Sara Shepard - Не питай, не казвай

След това Джеремая отведе господин Мерин пред екрана с американското знаме.

— Сега да заснемем семейния сегмент. Ще го залепим към края на рекламата — всички ще видят, че сте истински семеен човек. И какво прекрасно семейство имате. — Той намигна на Изабел и Кейт, които захихикаха с престорена скромност.

„Семеен човек — друг път“ — помисли си Хана. Странно как никой не споменаваше, че Том Мерин е разведен, преместил се е да живее в Мериленд и цели три години бе забравил за предишната си жена и дъщеря. Странно как всички бяха забравили, че предишната година баща й се беше нанесъл заедно с Кейт и Изабел в къщата на Хана и едва не съсипа живота й. Слава Богу, майка й се върна от Сингапур и ги изрита от дома си. Те се преместиха в къща в Девън, която не можеше да стъпи и на малкия пръст на готината къща на Хана. Но присъствието им все още се усещаше: когато вървеше по коридора или сядаше върху дивана, Хана продължаваше да надушва миризмата от парфюма на Кейт.

— Добре, семейство! — Режисьорът, дългокос испанец на име Серхио, светна прожекторите. — Всички да застанат до знамето! Преговорете репликите си!

Кейт и Изабел послушно тръгнаха към прожекторите и застанаха до господин Мерин. Майк смушка Хана.

— Отивай!

Хана се поколеба. Не че не искаше да застане пред камерата — винаги си беше представяла, че става известна водеща или модел, — но не искаше да участва в рекламата заедно с доведената си сестра и да се преструва, че са едно голямо, щастливо семейство.

Майк отново я смушка.

— Хана, отивай!

— Добре — изръмжа тя, стана от стола и тръгна към снимачната площадка.

Няколко от асистент-режисьорите се обърнаха и я погледнаха объркано.

— Коя си ти? — попита Серхио с гласа на пушещата наргиле гъсеница от „Алиса в страната на чудесата“.

Хана се засмя неловко.

— Ами аз съм Хана Мерин, биологичната дъщеря на Том.

Серхио се почеса по рошавата глава.

— Единствените членове на семейството в списъка ми са Изабел и Кейт Рандъл.

Настъпи продължително мълчание. Няколко от асистентите се спогледаха смутено. Кейт се ухили още по-широко.

— Татко? — обърна се Хана към баща си. — Какво става тук?

Господин Мерин посегна смутено към микрофона, който един от асистентите беше прикачил под сакото му.

— Ами, Хана, просто… — Той се извърна и изгледа асистента си.

Джеремая се приближи до нея и я погледна раздразнено.

— Хана, ние предпочитаме просто да гледаш.

Ние?

— Защо? — попита тя с изтънял гласец.

— Просто се опитваме да ти спестим срещите с любопитните журналисти — обясни господин Мерин с нежен глас. — Ти преживя много през последната година. Не знаех, че искаш да привлечеш допълнително вниманието към себе си.

Или пък самият той не искаше да привлича вниманието към нея. Хана присви очи, осъзнавайки, че баща й се притеснява от грешките, които бе допуснала в миналото. Как я бяха хванали да краде в „Тифани“ и как бе задигнала и блъснала колата на гаджето си Шон Ейкърд. Как втората А. — истинската Али — беше изпратила Хана в „Убежището“, психиатрична клиника за проблемни тийнейджъри. И, черешката на тортата, как някои хора наистина вярваха, че Хана и приятелките й бяха убили Али — тяхната Али, момичето, което бе изчезнало в седми клас.

Както и случилото се в Ямайка, не че господин Мерин знаеше за това. А и никой нямаше да разбере за него — никога.

Хана отстъпи назад с усещането, че подът се проваля под краката й. Баща й не искаше да я свързва с кампанията си. Тя не се вписваше в семейния портрет. Тя беше предишната му дъщеря, прокудената, скандалното момиче, което той предпочиташе да забрави. Внезапно си спомни едно стара бележка от А.: Дори татко не те обича вече!

