Джейн Арчър - Непокорна страст

— Моля те, Луис, ръката ме боли — тихо каза тя.

— Съжалявам, Александра. Не исках да те нараня — рече той и отпусна пръстите, макар да остави ръката си върху нейната. — Искам само да ти помогна, както винаги съм се опитвал. Моментът не е най-подходящ да обсъждаме онова, което възнамерявам да ти кажа, но липсата на време налага този разговор.

— О! — възкликна тя, едва ли разбирайки, че е казала нещо.

— Ще се погрижа до три дни погребението да е приключило, Александра. След четири дни ще сме женени.

— Какво? — рязко издърпа ръката си. — Да не си луд? Не! Сто пъти не! — изкрещя тя със стиснати юмруци, като го гледаше с яростен поглед.

— Не ме отхвърляй толкова бързо, Александра — продължи Стен, без да показва, че е забелязал гнева й, а гласът му прозвуча приспивно, успокоително, докато я наблюдаваше как стои срещу него, с гърди, които се повдигаха и спускаха от вълнение. Не можа да потисне представата за нежната й, топла плът, когато най-сетне легнеше до него.

— Да не те отхвърлям ли? Отказвам ти, сега и завинаги! Махай се от дома ми — изсъска тя, а очите й блеснаха от ярост.

„Господи, та тя е красива!“ — помисли си той, а на глас заяви:

— Знам какво се е случило между теб и момчетата на братовчедите Кларк. Не те обвинявам, че не си пожелала да се омъжиш за някой от тях, но твой съпруг трябва да бъде само член на фамилията. Знаеш го много добре. От мен ще излезе добър съпруг, Александра. Не съм толкова стар, че да не мога да те направя щастлива и ще бъда нежен към теб, ако ми позволиш. Няма да се налага да се безпокоиш за нещо. Аз ще се грижа за всичко. Не би могла да желаеш по-добър съпруг, а аз реших, че ще те имам, още когато беше дете. Разбирам те напълно. Мога да те направя щастлива.

— Ти си планирал цялата тази история, нали — по типичния за теб студен, пресметлив начин? — попита тя, започвайки да прозира истината.

Стентън се засмя дрезгаво.

— Бих направил всичко, за да те имам, Александра, и най-сетне моят миг настъпи. Нямаш избор, скъпа.

Александра прекоси няколко пъти стаята, като се опитваше да се успокои дотолкова, че да измисли как да се отърве от присъствието му. Най-накрая се обърна към него:

— Мистър Луис, дори да се оженим, не е редно да се венчаем още на следващия ден след погребението на Олаф.

— Наричай ме Стен. По-подходящо е, защото скоро ще ти бъда съпруг. Слуховете ще затихнат. И без това не ме безпокоят.

— Няма да бъдеш мой съпруг нито като Стен, нито като мистър Луис — гневно извика Александра, като тропна с крак по скъпия вносен килим.

Стен се усмихна самодоволно, приближи се към нея и постави ръце на раменете й. Александра се опита да се измъкне, но той безмилостно стегна хватката си. Прехапа устната си, разярена от увереността му.

— За тебе аз съм единствен, Александра. Другите са твърде млади, за да те оценят, а освен това не ти давам право на избор. Ще се омъжиш за мен след четири дни.

Стен наклони лицето си към нея, но тя го отблъсна, изпаднала в отчаяние от затягащата се прегръдка.

— Грешиш, мистър Луис. Нямаш никакви права върху мен и няма да успееш да ме принудиш да се омъжа за теб.

— Не ме заплашвай, Александра. Не ме принуждавай да те нараня. Ще те имам по един или друг начин — дрезгаво каза той и притисна устните си към нейните.

Александра стегна устни, без да отговаря на целувката му, като несъзнателно стисна с отчаяна сила челюстите си. Почувства, че се задушава и в ума й се стрелна мисълта за бягството. Не би могла да отплува с някой от корабите на компанията. Трябваше да наеме отнякъде малка шхуна, която да я отведе надолу покрай брега, към Ню Орлиънс. Малък съд, който не би могъл да бъде проследен, за какъвто Луис дори не би си помислил. Трябваше да изтегли пари от банката, да опакова дрехите си, да наеме шхуната. И то за три дни. Но можеше да бъде направено. Трябваше да бъде направено!

Смутен и раздразнен, Стен Луис най-сетне отдели лицето си от нейното, а очите му светнаха заплашително. Отдалечи скованото й тяло от своето.

