Елизабет Лоуел - Мълчаливецът

Кеш едва сдържа недоволството и гнева си и вдигна поглед от потъмнелия от времето лист към невинното изражение, изписало се по лицето на Марая.

Нищо чудно, че е полудяла да размени правата си за несъществуващото наследство срещу разрешението на Люк да търси злато в „Рокинг Ем“. Имала е, значи карта как да открие мината на Лудия Джак!

И въпреки това Марая изглеждаше толкова уязвима, когато молеше Кеш за помощта му.

Малка лъжлива артистка. Господи! Защо си направил мъжете такива глупаци? А защо аз съм най-глупав сред глупаците?

Марая вдигна поглед от листа към Невада и се усмихна кисело.

— И аз много се развълнувах първия път, когато я видях. След това я разгледах отново, а след това отново. Разучавах я, докато не ме заболяха очите, но така и не успях да разбера две трети от драсканиците. Дори и да предположа, че Лудия Джак я е рисувал, а това изобщо не е сигурно, той дори не е отбелязал север и юг и аз няма начин да се ориентирам. Ако пък трябва да се ориентирам кое как по е, направо ми се вижда невъзможно. Сигурно онзи перко наистина е бил неграмотен. На тази карта няма нито една буква.

— Той не е имал нужда от думи. Познавал е всяко кътче от земята, за какво му е била азбука? — Невада обърна картата, така че тя застана на единия заоблен от годините ъгъл. — Ето това е север — каза той и посочи горния ъгъл.

— Сигурен ли си? — попита учудено тя. — Как успя да разбереш?

— Прав е — потвърди след малко Кеш. Вгледа се в картата с нарастващо вълнение. — Това е Мустанг Пойнт. Нищо друго наоколо няма такава форма. Това означава… да, ето го. Черния Каньон. Следователно това тук е Сейтънс Бат, което ще ни отведе през тясната долина към Блек Спрингс… — Гласът на Кеш премина в неразбираемо мърморене.

Марая наблюдаваше с широко отворени очи движението на дългия показалец на Кеш, докато той изброяваше напълно непознатите за нея имена. След това той зареди думи, които бе чувала преди, груби думи, които й подсказаха, че е изгубил ориентация. Понечи да попита какво не е наред, но се спря. И Люк, и Невада се бяха привели над картата пред нея и следяха линиите, които водеха към неясна местност, където някой май бе разлял кафе, за да замаже нарочно центъра на картата.

— По дяволите, та това може да изкуши и светец — каза Кеш и добави няколко израза, които бяха напълно чужди на светците. — Някой тъпак е омазал най-важната част от картата. Тя вече за нищо не става!

— Не съм съгласен — каза Люк. — Сега поне знаем в кой район да се съсредоточим.

Кеш погледна приятеля си с неприкрито отвращение.

— По дяволите, Люк, според теб къде търсех през последните две години?

— А! Значи в района на Девилс Пийк.

Кеш изръмжа.

— Добро име са му измислили. Там има повече скални пукнатини и пещери, поточета и рекички, отколкото в дванадесет други планини. Имам чувството, че господ сам е стоварил там чука си. Използвах хижата при Блек Спрингс за база. До този момент съм проучил единствено долната една трета.

— И откри ли нещо?

— Пъстърва — засмя се Кеш.

Марая облиза устни.

— Пъстърва ли? Истинска, дива планинска пъстърва, плувала на свобода?

Мъжът не успя да спре усмивката си.

— Да. Сочни игриви дяволи, до една.

— Прясно масло, малко панировка и една щипка…

— Престани — изпъшка Кеш. — Пак огладнях.

— А около Блек Спрингс има ли кресон? — попита тя и се усмихна замечтано.

— Не, но потокът слиза към долината и водата там се охлажда. Блек Спингс е топъл извор.

— Топъл ли? Но това е чудесно! След един дълъг ден, прекаран в разкопки, те чака гореща баня и прясно изпържена пъстърва, бисквити, приготвени в лагера, да не забравяме и салатата от кресон… — Марая издаде звук на нетърпеливо очакване.

Люк тихо се засмя. Кеш изруга, но не с лошо чувство. Той самият често се бе наслаждавал на гореща вана сред твърдите скали. Храната, която Марая спомена, обаче, съществуваше само в мечтите му. Него самият никак не го биваше да готви.

— Значи ще го направиш? — попита несдържано младата жена, усетила, че Кеш омеква. — Нали ще ми помогнеш да открия мината на Лудия Джак?

— Престани да настояваш, дебеланке — отвърна Люк. — Двамата с Кеш ще поговорим по-късно. Насаме.

— Ще ти дам половината от моята половина — опита се да подмами тя Кеш, без да обръща внимание на думите на брат си.

— Марая… — започна Люк.

— Че кой настоява? — попита тя и го погледна напълно невинно. — Moi? В никакъв случай. Аз съм повече от послушна.

Невада погледна Кеш.

— Ще имаш ли нужда от тази карта?

— Не.

— Тогава, ако нямате нищо против, ще я изпратя на едни хора, които са много добри при възстановяването на съсипани документи, за да измъкнат тайната.

Кеш понечи да попита нещо, но в същия момент си спомни къде — и за кого — бе работил Невада, преди да поеме работата в „Рокинг Ем“.

