Песента свърши, но Аарон задържа Клариса в прегръдките си. Сърцето й биеше учестено. Вече беше сигурна — между тях протичаха някакви флуиди. Интуицията не я беше излъгала.

Първият етап беше преодолян успешно — въпреки дебнещите на всяка крачка подводни скали. Клариса се поздрави мислено и си напомни да провери в тълковния речник значението на думата „иноска…“. Как беше?

О, по дяволите. Аарон не беше с нея заради начетеността й, нали така?

— Не съм свикнала… — едва успя да изрече тя, останала почти без дъх.

— С кое? С танците ли? — невинно попита Аарон, като я притисна още по-плътно към себе си. — С опасната близост на неустоим мъж?

Ръцете му, обвити около кръста й, се плъзнаха надолу.

— Ще си платиш затова, Аарон!

— Нямам търпение — засмя се той.

Отправиха се към къщата, която приличаше на огромна розова раковина. Клариса забеляза, че Аарон отново беше започнал да накуцва.

— Откога накуцваш така?

— От рождение. Това притеснявали те? Защото знам, че за някои жени представлява проблем.

— Не и за мен — отвърна Клариса. — Дори напротив.

Челюстта на Аарон увисна от учудване. После той отметна назад глава и се разсмя.

— Има още нещо, за което трябва да поговорим. — Клариса предпочиташе директния подход.

— ?

— Гардеробът ти.

— Имаш предвид дрехите ми?

— Най-вече каубойските ботуши — кимна Клариса. — Напълно неприемливи са.

След като харесваше прямотата й, нямаше смисъл да спира насред път.

— Ще те свържа с Брет Брукс — личен консултант по тези въпроси, който е направо гениален. Препоръчвам ти го. Уинона Райдър признава само него. За прическата ще се обърнем към някой от известните стилисти — Макмилан, Лорен… Ще видиш как ще променим имиджа ти. Между другото, посещаваш ли фитнес клуб?

— Редовно играя баскетбол — изкашля се Аарон.

— Много добре. Ще си извадиш членска карта в спортния клуб на „Лейкърс“ — още този уикенд. Въпросът не търпи отлагане. Боксът също напоследък е излязъл на мода, но залата в Кореятаун е много задушно и непроветриво място. Засега ще минем без него.

— Нещо друго? — Аарон я наблюдаваше с интерес, без признаци на раздразнение.

— О, да. Благодаря, че попита. Ще трябва да се организира парти — ти разполагаш с идеалния терен. Останалото остави на мен. За нула време ще си на гребена на вълната. Само ми се довери и не се тревожи за нищо.

— Да се тревожа ли? — поклати глава Аарон. — Аз направо съм гръмнат.

Но не изглеждаше притеснен от този разговор. Дори напротив — като че ли искрено се забавляваше.

* * *

Аарон се взираше в тоалетните си принадлежности, като че ли за пръв път ги виждаше. Беше си накупил всичко необходимо от първата изпречила се на пътя му аптека, когато пристигна в Ел Ей. (От тогава бяха минали едва няколко седмици, но му се струваше, че са изтекли години.) Най-обикновен сапун, самобръсначки еднодневки, някакъв шампоан — вещи на пътник, на турист, отседнал в евтин хотел. Всички те бяха безлични и създаваха впечатлението за нещо временно и нетрайно. Клариса беше хвърлила поглед в банята му и беше отсякла решително, че това ще се промени.

Аарон беше приел поведението й не като груба намеса в личното му пространство, а като истинска загриженост. И й беше благодарен. В края на краищата беше дошъл тук с идеята да покори Ел Ей, да се утвърди като продуцент, да създаде филм, който ще се помни. Имаше шест месеца, за да осъществи плана си — да намери режисьор, да се спре на подходящ сценарий… Но си даваше сметка, че без необходимите контакти усилията му щяха да са напразни. Ел Ей имаше свои закони — за да оценят таланта ти, трябваше да се движиш в подходящи среди и… да изглеждаш по подходящ начин. Клариса имаше поглед върху онези малки, но много съществени детайли, които на него явно му се изплъзваха. Тя щеше да бъде неговият опитен навигатор. С нейна помощ щеше да избягва подводните рифове и, с малко повече късмет, да не бъде изяден от големите акули.

