На поляната се бяха изтегнали повече от двадесет мъже. Само един от тях носеше скъпи рицарски одежди, при това се виждаше, че доспехите му са познали и доста по-добри дни. Останалите мъже не бяха нищо повече от сбирщина бандити, бракониери и престъпници.

Покрай грубо скованата дървена ограда бяха насядали неколцина пазачи. Никой от мъжете, освен рицаря, не беше от хората, следвали доскоро Дънкан. Бяха груби и дрипаво облечени и само оръжията им имаха вид на добре поддържани. Острите им мечове и кинжали блестяха на светлината на огъня, който едновременно ги сгряваше и им служеше за приготвяне на храна.

Мег тръгна, куцукайки, към един огромен дъб и се свлече изнемощяла до дънера му. Повечето мъже я гледаха с похотливо блеснали очи, останалите — с тъпоумно безразличие. Но нито страховитите рийвъри, нито израненото й тяло я тревожеха толкова, колкото съня, който я бе споходил по време на изтощителната езда — новородено бебе с усмихнати зелени друидски очи.

Дойде ли ти вече, малка соколице?

Не.

Отговорът щеше да е същият още девет месеца, ако се вярваше на съня й.

Доминик, ще видиш ли някога своето дете? И ако го видиш, ще повярваш ли, че е твое?

Нечия ръка я разтърси грубо.

— Ставай, вещице, и поднеси вечерята — каза Едит.

— Едит! Какво търсиш тук? И теб ли отвлякоха?

Вдовицата се усмихна горчиво.

— Аз нямам пукната пара. Защо му е на човек да ме отвлича? Не, дойдох при рийвърите по своя воля.

— Всяка жаба да си знае гьола, нали? — саркастично попита Мег.

— Мери си приказките, вещице — изсъска Едит, като я зашлеви през лицето. — Откога чакам този миг. Размърдай си магарешкия задник и ни поднеси вечерята, или веднага ще те пратя при Едмънд Жестокия да те обучи на новия ти занаят.

Тя вдигна ръка да я удари отново, но в този момент един рицар, който не изглеждаше чак толкова окаяно, колкото останалите, пристъпи към нея и я избута настрана.

— Руфъс няма да одобри това — каза спокойно той. — Той смята пръв да се възползва от услугите на вещицата. Не иска никакви белези по тялото й, освен тези, които сам ще остави. Беше категоричен по този въпрос тази сутрин, не помниш ли?

Едит сви кисело устни, но се отказа да удря Мег повече. Прекрасно знаеше какви са плановете на Руфъс за друидската вещица. Самата тя бе набила повечето от тях в дебелата му глава.

— Така ли се отплащаш за добротата, която прояви Блакторн към теб? — попита Мег, като се изправи и се загърна в пелерината, за да скрие тялото си от влажната мъгла и от похотливите погледи на рийвърите. — С предателство?

— Каква доброта? — гневно възкликна Едит. — Аз бях господарка на крепост, не по-малка от Блакторн, а се превърнах в проста слугиня.

— Твоята крепост беше превзета от норманите.

Лицето на Едит се изкриви от ярост. Светлите й очи придобиха животински блясък.

— Не беше честна битка — извика тя. — Те влязоха в крепостта чрез предателство.

— Честна или не, резултатът е все един и същ — каза Мег. — Семейството и съпругът ти бяха убити и ти бе оставена на милостта на своите съседи, които бяха в същото окаяно положение. Беше една бездомна, бездетна вдовица, преди лорд Джон да те приюти, да ти осигури почтена работа и да обещае да ти намери съпруг.

Едит се усмихна горчиво.

— Но първо се опита да ме заплоди.

Мег трепна.

— Не знаеше ли? — хладно попита Едит. — Господарят на крепостта вкарваше всяко момиче в леглото си, преди да му позволи да се омъжи.

Мег се опита да каже нещо, но вдовицата не беше свършила.

— На всяко момиче Джон обещаваше едно и също: че ако му роди дете, ще я направи господарка на Блакторн. Но това така и не се случи, защото след като прокълнатата му съпруга го напусна, той стана толкова немощен, че и най-обиграната уличница не можеше да изцеди от него дори и едно семенце.

Откъм другия край на поляната се чу вик, който прекъсна думите й. Руфъс се бе завърнал от Карлайл с провизии. Всички в стана, освен един рицар и един опърпан бракониер с унило лице, се скупчиха около своя водач, за да видят какво им е донесъл.

— Ейл? — извика жадно един от рийвърите.

— Да — ухили се Руфъс и слезе от коня.

Сетне отиде до огъня, свали шлема си и разтърси гъстата си червена грива.

