— Знаете ли какво? Всъщност няма абсолютно никакво значение — заяви Клариса. — Ние сме разделени, нали така? Връзката ни и без това беше на командно дишане. Да кажем, че просто сме изключили апарата.

Опитваше се да звучи хладнокръвно, но истината беше, че едва си поемаше дъх.

— Аарон има право да излиза, с когото си иска. — Клариса се постара да придаде твърдост на гласа си. — Също както и аз. Само дето той ме изпревари.

— Е, все пак той не е бременен от три месеца — забеляза Грейви. — Ако беше, това значително би усложнило нещата.

— Така е — съгласи се Клариса.

— Не можех да допусна, че ще постъпи така — поклати глава Джен.

— Нито пък аз — сви рамене Клариса. — Може би затова съветват хората да се опознаят, преди да сключат брак.

Тя вдъхна дълбоко свежия нощен въздух и тръгна да се връща в салона. Беше решила да не позволи присъствието на Аарон да й провали вечерта.

Прозя се. И отново се прозя.

И без това скоро щеше да заспи.

— Хей, да не забравите — ултразвукът на Клариса е другата седмица — напомни Грейви.

— Там съм — обеща Джен.



От този момент нататък (след първоначалната паника) Клариса контролираше поведението си с вещината на режисьор от „Бродуей“. Ако усетеше върху себе си погледа на Аарон, тя моментално завързваше оживен разговор с някой в противоположния край на стаята. Успяваше да изглежда весела и безгрижна, смееше се с отметната назад глава (дори с риск да си прекърши врата) — изобщо демонстрираше прекрасно безоблачно настроение.

— Стига си отмятала така глава, какво те прихваща? — смъмри я Грейви, която току-що се беше завърнала от разузнавателната си мисия. — Приличаш на годеницата на Франкенщайн — това ли е търсеният ефект?

— Просто се забавлявам — какво лошо има в това? Е, докладвай!

— Обектът е без ангажименти, страхотна партия, кара „Лексус“ последен модел и работи като инструктор в спортен клуб.

— Така ли? Не ми приличаше на спортистка.

— Кой ти говори за нея? Имах предвид оня Ромео отсреща. Уха-а. Я го виж само.

Клариса погледна натам, накъдето беше вперила поглед Грейви, и видя въпросния тип.

— Да, Грейви, страхотен е, но, по дяволите, кажи за момичето!

— Добре де… Виж, за нея не успях да науча нищо конкретно — сви рамене Грейви. — Никой не я познава, въпреки че на всеки му се ще. Пълна загадка, много странна птица. Всички бяха сигурни, че я виждат за пръв път и сто на сто е така — такава като нея не може да остане незабелязана.

— Определено — промърмори Клариса.

— Охо? Кого виждат очите ми? — изведнъж се ухили Грейви. — Твоето спасение, скъпа.

Към тях се приближаваше Саймън, сам-самичък, изтупан както винаги.

— Здравей, миличка! — Той целуна Клариса по бузата. — Търсих те един милион пъти. Къде се губиш?

— Търся си работа.

— Зарежи това! Ти си Клариса, забрави ли? Не изневерявай на себе си. Добре че те видях. Непременно трябва да поговорим. За всичко между нас…

— Саймън, между нас стои ето това — Клариса показа корема си.

— Това е временно положение — той добродушно потупа коремчето й. — И ми действа страшно възбуждащо, знаеш ли?

— Е, Саймън, това не ме изненадва особено. На теб всичко с по-малко от три крака ти действа възбуждащо.

— О, Клариса.

Тя се извърна и видя Аарон, редом с русокосата причинителка на сърдечни удари.

— След като цяла вечер упорито ме избягваш, реших да намина насам.

— О, Аарон — кимна Клариса хладно, почти с досада, все едно поздравяваше някой от познатите на майка си (ако изобщо би си направила труда да ги поздрави).

— Саймън.

— Аарон.

— Грейви.

— Аарон. Каква мила среща.

— Клариса, запознай се с Коръл. Моя стара… приятелка.

