Но не можеше да я предпази от последствията от собствените й действия. Никой не би могъл.

„Съжалявам“ — беше казал той и тя си спомни пламъка в погледа му, начина, по който я бе завладял. Беше си мислила, че го мрази. Така ли беше? Сторм сложи ръка на гърдите си, като че да успокои развълнуваното си сърце. Не разбираше какво чувства.

Баща й щеше да е толкова разочарован.

Брет, баща й; Брет, баща й… Измъчваща се от мисли за двамата… И тогава, като последствие на цялата й тъга, на разсъмване й дойде най-ужасната възможна мисъл. Татко ще убие Брет! Тя се изправи в леглото, напълно убедена, че заради нейната вина Дерек ще застреля Брет заради обезчестената си дъщеря. Щеше да го убие. Прилоша й. Стана и закрачи из стаята, вече истински уплашена. Трябваше да го спре. Но как? Нищо, което кажеше или стореше, не би спряло баща й да отмъсти. Трябваше да предупреди Брет! Имаше два месеца да го убеди да напусне града и да стои настрана, докато Дерек е тук. Щеше да го накара да я изслуша. Трябваше!

Свлече се трепереща върху възглавниците. Ситуацията се затягаше все повече и повече. Като напуснеше Сан Франциско, нямаше да види Брет никога вече. Тази мисъл не би трябвало да я разстройва, но я разстрои.

Аз дори не го харесвам, помисли си тъжно тя. И въпреки че не направих нищо, за да го спра, той е знаел по-добре какво върши. Трябваше да спре. То си е изцяло негова грешка. А сега ще пратят мен вкъщи и никога няма да видя това проклето копеле отново.

Тя се разплака.

Не можеше да спре. Беше опозорена, съсипана, привлечена от един арогантен комарджия пряко волята си, затворена тук за още два месеца, два месеца, преди да се наложи да се изправи пред баща си, който щеше да убие Брет… Просто не можеше да бъде по-лошо.



Брет си наля двойно бренди и изпи половината на две глътки. Седна в огромното кресло, остави чашата настрана и зарови лице в ръцете си. Какво, по дяволите, му имаше? Никога не беше губил контрол така. Никога. Почти беше отнел девствеността на една млада жена, почти я беше съсипал без мисъл за последствията. Още не разбираше как беше станало всичко. Живо си спомняше как беше искал да спре и как не можеше. Как се давеше в безумна страст и отчаяна жажда. Как и тя го бе пожелала, как го беше карала да побърза, не се беше опитала да го спре. Боже господи!

Той затвори очи. Главата му пулсираше. Още я виждаше, полугола, извита страстно за него, пълните й, разкошни гърди, които се бяха изтърколили свободно от роклята, разтворените й бедра, канещи го да влезе. Беше била толкова мокра и готова. От гърлото му се изтръгна тих стон, когато си спомни как я бе довел до бърз и зашеметяващ оргазъм.

Исусе! В градината на Синклеърови!

Той стана, заразхожда се из стаята и изпи брендито на един дъх. Дойде му мисълта, че Сторм може би не е била невинна, може би беше някоя от онези млади дами от уважавани семейства, които се преструваха на невинни, докато си вършеха работата зад гърба на обществото. Ядоса се и се вгледа невиждащо в нощта, опитвайки се да се убеди, че това е вярно. Не изглеждаше възможно.

И все пак си спомни как тя бе настоявала френетично. Никоя почтена дама не би го направила. Спомни си как изглеждаше, когато я видя за пръв път, облечена в кожени бричове като дивачка, толкова несъзнаваща, че е жена. Но може би в тази свобода още отрано се е съвкупявала с оня Лени Уилис от Тексас. По дяволите! Не знаеше какво да мисли!

Ако не беше така, щеше ли тя да го моли за такива неща?

Всъщност, нямаше значение. Репутацията й бе съсипана. Той я беше съсипал.

Брет не се изненада, когато час по-късно пристигна призовката. Пол Лангдън изискваше присъствието му в осем сутринта. Брет смачка мрачно бележката и я хвърли в камината. Не искаше да се жени за нея, но това беше единствената възможност.

Прекара безсънна нощ, мятайки се и въртейки се в леглото, и пристигна у Лангдън точно в осем. Барт го въведе в кабинета и обяви пристигането му. Пол Лангдън стоеше строго между плюшените мебели и му кимна сурово.

— Влизай, Брет.

— Благодаря. — Брет се приближи и разгледа лицето на приятеля си. — Добро утро.

Пол го погледна втренчено и не отговори.

— Пол, много съжалявам — искрено каза Брет. Почувства изгаряща вина, че е предал приятеля си и почти е прелъстил братовчедка му. Така или иначе, след като вече беше дошъл с предложението, което бе решил да направи, се почувства малко по-добре.