— Има ли храна? — попита рязко Едит.

— Месо, хляб и сирене.

— Ами жени? — извика друг рийвър.

— Обещаха ни една от кухненските прислужници, само да й свърши течението.

— Защо да чакаме? — измърмори един от мъжете. — И без това докато й се изредим всичките, пак ще е цялата в кърви. Една няма да ни стигне.

Под прикритието на пелерината Мег инстинктивно плъзна ръце към корема си. По кожата й пролазиха тръпки, които нямаха нищо общо с влажния вечерен студ.

— Някакви вести от норманското копеле? — попита Едит.

Вместо отговор Руфъс само сви рамене. После видя застаналата от другата страна на огъня Мег и очите му светнаха.

— Ела при мен — заповяда й той.

Привидно спокойна, Мег заобиколи огъня и се изправи пред него. Погледът в очите му накара стомаха й да се свие. В гърлото й заседна буца.

Едит ги наблюдаваше с раздразнение, което обаче се постара да прикрие. Слабостта на водача на рийвърите към господарката на Блакторн беше добре известна на всички. Самата Едит я бе използвала като мотив, за да накара Руфъс да се отдели от Дънкан. Така че нямаше право да се оплаква от това, че Руфъс демонстрира тази своя слабост пред всички.

— Изчакай поне до утре вечер — каза тя. — Ще ти бъде много по-приятно да се въргаляш с нея пред очите на норманското копеле.

Мег усети, че й прилошава. Въпреки топлината на огъня тялото й се вледени.

— Що за лудост е това? — попита тя със спокоен глас.

— Не е лудост — отвърна Едит, — а отмъщение срещу норманското копеле и друидската вещица, която е негова курва.

— Какво отмъщение?

В гласа на Мег нямаше нито чувство, нито въпросителна нотка. Имаше само някакво неестествено спокойствие, появило се заедно с леда, който бе сковал душата й.

— Трябваше да оставиш норманското копеле да умре от отровата, която му дадох — яростно каза Едит. — Тогава можеше да успея да убедя Дънкан да превземе крепостта и всичко щеше да бъде наред. Но копелето оживя и аз ще му отмъстя!

— Дънкан. Къде е той?

Гласът на Мег пак бе равен, безжизнен, почти нечовешки. Едит сви рамене.

— Замина на север със своите рицари. Прав му път! Клановете по границата ще прережат гърлото на този изменник още преди да е успял да се порадва на плодовете на своето предателство.

— Той не е като вас.

— Не е — процеди през зъби вдовицата. — Сред нас няма предатели. Ти си единствената, вещице, но скоро и теб няма да те има.

Втренченият поглед на Мег накара рийвърите да се спогледат объркано и да зашепнат помежду си, обезпокоени от странната неподвижност на своята друидска пленница.

Единствено Едит не се смути от нетрепващите й зелени очи. Най-после бе ударил часът на отмъщението, за което копнееше още откакто норманците бяха погубили семейството й.

— Нека ти кажа какво те очаква, вещице — каза със злорадо задоволство тя. — Утре по залез слънце твоят любим съпруг ще дойде тук с три пъти по твоето тегло в злато и скъпоценни камъни.

Едно едва доловимо трепване на тялото на Мег накара останалите по нея златни звънчета да запеят тихичко. Но песента им заглъхна почти веднага.

— Ние ще вземем откупа — продължи Едит. — Тогава рийвърите ще се позабавляват с теб пред очите на съпруга ти. А когато и двамата престанете да ни бъдете забавни, ще го убием.

Мег мълчеше.

— Малоумна ли си? Не осъзнаваш ли какво ще ти коства това, че застана на страната на норманците? — извика ядосано Едит. — Скоро ще разбереш какво съм преживяла. Ще бъдеш без близки, без мъж, без деца и без чест!

Мег наклони глава и звънчетата звъннаха отново.

— Доминик льо Сабр няма да дойде — каза тя.

— Ще дойде. Трябва да дойде. Иначе ще умреш.

— Значи, ще умра. Доведете свещеник, за да ме изповяда.

Този път увереността в гласа й успя да смути Едит. Тя я зяпна слисано.

— Какви ги приказваш? — възкликна Руфъс, като пристъпи толкова близо до Мег, че тя трябваше да наведе глава назад, за да вижда лицето му. — Разбира се, че Доминик ще дойде да те спаси. Без теб той би загубил крепостта Блакторн?

— Кой ще му я вземе? — спокойно попита Мег. — Дънкан няма да го направи. А вие не можете.

— Можем. И ще я превземем.

