам, че много ме е заболяло. Камрин обаче иска освен да ме заболи и да ме унизи. Блъсва ме назад и ме поваля на пясъка. После застава заплашително над мен с крака, опрени в ребрата ми, и с ръце върху бедрата. Аз продължавам да се държа с една ръка за корема и ме напира смях отвътре, но се старая да не го показвам, макар да знам много добре, че не мога да я заблудя.

– Ако остане на теб, ще обърнеш и най-сериозния момент на майтап – казва тя с такова сериозно изражение, че ме кара да се смея още по-силно, най-вече може би за това, че и на нея ѝ е много трудно да запази физиономията си сериозна.

Навежда се над мен и май ще започне да ме удря с нежните си, малки ръце, но аз съм по-бърз от нея и миг преди това протягам ръка и я сграбчвам здраво между краката.

– Ауу! – надава болезнен вик тя и се опитва да се търколи на една страна, но аз не я пускам и я държа в това положение. – По дяволите, Андрю. Какво ти става, че си ме сграбчил така за она… онова място?!

Стискам я още по-силно и бавно надигам глава от пясъка, като се опитвам да я наведа назад. Тя пада на колене и очите ѝ са много близо до моите…

– Защото ми харесва – прошепвам аз, като опирам устните си в нейните. – Не мърдай.

Настроението ни се променя за секунди. Студената ѝ кожа става по-топла, погледът ѝ е някак унесен, а тялото ѝ податливо.

– Тук навън има хора… – опитва се да каже едва чуто тя, но ръката ми между краката ѝ я кара бързо да млъкне.

– Не ми пука – казвам аз и поглеждам първо очите ѝ, а после пълните ѝ влажни устни. – Далече са.

– Ама… какво правиш…

– Просто не мърдай. Не говори.

Прекарвам езика си по долната ѝ устна и леко я засмуквам. Усещам, че се опитва да ме целуне, но не ѝ позволявам. Плъзгам ръка под меката материя на пликчетата и усещам топлината между краката ѝ. Боже Господи, тя вече се е подмокрила. Навеждам глава към извивката на шията ѝ и вдишвам аромата на кожата ѝ. Тя стои абсолютно неподвижна, но аз усещам как тялото ѝ трепери и пулсът ѝ е много ускорен. Изгарям от желание да я чукам, но продължавам да се сдържам, защото ми харесва да се измъчвам. Ужасно ми харесва.

Свободната ми ръка, която е обгърнала кръста ѝ, се спуска към бедрата ѝ и я принуждава да разтвори още повече краката си.

– Разтвори ги – казвам, а устните ми едва докосват нейните. Тя прави точно каквото ѝ казвам и разтваря коленете си. За миг остава неподвижна и напрегната, когато забелязвам един мъж да минава недалеч от нас, но аз отново започвам да я притискам, плъзвам два пръста в нея и я принуждавам да гледа само в мен. Тя диша учестено, а аз потръпвам, когато усещам как вътре мускулите ѝ се стягат около пръстите ми. Взирам се в очите ѝ и от време на време погледът ми се плъзга по извивката на устните ѝ. – Не спирай да ме гледаш – казвам. – Не ме е грижа, че ти се иска да затвориш очи. Продължавай да ме гледаш.

Тя кима едва-едва, като че ли се страхува, че ще спра, ако направи нещо не както трябва.

Движа пръстите си в нея навътре и навън отначало бавно, като от време на време ги изваждам и използвам влагата ѝ, за навлажнявам клитора ѝ. Търкам средния си пръст по него с кръгови движения. Всеки път, когато го докосна, очите ѝ започват да се затварят, но аз спирам в мига, когато забелязвам това, и тя отново започва да ме гледа. Отново движа пръстите си вътре в нея, сега малко по-бързо, като всеки път притискам все по-силно клитора ѝ с палеца си. От разтворените ѝ устни се отронват леки стенания. Тя всмуква студения въздух около нас заедно с топлия ми дъх, докато дишам тежко в устата ѝ. Обаче така и не сваля погледа си от очите ми и не говори, макар да знам, че иска да направи и двете.