— Знам, че не си толкова студена, Александра, макар и да си неопитна. Може би просто трябва да бъдеш научена. Ще се радвам аз да съм ти учителят — каза той, а сребристите му очи похотливо заблестяха. — Би ли искала още сега да вземеш първия урок?

При тези думи и намека, който съдържаха, Александра усети, че я заливат вълни на ярост и отвращение. Зашлеви го с цялата си сила. С удоволствие видя как белите следи от пръстите й бавно започват да почервеняват. След това срещна очите му — очи на бесен вълк и отстъпи назад, за първи път истински изплашена. Във вида му вече нямаше нищо човешко, докато погледът му похотливо се плъзгаше по тялото й. Усмихна се, оголвайки зъбите си и рече:

— Постъпи много глупаво, Александра. Предполагам, че сега ще трябва да ти предам нещо повече от първи урок. Аз съм твоят господар и ще се научиш да ми се подчиняваш изцяло, без значение какви са чувствата ти. И никога, никога вече не ме удряй. Може би няма да успея да се овладея, както днес, и мога сериозно да нараня хубавото ти тяло. Но всъщност ние все още не знаем колко прекрасно е то, нали?

Сега Александра не се отдръпна, твърдо решена да не му показва страха си.

— Ти си луд. Напълно побъркан. Махай се от дома ми и никога вече да не си стъпил тук!

Стен се изсмя, а гласът му прозвуча като вълчи вой. Рязко се завъртя на пети. Тя недоверчиво го изгледа как бързо прекосява стаята и спира пред вратата. Ключът се превъртя в бравата, а звукът сякаш изпълни цялата стая. Александра се почувства безпомощна — усещане, което не бе изпитвала досега. Това чувство я отвращаваше, а той — дори още повече.

С усмихнато лице като озъбен вълк, той се обърна и тръгна към нея. Александра се втурна и посегна към шнура на звънеца. Слугите щяха да се отзоват на повикването й. Но Стен я изпревари и попречи на отчаяния й зов за помощ.

— А сега, Александра, струва ми се, че не гориш от желание да получиш първия си урок. Не искаш ли да научиш нещо ново?

Тя се загърчи в ръцете му, опитвайки се да се измъкне и замята глава на всички страни.

— Не можеш да направиш това. Махай се оттук! Пусни ме, звяр такъв!

Но яростта й като че ли го възбуждаше още повече, сякаш опитомяваше дива котка, а не си играеше с питомно котенце. Сграбчи ръцете й в желязна хватка с едната си ръка, а с другата дръпна косите й. Златисточервените къдрици се разпиляха надолу по раменете, падайки тежко чак до бедрата й. Очите му просветнаха, щом втренчи в тях замаяния си поглед, докато ръката му се скри под гъстата коса. Александра се опита да го ритне, но се спъна в полата си, изгуби равновесие и политна към него, подпирайки се на гърдите му.

— Така е по-добре, мила — каза той с глух глас, заравяйки лице в гъстата й, разкошна коса.

— Пусни ме, чудовище такова! — изкрещя тя, опитвайки се да се отскубне от него, защото топлината на тялото му сякаш опари голата кожа през дрехите й. Самата му близост беше задушаваща, омразна.

— Никога няма да те пусна, Александра. Ти си моя и аз ще те убедя в това още сега — веднъж и завинаги. А след това наистина ще бъдеш моя, изцяло моя.

— Не! Не, мраза тя! — изкрещя тя безпомощно в ръцете му, но продължи да се бери с всички сили. Блъскаше го, риташе го, докато най-сетне и двамата изгубиха равновесие и тежко се строполиха на пода. Опита да се претърколи встрани от него, като се мяташе яростно, но той се тръшна върху нея, като издърпа ръцете й над главата. Остана прикована под него, неспособна да избяга, но все още продължаваше да се мята и да се гърчи безпомощно под него.

— Спри, Александра! — гневно заповяда той, а лицето му се превърна в сурова маска на страстта и решителността. — Не мърдай.

— Не! Никога! — извика тя, като мяташе главата си.

В стаята прозвуча силна плесница. Лицето на Александра пламна от болка там, където Стен я беше зашлевил с цялата си сила. Загледа го вцепенена, чувствайки се сякаш отделена от тялото си, докато сивите му триумфиращи очи похотливо се местеха по тялото й. Нямаше нужда повече да държи ръцете й, тъй като след съкрушителния удар Александра не можеше да помръдне.

Разкъса корсажа й и пълните й, съблазнителни гърди се разкриха напълно. Наведе се задъхано над нея, а дишането му се учести. Диво сграбчи гърдите й в шепи и ги стисна жестоко, преди гладно да ги покрие с устата си.

