Ема се изсмя.

— Не смяташ ли, че преувеличаваш? — През последната седмица тя бе излизала няколко пъти с Мадлин. Двете дори разговаряха откровено за Теър и се позабавляваха добре в горещата вана за спа процедури. Тогава Мадлин и напомняше за Александра Стоукс, нейната необуздана, но грижовна приятелка, която живееше в Хендерсън, Невада.

Ема погледна към Итън.

— Може би Мадлин ми казва истината. Самият ти помниш ли какво си правил на трийсет и първи август?

— Всъщност помня. Това беше първият ден от метеоритния дъжд.

— Персеидите. — Ема кимна. Когато двамата се срещнаха за пръв път, той наблюдаваше звездите.

На лицето на Итън се промъкна срамежлива усмивка, сякаш той също си спомни онзи момент.

— Да, сигурно съм стоял на предната веранда. Метеоритният дъжд продължи почти цяла седмица.

— И ти си се преселил на верандата, защото звездите са по-интересни от хората, така ли? — подразни го Ема.

Бузите на Итън порозовяха и той извърна поглед.

— От някои хора.

— Дали да не попитам отново Мадлин? — настоя Ема. — Смяташ ли, че крие нещо?

Итън бавно поклати глава.

— С тези момичета никога не можеш да бъдеш сигурна. Не че съм наясно с най-съкровените им тайни, но нещо в Мадлин и Шарлът винаги ми е изглеждало странно. Преди да дойдеш в града, докато Сътън беше още жива, те се стремяха едновременно и към вниманието й, и към позицията й в групата. — Той се загледа в далечината. — Сякаш я обожаваха и мразеха едновременно.

Стиснала телефона на Сътън в ръка, Ема докосна иконката на Туитър и извика последователно страниците на всички приятелки на сестра й, но не намери нищо забележително с дата трийсет и първи. Но когато се прехвърли на туитовете от първи септември, вниманието й беше привлечено от нещо на страницата на Мадлин. Тя беше адресирала посланието си към Чембърлейнбейб, псевдонима на Шарлът в Туитър.

„Благодаря ти, че снощи бе до мен, Шар. Истинските приятели се държат един за друг, независимо от всичко“.

— Истински приятели — рече саркастично Итън. — Ау.

— По-скоро А? — Нещо не беше наред. — Мадлин и Шарлът не са близки. Въобще. — На Ема й се струваха повече като притеснени другари от армията на популярните момичета. След това Итън й посочи думата снощи.

— Става въпрос за трийсет и първи.

Аз потреперих. Може би онази нощ са били с мен. Може би заедно са довършили своята псевдо-най-добра приятелка. И може би ако Ема не внимаваше, тя щеше да е следващата.

Ема разтърка лицето си с ръце и отново погледна Итън. Изпита силна вина, която стегна гърдите й. Онзи, който беше убил сестра й, сега следеше всяка стъпка на Ема. Дали убиецът нямаше скоро да разбере, че Итън знае истината за нея и да се опита да затвори и неговата уста завинаги?

— Не си длъжен да ми помагаш — прошепна тя. — Не е безопасно.

Итън я погледна с напрегнати очи.

— Не трябва да вършиш всичко това сама.

— Сигурен ли си?

Когато той кимна, Ема изведнъж се изпълни с огромна благодарност.

— Благодаря ти. Сама щях да оплета конците.

Итън изглеждаше изненадан.

— Не ми приличаш на такова момиче.

Ема изпита желанието да протегне ръка и да докосне бузата му, където се отразяваше лунната светлина. Той помръдна към нея и коленете им се докоснаха; лицето му се наведе към нейното, сякаш се канеше да я целуне. Ема усети топлината на тялото му, неспособна да откъсне очи от пълната му долна устна.

В главата й бушуваше вихър от мисли; тя си спомни предишната нощ, когато той й каза, че е започнал да си пада по момичето, в което се беше превърнала Сътън. Че е започнал да си пада по нея. Някое друго момиче сигурно щеше да знае как да постъпи. В дневника си Ема поддържаше списък, наречен „Начини да флиртуваш“, но всъщност никога не беше прилагала някоя от тези техники на практика.

Щрак.

Ема подскочи и врътна глава надясно. От другата страна на корта, точно под дърветата, се виждаше слабото сияние от мобилен телефон, сякаш някой седеше там и ги наблюдаваше.

