От друга страна, каза си Клариса, докато събираше бели косъмчета от възглавниците, нямаше защо да бърза да се отърве от персийската. Ако се окажеше, че Аарон обича котки, можеше да я задържи. Ако пък бъдещият й съпруг мразеше котките, щеше да направи жертва за него и да се лиши от любимото животинче.

Откъдето и да го погледнеш, щеше да извлече полза от ситуацията.



Що се отнася до секса, има повече от сто разновидности на чукането. След един купон с много пиене в дома на една приятелка и годеника й (френски режисьор, който я мамеше най-безогледно) Клариса и момичетата седнаха и съставиха най-подробен списък, докато се подкрепяха с гумени мечета без захар и коктейли „Космополитън“ с много захар.

1) Чукане за задоволяване на страстта. Става при обичайните обстоятелства: срещате се в някой бар, установявате, че се привличате взаимно, за което допринася и фактът, че и двамата сте пили достатъчно. Разменяте задължителните лъжи (а) за възрастта; б) за доходите; в) за последния профилактичен преглед) и бързате да го направите (където ви падне, може да е дори на предната седалка).

Проблем при този вид чукане са последиците на сутринта: взаимна неловкост и натрапчиво гадене. Гаденето преминава най-късно до следващия ден (нещата може да се ускорят с един коктейл „Блъди Мери“ и с гневно обаждане по телефона на гаджето/съпругата или, не дай си боже, майката на нашия човек). Колкото до взаимната неловкост, тя трае доста по-дълго (особено ако се движите в едни и същи кръгове), но и това може да се преживее.

2) Правене на любов (когато влагаш и чувства). По-рядко, но се случва. Може да се окаже, че сте преминали през задължителните три срещи. (Клариса си спомняше, че веднъж удържа цели три седмици — режисьорът, с когото излизаше, говореше за романтика, споменаваше „общо бъдеще“, искаше „първият път“ да е нещо специално, обещаваше й невероятно изживяване. В крайна сметка се оказа, че членът му е със смехотворни размери, че обича да го прави само отзад и че държи Клариса да си смали бюста — харесвал по-плоски жени. Избяга от него презглава.)

Но ако сте преодолели критичния период, като междувременно сте установили, че имате сходни вкусове (и двамата обичате омари), обсъдили сте любимите си филми („Безсъници в Сиатъл“, „Джери Макгуайър“ и т.н.), любимите си телевизионни предавания (шоуто на Брейди от седемдесетте години) и любимата си музика („Дюран-Дюран“ и изобщо песните на осемдесетте), ако всичко това е факт, може и да дойде моментът. Разбира се, след като го видиш да плаща сметката в ресторанта със златна карта (или дори, за предпочитане, платинена). („Приятелството се подарява, за любовта се плаща“ — такова беше виждането на Клариса по въпроса.) И когато най-после той те погледне с оня особен, дълбок и втренчен поглед на вярно куче (който след шест месеца може и да ти се струва жалък, но сега го намираш за особено въздействащ) и попита: „Искаш ли…?“, ти не го оставяш да довърши. И сексът с него може да не е чак страхотен (ако го сравняваш с голямата си ученическа любов, Саймън Ингланд, да речем), но наистина си го бива. И по-важното е, че наистина сте влюбени, хлътнали до ушите, дори никой от двамата да не се осмели да го изрече на глас (в близките месеци или изобщо). Единственото, което има значение, е, че нещо особено се носи във въздуха и както никога не се чувстваш сама.

Ах, да, и ако наистина сте извадили късмет, предстоят ви мигове, в които ще се смеете заедно, мигове на споделена радост, и докато се усетите, току-виж сте се сдобили и с потомство. Разбира се, рано или късно ще се стигне и до първата по-сериозна кавга (неизбежно е), до някоя и друга лъжа, до първата годишнина.

Приятелките бяха единодушни, че този вид връзка е като да уцелиш шестица от тотото (особено в град като Лос Анджелис, където мъжете са: а) гейове; б) умело прикриващи този факт; в) женени, но независимо от това — гейове или г) асексуални (пред които дори компанията на гейовете е за предпочитане).

Някои щастливки все пак си спомняха, че са преживели нещо такова в гимназията. Както Клариса със Саймън Ингланд.