– Признай – шепна в ухото ѝ, – че в този момент не би ти пукало, ако някой ни гледа. – Не е ли така? Би ме оставила да те чукам направо тук пред всички и ще започнеш да се срамуваш едва след като свърши.

Чувствам как главата ѝ кима до моята.

– Какво друго би ми позволила да направя? – питам аз и продължавам да държа устните си близо до ухото ѝ.

Продължавам да движа пръстите си.

– Всичко каквото поискаш – казва тя и едва си поема дъх.

– Всичко каквото поискам ли? – търкам палеца си по-силно по клитора ѝ.

– Да… – казва припряно тя. – Всичко… каквото… пожелаеш…

Думите ѝ, изпълнени с желание, ме влудяват и ме карат да я желая още повече, така съм възбуден, че едва издържам. Пръстите ми се движат все по-бързо и по-настойчиво. Тялото ѝ започва да трепери, а бедрата ѝ се опитват да я повдигнат и да я задържат в това положение. Отдръпвам се от ухото ѝ и отново я гледам в очите. Тя също полага максимални усилия да не отмества погледа си, клепачите ѝ натежават, дишането ѝ става неравномерно и учестено. Обаче очите ѝ се разширяват и като че ли замръзват в това положение, когато налучквам онова специално място и се старая да не нарушавам ритъма.

– Не гледай встрани – казвам аз и продължавам да се взирам свирепо в очите ѝ.

Когато тя започва да свършва, погледът ми става още по-ожесточен и я пронизва в момент на ненаситно желание. Като че ли мога да видя как удоволствието се заражда някъде около ирисите ѝ, да почувствам как горещината на оргазма ѝ се излъчва от чувствителната кожа на устните ѝ, които искат да целунат с ненаситна страст моите, но аз продължавам да не ѝ позволявам. И когато треперещото ѝ тяло започва да се успокоява, пъхам двата си пръста още по-навътре и чувствам как тя се стяга около тях, докато през всичкото това време продължавам да натискам клитора ѝ с възглавничката на палеца си.

Тя се срутва върху гърдите ми.

Обгръщам треперещото ѝ тяло с ръце и я целувам отгоре по главата.

– Какво по дяволите правиш с мен? – газта тя.

Леко се засмивам и я притискам още по-силно.

– Каквото си поискам, по дяволите – отговарям лукаво аз.

Тя отмята назад глава и ме поглежда.

– Добре, не ми пука какво ще кажеш, но този път няма да се отървеш от мен, без преди това да ти върна услугата.

– О, така ли?

– Да, точно така, затова дори и не се опитвай.

– И какво ще ми направиш? – питам аз и усещам как усмивката ми става по-широка.

– Каквото си поискам, по дяволите – отвръща тя с усмивка, дори по-лукава от моята.

После се изправя на крака и поема ръката ми, за да ме издърпа до себе си.

– Обаче не тук навън – казва тя. – Стана ми много студено.

– Ти си босът – отвръщам аз и я оставям да ме издърпа.

Никога няма да ѝ го напомня, но наистина забелязвам, че когато се отдалечаваме от плажа, Камрин поглежда веднъж към снимката, на която са двамата с Иън и която лежи върху пясъка. Ръката ѝ стиска силно моята и тя ме поглежда, като се усмихва леко, когато пресичаме дъсчената пътека.

Знам, че всъщност нямам кой знае каква заслуга за това тя най-накрая да приключи вътре в себе си с тази история. Е, да, аз я принудих, но Камрин беше тази, която в този момент се изправи срещу един от своите най-големи страхове. Тя се вгледа в лицето на един човек, когото беше обичала и загубила и най-накрая се беше примирила с това. Признавам, че всичко това стана по доста странен начин и аз не бях отишъл там с някакви сексуални намерения, особено в момент като този. Обаче през времето, което беше прекарала сама на плажа, Камрин беше мислила за Иън и дълго преди да се присъединя към нея, вече беше взела решението.

Не мога да кажа със сигурност как го беше направила и до каква степен аз имам нещо общо с това, но когато си тръгна от плажа в онази нощ, тя започна отново да прилича на себе си. Камрин се завръщаше и аз бях на седмото небе заедно с нея.