— Видя ли това?

— Кое? — прошепна Итън.

Ема протегна шия. Около тях цареше пълна тъмнина, но тя не успя да се отърси от тревожното усещане, че някой е видял — и чул — всичко.

3.

И колелото се върти

Понеделник сутринта Ема седеше пред грънчарското колело в кабинета по приложни изкуства в гимназия „Холиър“. Тя беше обградена от купчини сивкава глина, дървени инструменти за рязане и резбоване и несиметрични бокали, подредени върху дървени летви, в очакване да бъдат изпечени в пещта. Въздухът миришеше на мокра пръст и наоколо се носеше непрекъснатото бръмчене на въртящи се грънчарски колела и потракването на тромави крака върху педалите.

Мадлин седеше на стол вдясно от Ема и гледаше грънчарското си колело така, сякаш е уред за мъчение.

— Какъв е смисълът да се изработват грънци? Тези неща не ги ли продават в „Потъри барн“1?

Шарлът изсумтя.

— В „Потъри барн“ не продават грънци! Да не би да смяташ, че в „Крейт & Баръл“ продават щайги и бъчви?

— А в „Пиър 1“ се продават стълбове? — изкиска се Лоръл, която седеше пред тях.

— Момичета, по-малко разговори, повече творчество — каза госпожа Гилиъм, инструкторката им по приложни изкуства, която обикаляше между колелата, подрънквайки с гривната на глезена си. Госпожа Гилиъм беше от онези хора, чийто вид разкриваше от километри, че е учител по приложни изкуства. Обличаше се с широки жарсени панталони, жакардови фланелки и дизайнерски огърлици, които носеше върху туники от ръчно боядисан плат, миришещи на мухлясало пачули. Говореше с патос, напомняйки на Ема за една възрастна социална работничка на име госпожа Туерк, която винаги говореше така, сякаш рецитира монолог от Шекспир. И ето ни отново тук, Ема… дали в този дом за храненичета в Невада към теб са се отнасяли добре?

— Отлична работа, Ниша — пропя госпожа Гилиъм, когато мина покрай масата за гланциране, където няколко ученици боядисваха грънците си в пастелни тонове. Ниша Банерджи, която заедно със Сътън беше капитан на отбора по тенис, се обърна и се ухили триумфално на Ема. В очите й проблесна искрена омраза, от която Ема изпита страх. Още щом влезе в живота на Сътън й стана ясно, че Ниша и Сътън бяха имали сериозни сблъсъци, и Ниша винаги я гледаше с лошо око.

Ема извърна глава и сложи една топка глина в центъра на колелото, захлупи я с шепи и бавно го завъртя, придавайки й постепенно формата на бокал. Лоръл тихичко подсвирна.

— Откъде знаеш как да го направиш?

— Ами… късмет на начинаещия. — Ема сви рамене, сякаш не е направила кой знае какво, но ръцете й леко трепереха. В главата й се появи новинарско заглавие: Майсторски грънчарски умения разкриват Ема Пакстън, която се преструва на Сътън Мърсър. Скандал! В Хендерсън Ема беше посещавала курсове по грънчарство. След училище прекарваше часове пред колелото; това беше предпочитаната алтернатива пред прибирането у дома при Урсула и Стив, нейните приемни родители-хипита, с които живееше по онова време и които не вярваха в къпането. Правилото за избягването на всякакви миещи препарати се прилагаше върху тях, дрехите им и осемте им мърляви кучета.

Ема разряза бокала с ръка и въздъхна с фалшиво разочарование, когато творението й се изкриви.

— Дотук с успеха ми.

Щом госпожа Гилиъм влезе в пещта, където изпичаха керамичните съдове, Ема погледна към Мадлин и махна крака си от педала на грънчарското колело. Приятелките на Сътън продължаваха да изглеждат най-вероятните убийци на близначката й. Но все още не бе намерила никакви доказателства за това.

Тя избърса ръцете си с кърпа, извади айфона на Сътън и прегледа календара.

— Ъъъ, мацки? — рече тя. — Някой помни ли кога за последен път си изрусявах кичурите? Забравила съм да го отбележа в календара, а искам да си направя сметка кога да отида пак. Дали не беше… на трийсет и първи август?

