Кутията й с гримове също щеше да е от полза. Юнона имаше старинна викторианска кутия от инкрустирано дърво, пълна с най-необходимото — овлажняващ крем на „Ла Прери“, червила и сенки за очи на „Шанел“, парфюм на „Ерме“, основа за грим „Канибо“. Никога не използваше спирала за мигли, тъй като я намираше за малко вулгарна. Тъй като никога не би могла да бъде бляскава като американски модел като Венера, или елегантна модна икона като Диана, Юнона бе изградила собствен стил — елегантен, благоприличен и строг. Винаги изглеждаше безукорно. И следователно бе решена да не остави собствената си сестра да я посрами.

— Заповядайте, дами.

Красив и леко женствен на вид стюард със скандинавско руса коса се появи с напитките им. Тържествено поднесе всяко питие, докато една стюардеса сервираше леки закуски на масичката: лъскави черни маслини, купички с ароматни ягоди, поръсени със ситно нарязани листенца мента, зрели и сочни праскови, ароматни печени орехи, прошуто и смокини, малки топчета козе сирене с подправки. Всичко бе аранжирано красиво върху най-фин порцелан с розови декорации и поднесено заедно с ледена изворна вода в кристална кана „Лалик“. Приборите бяха от старинно сребро, гравирани със семейния герб на фамилията Чеймбърс. Чичо Клем не одобряваше изкуствените и вредни храни на авиолиниите и не понасяше комерсиалната услуга, в която под лукс в бизнес класата се разбираше сладолед на „Хааген-Даз“ и глътка ледено шери.

— Благодаря. — Диана намигна на стюарда и го накара да се изчерви; момичетата се зачудиха дали момъкът не е поредният любимец на чичо им.

Чичо Клем бе заклет ерген.

И в известен смисъл асексуален. Всяка година, откакто бяха навършили осемнайсет, братовчедките от фамилията Чеймбърс летяха до Сейшелските острови. Никога досега не бяха виждали там приятелка на чичо си. Нито пък компаньон от какъвто и да било пол. Жените от обслужващия персонал бяха по-възрастни, сдържани, понякога корави на вид, а мъжете неизменно бяха много красиви. Чичо Клем явно харесваше най-вече мускулести скандинавци. Но никой видимо не беше повече от персонал.

Чичо Клем бе старомоден до педантичност. Момичетата вярваха, че по-скоро би изтръгнал саморъчно ноктите си, отколкото да обсъжда нещо толкова вулгарно като секса.

Не. Основната му грижа бе бъдещето на момичетата и поведението им. Всички в обкръжението на чичо Клем трябваше да получават най-доброто. И най-вече неговите наследнички. Той бе много придирчив по отношение на маниерите и чара. Също като някой колониален джентълмен-изгнаник от времето на империята, който настоява всичко да е по̀ британско и от самите британци. Момичетата трябваше да пият чай от порцеланови чашки, а не от обикновени. Не биваше да се прегърбват. Трябваше да се преобличат за вечеря. Да бъдат скромни и благоприлични. Чичо им не възразяваше срещу малко модерен шик, стига да се вмества в тези рамки. Диана и Венера инстинктивно съобразяваха тоалетите си, Атина винаги бе проблематична, единствено Юнона идеално отговаряше на критериите му.

Другите три подозираха, че тя ще наследи повече пари от тях.

Но никой никога не питаше. Чичо Клем не би одобрил. След като бе напълно изключено да се говори за секс, темата за пари беше повече от недопустима!

А и какъв смисъл имаше? Богатство и разкош ги заобикаляха навсякъде, обгръщаха ги в меката си прегръдка като ръчно изтъкано кашмирено одеяло.

— Ммм. Страхотно! — Атина отпи от кристално бистрото шоколадово мартини. Беше леденостудено, с ухание на какаов ликьор и отпускащото действие на алкохола мигновено смекчи всичките й тревоги и раздразнения. Пресегна се и взе малък нож за плодове с костена дръжка и разряза една златиста сочна праскова, след което с удоволствие пъхна резенче в устата си. Беше идеално узряла, с натурален вкус, сякаш е била откъсната от градината същата сутрин.

Представи си закърпеното сако на професор Мелън и злобния израз на завист и омраза върху лицето му.

— Знаете ли — обади се Атина, изразявайки гласно мислите на братовчедките, — толкова е хубаво да си богат.



Преди кацане пиха запарка от пасифлора и жасмин за разсънване. Частната писта на остров Махе, закътана върху естествена равна площадка в подножието на връх Махонс, проблясваше в зелено и бяло под лъчите на слънцето в ранния следобед. Всичко бе обгърнато от пухкави облаци червен жасмин и яркозелените широки листа на кокосовите палми. Изглеждаше почти като на Коледа, но този път изпитваха големи притеснения.