Тя отдавна беше изтрила името му от телефонния си указател и от регистрите на паметта си, но понякога се случваше споменът за него да прекоси съзнанието й като блуждаеща комета, а усмивката му, малко на една страна, като у лабрадорите и кинозвездите, от време на време смущаваше сънищата й. Беше преустановила контактите си със Саймън, след като скъсаха за трети път (преди около десетина години — Клариса току-що се беше дипломирала със специалност „Моделиерство и козметични продукти“), въпреки че още от гимназията бяха идеалната двойка, в която всички се кълняха. Първия път скъсаха по нейна вина, втория — също, но третия път — причината беше в Саймън. Клариса не можеше да преглътне подобно унижение. Той беше казал (тя го цитира пред приятелките си дословно): „Мисля, че не сме подходящи един за друг.“ „И какво от това?“ — беше заявила Клариса.

Сега Саймън беше важна клечка в едно звукозаписно студио — занимаваше се с мениджмънт и реклама и имаше вземане-даване със звезди като Гуен Стефани или онази изгряваща латинодива (как й беше името?). Винаги когато (съвършено случайно) срещнеше името му в „Пийпъл“ или „Стил“, Клариса потръпваше от неприязън. Стигна до там, че помоли майка си да преглежда предварително списанията и да унищожава всеки материал, в който се споменава омразното име.

И така, стигнахме до номер три.

3) Чукане от любопитство. „Чудя се дали го бива в леглото?“ — нещо такова. Е, нищо не пречи да провериш. Отличава се от чукането за разнообразие по това, че при последното може и да липсва любопитство.

4) Чукане от скука. „Сега какво — дали да се прибера вкъщи и да гледам поредния епизод от «Приятели» за осми път или да се изчукам с този тип?“

5) Чукане от отчаяние. „Вече шест месеца съм на сухо и ако в близкия половин час не ми излезе късметът (все едно с кого), ще помоля майка си да ме уреди с дебелия син на най-добрата си приятелка.“

Списъкът продължаваше с чукане заради приключението (със сърфиста, на когото окото не трепва пред гигантските вълни), чукане с религиозен елемент, с изследователски характер и т.н.

Интересно, към коя ли категория спадаше сексът с Аарон? Нямаше нито любов, нито страст. Нямаше и скука (може би щеше да се появи с течение на времето). Най-вероятно влизаше в графата „чукане за постигане на целите“. Да, несъмнено. Клариса беше експертът в това отношение. Владееше до съвършенство старите изпитани тактики и ги прилагаше с хладна пресметливост (под маската на пламенна страст). В дъното на всичко обаче винаги беше някакъв скрит мотив — да речем, покана за гостуване на личния карибски остров на „секси дядото“ Мик Джагър, или, както в конкретния случай, заставане пред олтара.

Но може би това щеше да е само началото. Не беше изключено в един момент да се появят и чувства и „чукането“ да се превърне в истинско „правене на любов“ с всички непогрешими, макар и рядко срещани жестове — сплетени ръце, слято дихание, потънали един в друг погледи… прекалено хубаво, за да бъде истина.

Но така й се искаше да изпита всичко това отново…

Клариса отвори очи, тръсна глава и проследи с показалец с изящно оформен френски маникюр списъка на кетърингови фирми. Имаше да проведе още толкова телефонни разговори, а не разполагаше с много време. Организирането на сватбено тържество беше черна работа, къртовски труд.



Бронзовият часовник, придържан от двама голи бронзови мъже, показваше 11:05 часа. Аарон все още не се беше появил на партито. Саскуоч вече беше тук и ухажваше три невръстни кандидатки за слава. Старият й познайник беше известен със способността си да открива изгряващи таланти. Може да се каже, че той (по-точно леглото му) беше първата спирка по пътя към върха.

„Гръм да го удари!“, пожела мислено Клариса и злорадо си го представи как получава сърдечен пристъп след злоупотреба с хероин и езикът му увисва на една страна.

Тони Би я ощипа дружески по задника — не му беше особено лесно през впития кожен панталон на Гучи.

— А къде е Прекрасният принц? — озърна се той. — Или, по-скоро, Прясното месо?

Той лъсна зъби в ослепителна усмивка.

Тони Би беше най-добрият й приятел от гимназията — момчето с най-бедните родители (живееха в мизерен апартамент от петдесетте години), но с неизчерпаемо чувство за хумор.

