Пълна жена с посребрени коси отговори на почукването му.

— Да, господине?

— Аз съм…

— Кристофър! Ти се завърна — приветства го от коридора гласът на Питър. — Великолепно! Тъкмо се чудех да не си налетял на някакви бандити, индианци или друга напаст!

Кристофър подаде шапката и палтото си на икономката.

— Мислех да ти пиша, че се връщам, но доколкото познавам тази страна, прецених, че ще пристигна по-бързо от писмото.

— Заповядай в салона! Къщата не е кой знае какво, но все пак е приемлива. Това е най-доброто, което можах да направя за съжаление. Как мина пътуването ти?

Кристофър се огледа наоколо. В помещението бяха струпани безразборно тежки мебели от орех, ориенталски килими и драперии, маслени картини със съмнително качество, огледало с долнопробна рамка и тежък кристален полилей.

— Предполагам, че си я наел мебелирана.

Питър направи гримаса.

— Това е видно. Седни и ми разкажи какво успя да откриеш! Искаш ли нещо за пиене? Вечерята ще е готова след тридесет минути.

— Благодаря, ще почакам. — Кристофър избра най-малко неудобния на пръв поглед стол и седна на него. Новините са добри. Тази страна е узряла за инвестиции. Необходими са само средства. Огледах земи в Орегон и Северна Калифорния, както и в Ню Мексико. Човек, който има капитал, може да направи цяло състояние тук не само със скотовъдство, но и с дърводобив, земеделие, внос и износ на стоки. Съществуват стотици възможности. Ако брат ми не беше такъв развейпрах… — Болката, която го измъчваше вече цяла година, му попречи да продължи.

Кристофър видя отражението на емоциите си върху лицето на Питър. Адвокатът беше приятел и съдружник на семейство Талбът от години и всъщност бе много по-близък със Стивън, отколкото Кристофър.

— Тъй като стана въпрос за Стивън — продължи той, — аз внесох иск за наследството на семейство Монтоя в канцеларията на Главния инспектор в Санта Фе. Случаят е съвсем ясен и категоричен, но без съмнение ще мине известно време, докато се произнесат по него. Казаха ми, че някои дела лежали в папки от години, без да бъдат уредени. Но служителят, с когото разговарях обстойно, ми даде да разбера, че документацията към нашия иск е много по-пълна, отколкото другите. Както винаги, ти си свършил работата си похвално задълбочено. Ако използваш таланта си в твоята професия, навярно ще забогатееш много бързо.

Питър поклати глава и се усмихна.

— Да се занимаваш със законите е приятно, но да си адвокат е ужасно тъпо.

Кристофър повдигна вежди учудено.

— Работата ти тук по-интересна ли с?

— Понякога.

— Как е нашата малка наследница? — Кристофър направо се боеше да подхване тази тема. Маги Монтоя можеше да накара всеки мъж да се запита дали Господ е постъпил разумно, като е създал противоположния пол. Дори само кратката среща с нея бе накарала Кристофър да съзре някаква затрогваща прелъстителност под грубата и външност, а тази привлекателност можеше да се окаже по-опасна от острите страни на характера й. Беше истински срам, че двамата с Питър трябваше да превърнат малкото необработено късче самородно злато в знатна дама, защото нямаше съмнение, че тя щеше да стане скучна като всички благороднички, които той познаваше.

— Госпожица Монтоя напредва добре — каза Питър. — Предполагам, че това ще те изненада приятно, момчето ми. Тя е много умна. Справи се толкова бързо с четенето и писането, че ми беше трудно да повярвам. По-бавно се справя със смятането, но и там напредва доста добре. Що се отнася до светските маниери…

Питър спря замит и Кристофър се приготви да чуе неприятни новини.

— Тя е едно добросърдечно и почтено момиче — продължи Питър, като внимателно подбираше думите си. — Убеден съм, че с времето ще започне да разбира тънкостите на доброто държане. За съжаление, макар че притежава някои чудесни качества, има склонност към упорство, забележително за жена. Понякога се забравя и изпада в непочтителност и немирство.

Кристофър въздъхна.

— Боях се, че ще кажеш нещо такова…

— Трябва да се има предвид обаче, че не е получила системно възпитание, а само допреди седем месеца е живяла при най-долни условия.

— А има една теория, че произходът на човека си личал… Две поколения назад Монтоя са били една от най-аристократичните испански фамилии в Мексико. Е, предполагам, че госпожица Монтоя и аз ще можем да се изтърпим един друг поне няколко месеца.

Питър го погледна загрижено.