Никога не ги викаха тук по това време.

Да пристигат без подаръци, коледни календари, плетени чорапи и украшенията от стъкло, които чичо Клем настояваше да му носят, им се струваше просто нередно.

— Не пишеше, че е станало нещо лошо — колебливо отбеляза Венера.

— Да не коментираме — предложи Юнона. Другите три момичета я погледнаха послушно. Колкото повече се приближаваха към имението, толкова повече Юнона се чувстваше в стихията си. — Просто ще споделим с чичо Клем новините от живота си.

— Какви новини? — невинно възкликна Диана. Нима най-важното за момичетата от фамилията Чеймбърс не бе това, че никога нямаше новини при тях?

— Просто ще му разкажем как живеем. Както правим винаги. И ще споделим, че се радваме да го видим. Всичко ще бъде както обикновено — настоя Юнона.

Останалите кимнаха. Случващото се ги тревожеше. Решиха да проявят кураж.



Лимузината ги чакаше; вътре температурата бе идеално регулирана, за да ги спаси от непоносимата тропическа жега, която ги блъсна в лицата в мига, в който слязоха от частния самолет. Шофьорът ги поздрави с докосване на козирката на шапката си и отвори вратата, докато багажът и ръчните им чанти бяха моментално прибрани в багажника. В лимузината момичетата се облегнаха удобно на меки кожени седалки.

— Идеално — възкликна Юнона и се усмихна самоуверено.

Другите момичета не й обърнаха внимание. Не беше идеално. Беше се случило нещо.



Пред погледите им се издигаха портите на имението на чичо Клем — бели мраморни колони с розови жилки блестяха под слънцето на фона на тъмнозелената растителност. Решетките от ковано желязо, майсторски декорирани с приказни зверове и цветя, автоматично се отвориха настрани и ето, че се озоваха отново на познатия терен на „Палмите“. Ниско окосени морави и тучни цветни лехи с лупини и рози, внесени от Англия, ги заобикаляха навсякъде. Чичо Клем, освен това, много харесваше чемширените плетове и антични статуи из градините.

Спряха пред вилата за гости. Слуги в неизменната лилаво-сребриста униформа изтичаха да отворят вратите и бързо внесоха куфарите им в стаите. Чичо Клем обичаше да ги настанява заедно — това отговаряше на представата му за семейство. Сплотено семейство.

Но те бяха заедно само по Коледа в „Палмите“. А и споделянето на една вила винаги бе малко дразнещо.

Госпожа Фоксуърт, главната икономка, ги очакваше тържествено; преценяващият й поглед се плъзна одобрително по Юнона, безизразно по Диана и Венера и се спря укорително върху Атина. Юнона бе накарала сестра си да се преоблече, но тъй като дрехите все пак не бяха нейни, висяха доста непригледно върху слабото й тяло — роклята леко се бе смъкнала в горната си част и разкриваше обикновен памучен сутиен, леко посивял от много пране.

По бузите на Юнона избиха яркочервени петна от срам. Вторачи се гневно в по-малката си сестра. По дяволите! Защо Атина бе такава мърла? Обличаше се като някаква беднячка. Бледите длани на Юнона се свиха в юмруци. Под външно спокойната си фасада тя всъщност бе в паника. Атина щеше да съсипе всичко!

— Двете с Атина тъкмо се канехме да се освежим малко, госпожо Фоксуърт — помирително подхвана тя. — След един душ и нов тоалет…

Юнона не искаше чичо й да се ядосва допълнително. Каквото и да предстоеше да се случи, Атина трябваше да е в приличен вид!

— Дали не бихте могли да изчакате, госпожо? Господин Чеймбърс е в салона на голямата къща. Очаква да ви види всички. Да ви придружа ли?

— Очаква ни… сега ли? — Гласът на Венера потрепери.

— Да, госпожо. Незабавно. Бихте ли ме последвали, моля?

Момичетата размениха погледи. Винаги имаха време да се освежат.

Какво, за бога, ставаше? Юнона тръгна първа, поемайки водачеството.

— Разбира се, госпожо Фоксуърт. Заведете ни, моля, при скъпия ни чичо Клем.

Диана изгледа с неприязън братовчедка си. Юнона, проклетата Юнона, помисли си тя. Винаги е била любимката му.