— Жалко, че вече ще съм мъртва — каза Мег, като отстъпи крачка назад, за да огледа поляната. — Би било много забавно да видя как тази жалка паплач атакува Блакторн. Когато Меча престане да се залива от смях, ще ви избие до крак и ще ви хвърли на гарваните.

— Няма, защото няма да има кой друг да организира отбраната на крепостта, освен Томас Силния — намеси се Едит. — А той е глупав, макар да се бие добре.

— Саймън е не по-малко умен и безпощаден от брат си.

— Саймън няма да бъде там — каза Руфъс. — Казахме на Доминик, че може да дойде тук, придружен от един-единствен рицар.

Мег кимна.

— Разбирам. И този рицар ще бъде Саймън, естествено.

— Да — отвърна Руфъс, като се усмихна доволно.

— Решили сте да убиете и двама им.

— Нямахме друг избор, след като норманското копеле оцеля и взе, че си загуби ума по теб, както и ти по него — обясни Руфъс. — Ясно беше, че скоро ще се роди наследник. А ако се роди наследник, ние губим Блакторн завинаги.

— Затова се опитахте да убиете съпруга ми по време на онзи лов — каза Мег. — Но ние ви избягахме.

— Избягахте от Руфъс — обади се отново Едит. — Но от моя капан не можахте да избягате.

— Ах… значи ти си отровила Мари, за да може аз да остана в крепостта.

— За мен беше удоволствие да видя оная курва да повръща. И още по-голямо удоволствие — да зърна лицето на норманското копеле, когато му казах, че си избягала при Дънкан от Максуел.

— Доста глупаво от твоя страна — заяви Мег.

Едит се усмихна.

— Жаждата за мъст ти е взела ума — продължи Мег.

— Защо?

— Искаш Доминик да плати откуп за мен, а в същото време му казваш, че съм избягала при друг мъж.

Вдовицата сви рамене.

— Все едно. Това само ще разпали още повече желанието му да те намери и да те накаже.

— Значи ти си разпространявала всички онези слухове, че Дънкан и аз сме били любовници.

Макар че това не беше въпрос, Едит отговори, като очевидно се наслаждаваше на всяка дума.

— Да. Толкова ми беше драго да гледам как копелето изгаря от ревност. Ти умееш да омагьосваш мъжете, вещице. Но сега ще си платиш за това.

Тихият смях на Мег стресна рийвърите повече, отколкото биха ги стреснали клетвите й. Те се размърдаха неспокойно и плахо се заозъртаха в спускащата се тъмнина, сякаш очакваха от влажната земя да изскочат духове.

— Ах, Едит! — възкликна Мег. — Как можа така да надхитриш сама себе си? Не е много трудна задача, разбира се, но затова пък е толкова забавно.

Хладната ирония в гласа й шибна Едит като камшик.

— Какви ги бръщолевиш? — попита тя.

— Омагьосан? Меча? — Мег отново се изсмя така, че рийвърите потръпнаха. — Едит, ти си глупачка до мозъка на костите си.

Сетне тя се обърна към рийвърите. Макар тих и спокоен, гласът й отекна ясно във възцарилата се пълна тишина.

— Чуйте ме, рийвъри. Доминик льо Сабр иска Блакторн, а не мен. Ако ми е подарявал накити и е откликвал на всяка моя усмивка, то е защото се надява да го обикна и да му родя син, а не защото съм го омагьосала.

Едит понечи да каже нещо, но Руфъс махна гневно с ръка.

— Защо му е да дава кралски откуп за една невярна друидска вещица, която дори да е плодовита, никога не ще го дари с мъжки наследник? — продължи Мег. — Доминик ме държи при себе си само защото знае, че васалите ще се разбунтуват, ако ме прогони.

— Още по-добра причина да плати откупа — вметна Едит.

Мег се изсмя още веднъж и рийвърите отново се спогледаха тревожно. Искаше им се да побягнат час по-скоро от тази вещица, която говореше с толкова весела увереност за техния разгром… и за собствената си смърт.

— Самата ти си толкова алчна — каза Мег на своята бивша компаньонка, — а не допускаш, че и другите може да са такива.

— Говори по-ясно — изсъска Едит.

— Откупът е толкова голям, че Блакторн ще бъде разорен.

— Да!

— Кой дава пари за рицарите, които пазят васалите от такива като вас? — тихо попита Мег. — Кой плаща налозите, за да е пълна хазната и да могат да се купуват нови рицари и оръжия? Чий живот ще се превърне в ад, ако господарят обеднее?

Рийвърите зашепнаха оживено. Най-после бяха разбрали за какво става дума.

— Да — кимна тя. — Васалите плащат всичко. Вярно е, че те ме харесват, но повече им харесва децата им да са нахранени.