Хана предпочиташе да бъде другаде, защото всеки път, когато попадаше в полезрението му, баща й я караше да прави разни неща заедно с Кейт: да извадят дрехите на Хана от гардероба, който вече беше в стаята на Кейт, да изхвърлят боклука или да изринат снега от предната алея. Ехо? За какво са тогава икономките и компаниите за изриване на снега? Да можеха да изринат и Кейт…

— Момичета, вълнувате ли се, че утре училището започва отново? — Изабел нави спагети около вилицата си.

Хана помръдна с рамо и усети познатата болка в дясната си ръка. Беше я счупила, когато Мона я блъсна с колата си, още едно прекрасно напомняне, че приятелството й с Мона е било преструвка.

— Аз се вълнувам — наруши Кейт мълчанието. — Днес отново прегледах справочника на „Роузууд дей“. В това училище има наистина невероятни мероприятия. Те поставят по четири пиеси в годината!

Господин Мерин и Изабел грейнаха. Хана стисна зъби толкова силно, че ченето й започна да изтръпва. Откакто беше пристигнала в Роузууд, Кейт не спираше да говори колко се вълнува, че ще учи в „Роузууд дей“. Голяма работа — училището беше голямо. Хана възнамеряваше въобще да не се среща с нея.

— Въпреки това мястото ми изглежда доста объркващо. — Кейт изискано избърса устата си със салфетка. — Имат отделни сгради за различните предмети, като журналистическо депо, научна библиотека и оранжерия. Абсолютно ще се объркам! — Тя засука кичур кестенява коса около показалеца си. — Ще ми бъде много приятно да ме разведеш наоколо, Хана.

Хана едва не избухна в смях. Тонът на Кейт беше толкова фалшив, колкото чифт очила на Шанел за деветдесет и девет цента в И-бей. Тя беше изиграла този „приятелски“ номер и в Le Bec-Fin, и Хана никога нямаше да забрави какво се случи след това. Когато по време на аперитива Хана се втурна към тоалетната, Кейт я последва, преструвайки се на мила и загрижена. Хана избухна в сълзи и обясни на Кейт, че току-що е получила съобщение от А… ъъъ, Мона, че Шон Ейкърд, с когото си мислеше, че още ходи, е дошъл на благотворителния бал с друго момиче. Кейт веднага изрази съчувствие и я посъветва да зареже вечерята, да се върне в Роузууд и да срита задника на Шон. Дори й каза, че ще я покрие. Нали за това са доведените сестри?

Голяма грешка. Когато Хана се върна във Филаделфия, изненадка! Кейт се беше раздрънкала пред господин Мерин и му беше казала, че Хана носи в чантата си „перкосепт“. Господин Мерин се беше ядосал и в продължение на седмици не говори на Хана.

— Разбира се, че ще те разведе — се обади господин Мерин.

Хана сви юмруци под масата и каза с обезсърчен глас:

— Ох, да, с удоволствие, но съм толкова заета в училище!

Баща й повдигна вежди.

— А какво ще кажеш преди училище или по време на обедната почивка?

Хана стисна зъби. Чудесно ме накисна, татко. Нима баща й беше забравил как Кейт подло й заби нож в гърба на провалената вечеря в Le Bec-Fin, която всъщност трябваше да бъде само за тях двамата? Но пък баща й гледаше на случилото се по съвсем различен начин. Според него Кейт не беше подла, тя беше идеална. Хана премести поглед от баща си към Изабел и Кейт, чувствайки се все по-безпомощна. Внезапно усети познатото усещане в гърлото. Блъсна стола си назад, стана, изпъшка и хукна надолу към банята.

Наведе се над умивалника и повърна. „Не го прави“, каза си тя. През последните месеци успяваше да го потисне, но Кейт сякаш й действаше като спусък. За пръв път Хана беше повърнала насила по време на единственото й посещение при баща й в Анаполис. Тогава беше взела и Али със себе си, и двете с Кейт веднага намериха общ език — онова привличане, което красивите момичета винаги усещаха една към друга, — докато Хана се тъпчеше с пуканки, усещайки се дебела и ужасна. Чашата преля, когато баща й я нарече дебело прасенце. Тя хукна към банята, грабна четката за зъби на Кейт от умивалника, бръкна в гърлото си и се насили да повърне.