Хана се врътна на токчетата си и тръгна обратно към Майк. Майната им. И без това не искаше да участва в тъпата реклама на баща си. Замесените в политиката хора имат грозни прически, изкуствени усмивки и ужасно чувство за мода — с изключение на Кенеди, разбира се, но те бяха изключението, което потвърждава правилото.

— Да вървим — изръмжа тя и грабна чантата си от стола.

— Но, Хана… — Майк ококори сините си очи.

— Да се махаме оттук.

— Хана, почакай — извика баща й.

„Не спирай да вървиш — каза си Хана. — Нека види какво изпуска. Никога повече не му проговаряй“.

Баща й отново я извика по име.

— Върни се — каза той с натежал от вина глас. — Има място за всички ни. Дори ще ти дадат няколко реплики, ако поискаш. Може да вземеш някои от репликите на Кейт.

— Какво? — изпищя Кейт, но някой й изшътка.

Хана се обърна и видя умолителния поглед на баща си. След минутка колебание тя подаде чантата си на Майк и тръгна към него.

— Том, според мен това не е добра идея — предупреди го Джеремая, но господин Мерин просто го игнорира. Когато Хана застана под прожекторите, той й се усмихна широко, но тя не отвърна на усмивката му. Чувстваше се като смотаното хлапе, с което всички бяха принудени да играят през междучасието по заповед на учителката. Баща й я беше извикал обратно само защото отсъствието й щеше да го накара да изглежда като пълен задник.

Серхио набързо преговори репликите със семейството, разпределяйки думичките на Кейт между двете дъщери. Когато камерата се обърна към Хана, тя си пое дълбоко дъх, прогони негативизма си и се сля с героинята си.

— Пенсилвания има нужда от силен лидер, който да работи за вас — каза тя, опитвайки се да прозвучи естествено. Серхио снимаше дубъл след дубъл, докато устните на Хана не я заболяха от непрекъснатото усмихване. Час по-късно всичко бе готово.

Щом прожекторите угаснаха и Серхио обяви край на снимките, Хана изтича при Майк.

— Да се махаме оттук.

— Беше много добра, Хан — каза Майк, скачайки от стола.

— Прав е — разнесе се втори глас.

Хана се обърна. На няколко крачки от нея стоеше един от асистентите на Серхио, стиснал два куфара с оборудване. Сигурно беше само няколко години по-голям от Хана. Косата му беше артистично разрешена, беше облечен с тесни дънки, изтъркано кожено яке и си беше сложил авиаторски очила, които носеше вдигнати на главата си. Светлокафявите му очи одобрително огледаха Хана от глава до пети.

— Пълно спокойствие — добави той. — С внушаващо респект държание. Напълно засенчи другото момиче.

— Ъ-ъ-ъ, благодаря. — Хана и Майк размениха подозрителни погледи. Дали комплиментите към клиентите влизаха в задълженията на този тип?

Мъжът порови в джоба си и й подаде визитната си картичка.

— Наистина си страхотна. Ако пожелаеш, можеш да станеш модел от висша класа. — Той посочи визитката си. — С удоволствие бих те снимал за портфолиото си. Дори мога да ти помогна да избереш някои снимки, които да изпратиш на агентите. Обади ми се, ако представлява интерес за теб.

Той вдигна отново куфарите и излезе от студиото, пошляпвайки тихо с маратонките си по прашния дървен под. Хана погледна към визитката, която й беше дал. Патрик Лейк, фотограф. На гърба й беше написан телефонен номер, уебсайт и страница във Фейсбук.

Вратата на студиото се затръшна. Останалите хора от екипа събираха оборудването си. Джеремая отвори малкия портфейл, който съдържаше бюджета за дребни разходи за кампанията на господин Мерин и подаде на Серхио пачка банкноти. Хана повъртя в ръце визитката на Патрик Лейк и изведнъж се почувства по-добре. Когато вдигна глава, видя че Кейт я гледа с набърчени вежди и свити устни. Очевидно беше чула разговора между Хана и Патрик.

„Как се чувстваш сега, кучко?“ — помисли си замаяно Хана и пъхна визитката в джоба си. Може и да не беше спечелила битката за татко, но все още имаше шанса да спечели войната на красавиците.