В същото време Клариса щеше да внесе в живота му необходимата доза адреналин. Защото тя съвсем не беше пухкаво котенце, а истинска тигрица — роден манипулатор. Помисли си за великолепното й тяло с онези заоблени женствени извивки. Сто процента е била едно от най-красивите момичета в училище и още от люлката й е било внушавано да преследва голямата цел — най-изгодната партия, най-личния Ерген.

Едновременно с това у нея имаше нещо повече от онова, което се виждаше на повърхността — силна индивидуалност, някаква искра.

Тя беше от хората, които не се спират пред нищо — пряма, дръзка и открита. Пълна противоположност на Аарон, който грижливо обмисляше думите си и внимателно преценяваше всяка своя стъпка, тъй като не обичаше да поема излишни рискове.

Е, добре, Клариса щеше да бъде неговият входен билет за един свят, който, няма защо да се лъжем, изобщо не познаваше, а той в замяна щеше да й осигури онова, което тя толкова силно желаеше — парите.

Условията бяха честни. Никой от двамата нямаше да остане ощетен. Или наранен.

За последен път Аарон изми лицето си с евтиния сапун.

* * *

Клариса беше обещала на майка си, че след закуска ще си направят екскурзия до живописния каньон Темескал високо над Сънсет Бийч. Докато даваше газ на запад по „Сънсет“ и изпреварваше шофьори на камиони и туристи от Средния запад, Клариса с изненада установи, че не беше от най-запалените туристи. Всъщност… за пръв път щеше да участва в подобно начинание. Онова, което й дойде в повече, беше присъствието на трите приятелки на майка и, които не млъкнаха през целия път — дотегна й да слуша оплакванията, хвалбите и кикотенето им. Майка й ги наричаше „трите мускетарки“, но Клариса мислено ги кръсти „трите вещици“. Лъскавата им фасада не можеше да я заблуди — знаеше, че по тялото им едва ли има и сантиметър, недокоснат от ръцете на пластичните хирурзи.

— Защо не ме предупреди, че трите грации са избягали от старческия дом? — изсъска Клариса на ухото на майка си, без особено да я е грижа кой друг ще я чуе.

— Защото не ти влиза в работата. — Майка й се наду като петле.

Клариса въздъхна. Бяха я поставили пред свършен факт и трябваше да се примири със ситуацията. А най-лошото беше, че тези шейсетгодишни дъртачки бяха в много по-добра форма от самата Клариса — тичаха нагоре пъргаво като сърнички.

— Трябва по-често да въртиш педалите, миличка — посъветва я една от бабите с шапчица с изкуствени диаманти и начервени силиконови устни. — Тогава и ти ще припкаш като нас.

В думите й може и да имаше известна доза истина, тъй като Клариса пухтеше като локомотив и имаше чувството, че задникът й я тегли надолу. Но тъй като мразеше карането на колело, гимнастиката и изобщо всяко физическо усилие, нямаше никакво намерение да се вслуша в съвета на старата чанта.

Дори не я удостои с отговор, задоволи се само да покаже зад гърба й среден пръст.

— Не, не! За нея е по-подходящ джогингът — намеси се втората досадница със сребристобяла коса и шикозна прическа. Гледана отзад, имаше фигурата на шестнайсетгодишна. Направо непоносимо. — Джогингът влияе добре на сърцето.

„Господи, помисли си Клариса. Къде съм попаднала?!“

— Но не се отразява добре на коленете — подхвърли майка й.

— Затова пък страхотно оформя задните части — и застъпничката на джогинга демонстрира малкото си стегнато дупе. — Е, момичета, какво ще кажете? Мога да балансирам с чиния супа отгоре му.

— Повечко секс също помага — авторитетно се намеси третата. — Лично аз не мога да заспя без ежедневния си оргазъм.

Клариса имаше чувството, че ще повърне.

Денят й беше провален, доброто й настроение се беше изпарило безвъзвратно, отгоре на всичко трябваше да плати глоба за неправилно паркиране и по обратния път към къщи гледаше майка си изпод вежди, като че ли искаше да я изпепели с поглед.

— Знам какво си мислиш — подхвърли майка й, като се опитваше да надвика диска на Тито Пуенте.