Коръл се усмихна и протегна ръка.

Фейт Хил, като невидим добър ангел, седнал на лявото рамо на Клариса, й прошепна да поеме протегнатата ръка и да не прави сцени. Но в същото време едно пакостливо дяволче й шепнеше в дясното ухо (с гласа на Мадона): „Да не си посмяла да й подадеш ръка! Кажи й да си я завре… тя знае къде.“

Клариса тръсна глава, усмихна се и подаде ръка на красавицата:

— Много ми е приятно… Орал, тоест… Корал.

Челюстта на горката Коръл увисна, а Аарон дръпна Клариса настрана.

— Може ли да поговорим?

— Тъкмо си тръгвах… Двамата със Саймън ще избираме бебешки имена — може да ни отнеме цяла нощ…

— Клариса. Говоря сериозно. Трябва да поговорим.

— Аз съм напълно сериозна — сви рамене Клариса. — Нямаме за какво да говорим. Бъди кавалер — старата ти приятелка скучае.

— Ти си най-упоритото същество, което съм срещал.

— Аарон, искаш ли един съвет? Не ми се обаждай повече. Само си губиш времето.

Тя запримигва ожесточено, за да не заплаче. Само това липсваше.

Аарон не изглеждаше кой знае колко по-добре, но това не беше голяма утеха.

— Саймън — преглътна Клариса. — Тръгваме ли?

— О, да. Да. Разбира се.

Саймън се извърна към Старата Сърдечна Приятелка на Аарон:

— Беше ми много приятно.

Клариса го смушка с лакът и двамата се изнесоха. Купонът щеше да продължи без тях.

21

Кой казва, че е лесно да порастваш?

— Ще боли ли? — попита Клариса. — Просто за да се настроя…

— Не — отвърна мъжки глас с топъл, успокояващ тембър. — Това е съвършено безболезнена манипулация. Няма да усетите нищо.

Клариса не беше напълно убедена. Тя погледна към Джен, която й се усмихваше окуражително, докато доктор Кац (с преждевременно побеляла коса, подкупващо сини очи и… брачна халка, която носеше на златна верижка) размазваше нещо хладно и хлъзгаво върху корема й. Съзвездието беше в пълен състав (липсваше само Злата Сузи).

Всички наблюдаваха съсредоточено, затаили дъх. Чуваше се само как Грейви джвака дъвката си.

— Ще бъдеш ли така добра…?

— Разбира се — Грейви не я изчака да довърши и глътна дъвката.

Доктор Кац включи ултразвука и обясни спокойно:

— Сега ще прокарам този гумен диск върху корема ви и ще можем да видим какво става вътре…

Усещането не беше неприятно (беше като секс с банков чиновник, съвършено безобидно).

— Е, как се чувствате? — Доктор Кац я погледна с дълбоките си сини очи и Клариса изгуби дар слово.

— Много е сладък — прошепна Поло на ухото й. И се разкиха.

— Много добре се чувства — отговори вместо нея Грейви. — Както и аз. Продължавайте, продължавайте.

— Ето го и бебето… — каза след малко доктор Кац. — Виждате ли тези мънички точици?

Момичетата залепиха носове в екрана.

— Хей! — възнегодува Клариса. — Я се дръпнете! Нищо не виждам. Това все пак е моето бебе…

— Това е гръбначният стълб — обясняваше доктор Кац. — Вижте колко ясно е очертан — като наниз от ситни перли…

Дженифър съвсем се прехласна.

— Вижда ли се дали е момче или момиче? — попита Клариса.

— В момента не. Може би ако се завърти, ще разберем.

— Дано е момче — заяви Грейви. — Много неща ще са му спестени.

— На мен пък ми се иска да е момиченце — призна Дженифър.

— … Нещо ми подсказва, че ще е момче — съсредоточено каза Поло.

— Каквото ще да е, само да е здравичко бебе.

Наистина, досега Клариса не се беше замисляла за пола на бебето. Това сякаш не я вълнуваше особено.

