— Клариса.

— Добре де, съжалявам, че не си мигнал цяла нощ. Нали това искаш да чуеш?

— Клариса, ти ме изумяваш. Съсипвам се, за да ти осигуря нормален живот, а ти скалъпваш някаква лъжа, хукваш нанякъде и ме зарязваш, без да ти мигне окото. Е, можеш да се гордееш със себе си — накара ме да се чувствам пълен глупак.

Клариса седна на дивана, като гледаше кротко като териер на стара дама, докато Аарон крачеше напред-назад из стаята и се горещеше.

— Знам къде си била, така че няма смисъл да разиграваме театър! — каза най-после Аарон и изпусна въздух като парен локомотив.

Клариса съзерцаваше ноктите на едната си ръка. Имаше нужда от маникюр.

— Знам и с кого си била и ако мислиш, че ще се държа, все едно че нищо не е станало, горчиво се лъжеш!

— Не мисля, че знаеш — тихо каза тя. — Ходих да видя родителите ти. Пращат ти много поздрави.

Аарон спря в крачка с отворена уста — като в кадър от анимационно филмче.

Най-после каза само:

— Блъфираш. Не ти вярвам.

— Повярвай ми. Говоря самата истина. Бях при Синамън и Джо Трети.

Аарон, който досега обикаляше като лъв в клетка, изведнъж седна.

— О, боже…

Тя хвана ръката му.

— Нищо чак толкова страшно не е станало. И аз си мислех, че ще ме изядат жива, но, представи си, дори ме харесаха.

— А… разгледали къщата?

— Бих я нарекла по-скоро палат — усмихна се Клариса.

— Какво ти казаха… Синамън и Джо Трети?

— Нищо особено — сви рамене тя и го изгледа, тъй като въпросът й прозвуча малко странно. — Какво по-точно те интересува?

— Просто питам…

Не, не питаше просто така.

— Мисля, че знаеш какво би трябвало да са ми казали…

— Клариса, съжалявам. Мислех сам да ти кажа, но… изчаквах подходящ момент.

Нещо определено не беше наред.

— И кога възнамеряваше да ми кажеш? Нали уж не трябваше да имаме тайни един от друг? — Това, че самата тя го беше излъгала, не се броеше. За това си имаше сериозно оправдание. — Между другото, няма ли хляб в тази къща?

Вече беше гладна, а това допълнително я изнервяше.

— Очаквах, че ще реагираш по-остро — отбеляза Аарон. — В смисъл, че ще започнеш да ме замеряш със столове или нещо такова.

— Аарон, явно не ме познаваш. Аз съм зряла жена и намирам, че е излишно да се правят сцени. Затова, ако обичаш, седни и ми разкажи всичко, което си пропуснал да ми кажеш.

Той се усмихна и седна до нея на червения диван (плюшът му беше започнал да се протрива и погледнат отблизо, той вече изглеждаше доста старичък).

— Само как се измъкнахме от онази хотелска стая, а? Сигурно още ни търсят…

— Да, много беше забавно — потвърди Клариса. — Гледай този път да не ми спестиш нито една забавна подробност.

Тя се измъкна от прегръдката му, втурна се в кухнята и затършува в чекмеджетата.

— Какво търсиш там?

— Ето това — тя измъкна тесте карти. — Ще поиграем на покер.

— На какво?

— Истината и само истината. Ако спечеля, ще ми кажеш какво точно криеш от мен. И помни, че нямаш никакъв шанс, защото съм много добър играч на покер.

— О, не се съмнявам — подсмихна се Аарон. — Но едва ли си по-добра от мен.

— Така ли мислиш, скъпи? Нали не си гледан от баща, половината живот на когото, е минал в казиното?

И тя раздаде картите така чевръсто, като че ли цял живот само това е правила.

След пет минути играта приключи. Клариса беше разбила Аарон.

* * *

Доволна от себе си, Клариса унищожаваше кутия корнфлейкс, а Аарон замислено я изучаваше с поглед.

Най-после той си пое дълбоко дъх, погледна я в очите, сложи ръка на корема й.