— Кристофър, момчето ми, сигурен ли си, че си обмислил добре всичко? Както изглежда, правиш голяма жертва, но помислил ли си какви ще са последствията за госпожица Монтоя? Тя може да се откаже, когато разбере какво искаш в действителност от нея.

Кристофър разтри с ръка челото си.

— Разбирам опасенията ти, Питър, но в случая не става въпрос само за семейната чест. Впрочем не е ли странно, че „чест“ много често е синоним на отмъщение? Финансовото състояние на моето семейство изисква тази драстична стъпка. Както ти е известно, кризата в земеделието ни удари лошо.

— Ами госпожица Монтоя?

— Госпожица Монтоя е улична котка, която вече е опитала вкуса на сметаната. Тя никога няма да се върне в кръчмата или да върши каквато и да било мръсна работа, с която е била принудена да изкарва прехраната си преди. Считам, че не е нужно да се тревожиш за нея. — Той погледна към стълбите. — Говорим за малката Маги, но къде всъщност е това девойче сега?

— Най-вероятно в стаята си или разговаря някъде с госпожа Гутиерез. — Изражението на Питър се смекчи. — Между другото госпожа Гутиерез се оказа неизмеримо ценна. Надявам се, че ще намериш начин да я възнаградиш за това.

— Аз се грижа за хората, които ми служат. Би трябвало да знаеш добре това, Питър.

— Просто реших да ти напомня — усмихна се Питър.

Той позвъни за икономката, която се появи така бързо, сякаш бе стояла през цялото време зад вратата:

— Госпожо Колби, бихте ли довели госпожица Монтоя, моля. Кажете й, че лорд Кристофър се е завърнал и желае да разговаря с нея.

— Госпожицата я няма, господине. С госпожа Гутиерез излязоха на разходка преди време.

Питър беше озадачен.

— Преди колко време излязоха, госпожо Колби?

Жената вдигна рамене.

— Преди час. Може да е и повече. Госпожа Гутиерез рече, че ще си дойдат за вечерята. Аз вече съм я сервирала, Ваша милост.

Питър въздъхна, след като икономката затвори вратата зад себе си.

— Бих искал дамите да ми бяха съобщили, че излизат… Впрочем сигурен съм, че нищо лошо не им се е случило. Колкото и грубиянски да е този град, тук дори най-невъзпитаните елементи се отнасят с уважение към добродетелната жена.

— Това може да е вярно за добродетелните жени. — Кристофър излезе с бързи крачки в коридора и грабна палтото и шапката си. Имаше лошо предчувствие. — Онова, което забравяш, приятелю, е, че жената, за която говорим, едва ли би могла да се нарече добродетелна.


— Здрасти, Джак. — Маги се стараеше да не гледа тялото в калта.

— Маги! Малката танцьорка Маги! Мислих, че си офейкала от града, без да ми дадеш парите. Къде беше, малката?

Маги смело го погледна в очите.

— Това не е твоя работа. Ще получиш парите си, когато мога да ти ги върна.

— Не съм сигурен, че твоето държане ми харесва, малка Маги.

Обичайното вечерно оживление по главната улица се чуваше само на някакви изкусително близки двайсетина метра. Ако Маги успееше да изтича достатъчно бързо…

— Чуваш ли ме, Маги? Казах, че не ми харесва твоето коравосърдечно държане.

Той се приближи до нея и блокира и най-малката възможност тя да избяга. Маги долови миризма на алкохол. Джак не залиташе, но походката му беше достатъчно несигурна, за да й стане ясно, че е пил. Това беше лошо.

Маги се притисна към стената.

— Само смей да ме удариш, Джак, и никога няма да видиш проклетите си пари!

— Няма да ти направя нищо, Маги, момичето ми. Просто си помислих, че ако ти е трудно да намериш парите, можеш да ми ги върнеш в натура. Аз съм разбран човек в края на краищата. Можем да се споразумеем. Ще ми предоставиш онова, за което ти бях платил, и сметките ни ще са приключени.

— Никога не съм обещавала да спя с теб, простако.

— Щом едно момиче се съгласи да ми прави компания на игралната маса, това се подразбира.

— Не и от мен! Познаваш ме много добре и ти е известно, че не се продавам за леглото. А ако го правех, щях да вземам много повече пари от твоите скапани десет долара! Най-вече ако се продавам на теб.

— Не ме вбесявай, Маги. — Той кимна към човека, който лежеше на земята. — Този ме ядоса и виж какво му се случи!

— Разкарай се, копеле такова, или ще се разкрещя така, че ще съжаляваш.