Али влезе в банята по време на втория напън. Тя обеща на Хана, че ще запази тайната й, но Хана вече беше понаучила някои неща за Али. Тя знаеше много неща за много хора и използваше тайните им, за да ги настройва един срещу друг. Както когато беше казала на Хана и останалите, че те са виновни за случилото се с Джена, докато всъщност Али и Джена бяха организирали всичко. Хана нямаше да се изненада, ако научеше, че в онзи ден Али просто е изтичала на верандата и е изпяла всичко на Кейт.

След няколко минути гаденето премина. Хана си пое дълбоко дъх, изправи се и бръкна в джоба си за телефона. Започна да набира текст за есемес. „Няма да повярваш — написа тя. — Баща ми иска да бъда екскурзовод на кукуригото Кейт в «Роузууд дей». Бърза среща утре сутрин, за да го обсъдим?“.

Тъкмо се накани да потърси в списъка с контакти, когато осъзна, че няма на кого да го изпрати. Мона бе единственият човек, с когото си беше уреждала срещи.

— Хана?

Тя се обърна. Баща й беше отворил съвсем лекичко вратата. Веждите му се бяха сбърчили загрижено.

— Добре ли си? — попита той с онази нежна нотка в гласа, която Хана не беше чувала от години.

Господин Мерин влезе вътре и сложи ръка на рамото й. Хана тежко преглътна и наведе глава. Когато беше в седми клас, още преди да се разведат родителите й, тя и баща й бяха много близки. Сърцето й беше разбито, когато след развода той напусна Роузууд, а когато отиде да живее с Изабел и Кейт, Хана се уплаши, че е заменил грозната си и тромава дъщеря с красивата, слаба, идеална Кейт. Няколко месеца по-рано, когато Хана лежеше в болницата, след като Мона я блъсна с джипа си, баща й беше обещал да се завърне в живота й. Но през седмицата, която прекара там, той беше твърде зает да пренарежда къщата по вкуса на Изабел — с много кадифе и пискюли — и не отделяше кой знае колко много време на Хана.

Може би сега щеше да се извини за всичко? За случилото се през есента, когато не я подкрепи, а взе страната на Кейт… за това, че цели три години беше зарязал Хана заради Изабел и Кейт.

Господин Мерин я потупа неловко по ръката.

— Виж какво. Знам, че тази есен се случиха ужасни неща. Знам, че даването на показания в петък, на процеса на Иън, е било стресиращо за теб. И осъзнавам, че преместването на Кейт и Изабел тук беше малко… внезапно. Но, Хана, това е голяма промяна за Кейт. Тя изостави приятелите си в Анаполис, за да се пренесе тук, а ти почти не й говориш. Трябва да започнеш да се отнасяш с нея като с член на семейството.

Усмивката на Хана увехна. Почувства се така, сякаш баща й я е ударил по главата със зелената сапунерка от умивалника. Кейт със сигурност нямаше нужда от помощта на Хана, никак даже. Кейт беше като Али: грациозна, красива, обект на всеобщо внимание… и тотална манипулаторка.

Но баща й наведе глава, очаквайки от нея да се съгласи, и Хана осъзна, че в тирадата му липсваше една кратка дума. Една думичка, която ясно показваше как ще се развиват нещата у дома отсега нататък.

Хана трябваше да се отнася с Кейт като с член от семейството, или…

3.

Дебютът на Ариа в света на изкуството

— Ох, пфу! — Ариа Монтгомъри сбърчи нос при вида на брат си Майк, който топна късче хляб в керамичното гювече, пълно с разтопено швейцарско сирене. Той направи няколко кръгови движения, извади залъчето и облиза дългата, лепкава питка сирене, която се беше проточила от вилицата. — Трябва ли да влагаш във всичко сексуален подтекст?

Майк се ухили и продължи да си играе с хляба. Ариа потръпна.

