— Имаш дяволски късмет, че аз, а не някой непознат, те проследи дотук — грубо каза Люк.

Карла се обърна с широко отворени от изненада очи.

— Люк! Изплаши ме! Защо се промъкна така?!

— Промъкнал съм се? — Люк многозначително посочи ботушите си. — Момиче, така обут не мога да се промъкна дори и до труп.

— Е, до мен успя. Какво правиш тук?

— Взе ми думите от устата.

— Аз съм на почивка.

— Не съвсем — напрегнато рече Люк. — Когато се чухме за последен път, Кеш беше все още в Боулдър.

— Само докато поправи джипа.

— И ти очакваше, че ще те оставя сама?

— Защо не? Нали и ти идваш сам по няколко пъти в годината. Кеш също го е правил неведнъж.

— Виж какво, момиче, за теб това може да е шега, но за мен не е. Какво ще правиш, ако се нараниш?

— Същото, което бихте направили ти или Кеш — рече делово Карла. — Ще се лекувам колкото мога и ще отпътувам. Ако не мога да карам, ще си направя възможно най-добрия подслон и ще чакам, докато започна да липсвам на някой, който ще тръгне по следите ми.

— Ами ако не бях дошъл навреме?

— Ами ако излезе снежна буря и умра от измръзване?

— През август?!

Карла се засмя.

— Точно това казах на Кеш. Той предрече снежната буря.

Люк гневно удари шапката в бедрото си. Приближи се до Карла и спря на метър от нея.

— Ами ако те нападнат мъже? — напрегнато попита той.

— Вероятността да имам подобен проблем тук е по-малка, отколкото в така наречената цивилизация. В градовете жените ги нападат. Ако край една жена има хора, това не е гаранция, че тя е в безопасност.

— Скоро ще завали. — Люк бързо сложи шапката на главата си. — По-добре да се връщаме в лагера.

Объркана, Карла пое след него. Говориха малко, докато тя приготвяше вечерята и още по-малко, докато той й помагаше да измият чиниите. Тя наля кафе, той сложи дърва в огъня и изящният танц на пламъците се ускори. Когато му подаде чашата, той й кимна, обърна се с гръб към огъня и се загледа в каньона.

От небето бяха изчезнали и последните червени отблясъци. Бе паднала нощта.

Карла седеше с кръстосани крака близо до огъня, загледана в Люк. Бе свалил жълтата мушама и я бе оставил под навеса. Пламъците, които бавно се издигаха и снишаваха, ту осветяваха, ту скриваха ризата с разкопчана яка, износените джинси и ботушите. Канчето, което държеше в голямата си ръка, блестеше като живак. Той й напомняше за самата земя, неизтощима и силна, изпълнена с неочаквана красота и дълбока тишина.

— Защо? — попита Карла.

Без да се обръща, Люк отговори по същия начин.

— Защо те сграбчих преди три години? — Той грубо се засмя. — По дяволите, момиче, не може да си толкова наивна.

— Вече не съм момиче. Кеш не ти ли е казал? Цяла година уча в колеж.

Той не каза нищо.

Веднъж започнала, Карла не можеше да спре. Трябваше да си изясни всичко за нощта, която промени живота й, нощта, която очевидно беше оставила белег и у Люк.

— Защо съжаляваш толкова много?

Настъпи продължителна тишина. Прегърнати, около тях танцуваха огънят и дъждът.

— Това беше най-сладкото предложение, което съм получавал — накрая рече той. — Ти заслужаваше повече, отколкото ти дадох. Заслужаваше бавен танц, целувки на свещ и увити в станиол бонбони. Заслужаваше нежен отказ или нежен любовник, а получи… мен.

Карла беше твърде изненадана, за да проговори. Тя видя как раменете на Люк помръднаха, сякаш нагласява тежък товар.

— Онази нощ в мен нямаше никаква нежност. Желаех те до полуда. От години те желая така. Когато те прегърнах, загубих разсъдъка си.

Люк се обърна, изви ръка и хвърли остатъка от кафето си в огъня.

— Нищо — продължи той. — Когато дойдех на себе си, щях да се мразя, че съм те взел. Ти беше дяволски невинна. По-добре, че друг мъж е станал първият ти любовник. Поне не ти е причинил болка.

— Какво?

Люк отново се засмя грубо и се наведе над кафеника, за да напълни отново чашата си.

— Ако твоят любовник ти беше причинил болка, първите страници на вестниците щяха да гръмнат: „Кеш Макуин отмъщава за малката си сестра“. Но подобни заглавия нямаше.

— Естествено. Защото не е имало и любовник.

Той бързо вдигна глава. За първи път, откакто бяха дошли в лагера, погледна Карла в очите.