КАМРИН

8 декември – моят двадесет и първи рожден ден

Когато започна да става по-студено, Андрю и аз се придвижихме още по на юг. Прекарахме само една нощ във Вирджиния Бийч и оттам се отправихме по крайбрежието на Северна Каролина, където получих първата си работа за пътуването. Като чистачка. Определено не ми беше най-любимата, особено след като в онзи ден Андрю ми напомни какви гадни неща имат навика да оставят гостите на хотела след себе си. Обаче това беше работа и не ми беше чак толкова неприятна с изключение на това, че от мен се очакваше да изчиствам кошчетата за боклук от отвратителни храчки, полепнали но дъното. Съжалявам, ама от самата мисъл ми се повръща. Извиках Андрю и го помолих да дойде и да го направи вместо мен. Разбира се, направо го подкупих с обещания за невероятни свирки на безразборни места срещу услугата му. Както и за чукане. Хм, кого заблуждавам? Доставя ми голямо удоволствие да му ги правя. Понякога само се преструвам, че ми е неприятно, но мисля, че това му харесва, защото обича да ме слуша как мърморя.

Както и да е, очевидно работата като чистачка е като тази на въртящите се врати. Наемателите идват и си отиват толкова бързо, че понякога не можеш да ги включиш в общата сметка. Замислих се доколко това би могло да е в моя полза по време на пътуването. Срещу половината от таксата за стаята, която ползваме, и поради липса на достатъчно обслужващ персонал попитах дали мога да помогна и те веднага ме наеха.

Обаче работата беше само временна, тъй като Андрю и аз искахме да се измъкнем от Миртъл Бийч и да се насочим към следващата дестинация, каквато и да се окажеше тя. Никога не я планирахме предварително. Единственото правило, което спазвахме, беше да се придържаме към крайбрежието. Поне до пролетта. Но докато пролетта настъпи, тук има още няколко месеца, а точно сега сме се настанили в едно хотелче на самия плаж в красивата Савана, Джорджия.

А и днес ставам на двадесет и една.

Андрю ме събужда от дълбок сън, като разтваря завесите на огромния прозорец и слънчевите лъчи изпълват стаята.

– Ставай, рожденице – казва тържествено той някъде от края на леглото. Чувам го да пляска с длан по масата край прозореца.

Изохквам и се обръщам на една страна, с гръб към яркото слънце, а после отново се скривам под чаршафите. Усещам вълна от студен въздух да ме залива, когато Андрю ги отдръпва от мен.

– О, я стига! – изпъшквам аз, свивам колене към гърдите и слагам възглавницата върху главата си. – Би трябвало да мога да се наспя на рождения си ден.

Изведнъж тялото ми е извлечено от леглото и аз започвам да махам отчаяно с ръце, опитвайки се да се задържа за ръба на дюшека. Андрю ме е стиснал здраво за глезена. Ритам, извивам се и се опитвам да се освободя, но той ме издърпва от леглото толкова бързо и без каквото и да било усилие, че просто се предавам. Задникът ми се удря в пода, а чаршафите се скупчват около мен.

– Ти си такъв гадняр! – викам през смях.

– Обаче ме обичаш. А сега ставай.

Косата ми е в пълен безпорядък. Поглеждам го и се цупя. Той ми се усмихва и ми подава ръка. Поемам я и ме издърпва да се изправя.

– Честит рожден ден, момиче – казва той и ме целува леко по устните.

Леко се отдръпвам заради сутрешния ми дъх. Толкова съм свикнала с него и знам, че никога не пропуска възможността да ме дразни за това.

Без да ме погледне, Андрю бърка в джоба на палтото си и изважда малка кутия в черно кадифе. Очевидно вече е излизал навън днес, но ме интересува повече кутийката, която е сложил в ръката ми. Поглеждам го предпазливо, готова да го сдъвча, ако тайно е похарчил много пари за някакво бижу.

– Андрю? – казвам, изпълнена с подозрение.

– Просто я отвори – вика той. – Не съм се изсилвал. Обещавам.

Той вдига примирен ръце.

Все още подозрителна към демонстративната му искреност, повдигам капака на кутията, виждам вътре диамантено колие и леко ахвам. Поглеждам го с присвити очи.