— Аз също — каза в отговор Пол. — Ти си един от най-близките ми приятели. Доверих ти се за нея. Кажи ми… Вашите конни разходки бяха ли невинни?

Лицето на другия се изкриви.

— Знаеш, че бяха!

— Ти ще се ожениш за нея — заяви безкомпромисно Пол. Лицето на Брет потъмня. Въпреки че вече знаеше, че ще се стигне до това, Пол дори не го беше оставил да направи честното предложение. Това го бодна в гордостта и той изправи гръб.

— Тя е под моя опека — тежко каза Пол. — Никога не бих я отпратил у тях опозорена, особено когато всичко е станало заради моето нехайство и чрез мой приятел.

Не съм отнел девствеността й — каза Брет с блестящи очи. Внимаваше какво казва — още не беше сигурен в невинността на Сторм Браг. Никога нямаше да забрави страстта, която му бе показала, както й собствения си неконтролируем отклик.

— Следващата събота — каза Пол. — Ще се постараем церемонията да е малка и дискретна, само семейство Фърлейн ще дойдат като свидетели.

Това беше само след седмица. Брет откри, че е бесен.

— Да разбирам ли, че и булката е съгласна?

— Разбира се.

Брет се обърна с гръб към Пол и посегна за наметката си. Да не би всичко да е било капан, още от момента, в който я видя? Разбира се, че Сторм ще иска да се омъжи за него, та той беше най-желаният ерген в Сан Франциско. Защо тя да е по-различна от всички останали пърхащи дамички, които с удоволствие биха се оставили да бъдат заловени в прегръдките му и да го принудят да се ожени за тях? Трябваше по-рано да се досети.

— Кажи ми — студено каза той, обръщайки се леко, — това идея на Сторм ли е или твоя?

— Няма значение — също така студено отвърна Пол. — Ти ще се ожениш за нея, Брет.

Брет беше бесен на себе си, на нея — и желанието му да не се жени надмина кратката му увереност, че трябва да направи каквото е правилно.

— Сигурен съм, че има немалко млади мъже, които с огромно удоволствие биха взели госпожица Браг.

— Ще те съсипя — каза изведнъж Пол. — Няма да продължа сроковете ти. Ще ти отрежа кредита. Нямаш пукната пара, Брет, и си пресрочил плащанията. Ще трябва да ликвидираш половината си капиталовложения.

Умът на Брет работеше трескаво. Изведнъж разбра, че ако Пол се обърнеше срещу него, щеше да се наложи да започне отначало. Нямаше да бъде беден, но щеше да се наложи да блъска като луд, за да достигне някой ден до сегашното си положение — а този път можеше и да не успее.

— Ще ми наложиш запор.

— Именно.

— Е — каза Брет, — това явно решава нещата. Прати някой да ми каже в колко часа да се явя за сватбата си. — Той тръгна с широки, едва сдържани крачки към вратата и изчезна.

Нямаше да позволи някаква си глупава грешчица да му струва империята му или уважението, с което се ползваше — всичко, за което се бе борил толкова много. Не и един миг необмислена страст. Щеше да се ожени за Сторм Браг.

Сторм закуси късно в стаята си. Беше страхливка — не можеше да се срещне с никого, още не, даже и слугите. Беше успяла да поспи няколко часа след изгрев слънце, но се чувстваше повече уморена, отколкото отпочинала. Едва можеше да яде — нещо необичайно за нея. Гадеше й се от страх в очакване да я повикат. Скоро и това стана. Тя слезе, облечена с проста пола и блуза, с коса, сплетена на дълга плитка. Пол беше в кабинета си и изучаваше някакви документи, но когато я видя, се усмихна, за нейна огромна изненада.

— Влизай, влизай и затвори вратата. Имам добри новини.

Тя не можеше и да си представи какви могат да бъдат тези новини, но в гърдите й се надигна подозрение. Затвори вратата със сила.

— Пол… толкова съжалявам.

— Грешката не е твоя — отвърна той. — Брет е един изпечен прелъстител. Не те обвинявам. Нямала си избор.

Тя усети надигащите се сълзи на облекчение.

— Той беше тук тази сутрин — вметна Пол.

— Какво?

— Съгласи се, че може да се направи само едно.

Сторм се смути.

— Писа ли вече на баща ми?

— Да. Не сметнах за необходимо да навлизам в подробности. Просто подчертах, че Брет е най-добрата плячка в града и всеки баща би се гордял с избора на дъщеря си.

— Какво? — не разбра Сторм. — Каква най-добра плячка?