— Искаш да кажеш, че си… Че не си имала…

— Няма защо да ме гледаш, сякаш съм паднала от летяща чиния — притеснено рече Карла. — Не ти ли е хрумвало, че всички проучвания, според които половината или две трети от момичетата имат любовници, преди да се омъжат, означават също, че една трета от тях нямат? Какво толкова има?

— Една трета от вас се пазят за брака, така ли? — попита Люк и се изправи.

Карла вдигна рамене. Отново се беше обърнал с гръб към огъня и към нея.

— Не знам каква е тяхната причина — каза тя. — Знам каква е моята.

Последва тишина. Люк отпи глътка кафе и бавно попита:

— Каква е твоята причина?

— Пламъкът не си струва свещта.

— Какво?

— Повече болка, отколкото полза — кратко рече Карла. — Разбираш ли, колкото по-голяма ставам, толкова повече разбирам, че не обичам мъже до себе си. Не и да усещам дъха им. Да не мога да мръдна, без да ги докосна.

Бавно, сякаш го правеше против волята си, Люк отново се обърна с лице към Карла.

— Показа това по странен начин онази нощ в трапезарията.

— С теб е различно — дрезгаво рече тя. — Винаги е било. Не мога… да устоя. Така е.

Въпреки че Карла се опитваше да говори небрежно, гласът й трепереше.

Той рязко се обърна и закрачи като див звяр. Рожба на огъня и нощта, Люк сякаш идваше от мечтите на Карла. Неспособна да откъсне поглед от гъвкавите му силни движения, тя седеше и го наблюдаваше с копнеж, който не можеше да скрие.

Той се обърна и я погледна с жажда, равна на нейната.

Тринадесета глава

Карла се изправи и без да сваля поглед от Люк, мина покрай огъня, изцяло погълната от златистия блясък в очите му. Неподвижен, изпълнен с очакване, напрегнат от вътрешна борба, той чакаше. Съзнаваше, че не бива да я допуска до себе си, а да тръгне в дъжда и да върви, докато не се успокои. Не бива да стои като закован, докато тя приближава. Не бива да я наблюдава с болезнено присвити от желание очи.

Тя бе момичето, заради което бе дал обет за въздържание.

Карла спря само на сантиметри от Люк. Взря се в очите му и тихо като дъжда прошепна името му. Не получи отговор. Вдигна трепереща ръка към лицето му. Нежното докосване на пръстите й го накара да потръпне. Тя чувстваше нарастващата сила на страстта и желанието. Ако пак го докоснеше, бурята помежду им щеше да се разрази с несломима мощ.

Веднъж страстта на Люк я бе уплашила, но сега я изпълни с неудържим трепет. Още не познаваше силата на своята чувственост. Съмняваше се дали някога ще разбере, но все пак протегна ръка към мъжа, когото бе обикнала.

Фините пръсти погалиха тъмните вежди на Люк, под чертаните славянски скули, безукорно правия нос. Бе го милвала хиляди пъти в мечтите си. Когато докосна устните му, той простена. И това бе част от мечтите й, да я пожелае толкова силно, че да изпита същата разкъсваща болка.

— Люби ме — прошепна Карла. — Научи ме как да те обичам.

— Мила — дрезгаво рече Люк, неспособен да си наложи да отстъпи назад. — Не прави това с мен. Прекалено дълго те желая.

— Моля те, Люк. О, моля те, не ми обръщай гръб! Мечтая за теб от толкова години.

Люк се вгледа в изпълнените с копнеж очи и треперещи устни и изведнъж разбра, че да се отдръпне от нея бе като да свали кожата си. Осениха го спокойствие и увереност. Искаше да я люби така, както не бе любил никоя друга жена.

С леко движение той захвърли чашата кафе в дъжда. Големите му ръце бавно се вдигнаха и обхванаха лицето й, толкова нежно, че тя се задъха. Чак сега Карла призна пред себе си, че бе очаквала яростна атака от Люк, подобна на онази от преди три години.

— Аз също мечтаех. — С дълбок глас рече той, наблюдавайки Карла. — Прекарвал съм цели часове с мечтата да върна времето и ти отново да застанеш пред мен. Ето те сега, стоиш пред мен и трепериш… От страх ли, слънчице? Кажи ми, че не е от страх.

— Не знам защо ме разтреперваш — рече Карла, като се опитваше да се усмихне. — Но съм сигурна, че не е страх.

Люк се усмихна. Карла засия. Потисканата жажда в очите му я остави без дъх. Той нежно я обърна с лице към огъня. Вгледа се в златистите й къдрици, в изящната извивка на веждите, в безмълвния танц на пламъка в очите й.

Тя не разбираше защо не я докосва.

— Люк?

— Искам да те видя — просто рече той. — Искам и ти да ме видиш.