— Едва ли…

— Нормално е да проявяваш ревност към майка си. — Майка й имаше вбесяващия навик да говори за себе си в трето лице (заимстван от престарели филмови звезди като Деби Рейнолдс и Елизабет Тейлър. Клариса се опита да си спомни дали те двете изобщо бяха още живи или по „Ентъртеймънт“ показваха архивни кадри.)

— Разбираемо е — продължаваше тя. — Не можеш да отречеш, че майка ти се поддържа. Няма нищо лошо в това да се грижиш добре за себе си.

— Знаеш ли какво си мислех? „Да пукнеш, дано!“ Ето това.

— Естествено — сви рамене майка й. — Навремето изпитвах същото.

Това, че майка й проявяваше разбиране, само я подразни още повече, вместо да я умилостиви.

— Знаеш ли, баща ти и аз отново излизаме.

— О, моля те!

— Той наистина съжалява.

— Мамо, спести ми го.

— Защо не можеш да поговориш човешки с майка си?

И майка й на свой ред се нацупи.



Бащата на Клариса всъщност не беше лош човек. Независимо от факта, че ръководеше всичко на всичко фирма за телемаркетинг. Независимо от факта, че беше изневерявал на жена си незапомнен брой пъти по време на близо четвъртвековния им брак. И дори, независимо от факта, че беше лежал известно време в затвора, когато Клариса беше още малка (казаха й, че е заминал за Бахамските острови по работа, но се върна чак след година без никакъв тен).

Най-непростимият му грях според Клариса беше, че преспа с най-добрата й приятелка от гимназията, която познаваше още от бебе и която едва беше навършила седемнайсет. Клариса ги завари в леглото сред комикси на Лисни и стихове на Силвия Плат.

Или може би не бяха стихове на Силвия Плат, а томчето „Скорпионът и знаците на любовта“. Но както и да е.

Успя да преодолее стреса само благодарение на едно чисто ново, доматеночервено БМВ и куп маркови дрешки.

Естествено, нищо не каза на майка си, и то не защото баща й, все още гол, я молеше на колене и ронеше горчиви сълзи на разкаяние. Просто не искаше да й причинява болка. Запази случката в тайна въпреки непрекъснатите забележки на майка й, че Теди (баща й) прекалено я глези и че няма нужда да й се отпускат ежедневно чак толкова щедри суми, които да харчи за тоалети в „Неймън Маркъс“ и „Сакс“, както и да разполага с цели три кредитни карти („защото е само на шестнайсет, за бога!“). Дори когато взаимоотношенията им се бяха влошили дотам, че двете изобщо не можеха да разговарят, а непрекъснато си крещяха и се налагаше и съседите да викат полиция, за да ги усмирява, Клариса пак не хвърли потресаващата новина в лицето на майка си. Не беше чак толкова отмъстителна.

В края на краищата родителите й все пак се разведоха след смущаващо разкритие на майка й, която хвана Теди на местопрестъплението с три невръстни клакьорки на „Лейкърс“. Майка й беше изпаднала в истерия (до такава степен, че сдъвка цигарата си, вместо да я запали), а баща й не намери какво друго да каже в свое оправдание, освен че три миньончета се броят за едно човешко същество с нормални размери. Разбира се, никой не прие това за смекчаващо вината обстоятелство, но Клариса се беше възхитила на находчивостта и самообладанието му. Не по-малко горда беше и от майка си, която намери сили да сложи точка на един дълъг (но не дотам качествен) брак.

Въпреки това двамата продължаваха да се виждат от време на време и Клариса се дразнеше, защото го намираше за непоследователност и отстъпление от позициите.

По стечение на обстоятелствата разводът на родителите й съвпадна с окончателното й скъсване със Саймън — след знаменитото му изявление: „Мисля, че не сме един за друг.“ Като че ли връзките на жените от фамилия Алпърт бяха обречени на разпад, но Клариса беше склонна да обвинява за това родителите си — те бяха длъжни да й дадат пример за дълга, стабилна връзка, не е ли така? Беше виждала стотици пъти майка си да пребърква джобовете на баща й, да претърсва чекмеджето му като детектив, беше израсла в атмосфера на стаен гняв и тягостно напрежение. Иди след това, че създавай сериозна, основана на взаимно доверие връзка.