— А дали ще те чуе някой, на когото му пука за теб?

Тя изпищя. Морли подскочи, изненадан, че действително го е направила. Удари я силно, а след това затисна с ръка устата й, преди Маги да успее да му се изплъзне. Заля я воня на алкохол. Свободната му ръка намери едната й гърда и я стисна. Тя впи ожесточено зъби в мръсната длан, която покриваше устата й.

— Мамка ти! — Той се олюля назад. — Малка кучка! Да пукна, ако не те накарам да съжаляваш за това! Ще те чукам до кръв, момиче! А като свърша с теб, ножът ми така ще разкраси лицето ти, че никой мъж няма да те погледне.

Морли успя ловко да избегне коляното й, което се насочи към слабините му. Прикова раменете й към стената и притисна устата й със своята. Маги почувства, че се задушава от вкисналата миризма на алкохол и цигари, която нахлу в устата й. Продължаваше безуспешно да блъска Джак и да го рита. Тъй като това не даде резултати, тя впи нокти в лицето му. Пред очите й заплуваха кръгове и светът започна да се върти…



— Къде ли е отишла малката хитруша? — тревожеше се Кристофър на глас. Вечерните сенки се смесваха с нощта й електрическите лампи по Ларимър Стрийт осветяваха калните улици, затворените магазини и игралните домове, които току-що започваха да се оживяват. Но никъде не се виждаше нито дребна женска фигурка с буйни къдрави коси, нито вбесен хлебар. — Щом я открием, кълна се, че…

Женски писък процепи въздуха и секна, сякаш отрязан с остър нож.

— Насам! — Кристофър се затича към мястото, откъдето идваше викът. Като заобиколи един конен трамвай и успя да се изплъзне от колелата на една карета, той се втурна към тъмната уличка. Предпазливо спря в началото й. Задъхан, Питър застана до него.

Тук модерните електрически лампи не нарушаваха тъмнината. Отначало Кристофър не виждаше нищо. След това се появиха тъмни сенки, които очертаха едно кълбо от мятащи се тела. Нещо подсказа на Кристофър, че това е Маги. Внезапна ярост накара кръвта му да кипне.

— Стой тук! — нареди той на Питър.

С удоволствие Кристофър се спусна по уличката. Гневът разпалваше; силите му. Той сграбчи горното тяло от кълбото и го откъсна от жертвата му. Преди да успее да свали мерзавеца с удар, той се изтръгна от ръцете му и изрева като бик. С крайчеца на окото си Кристофър видя как Маги се свлече по стената и тупна по дупе в калта. Тя плюеше и ожесточено търкаше с ръка устата си.

— Ти за какъв се мислиш бе? — изръмжа мъжът. — Досега никой не е посмял да удари Джак Морли!

— Ако си й сторил нещо, мерзавецо, ще направя много повече от това да те ударя.

Морли изпсува й извади нож. Кристофър беше по-бърз от него. Ръката му се стрелна като змия и сграбчи китката на Морли. Двамата се сборичкаха. Морли отвори уста в безмълвен вик на болка, защото Кристофър стисна силно ръката му. Костите на китката му не издържаха и дланта му се разтвори. Ножът падна в калта.

— Добре, добре — задъхано рече Морли. — Ти победи. Достатъчно…

Кристофър с презрение изправи Морли на крака.

— Глупак! — С мълниеносно движение на ръката, Морли се опита да го удари в корема.

Кристофър се сви на две, но болката бързо потъна в огнената пелена на гнева му. Успя да се съвземе навреме и нанесе къс лакътен удар тю челюстта на противника си.

Морли се олюля срещу стената на сантиметри от Маги, която се изправи на крака и се присъедини към боричкането, като ритна нападателя си в прасеца.

— Ти, гадно слузесто влечуго! — Юмрукът й нанесе доволно силен и шумен удар в корема му. — Змия! Подлец! Ще биеш жени значи, пес такъв!

Една силна ръка хвана нейната в момента, в който се засилваше да нанесе следващия удар.

— Достатъчно, Маги!

Маги ръмжеше, докато Кристофър я дърпаше от жертвата й. Изви се гневно към него и замръзна на място.

— Вие! — Тя зяпна от изненада.

— Да. Аз съм — отвърна той и кимна към Морли. — Това хлебарят ли е?

— Какво? Как нау…?

— Срещнахме госпожа Гутиерез, която идваше към къщи.

Тя ни каза, че сте откраднали някакви банички и хлебарят хукнал след вас.

— Сандовал ли? О, не, той изостана. Този е Джак Морли.

— А онзи на земята кой е?