Двама дребни мъже, облечени в черно, се поклониха на Александра. Единият стана от пианото, а другият остави цигулката си. Двамата изчезнаха в една съседна стая, предоставяйки на Александра музикалното изпълнение. Пианото беше скъпо, добре акордирано, забеляза тя, щом започна да свири лека, въздушна мелодия, която беше много популярна в Ню Йорк по времето преди заминаването й. Скоро присъедини към инструменталното изпълнение и своя чист, нежен глас. Щом свърши песента с изненада откри, че Джайлс стои до нея.

— Красиво, chere — усмихна й се той. — Моля ви, посвирете ни още.

Александра беше щастлива от възможността да свири, тъй като се чувстваше по-добре скрита зад пианото, но никак не й се искаше Джайлс да стои до нея. Присъствието му я изнервяше и постоянно й напомняше за женствеността й.

Докато свиреше на пианото, забеляза, че към мадам Льоблан се приближават един по един мъжете в салона. Тя изчезваше за малко с някой от тях, но скоро се връщаха. Мадам разменяше няколко думи с някое от момичетата, което свенливо се усмихваше на мъжа и се присъединяваше към него. След малко двамата напускаха салона и се качваха на горния етаж. Помисли си, че всичко се уреждаше изключително деликатно. Постановката се повтори няколко пъти, докато Александра с благодарност си мислеше, че не е част от групата момичета.

След известно време Джайлс я изостави и се присъедини към мадам Льоблан. Александра неспокойно погледна как излизат от стаята. Когато се върнаха, мадам Льоблан остави Джайлс и дойде при Александра.

— Сигурно си изморена, chere. Ела да изпиеш едно питие с мен и Джайлс.

Нямаше как да откаже, затова кимна утвърдително. Щом напусна безопасното си място зад пианото, музикантите се завърнаха и засвириха някаква нежна, бавна, мечтателна мелодия. Александра и мадам Льоблан се приближиха до Джайлс. Джайлс стана, помогна на Александра да седне до една малка масичка, след което сам седна с тях. Мадам Льоблан се наклони напред и се усмихна окуражително на Александра.

— Александра, Джайлс е мой редовен клиент и е възхитен от теб. Мисля, че двамата бихте искали да се опознаете по-добре — заяви мадам Льоблан и, като кимна, се отдалечи, тъй като беше дошъл нов клиент.

— Ma chere, надявам се, че няма да ме сметнете за дързък или груб, ако ви каже, че в мига, в който влязохте в салона красотата ви ме порази. Порази ме толкова силно, че от този миг съм неспособен да погледна друга жена. Нима ще бъдете толкова коравосърдечна да ми откажете компанията си поне за един час, а може би дори за цялата нощ?

Александра се изчерви. Без значение колко деликатно бяха изречени думите, целта им оставаше една и съща. Разбира се, беше много по-добре, отколкото да я съборят на земята и да я изнасилят, но в края на краищата не беше по-различно.

— Ха, вие отново се изчервихте заради мен! Колко очарователно. Не се страхувайте от мене. Ще съм нежен с вас. Разговарях с мадам Льоблан, която ми каза, че тази вечер не сте свободна да следвате собствените си желания, но нима можете да бъдете толкова коравосърдечна към един мъж като мен, който ви обожава? — тъмните очи на Джайлс я гледаха с нежна настойчивост.

Почувства, че отслабва. Възможно ли беше да означава толкова много за него? Но не, не можеше да се продава по този начин. Нямаше да позволи да бъде използвана. Изражението на зелените й очи, които изглеждаха тъмни на приглушената светлина, стана сурово.

— Не. Съжалявам, сър. Оценявам високо комплиментите и проявения интерес, но тази вечер съм тук, за да свиря и това е всичко.

— За мен би означавало много, госпожице Александра — приближи се той към нея, след което се усмихна. — Да речем, петдесет на час.

Очите на Александра се разшириха, тъй като знаеше, че за една жена това са доста пари. Почувства внезапен прилив на енергия у себе си и се усмихна.

— Правите ми още по-голяма чест, но наистина, тази вечер не съм свободна.

За нейна голяма изненада Джайлс не се смути.

— Мадам Льоблан каза, че сте много необичайна дама. Безспорно трябва да ви имам!

Александра почувства, че се задъхва. Мъжът говореше с такава решителност.

— Аз, аз…

— Няма значение. Назовете цената си или избраната от вас нощ, госпожице Александра, тъй като аз съм свободен за вас по всяко време и на всяка цена.

Александра чувстваше, че не би могла да каже не на този мъж — той просто не би разбрал тази дума.