— Сватбата ще бъде точно след една седмица — следващата събота. Ще я направим възможно най-скромна. — Той се усмихна. — Знам, че това не е точно момичешката мечта за съюз на две сърца, но Брет е добър човек, може би малко повече мъжкар от средната норма. Ще ти бъде чудесен съпруг.

— Съпруг ли!!! — Тя се вкамени. Брет… неин съпруг? — И… той искаше ли да се ожени за мен?

— Разбира се. Брет е човек на честта.

Сторм се свлече в един стол. Най-накрая умът й заработи.

— Но аз не мога да се омъжа за него! Пол, смятах, че ще ме пратиш вкъщи.

— Сторм, това е по-доброто решение, повярвай ми. Ще имаш добър, преуспял, красив съпруг. Защо предпочиташ да се завърнеш у вас опозорена?

— Аз дори не го харесвам. Не искам да ставам негова жена!

— Вече е твърде късно. Брет трябва да приеме грешката си и го знае. Не бих могъл да те изпратя у дома с очернено име. А и не би могла да си намериш по-добър съпруг.

— Не искам да се женя — каза нервно Сторм. — Нито сега, нито когато и да било!

Пол се намръщи.

— Сторм, искаш ли да те върна вкъщи като жена със съсипан живот или предпочиташ един успешен брак?

Сторм замръзна. Ако се омъжеше за Брет, може би родителите й никога нямаше да разберат истината; щяха да се гордеят с избора й, с нея самата… Очите й се напълниха със сълзи.

— Пол? Ти каза ли им нещо?

— Реших да го оставя на теб.

Тя преглътна. Това беше избор и изведнъж й се стори единственият възможен. Как можеше да провали семейството си? Вместо това можеше да се престори, че се е влюбила безумно и родителите й щяха да са тъй доволни, особено след като Брет е добра плячка. Никога вече нямаше да живее със семейството си. Никога вече нямаше да живее в Тексас. Но щеше да ги посещава. Съпругата на Брет… Нямаше да се налага да заминава, без да го види повече…

— Той наистина ли иска да се ожени за мен? — попита тя под пелена от сълзи. Пол се приближи до нея.

— Така, така — каза той, потупвайки я по рамото. — Знам, че последните няколко седмици не бяха лесни за теб. Много хора са започнали брака си с по-малко от любовта, която вие изпитвате един към друг. Сторм, ти нахлу в града и отнесе ергена, преследван от всяка една жена наоколо, и то с години! И всичко това само за две седмици!

Сторм се поусмихна. Звучеше като комплимент. Но все още не можеше да си представи Брет да се съгласява да се ожени за нея; проклятие, той беше толкова властен, толкова арогантен, толкова самовлюбен…

— Трябва да призная — каза Пол с овча усмивка, — че по-разказах едно-друго в писмото до родителите ти.

— Това реши нещата. Щяха да мислят, че тя и Брет са се влюбили отчаяно само за две седмици и той е най-харесваният ерген в града.

— Съгласна съм — каза тя.

8

Въпреки че Марси идваше всеки ден, за да й помага да събере чеиза си, Сторм не видя Брет дори веднъж през седмицата преди сватбата. Той не й прати и една бележка, и едно писъмце, нищо. На Сторм се стори странно — сякаш всичко беше нагласено, сякаш венчавка нямаше да се състои наистина. Посетиха я няколко човека, които й пожелаха много щастие, както и няколко опечалени ухажори, между които и Рандолф, който мрачно я попита дали обича Брет. Сторм се изчерви, неспособна да отговори — какво можеше да му каже? Рандолф изтълкува мълчанието й като съгласие, тъжно й пожела всичко най-хубаво и си тръгна. Нито една жена не й дойде на гости.

В четвъртък, два дни преди венчавката, Сторм се почувства готова да повдигне въпроса за годеника си.

— Марси?

— Съвършена е! — възкликна Марси, оглеждайки облечената в сватбената си рокля Сторм. — Стои ти идеално.

— Виждала ли си Брет?

Марси се намръщи, докато мадам Ламот нареждаше на Сторм да вдигне ръце.

— Ами, да, видях го.

Сторм свали ръцете си и мадам каза, че могат да свалят роклята. Веднага сръчни пръсти се заеха да я разкопчават.

— Марси — каза Сторм с треперещ глас, след като мадам си беше тръгнала.

— Хайде да поговорим — отвърна Марси и я отведе до канапето. Сторм пое дълбоко дъх.

— Просто не мога да повярвам, че всичко това е истина! Истина ли е? Може би той е променил решението си. Не съм го срещала от седмица. Ако ме зареже пред олтара, ще умра. Не мога да понеса още едно унижение, просто не мога.