— Клариса. Има нещо, което трябва да знаеш.

— Убедена съм в това.

— Не съм лъжец по природа и никога преди не съм лъгал…

— Искаш да кажеш, че си ме излъгал?

— Съжалявам, чувствам се ужасно, но нещата просто излязоха от контрол…

— Аарон, свързано е с родителите ти, нали?

— Да — въздъхна той.

— Те не са се отказали от теб и не са те лишили от наследство.

Аарон я погледна и на лицето му се появи тъжна усмивка. После бавно поклати глава.

Клариса хвана ръката му, сложена на корема й, и я захапа с всичка сила.

Аарон изкрещя и размаха ръка като развълнуван диригент.

Клариса скочи на крака и извика в лицето му:

— Как не те беше срам да ме излъжеш?!

— Ти ме ухапа — Аарон невярващо гледаше ръката си.

— А ти ме излъга!

— Естествено. Всеки с капка мозък в главата щеше да разбере, че си се омъжила за мен заради парите ми. Исках да знам докъде би изкарала с мен, ако нямах пари.

— Как може?! — повтори Клариса. — Аз нося детето ти.

— Ако ДНК тестът го потвърди — изплъзна се от устата на Аарон.

Изведнъж настана гробна тишина, наситена с напрежение, като в разказ на Едгар По.

— Какво каза? — най-после попита Клариса. Беше олицетворение на спокойствието, каменно спокойствие — същински Робърт де Ниро в „Нос Страх“.

— Пошегувах се.

— Нищо. Повтори го.

— Казах… — Аарон направи гримаса (осъзнаваше, че е нагазил в лайната, че направо е затънал до шия). — Ако ДНК тестът го потвърди.

На Клариса й бяха необходими по-малко от три минути, за да струпа в куфара си чисти дрехи, кристалния сервиз и чашите от китайски порцелан, розовия „сватбен“ тефтер и някои други дреболии, да грабне котката и кутия десертчета с фъстъчено масло за из път и… да стигне до вратата, при положение, че можеше да премести проклетия куфар, разбира се…

— Клариса, недей…

Тя продължи да влачи куфара — не беше жена, която се предава лесно.

— Нека поне да ти помогна.

Аарон не можеше да я гледа как се мъчи, но Клариса, плувнала в пот, изобщо не му обърна внимание и продължи да пъшка, да проклина и да дърпа куфара. Най-после си каза, че не това е образът, който иска да остави на своя (вече бивш) съпруг, отстъпи крачка назад и кимна. Налагаше се да преглътне гордостта си, макар че едва не й приседна.

Аарон вдигна куфара без никакво (видимо) усилие и галантно й отвори вратата. Искаше й се да му срита задника, но щеше да повреди обувките си и се отказа от идеята.

Измина пътя до беемвето с гордо вдигната глава, скрита зад тъмните очила, същинска Грейс Кели (в комбинация с Джаки Онасис), демонстрираща как една истинска дама си тръгва от негодника съпруг.

— Съжалявам, наистина — повтори Аарон. — Но, Клариса, все пак трябва да признаеш, че това светкавично забременяване е малко странно… И в същото време разбирам, че си обядвала с оня тип Саймън, без да ми кажеш и… картинката започва да ми става ясна. Само се постави на мое място…

Той сложи куфара в багажника и се извърна към нея. Лицето му беше толкова близо, че Клариса можеше да види тъмните кръгове под очите му, както и косъмчетата, които не беше успял да обръсне.

Личеше си, че наистина не беше спал цяла нощ.

Клариса седна зад кормилото, а той се наведе към нея.

— Клариса, скъпа, къде смяташ да отидеш? Знаеш, че не си в състояние да се грижиш за себе си…

— О, така ли? — изгледа го Клариса. Погледът й мяташе мълнии. — Много се лъжеш! Ще се погрижа не само за себе си, но и за бебето. Защото то наистина не е твое! — Тя се потупа по корема и добави злорадо: — На Саймън е!

След което потегли с пълна газ, без да поглежда назад.