Преди три години той беше направил голям удар в мрежата — беше му хрумнала гениалната идея да предлага дипломни и курсови работи срещу съответното заплащане. Беше започнал с минимален начален капитал (сума, останала в наследство след смъртта на баба му). Откупуваше работите на отлични студенти и ги изпращаше на всички нуждаещи се по имейла. Постепенно империята му се беше разраснала и в момента обхващаше колежи и университети от Мичиган и Пенсилвания чак до Източното крайбрежие (включително Харвардския, Иейлския и Принстънския). Така за нула време Тони Би беше успял да натрупа цяло състояние (при това съвсем законно!). В момента беше по-богат от всеки от бившите си съученици — толкова богат, че дори не се налагаше да използва фамилното си име (и без това беше прекалено етническо). Правеше луди пари и живееше в район, достъпен само за „избраници на съдбата“.

— Да ти го начукат с духов инструмент, иди да ми донесеш нещо за пиене.

— Веднага, принцесо.

Тони беше приятелче, Клариса винаги беше хранила симпатии към него (включително и за това, че я наричаше „принцесо“ и никога не беше правил дори намек за истинската й възраст. Може би защото така щеше да разкрие и своята, а той все още успешно минаваше за „момчето чудо“.) Всеки път, когато се появеше в обществото, той се радваше на неотслабващ интерес и внимание. И тази вечер почитателките (и почитателите) го следваха по петите.

— Не разбирам защо го няма още?! — Клариса започваше да губи търпение.

Тони Би сви рамене.

— Момчето от хоризонта на „Варайъти“ ли? Щом досега го няма, може изобщо да не се появи.

— Изключено. Знам, че проявява интерес.

— Със сигурност. Той е единственият мъж в града, с когото още не си спала. Никой не обича да се чувства пренебрегнат.

Диджеят беше надул музиката до дупка и подът вибрираше. Групичка момичета предизвикателно се полюшваха на педя разстояние от тях.

— Да не си отворил и детски център? — не се сдържа Клариса. Възрастовата граница на купона беше паднала застрашително, което я караше да се замисля: а) за годините си, б) за килограмите си, в) за това, че още не е омъжена, и г) за това, че пак е гладна. — Не им ли е време вече да са в леглото?

Но вниманието на Тони беше насочено към позлатените мускули на бодибилдъра, доведен от него специално, за да краси с присъствието си купона.

— Ехо, тук ли си?

— Извинявай… бях се загледал. Охо… я виж кого е довял вятърът. Късче от твоето дивно минало.

Клариса проследи погледа му. На купона току-що се беше появил Саймън Ингланд под ръка с ослепителна блондинка. Клариса веднага забеляза перфектната й кожа. На огромния телевизионен екран се беше появил един от членовете на „Мотли Крю“ и тълпата нададе възторжени възгласи.

— Саймън?! — простена Клариса. — Какво, по дяволите, търси той тук?!

— Аз го поканих — спокойно отвърна Тони Би и отпи от розовия коктейл с шампанско. — Няма ли тръпка, не става купон. Освен това той винаги ми е допадал. Последната година в гимназията за малко не влязохме в хомосексуални взаимоотношения. Ей толкова ни оставаше — той показа двата си приближени един до друг пръста. Клариса не можа да не се възхити на безупречния му маникюр.

— Как можа?! — изсъска тя. — Не помисли ли за последствията?!

— Ти не би ми сторила нищо лошо.

— Знам. Там е бедата.

Присъствието на Саймън й беше дошло в повече. Започваше да я обзема паника.

— Тони, кажи бързо, как изглеждам?

— Великолепно, в стил „Бардо“ от петдесет и шеста.

— Значи, стара.

— Съвсем не, chica. Значи „muy Barbarella“.

— Клариса?

Гласът от дълбините на миналото я накара да се закове на място.

— Саймън.

Погледите им се срещнаха. Дявол да го вземе, изглеждаше по-страхотно от всякога, изтупан от глава до пети, по-точно до върховете на обувките „Прада“, от есенната модна колекция, шоколаденокафяви. Смел, почти безразсъден избор, който само някой от неговата класа можеше да си позволи. Останалите мъже предпочитаха класическото черно.