— Аз нямам нищо против — каза Кеш. — Картата принадлежи на Люк и на Марая.

— Вземи я — каза му Люк.

— Разбира се, вземи я. А на кого смяташ да я изпратиш? — полюбопитства Марая.

— Не се тревожи. Те ще се погрижат за нея — успокои я Невада и сгъна внимателно картата по ръбовете, образувани преди много години.

— Няма ли да ми кажеш къде ще я изпращаш?

Все едно че говореше на стената. Невада вече бе станал и се отдалечаваше от масата. Задната врата се отвори и тихо се хлопна след него.

— Не исках да го ядосвам.

— Не си — отвърна Люк и се протегна. — Невада не е по любезностите. Не се усмихва и не се извинява. Но пък за сметка на това е много добър човек. Един от най-добрите. Просто не бива да го притискаш за нищо — добави Люк и погледна Кеш. — Дори и ти. Невада никога не би постъпил по този начин.

Усмивката на Кеш беше тънка.

— Мама не е излюпила малоумни пиленца. Веднъж съм виждал как Невада се бие. Ако някога се навра в неговата лъвска бърлога, няма да си забравя пушката.

— Само че къде ще изпраща Невада картата? — попита с жален глас Марая.

— Нямам представа — призна Люк. — Знам само, че ще си я получиш във вида, в който той я е взел. Може би дори в по-добър.

— Значи знаеш къде я праща.

— Не, но мога да се опитам да позная.

— Хайде, кажи ми — възкликна младата жена, загубила търпение.

Люк се усмихна.

— По всяка вероятност картата ще се озове на някое бюро във ФБР на източния бряг. Или пък в лабораторията на някоя правителствена агенция. Невада невинаги е работил като каубой. — Люк се протегна отново, прозя се и погледна Марая. — Пренесе ли нещата си в къщата?

— Да.

— Всичко ли си подредила?

— Не съвсем.

— Защо тогава не отидеш да довършиш? Ще дойда след малко, за да видя дали нямаш нужда от нещо.

— Защо ми се струва, че това е покана да изляза?

— Защото е така.

Младата жена искаше да протестира, но се сети, че Люк искаше да поговори с Кеш насаме за търсенето на мината.

— Вече не съм на шест — каза тя. — Можете да говорите и пред мен.

Все едно, че не бе казала и дума.

— Не забравяй да затвориш прозорчето на банята, — напомни й Люк, — освен ако нямаш нищо против стария развратен котарак да ти спи в леглото.

Марая погледна Кеш.

— Защо му позволяваш да те обижда така.

Кеш се поколеба в продължение на две секунди, след което даде воля на смеха си, но внезапният блясък в очите му накара сърцето на Марая да забие по-бързо.

Люк поклати глава.

— Лека нощ, дебеланке.

— Да не забравиш да ми донесеш сладки и мляко — отвърна сладко тя, — иначе ще плача, докато заспя.

Люк сграбчи Марая, прегърна я и разроши косата й, сякаш отново беше на шест. Тя се засмя, вдигна се на пръсти, също го прегърна и в следващия момент, усети, че очите й са пълни със сълзи.

— Благодаря ти, Люк — каза тя.

— За какво?

— Че не ме изхвърли, когато се появих без предупреждение.

— Не ставай глупава. Това е домът ти.

— Не — прошепна тя. — Това е твоят дом. Много съм ти благодарна, че мога да го споделя, макар и за малко.

Преди Люк да успее да каже и дума, тя го целуна по бузата и бързо излезе от трапезарията. Кеш стана и се загледа във вратата, възхитен от съвършенството, с което Марая се правеше на безпомощно дете, в кожата на жена. Беше много добра. Много по-добра, отколкото Линда. Но пък Линда имаше преимущество. Беше му казала нещо, заради което бе готов да продаде душата си — беше го накарала да повярва, че носи детето му.

Разбра прекалено късно, че Линда е спала с друг. Ето още едно от нещата, в които жените много ги биваше — да накарат всеки мъж да се почувства като единствен.

— Не се притеснявай за Невада — каза спокойно Люк.

Кеш стреснато се обърна към приятеля си.

— Какво искаш да кажеш?

— Той наистина е много красив, но Марая не може да откъсне очи от теб. — Вече разкрил мислите си, Люк продължи: — Което доказва, че за вкусовете не може да се спори.

— Макар и с брада, Невада не е златотърсач — изтъкна хладно Кеш. — А сърцето на дамата е отдадено на златото.

— Дамата не можеше да откъсне очи от теб, още преди да е разбрала, че си златотърсач. А и ти я позагледа и не смей да отричаш.

Кеш присви сините си очи. Преди да успее да каже и дума, Люк отново заговори.

— Да, да, знам, че мъжът попада между чука и наковалнята, когато пожелае сестрата на най-добрия си приятел. Знам го много добре. Години наред желаех Карла.

— Не толкова много, колкото тя копнееше за теб.

Люк се усмихна на една страна.

— Значи съм бил първокласен глупак. Ако не беше по-големият й брат, който се правеше на сватовник, все още щях да се будя сам посред нощ.

— Ти това ли се опитваш да направиш сега? Да ме сватосаш? Затова ли искаш да замина да търся мината с Марая? Решил си, че ще открием нещо много по-ценно и трайно от златото.