— Може би съм запазила няколко — отговори.

— Хубаво. — Замълчах. — Имам чувството, че ще ми потрябват.

Тя престана да сгъва и опакова и ме погледна.

— Защо?

Тогава, мислейки за Джъстин, за мама и татко, за Шарлот и Пейдж, за Саймън и Паркър, за това какво е да се изправиш срещу страховете си и да се опълчиш на призраците, които доскоро си се преструвал, че не съществуват, аз обявих на глас нещо, което — чак сега си дадох сметка — бях планирала от месеци.

— Защото имам намерение да кандидатствам в „Дартмут“.