— Ласкаете ме с вашето предложение, сър, но тази вечер не е определена за нас двамата.

Джайлс се усмихна широко, след което разбиращо вдигна вежди.

— Искате да го направите по-особено, нали? Добре. Мога да почакам. Забавянето само ще направи по-приятна неизбежната ни среща — заяви той и сложи силната си длан върху ръката й.

Александра се стегна, за да не издърпа ръката си от търсещото му докосване и се усмихна в отговор на решителния му поглед.

— Сър, споменахте една цяла нощ на назованата от мен цена. Може да се окаже доста скъпо. Сигурен ли сте, че ще си струва?

— Да, разбира се — тихо се разсмя той. — За вас бих дал всяка цена, красавице моя, но не ме карайте да чакам твърде дълго. Мога да стана нетърпелив. Няма да докосвам друга жена преди вас, ma chere. Но сега трябва да тръгвам, тъй като не бих могъл да издържа дълго присъствието ви, без да ви грабна в прегръдката си.

Александра издърпа ръката си с прикрита усмивка. Джайлс стана и поръча да донесат бутилка шампанско за госпожица Александра. След един последен пронизващ поглед, той напусна дома.

Александра въздъхна от облекчение. Пое чашата шампанско от негърчето, което с обигран жест остави кофичката с лед и бутилката на масата й. Отпи голяма глътка с надежда да се отпусне след преживяното с Джайлс. Този красив мъж я смущаваше. Очевидно имаше опит с жените, но думите му не успяха да оставят дълбоки следи в нея. Освен това не му вярваше — беше прекалено спокоен, прекалено сигурен. Знаеше, че трябва да се измъкне от публичния дом и да се добере до плантацията, преди да е станал прекалено настойчив. Всъщност не мислеше, че ще успее дълго време да го държи на разстояние от себе си, особено тук.

Усмихна се, щом видя, че мадам Льоблан се приближава към нея, грациозна и красива в хубавата си рокля.

Мадам седна и си наля чаша шампанско.

— Направила си силно впечатление на Джайлс, а той не е мъж, който лесно се спечелва. Знаеш ли, че една бутилка от това шампанско струва петдесет долара?

Александра ококори очи.

— Толкова много?

Мадам Льоблан кимна.

— Това е част от печалбата. Предполага се, че всеки клиент би купил бутилка за стаята, но Джайлс надмина себе си тази вечер.

— Знаете ли какво искаше?

— Знаех си, че ще имаш незабавен успех, chere — кимна мадам Льоблан. — Всички мъже те искаха, но приеха думата ми, че тази вечер не си свободна. Изглежда, че Джайлс е най-настоятелният. Предложи да ми плати петдесет долара на час за теб. Цената му е доста екстравагантна и можеш да бъдеш сигурна, че ще идва често. Можеш да изкараш доста пари по този начин, ma chere. Няма ли да премислиш решението си.

Александра поклати глава.

— Отначало ми предложи тази цифра, а след това ми каза да назова каква цена искам за една нощ.

Мадам Льоблан драматично повдигна вежди.

— Наистина ли? Значи те е пожелал по-силно, отколкото предполагах. Никога не съм чувала по-добро предложение. Ти отказа ли му?

— Изглежда, че няма навика да приема откази. Смята, че просто изчаквам, защото имам някакви специални планове или нещо подобно.

Мадам Льоблан се разсмя гърлено.

— Звучи типично в негов стил. Ами, добре, може би все пак ще промениш решението си. Защо не дойдеш с мен? Допускам, че ще станеш по-отстъпчива, ако разбереш нещата по-добре.

Мадам Льоблан стана бързо, сякаш беше взела някакво решение. Александра също се изправи и я последва. Излязоха от салона и се насочиха обратно по стълбището, към спалните. Върнаха се в спалнята на мадам Льоблан, прекосиха я, влязоха във всекидневната и спряха пред една затворена врата.

Мадам Льоблан се обърна към Александра и постави пръст на устните си, за да я предупреди да пази тишина. Влязоха в малко помещение, подобно на килер. Александра остана неподвижна, чувствайки се някак особено неспокойна. Мадам седна на едно малко столче и отметна гоблена, който закриваше стената. Приближи око към голата стена. Доволна от видяното, тя направи знак на Александра да заеме мястото й.

