Джейн Арчър - Непокорна страст

— Дамата е изморена. Цял ден сме яздили. Искаме стая за една нощ — каза Стен.

— Трябва да платите предварително и да се разпишете тук — каза мъжът, като бутна към Стен тежката, подвързана с кожа книга за регистрация.

Александра го видя, че написа „Мистър и мисис Смит“.

„Винаги е предпазлив, дори в Тексас“ — помисли си тя. Не искаше да започнат да го преследват заради убитите мъже, когато се върнеше в Ню Йорк. Точно в стила на Стен, точно в стила на предпазливия, пресметлив Стен Луис.

Парите бяха платени, имената на посетители записани. Съдържателят му подаде ключа от стаята и тръгна по стълбите пред тях.

Щом влязоха в стаята, Стен заяви:

— Излизам, за да подготвя утрешното пътуване, Александра. Мисля, че си достатъчно изморена, за да не ми създаваш неприятности.

Обърна се и излезе от стаята, като я заключи отвън.

Александра чу как неясните му стъпки се отдалечават по коридора. Всъщност нищо нямаше значение за нея. Сънят я погълна, за да й донесе дълбоката забрава, за която копнееше.

Навън все още беше тъмно, когато Стен се приведе над нея с лампа в ръка, за да я вижда по-добре. Светлината и присъствието му я събудиха. Александра се размърда, мислейки си, че й се иска вечно да остане в леглото.

— Събуди се. Продадох конете и купих билети за една шхуна, която отива до Ню Орлиънс. Това беше най-доброто, което можах да намеря. Ще бъдеш в една каюта с няколко други жени. Ще можеш да си починеш по пътя. Ставай. Не трябва да закъсняваме.

— О, Джейк. Аз…

Гневът на Стен избухна. Удари я силно по лицето. Александра просто остана да лежи, усещайки как я обзема вцепенение.

— Никога, никога не ме наричай отново с неговото име. Чуваш ли, Александра? — свирепо изсъска той, приведен над изнуреното й тяло.

Тогава Александра си спомни. Сънуваше Джейк и без да съзнава, бе промълвила името му.

— Разбра ли ме? — изсъска отново Стен, като сграбчи отпуснатото й тяло и го разтърси.

— Да. Да, Стен.

— Добре. А сега ставай. Шхуната вдига котва призори. Дотогава трябва да сме на борда.

Александра се надигна. Сякаш в тялото й се забиха хиляди игли. Стен стоеше отстрани и я наблюдаваше. Изпъшка от досада. Взе една бутилка и чаша и седна до нея. Наля чашата догоре и я поднесе до устните й.

— Пий! Евтиното уиски ще те ободри. Изпий го всичкото.

Александра се подчини. Взе чашата с треперещи ръце и я поднесе към устните си. Стен измъкна чашата от ръцете й и наля уискито в гърлото й. Александра преглътна и се задави от парещата течност. Щом изпи цялата чаша, Стен наля и на себе си. Изпразни чашата и остави шишето настрана.

Върна се при Александра и я вдигна на крака. За миг стаята се разлюля пред очите й, но се почувства по-добре. Тялото вече не я болеше толкова. Пълната чаша уиски на гладен стомах я удари право в главата.

— Така е по-добре — рече Стен, хвана я за ръката и я поведе към вратата. — Няма да разговаряш с пътниците. Престори се, че ти е лошо или нещо подобно. Не искам да имам неприятности с тебе.

— Добре, Стен — несигурно отвърна тя, усещайки как краката й треперят.

Слязоха по стълбите. Стен хвърли ключа на бюрото на съдържателя, хвана здраво ръката на Александра и я поведе навън. Докато вървяха, не поглеждаше встрани. Александра едва успяваше да го следва.

Най-накрая стигнаха кея. Случилото се след това й приличаше повече на кошмар, отколкото на истина. Стен я качи на борда и я настани в една стая с три други жени, които спяха. Те само промърмориха недоволно, докато Стен неволно се буташе в леглата им, за да настани Александра. Тя се отпусна на леглото си както беше облечена и потъна в дълбок сън, който продължи през цялото пътуване, с изключение на кратките будни моменти, когато спазмите на стомаха й търсеха облекчение. Ядеше малко. Спеше през повечето време.

В Ню Орлиънс се наложи Стен да я свали на ръце на кея. Беше толкова отслабнала, че не можеше да вдигне глава. Отидоха в най-добрия хотел в Ню Орлиънс. Стен я внесе на ръце. Във великолепното фоайе на хотела Александра се почувства притеснена от мръсния си, раздърпан вид, но всъщност беше цяло щастие, че изобщо е жива след всичко преживяно. Стен я отнесе по стълбите до една просторна, луксозна стая и внимателно я остави на леглото. Александра се огледа удивена. С изненада откри, че напълно е отвикнала от подобен лукс.