Всъщност трябва да признаем, че погледна в огледалцето за обратно виждане. Аарон стоеше на същото място с наведена глава, мушнал ръце в джобовете. Искаше й се да го мрази малко повече.

— Мога да се грижа за себе си — повтори, за да си даде кураж. — Мога, и още как. Ще види той!

Извади клетъчния телефон. Трябваше да говори с майка си. Незабавно.



Майка й не се обаждаше. Вместо това Клариса трябваше да изслуша записа на някаква оперна ария и нервите й не издържаха. Животът е твърде кратък, за да се подлагаш на такива мъчения.

Прегледа пощата си и видя, че беше получила няколко съобщения. Първото беше от Джени — приятелката й се интересуваше как е; второто беше от Ситибанк — те пък се интересуваха къде са парите им. („Ще изпратим нашите адвокати… дрън… дрън… дрън…“ Такива неща.) Третото съобщение беше от Саймън.

„Току-що се връщам от срещата с (тук се споменаваше името на една свръхсексапилна, но известна с това, че е все още девствена, певица) и си мислех за теб… Което, честно казано, малко ме плаши.“

Клариса се засмя — за пръв път от сутринта, и набра номера на Саймън. (Учудващо беше, че го е запомнила.)

Той веднага се обади.

— Имам нужда от компания — откровено заяви Клариса. — За предпочитане, лоша.

И изведнъж се сети, че му е ядосана.

— Защо си казал на мъжа ми, че сме обядвали заедно?

— Не съм аз, някой друг му е казал! А той ми се обади да пита вярно ли е. Попаднала си на мъж с много избухлив характер — като буре с барут е…

— Какво точно ти каза?

— Заплаши гениталиите ми, предупреди ме, че може да се простя с живота си, неща все от този род, не особено приятни. След четвъртата псувня затворих.

— Никога не съм го чувала да псува… — замислено каза Клариса.

— Е, какво си решила? Да не би да бягаш от къщи?

— И освен това съм бременна.

Тя свали всички карти на масата.

Мълчанието отсреща продължи толкова дълго, че Клариса започна да се пита дали Саймън е затворил.

— Така значи… — Най-после го чу да казва. — Възелът се затяга… Няма страшно. Хладилникът ми е пълен.



Клариса нямаше спомен колко време е плакала на рамото на Саймън, но когато вдигна глава, навън беше паднал мрак и едно телевизионно шоу, което се излъчваше в най-гледаното време, току-що беше свършило. Саймън включи уредбата — искаше да пусне на Клариса новите си записи.

— Той ми каза, че не съм можела да се грижа сама за себе си! — Клариса се опитваше да надвика музиката, усилена до краен предел. — Какво знае той?! Цял живот съм се грижила сама за себе си!

— О, да…

— Не искам да кажа финансово, но… емоционално.

Саймън кимна разбиращо.

— Той си мисли, че бебето е твое — продължи Клариса.

Саймън я погледна и намали звука на уредбата почти до край.

— Би могло да бъде, нали?

— Не, Саймън. Няма начин. Онази нощ не сме спали заедно. Казах ти!

Той я прегърна през рамо.

— Ако искаш, ще говорим за това по-късно. Когато си готова.

Клариса само поклати глава.

— Клариса, ти се хвърли в този брак с главата напред…

— Знам — подсмръкна тя в ръкава на пуловера си.

— Беше много безразсъдна постъпка. Та ти дори не го познаваше. Можеше да се окаже някой сериен убиец…

— Така е. Но не можеш да отречеш, че сватбата беше нещо сензационно.

— А бракът ви предварително беше обречен на неуспех. Искаш ли да видиш новия клип на…

Клариса изсумтя като Арнолд Прасето от „Зелените поля“ (с Ева Габор — истинска филмова икона). Трябваше да си издуха носа. Много спешно.

Втурна се към банята. Дългият коридор беше задръстен от златни плочи — като в приемна на водеща звукозаписна компания. Един любител на музиката би изпаднал в екстаз — нея обаче я вълнуваше друго. От няколко часа не беше слагала нищо в устата си. Дали наистина хладилникът на Саймън беше пълен?