Александра се подчини неохотно. В стената беше пробита дупка, през която се виждаше друга спалня, където се забавляваше една от проститутките — закръглена блондинка със светлорозова кожа и огромни гърди. В момента гърдите й се полюляваха над лицето на мъж, който лежеше по гръб в леглото й. Двамата бяха напълно голи. Александра осъзна какво наблюдава и се дръпна назад. Погледна към мадам, която се намръщи и я бутна обратно към стената. Нямаше друг избор, освен да се подчини или да предизвика достатъчно шум, за да бъдат чути от двамата любовници. Всичко завърши така бързо, както бе започнало. Проститутката слезе от мъжа и небрежно се отдалечи, като се наметна с прозрачен пеньоар.

Александра се отдръпна и се озова лице в лице с мадам Льоблан. Мадам кимна одобрително и я изведе от килера обратно в спалнята.

Александра беше засрамена и объркана. Защо мадам Льоблан бе настояла да наблюдава това? Какво всъщност искаше от нея?

— Александра, време е да научиш повече за живота. Има много начини да се достави удоволствие на един мъж, освен традиционния, с който предполагам, че си запозната, но сега няма да се впускаме в подробности. Избрах ти стая. Една хубава стая близо до апартамента ми, така че ще можеш бързо да дойдеш при мен, ако възникне някакъв проблем.

Поведе Александра към дъното на коридора, където отвори една от вратите. Александра влезе, но мадам Льоблан не я последва.

— Няма нужда да се връщаш долу. Помни, че това, което видя тази вечер е напълно нормално. Трябва да научиш тези неща, ако искаш да бъдеш завършена жена.

При тези думи мадам Льоблан се обърна и тръгна обратно по коридора. Александра бързо затвори вратата, заключи я и огледа с любопитство подредената, претенциозна спалня с огромно легло. Дали наистина мадам Льоблан възнамеряваше да я пусне след няколко дни или плановете й бяха да я задържи тук и да направи от нея луксозна проститутка? Безпокоеше се и чувстваше, че ако е възможно, е по-добре да избяга от тук. Но първо трябваше да си почине. Чувстваше се изтощена умствено и физически.

Дванадесета глава

Беше изминала почти една седмица от първата нощ в публичния дом и Александра с нетърпение очакваше мига, в който щеше да го напусне. Не я принуждаваха към интимни отношения с мъжете, но всяка вечер забавляваше посетителите с музика и разговори. Джайлс все още продължаваше да бъде най-настойчивият посетител и за момента изглеждаше напълно доволен от изчакването, но Александра не знаеше колко дълго ще продължава да бъде търпелив. Усещаше, че Джайлс очаква в един момент тя сама да го пожелае. Може би се надяваше, че ще я спечели с кавалерството си. Но Александра беше убедена, че желанието му няма да се сбъдне.

Предишната вечер бе заявила остро на мадам Льоблан, че е крайно време да уредят напускането й. Беше прекарала достатъчно време в публичния дом и беше казала на мадам, че с нетърпение очаква часа, за да тръгне към плантацията на Джермънови. За нейна изненада мадам Льоблан й отговори, че тази вечер ще е последната й в публичния дом, а утре ще се погрижи да я откарат до плантацията. Мадам Льоблан й даде хубава, семпла рокля, бельо, подходящи обувки и пелерина, които да облече за пътуването. Освен това беше й приготвила друга, по-елегантна вечерна рокля. Дори имаше и малка чанта, в която да сложи вещите си. Всичко се подреждаше идеално и сигурно щеше да бъде много по-доволна, ако можеше да разбере какви причини и мотиви ръководят мадам Льоблан. Но нямаше откъде да научи нещо за нея, а и нямаше кого другиго да пита, така че реши да прекара някак тази последна нощ в публичния дом.

Александра знаеше, че останалите жени са в салона, а мъжете вече започват да пристигат, но все още не виждаше причина да се присъединява към тях. По-късно щеше да има достатъчно време да ги забавлява. Мързеливо свали пеньоара си и се загледа критично към образа си в огледалото. Синините и драскотините, които получи на улица „Галатен“, вече почти не се забелязваха, а и беше малко напълняла. Но все пак беше по-слаба от обикновено. Но тази слабост не я дразнеше, понеже гърдите й бяха все така заоблени и налети. Отслабването личеше на лицето й, където кожата беше по-изпъната от преди, но въпреки това беше красива по един по-зрял, по-фин начин.

Изведнъж припряно се озърна. Изпита усещането, че в стаята има още някой. Отново! Почти всяка вечер, когато се събличаше или обличаше изпитваше същото чувство — все едно, че някой я наблюдава. И тогава в паметта й изникваше спомена за дупката в килера на мадам Льоблан, но тя я беше уверила, че в нейната стая няма подобни дупки. Внимателно огледа стените, но не откри нищо. Въпреки това чувството не я напускаше.