— Александра, аз излизам. Имам доста работа, преди да тръгнем. Ще се обадя да ти изпратят храна и гореща вода. Ще се върна веднага щом мога. Не се опитвай да избягаш междувременно — спря за миг и погледна пребледнялото й, изпито лице и отпуснатото и тяло. — Всъщност, мисля, че няма нужда да се притеснявам, че ще избягаш. Не вярвам, че можеш да станеш.

Александра безизразно погледна доволната му физиономия. Не беше способна на чувства или разсъждения. Единственото, което искаше, беше да я остави да лежи. Може би така гаденето щеше да отмине. Замъгленото й съзнание почти не реагира, когато Стен излезе от стаята и я заключи отвън. След малко потъна в дълбок сън.

По-късно я събуди прислужницата, която внесе поднос с храна. Мъже от персонала донесоха гореща вода, за да напълнят ваната. Прислужницата остави подноса, приближи се до Александра и колебливо попита:

— Това ли е всичко, мадам?

Александра отвори очи и втренчи поглед в момичето. Мина известно време преди да разбере какво я питат.

— О, да. Да, това е всичко, благодаря.

Прислужницата направи лек реверанс и побърза да излезе. Останалите я последваха.

За нейна изненада, Александра се почувства по-добре. Вече не й беше толкова лошо. Стомахът й почти се бе успокоил. Би било чудесно да вземе една продължителна, гореща баня.

Започна бавно, внимателно да съблича изпокъсаните си, прашни дрехи. С големи усилия успя да събуе ботушите си. Стана и прекоси стаята. Мярна образа си в огледалото и спря. Не можа да се познае.

Беше слаба, болезнено слаба, а зелените й очи изглеждаха толкова големи, че изпълваха лицето й. Косата й беше прашна и с полепнали сламки. От предишната красавица беше останала само една сянка.

Пренесе подноса с храна до ваната и се отпусна в успокояващата вода. Къпеше се и ядеше по малко, докато водата не изстина, а храната не свърши.

Изплакна косата си и я уви с една хавлиена кърпа. Не можеше да направи нищо повече, докато не намереше гребен. След това подсуши тялото си и се върна в леглото. Скоро сънят отпусна напрегнатите черти на лицето й. Тя отново заприлича на някогашното невинно момиче.

Вече бе тъмно, когато се събуди. Стен тъкмо палеше лампите.

— По-добре ли се чувстваш, Александра? — попита Стен, щом видя, че очите й са отворени.

— Да.

Стен седна на ръба на леглото. Александра се отдръпна от него и придърпа завивката до шията си.

— Успях да купя билети за един параход, който тръгва утре за Ню Йорк.

— Утре?

Очите му потъмняха.

— Няма смисъл да се бавим тук. Ще се възстановяваш, докато пътуваме през океана. Морският въздух ще ти подейства добре. Освен това трябва да се връщам в Ню Йорк. И без това отсъствах твърде дълго. Купих дрехи за двама ни. Разбира се само най-необходимото. Ще можеш ли да се облечеш сама?

Александра кимна.

— Добре. За себе си съм наел отделна каюта. Ще пътуваме под собствените си имена. Не искам да опетня репутацията ти, тъй като отсега нататък името ти ще се свързва с моето. За нещастие — добави той и прекара ръка по голото й рамо, — това налага да сдържам желанията си. Но вярвам, че ще успея да издържа, докато стигнем до Ню Йорк.

Александра вдигна очи към лицето му. Стен се усмихваше жестоко, а сивите му, вълчи очи преценяваха формите й, прикрити от одеялото. Наклони се към нея с горящи очи, но Александра вдигна ръка, за да се предпази. Мисълта, че друг мъж може да я докосва след Джейк, беше отблъскваща. Нещо повече — беше непоносима.

Стен се отдръпна, а очите му потъмняха.

— Значи така ще бъде. Добре. Засега ще останем на това положение, но щом веднъж стигнем в Ню Йорк, ще се наложи да споделяш леглото си с мене.

Александра мълчаливо извърна глава и Стен излезе от стаята, като не пропусна да заключи вратата след себе си.

Александра стана и започна да оглежда покупките, донесени от Стен, Намери онова, което търсеше — гребен. Започна да разресва косата си.