Топлината на ръцете му нежно я обгърна. Устните му проследиха изящния предел между косата и лицето й, погладиха веждите й, вдъхнаха топлина на клепачите й, очертаха скулите й, пробягаха по брадичката. Тя беше като омаяна, не можеше дори да си поеме дъх, застанала между огъня, дъжда и неочакваната нежност на неговата страст. Когато устните му докоснаха нейните, тя простена.

Люк се вкамени, вдигна глава и видя блестящите сълзи по дългите й клепачи.

— Наистина ли целувката ми означава толкова много за теб? — напрегнато попита той.

Тя отвори очи и го погледна. Не можеше да проговори.

— Боже мой! — разтърсен прошепна той.

Отново се наведе към устните й, като прошепна галеното име, което й бе дал преди години, когато я видя да се усмихва за първи път. Гласът му се смеси с леещия се шепот на водата, която се плъзгаше по камъните в мрака. Докосна веднъж устните й, после втори път, после отново и отново, като всеки път ги докосваше с върха на езика си, докато те безпомощно, жадно се разтвориха и върхът на езика му докосна нейния.

— Да — насърчително рече Люк с дрезгав глас. — Искаш ли това? Искаш ли да ме вкусиш както в трапезарията?

Карла сляпо обърна лице, за да последва предизвикателните, нежни, влудяващи устни на Люк, които я целуваха и се отдръпваха. Простена от безсилие и желание.

— Надявам се, че се опитваш да кажеш „да“, слънчице — прошепна той, като изви ръце и я притегли по-близо до тялото си. — Надявам се, че си харесала вкуса ми, защото споменът за тази целувка ме държа буден много нощи.

Карла изненадано отвори очи.

— И теб ли? Аз често лежах в леглото и си спомнях как те целунах.

Тя не разбра какво означаваше за Люк да чуе, че жаждата, която изпитваше към него, не й даваше покой. Усети само, че силните ръце, които държаха лицето й, за миг трепнаха. Той прошепна нещо, молитва, ругатня или и двете.

— Покажи ми целувката, за която си мечтала, докато си лежала будна — промърмори Люк до устните й. — Разкрий ми мечтите си.

Когато Карла понечи да отговори, Люк пое устните й толкова жадно, че и двамата потръпнаха. Тя живо почувства как езикът му меко проникна в устата й, как силните му здрави ръце я повдигнаха. Светът се завъртя, погълна ги и отново ги обгърна с огнени пламъци. Когато земята нежно я посрещна, тя разбра, че лежи на един от спалните чували до Люк, който я придърпва все по-близо към себе си.

— Добре ли си? — попита той.

— Да.

— Трепериш.

— Ти също.

— Знам. Едва успях да те вдигна.

Очите на Карла се разшириха и ръцете й обгърнаха мускулестите рамене на Люк.

— Да, аз също се изненадах от слабостта си — рече той с треперлив от желание и смях глас. Прошепна името й и отново се наведе към устните й. — Изпитвам болка, Карла. Искаш ли да ме целунеш и да я облекчиш?

Страстната нотка във въпроса му я накара да се усмихне. Все още се усмихваше, когато устните му бавно се съединиха с нейните и изтръгнаха дълбок стон от тях. Той изпи тихия звук, изпълнен с жажда за още.

Ръцете му се плъзнаха по тялото й, потърсиха гърдите й и ги погалиха в гореща тишина. Памучната блуза и финият сутиен не скриха незабавния й отклик. Пое втвърдените зърна между пръстите си и ритмично ги подръпна, чу пресекливото й стенание, почувства как го влудява с дълбоката съблазън на целувката и жаждата на ръцете си.

Стоновете на Карла проникваха в страстта на Люк. Той откъсна устни от нейните и освободи ръцете си от пищната й примамваща мекота.

— Люк… Моля те… Аз…

— Съжалявам — дрезгаво рече той и приглади назад косата й. — Съжалявам, слънчице. Не исках да те изплаша.

— Това не е… — Гласът на Карла секна. — Аз нямах предвид…

Направи опит да се овладее, но не успя. Простена, сграбчи едната ръка на Люк, целуна дланта му, след което впи зъби в нея, изпълнена с безпомощност пред объркващите чувства, които бушуваха в нея и я караха едновременно да го милва и хапе.

Тялото на Люк се стегна, когато Карла впи зъби в меката плът при основата на палеца му. Едва сдържаната й сила му разкри непоносимото напрежение. Кръвта му кипна.

Люк вдигна ръка и облиза малките белези, които беше оставила по кожата му. Пръстите й силно дръпнаха яката на ризата му. Тя се разкопча и разкри тъмна кожа, която блестеше на светлината на огъня. Ръката му обгърна главата й и я придърпа към голите си гърди.