— Какъв ден беше това? — попита Шарлът. Тя изглеждаше изморена, сякаш цяла нощ не бе спала. Притисна глината твърде силно и превърна купата, която правеше, в разкашкана палачинка.

Ема отново прегледа календара.

— Ами… беше денят преди купона у Ниша. — Денят преди Мадс да ме отвлече край каньона Сабино, взимайки ме за Сътън. Или може би защото знаеше, че не съм Сътън. — Два дни преди да почне училище.

Шарлът погледна Мадлин.

— Това не беше ли денят, когато ние…

— Не — сопна й се Мадлин, стрелвайки Шарлът с леден поглед. След това се обърна към Ема. — Никоя от нас не знае къде си била в онзи ден, Сътън. Някой друг ще трябва да ти излекува амнезията.

Флуоресцентната светлина се отразяваше в порцелановата кожа на Мадлин. Тя гледаше Ема с присвити очи, сякаш я предизвикваше да зареже темата. Шарлът ги изгледа последователно, внезапно застанала нащрек. Дори Лоръл стоеше вцепенена пред тях.

Ема зачака, знаейки, че е напипала нещо, с надеждата, че някой ще й подскаже какво е то. Но когато напрегнатата тишина се проточи, тя се отказа. Втори дубъл, помисли си тя, бръкна в джоба си и стисна сребърния амулет-влакче.

— Както и да е. Напоследък си мисля, че е време за някой нов номер в Играта на лъжи.

— Страхотно — промърмори Шарлът и отново се съсредоточи върху въртящата се купчина глина върху грънчарското й колело. — Някакви идеи?

В другия край на стаята едно момиче си миеше ръцете в умивалника, а от пещта се разнесе силен трясък.

— Номерът, когато откраднахме колата на мама, беше жесток. — Тя си спомни, че беше гледала точно този клип на компютъра на Лоръл. — Може би трябва пак да направим нещо подобно.

Мадлин кимна, замислена.

— Може би.

— Само че… да бъде малко по-смахнат — продължи Ема, произнасяйки думите, които беше репетирала предишната нощ в спалнята на Сътън. — Например да оставим нечия кола в автомивката. Или да я вкараме в басейна. Или да я изоставим на железопътната линия.

Щом спомена железопътната линия, Шарлът, Лоръл и Мадлин изведнъж се напрегнаха. Стомахът на Ема се сви. Бинго.

— Много смешно. — Шарлът удари силно буцата глина с юмрук.

— Забрави ли, че повторенията са забранени? — изсъска Лоръл през рамо.

Мадлин избърса чело с опакото на ръката си и погледна Ема.

— Да не би да се надяваш, че и ченгетата ще се появят пак?

Ченгетата. Опитвах се с всички сили да си спомня. Но онзи проблясък с железопътната линия просто избледня.

Ема погледна към приятелките на Сътън. Усещаше устата си пресъхнала. Но преди да успее да формулира следващия си въпрос, интеркомът в стаята пропука.

— Внимание! — разнесе се тъничкото гласче на Аманда Донован, ученичка от горните класове, която четеше ежедневните съобщения. — Време е да обявим победителите в тазгодишния конкурс за Хелоуин, за които гласуваха нашите талантливи момчета от отборите по футбол и волейбол и прекрасните ни атлети! Партито е след две седмици, гоблини и призраци, така че побързайте да се сдобиете с билети преди да са свършили! Аз и кавалерът ми вече го направихме!

Мадлин сви отвратено устни.

— Че с кого би могла да отиде Аманда? С чичо Уес?

Шарлът и Лоръл се изкискаха. Чичото на Аманда беше Уес Донован, спортен говорител, който имаше собствено предаване по радио Сириус. По време на сутрешните си обявления Аманда толкова често споменаваше името му, че Мадлин се закле, че те са тайни любовници.

— Моля, присъединете се към поздравленията за Нора Алварес, Мадисън Кейтс, Дженифър Морисън, Зоуи Мичъл, Алиша Янг, Тинсли Цимерман…

При обявяването на всяко име Мадлин, Шарлът и Лоръл реагираха, като показваха вдигнат или насочен надолу палец.

— … и Габриела и Лилиана Фиорело, нашите първи хелоуински близнаци! — заключи Аманда. — Поздравления, дами.