Венера изпъна рамене и приглади лъскавата си руса коса. Подсъзнателно изпъчи хирургически повдигнатите си гърди, вдигна глава и закрачи с леко поклащане на бедра. Независимо дали бе гей, или хетеросексуален, тя бе уверена, че може да очарова всеки мъж. Особено пък скъпия си стар чичо. Все пак нали беше актриса?

Атина бе забелязала гневните погледи на сестра си, както и презрително вирнатата брадичка на Диана към нея, но реши, че това не я засяга. Чувстваше се уморена, заинати се тя. А гримът бе толкова повърхностно и глупаво нещо. Честно казано, чичо Клем искаше от тях само малко семейна лоялност, нали така?

Не успя да се въздържи и смутено прикри прозявката си.

Другите три момичета се намръщиха. Но никоя не каза нищо. Госпожа Фоксуърт вървеше с тихи стъпки по чакълената настилка. Здрачът бе изпъстрил златистото небе със синьо и някой слуга вече бе запалил факлите, които бяха разпръснати из градините. Около тях вече кръжаха малки бели нощни пеперуди. Две огромни месингови поставки за факли стояха от двете страни на варовиковите колони на главния вход на голямото имение; високи оранжеви пламъци хвърляха танцуващи сенки върху белите стъпала и потрепваха върху лицата на четирите млади жени, докато те влизаха вътре.

Интериорът на голямата къща в класически колониален стил им бе толкова познат, колкото и собствените им спални. Полиран до блясък под с шахматно подредени черни и бели плочи. Прозорци с витражи; автентични гръцки и римски бюстове и скулптури, с които биха се гордели музеи като „Метрополитън“ в Ню Йорк. Цветни аранжировки от огромни бели лилиуми и зелени рози в големи позлатени вази ухаеха божествено, а тук-там някоя домашна помощница или иконом, неизменно облечени в униформа и задължителните платнени обувки, лъскаха парапета или стояха мирно с изпънат гръб.

Госпожа Фоксуърт почука леко на масивна дъбова врата.

— Влез — чуха отвътре треперещия глас на чичо Клем.

Официалният приемен салон бе облицован с махагон; в единия край имаше огромен старинен стенен часовник, подът бе застлан с китайски килим в кремаво и златисто, а различни дивани, столове с тъмночервена кожена тапицерия и високи облегалки и отоманки бяха разположени из стаята. В огромната каменна камина бяха подредени дърва и подпалки, готови да бъдат запалени по-късно вечерта, допълнени с ароматна дървесина и подправки. Но засега бе рано за това. Беше топло, а и всички момичета бяха притеснени и леко запотени.

— Госпожа Дарлинг, госпожица Чеймбърс, госпожица Венера Чеймбърс и госпожица Атина Чеймбърс — представи ги икономката.

— Благодаря, Фоксуърт. Свободна си.

Вратата се затвори зад тях и четирите момичета пристъпиха навътре в стаята. Застанаха на ръба на килима, като полагаха усилия да се държат възможно най-непринудено.

Чичо Клем, облечен в една от обичайните си прилепнали бели ризи с доста женствен силует, с малко ратаново ветрило, оставено на любимата му тъмносиня кадифена отоманка, изглеждаше почти както обикновено. Обичайната сребърна табла с напитки и кристални чаши бе сложена пред него — част от ритуала по посрещането им всяка година.

Но имаше една съществена разлика.

Жена.

До него седеше жена. И то не в униформата на прислугата. Дребничка, мургава, тъмнокоса девойка, най-много на трийсет години. Беше облечена в прилепнала копринена рокля в много блед оттенък на слонова кост, с масивно златно колие, елегантни кремави сандали с тънки каишки и изрядно поддържан френски педикюр. Очевидно имаше много дълга и гъста коса, която в момента бе сплетена на стегнати плитки, увити като корона високо на главата й и украсени с бели пера, малки перлички и диаманти. Устните й бяха подчертани с огненочервено червило като на холивудска звезда от четирийсетте години, а ноктите на ръцете й — дълги и остри — бяха лакирани в същия цвят.

Огромен кървавочервен скъпоценен камък проблясваше на безименния пръст на тънката й лява ръка.

— Скъпи мои! Да ви предложа нещо за пиене?

— Не, благодаря, чичо Клем — отвърнаха те в един глас.

Не можеха да откъснат очи от дребничката брюнетка, седнала до него.

Ръката й лежеше собственически върху коляното му. Беше вперила големите си бадемови като на ориенталка очи предизвикателно в тях.

— Толкова е хубаво да ви видя всички — каза той с пресекващ от преклонната му възраст глас. — А сега разбирате защо не можех да ви кажа по телефона. Прекалено важно е! Много сте мили, че дойдохте толкова бързо.