Отне й доста време, за да възвърне предишното й великолепие, но когато привърши, образът й само наподобяваше предишната Александра. Лицето, което я гледаше от огледалото, вече не беше нежно и уязвимо. Зелените очи гледаха строго и решително, с разбиране за живота. Тази Александра би могла да получи онова, което би поискала. Би могла да направлява собствената си съдба. Щеше да се ожени за Стен, за да даде име на детето на Джейк. А след това щеше да дойде времето за отмъщението й.

Решението бе взето. Александра се върна в леглото и потъна в спокойния сън на човек, който няма грижи.

Повече нищо не се случи до сутринта на следващия ден, когато я събуди Стен. Беше доста притеснен, че още не се е облякла. Изглеждаше както обикновено в строгия си делови костюм. Подкани я да побърза и излезе от стаята, за да поръча закуска.

Александра започна да се облича припряно. Сложи си бельото, което Стен й беше избрал и облече тъмна, семпла рокля. Прибра косата си на плитка на врата и си сложи една обикновена шапка. Беше й топло с тези дрехи и се чувстваше непривлекателна. Набута излишните дрехи в чантата си, остави я на леглото и слезе при Стен за закуска.

Беше избрал малка маса близо до прозореца, прикрит от тънка, бяла завеса. Току-що бяха сервирали храната. Огледа я критично, докато й помагаше да седне, после кимна одобрително.

Александра започна да си сервира от закуските. Стен я изгледа подозрително, после се усмихна, а сивите му очи доволно проблясваха.

— Човек би помислил, че ядеш за двама — каза той многозначително.

Александра се изчерви и избягна погледа му.

— Доста се учудих, докато пътувахме с шхуната от Корпус Кристи. Никой друг не се разболя от морска болест. Помислих, че е от изтощението, но сега ми хрумна нещо друго. Детето от Джейк ли е, Александра?

Александра тъкмо вдигаше чашата с шоколад и ръката й трепна.

— Понякога се случва, както знаеш — промърмори тя.

Стен кимна, без усмивката да слиза от лицето му.

— Не бих могъл да съм по-доволен, колкото и да те изненадва това. Разбираш ли, сега трябва да се омъжиш за мен по своя воля, ако не искаш детето да се роди копеле. А ние знаем какво се случва с копелетата, нали? Едва ли семейство Кларк биха изтърпели още едно, нали?

Александра спокойно срещна погледа му. Стен си мислеше, че прави хитър ход, като използва бременността й, докато всъщност направо падаше в ръцете й.

— Да, не биха го изтърпели.

— Значи ще се омъжиш за мен, за да дадеш име на детето си, по липса на други причини?

— Може би — отговори Александра, като се опита да прикрие нетърпението си.

— Трябва да помниш. Александра, че нито един почтен мъж не би се оженил за теб, ако разбере за детето.

Александра сведе глава, след това отново го погледна, мислейки си колко сладко ще бъде отмъщението й.

— Кажи, ще се омъжиш ли за мен?

— Не те обичам, Стен.

— По дяволите! Това никога не е имало значение за мен. Изобщо не е важно. А ти се нуждаеш от мен. Да, за Бога, този път ти се нуждаеш от мен. Би трябвало да ме молиш да се оженя за теб. Но аз съм добър. Сам те моля да се омъжиш за мен, Александра. Ще го направиш ли?

Александра въздъхна, след това заяви съвсем ясно.

— Да, мисля, че ще го направя, Стен Луис.

Стен се усмихна на победата си и взе вилицата.

— Яж. Ню Йорк ни очаква.

Приключиха закуската си в пълно мълчание. Стен я придружи до очакващия ги отвън файтон. Багажът вече беше натоварен от портиера. Александра хвърли един прощален поглед към огрения от светлината на утринното слънце Ню Орлиънс. Изглеждаше по-красив и романтичен от преди. Този път не беше нито гладна, нито я преследваха, но по някаква причини й липсваше предишния оптимизъм. Младостта й беше останала някъде по пътя.

Стигнаха на кея. Придружиха ги с големи церемонии до каютите им. Знаеше, че това пътуване ще бъде съвсем различно от предишното. Стен я остави сама в приятна, чиста каюта. Александра седна на койката. Помисли си, че независимо от това колко хубаво щеше да бъде това пътуване, на края му не я очакваше Джейк. Срещна го при първото си пътуване и вече нищо не можеше да я накара да забрави Джейк и онова, което бяха преживели заедно.

Любов. Страст. И едно дете. Щеше да направи така, че детето й никога да не изпита болките, които тя беше понесла. А Джейк щеше завинаги да остане в сърцето и в ума й. И в тяхното дете.