— Е, добре, защото днес едва ли ще разберем. Бебокът отказва да сътрудничи — усмихна се доктор Кац. — А коя от вас… дами… е партньорът?

Той огледа събраните жени.

— Ние всички — чу дружен отговор.

Клариса и Грейви едновременно посегнаха към салфетките. Клариса избърса корема си, а Грейви триеше очите си. Дженифър също подсмърчаше.

Поло се усмихна.



Аарон побърза да се обади на Джен, за да й обясни всичко, още в нощта на купона, но тя упорито не вдигаше слушалката. Той смяташе да й каже самата истина — а именно, че Коръл не му е никаква стара приятелка, а позната на човек, на когото не можеше да откаже. Тя беше пристигнала в Ел Ей същия ден (с идеята да влезе във филмовите среди) и му я бяха зачислили — той трябваше да я развежда из града, да й кавалерства и изобщо — да й прави компания, докато нейният човек се освободи.

От една страна, като че ли дори беше по-добре, че Джен не вдигаше. Едва ли би могъл да й разкаже само част от тази толкова объркана история, като премълчи останалото, а все още не се чувстваше готов да се разкрие напълно. И все пак му се искаше да се чуе с Джен, за да й каже (а тя на свой ред да го предаде на Клариса), че неговият режисьор познава един човек, чийто братовчед има познат, който издава списание и си търси някой точно като нея (някой, който да познава Ел Ей като пръстите на ръката си; някой, с вкус към светския живот, когото да канят на всички купони и да се чувства навсякъде в свои води).

Защото, ако вече не можеше да бъде част от живота на Клариса, искаше му се поне да бъде този, който дърпа конците зад кулисите. Това беше най-малкото, което можеше да направи за нея.



Седмиците си минаваха без никакви новини от Аарон и Клариса мина последователно през петте стадия на отчаянието: отричане, гняв, пазаруване, кола маска и примирение. На всичко отгоре кола маската (при козметичката Олга — мощна мустаката рускиня) се оказа пет пъти по-болезнена от обикновено поради повишената чувствителност на бременните. Този факт вече беше известен на Клариса от книжката за бременността и раждането, която вярната, загрижена приятелка Грейви й подари. Идеята на книжката беше да се подготвят бъдещите майки за очакваното голямо събитие, но тя по-скоро ги подготвяше за това, че изобщо нямат контрол над ситуацията и че винаги в един момент всичко може да се обърка. Поне до този извод успя да стигне Клариса, след като изчете внимателно главите, които разнищваха всички проблеми, с които бъдещата майка може да се сблъска, а те сякаш нямаха край. Книгата (като трилър или филм на ужасите) те държеше нащрек до последно (кошмарът на раждането, опасността от увитата около шията пъпна връв, наложилото се по спешност цезарово сечение и прочее и прочее).

Най-лошото беше, че Клариса започна през ден да чувства лъжливи симптоми.

— Подувам се… подувам се като плондер — звънеше тя на Грейви още в ранни зори.

— Ти си бременна. Какво друго очакваш?

— Но почти не мога да си мръдна пръстите на краката. Толкова са отекли. На страница 92 пише, че това са първите признаци на диабета.

Грейви затвори.

— Имам ужасно сърцебиене. Сигурно съм вдигнала кръвното — жалваше се Клариса на Джени.

— Но нали докторът каза, че кръвното ти е по-скоро ниско?

— Изобщо не ми помагаш! — тросна й се Клариса.

Защо отникъде не получаваше съчувствие?

Най-после реши да се обади на доктор Кац. През последната седмица му звънеше на всеки двайсет минути. (Поне така твърдеше сестрата, но според Клариса това беше силно преувеличено — със сигурност от едно обаждане до друго минаваше поне половин час — нали трябваше да спи и да се храни?)

— Докторът в момента има пациентка, мис Алпърт.

— Алпърт-Мейсън. Все още съм омъжена. Поне официално. Водата ми току-що изтече.

— В кой месец бяхте?

— Почти в петия. И седя в локва. — В гласа й се долавяха панически нотки.