Не можеше да повярва, че това е последният ден от изключително странната зимна ваканция. Майка им, Ила, беше решила да ги поглези с домашно приготвен сос от разтопено сирене с бяло вино, след като беше открила сервиза за поднасянето му в мазето, под кашоните с коледна украса и играчките на Майк. Ариа беше почти сигурна, че сервизът е бил сватбен подарък за Ила и баща им, Байрън, но не посмя да попита. По всякакъв начин се опитваше да избягва споменаването на името му — както и за странните няколко часа, които двамата с Майк прекараха с него и приятелката му Мередит в ски курорта „Клоу ски“ в навечерието на Нова година. Мередит седя през цялото време във фоайето, като се занимаваше с йога, галейки малкия си, но забележимо закръглен от бременността корем, и умолявайки Ариа да я научи как да изплете чифт бебешки терлички. Родителите на Ариа се бяха разделили официално само два месеца по-рано, отчасти заради това, че Мона-или-А. беше изпратила на Ила писмо, в което й съобщаваше, че Байрън й изневерява с Мередит, и Ариа беше повече от сигурна, че Ила все още не е прежалила Байрън.

Майк погледна бутилката „Хайнекен“ пред Ила.

— Сигурна ли си, че не мога да си пийна една глътка?

— Да — отвърна майка им. — За трети път.

Майк се намръщи.

— И друг път съм пил, да знаеш.

— Не и в тази къща — стрелна го с поглед Ила.

— Откъде тая невероятна жажда за бира? — попита сериозно Ариа. — Да не би Майки да се притеснява от първата си среща?

— Не е среща. — Майк нахлупи сноубордистката си шапка ниско над очите. — Тя ми е просто приятелка.

Ариа се усмихна с разбиране. Колкото и невероятно да беше, едно момиче си беше паднало по Майк. Казваше се Савана и беше второкурсничка в държавната гимназия. Бяха се запознали в една група във Фейсбук по — изненадка! — лакрос. Изглежда Савана беше също толкова вманиачена по играта, колкото и Майк.

— Майки отива на среща в мола — пропя Ариа. — Значи пак ще похапваш, а? Къде ще я заведеш на обяд? В пилешкия ресторант на господин Уонг?

— Млъквай — сопна й се Майк. — Отиваме да похапнем тортичка в „Рив Гош“. И, за Бога, това не е среща. Та тя учи в държавната гимназия! — Той произнесе „държавната гимназия“ така, както други биха произнесли „отходна дупка“. — Ходя на срещи само с богати мацки.

Ариа присви очи.

— Отвратителен си.

— Мери си приказките, почитателко на Шекспир — подсмихна се Майк.

Ариа пребледня. Шекспир беше прякорът, който Майк беше лепнал на Езра Фиц, бившето почти-гадже на Ариа и бивш неин преподавател по английска литература. Медиите тактично бяха запазили всичките им тайни, но Ариа подозираше, че Майк е научил за Езра от Ноъл Кан, негов съотборник по лакрос и най-големият клюкар в „Роузууд дей“. Тя беше накарала брат си да се закълне, че няма да го споменава пред Ила, но той не можеше да се сдържи да не й го подмята непрекъснато.

Ила си отряза филийка хляб.

— Може би и аз ще изляза на среща скоро — внезапно изтърси тя.

Ариа остави вилицата си на масата. Сигурно нямаше да е толкова изненадана, ако Ила й беше казала, че се връща в Рейкявик, Исландия, където семейството им беше прекарало последните три години.

— Какво? Кога?

Ила се заигра с тюркоазната си огърлица.

— Във вторник.

— С кого?

Ила наведе глава, разкривайки посивелите корени на косата си.

— С един човек, с когото се запознах в Match.com1. Изглежда ми приятен… но кой знае. Всъщност не знам много за него. Разговаряме предимно за музика. И двамата харесваме „Ролинг Стоунс“.

Ариа сви рамене. Когато ставаше въпрос за рока от седемдесетте, тя си падаше повече по „Велвет Ъндърграунд“ — Мик Джагър беше по-кльощав и от нея, а Кийт Ричардс беше, честно казано, ужасяващ.

— А с какво се занимава?

Ила се усмихна смутено.

— Всъщност нямам представа. Знам само, че се казва Волфганг.

— Волфганг? — Ариа едва не изплю залъчето хляб. — Като Волфганг Амадеус Моцарт?

Лицето на Ила ставаше все по-червено.

— Може би няма да отида.

— Не, не, върви! — извика Ариа. — Според мен е страхотно! — Тя наистина се радваше за Ила. Защо пък само баща й да се забавлява?

— Аз пък мисля, че е гадно — изпиука Майк. — На хората над четирийсет трябва да им се забрани да ходят на срещи.

Ариа не му обърна никакво внимание.

— Какво смяташ да облечеш?