Зашеметената Александра чувстваше как в безумието си хапе със зъби внезапно напрегналите се зърна. Сякаш сънуваше кошмар, в който беше само зрител. Не беше възможно да й се случи такова нещо.

След това Стен се спусна още по-надолу, като разкъса полата и фустите, които му пречеха, и ги метна през стаята. Сега само ризата й прикриваше голотата й. Разкъса и нея и започна да се задъхва, докато ръцете му шареха по голото й тяло, опипваха го, стискаха, изследваха всяка извивка и вдлъбнатинка по него. Не оставяше нито едно място недокоснато.

Александра потрепери механично, все още зашеметена от удара му, докато мъжките ръце за първи път се допираха до нежното й, девствено тяло.

В гърлото му се надигна приглушено ръмжене, щом грубо разтвори краката й, притискайки ги настрани с колене. Като дивак, като прегладнял звяр сграбчи бедрата й и грубо ги дръпна нагоре. Обхвана мекотата й с устата си, опипа я с устните й и изведнъж вмъкна език във влажната й топлина.

Александра изпъшка, установявайки, че все още може да чувства. Дори прекалено силно. Отвратена, яростна, изплашена, тя се опита да го отблъсне, но тялото й вече не се подчиняваше на командите на разума й.

Изведнъж той се отдръпна, повдигна тялото си над нейното и замря само за секунда, преди да потопи твърдата си, пулсираща мъжественост в нейната мекота. За миг дъхът на Александра секна. След това силно изстена. Сребристосивите очи на Стен, потъмнели от желание, се впиха в зелените й очи, сякаш искаха да я хипнотизират, докато горещият му, твърд член се притискаше настойчиво към нейната девственост, сякаш търсеше потвърждение. Стен й се усмихна злобно, доволен от себе си и каза:

— Виждаш ли, Александра, вече ми принадлежиш.

След това се гмурна дълбоко, разкъсвайки естествената й защита, за да я направи жена. Александра изпищя от болка. Стен покри устата й с устни и вмъкна езика си, запълвайки я цялата. С няколко бързи, но все пак яростни движения, Стен изля семето си в Александра, оставяйки по този начин дълбока следа в нея.

Изправи се и бързо закопча панталоните си. Александра остана да лежи почти агонизираща на пода на салона, отвратена от това, което току-що се беше случило в собствения й дом. И от Стен Луис, сам той заченат при изнасилването на майка си. Как можа да го стори!

Нямаше сили дори да покрие голотата си. Лежеше безжизнена, без чувства, като че ли той й бе отнел нещо повече от девствеността — като че ли беше похитил душата й.

— Виждаш ли, мила, наистина си моя — заяви Стен. — Надявам се, че следващият ми урок ще бъде приет по-разумно, но винаги помни кой е господарят в семейството. Знай, че ще получа това, което искам от тебе, ако се наложи дори със сила!

— Махай се — слабо прошепна Александра.

— Скоро ще се махна, любима моя Александра. Твоето тяло е дори по-хубаво, отколкото можех да си представя. Никога няма да позволя на друг мъж да го докосне.

При тези думи Александра опита да се покрие, но кракът му грубо затисна ръката й. Изстена от болка.

— Не още, красавице моя. Не съм ти се нагледал.

— Моля те, върви си. Просто ме остави сама — рече Александра, Чувствайки как студът, започнал със смъртта на Олаф, прониква в цялото й тяло.

— А сега ме изслушай. Изслушай ме внимателно! Ще се оженим на другия ден след погребението на Олаф Торсен, защото няма друг почтен мъж, който би се омъжил за тебе. Всички биха очаквали и биха търсили девственица. А ти, мила, вече не си.

— Махай се! Махай се, животно такова — просъска тя, надигайки се леко, щом силата и гневът й започнаха да се завръщат.

— Сега си тръгвам, щом искаш — иронично се усмихна той, — но помни, че си моя, Александра, и никога не го забравяй.

При тези думи той пресече стаята, отключи вратата и тихо я затвори след себе си.

Александра нещастно се сви върху килима, но сълзите на облекчението не идваха. Вече не можеше да плаче, не можеше да чувства нищо. От студения й гняв се роди решителност.

— Не, Стентън Луис — каза си тя на глас, — все още не познаваш жена си. Няма да бъда твоя, нито сега, нито в бъдеще! Никога няма да се омъжа за тебе, нито за някой друг мъж! Не и по този начин.