Сторм скочи от леглото и се огледа — за дрехи, разбра той.

— Не се обличай в мое присъствие — каза той. — Перфектна си и така.

На вратата се почука. Брет я погледна, чакайки с вдигната вежда и тя се мушна под завивките, придърпвайки ги до брадичката си. Устата му трепна и той отвори вратата. Питър внесе поднос и започна да подрежда масата. Влезе още един прислужник с шампанското. Брет кимна и затвори вратата след тях. Погледна небрежно към Сторм и отпуши едната бутилка. Наля две чаши, отиде до леглото, където тя седеше, все така срамежливо завита с юргана. Подаде й едната чаша и леко се раздразни, когато тя не я взе, а само стисна чаршафа по-силно.

— Не си ли жадна? — попита той.

— Махай се.

Той зяпна. После се усмихна ледено.

— На мен ли говориш?

— Не на стените, струва ми се — изсъска тя с блеснали очи.

Той сръбна от шампанското.

— Това е сватбената ни вечеря, а след малко ще бъде нашата брачна нощ.

Ноздрите й трепнаха.

— Няма.

— Прощавай? — не повярва той на ушите си.

Тя се усмихна гадно.

— Няма да бъде. Махай се. Ако знаех, че си ти, щях да барикадирам вратата.

Той бавно остави чашата.

— Разбирам. Възнамеряваш да ме отблъснеш?

Точно така.

— Не съм се оженил за теб, за да имам съпруга само на име. Ти си ми жена и ще спиш в брачното ни легло.

— Никога — изфуча тя. — Мразя те. Махай се.

Той дръпна завивките, сграбчи я за талията и я притегли към себе си.

— Защо настояваш за по-неприятния начин? — изръмжа той в лицето й. В очите й избиха сълзи. Той изруга и я пусна. Тя се дръпна към таблата на леглото.

— Остави ме!

Той взе чашата й.

— Изпий това. Ще видиш всичко в по-розова светлина.

Тя отвори уста да откаже, но той така мрачно я погледна, че тя я затвори и взе шампанското. Той разбра, че тя замисля нещо, но не знаеше какво.

— Изпий го — повтори Брет.

Сторм затвори очи. Искаше й се да плисне шампанското в лицето му, нещо повече, да издраска очите му, но се страхуваше. Почувства се малка и самотна, гола и ранима, а начинът, по който той я гледаше, усили страха й.

— Сторм — каза той. — Не можем да променим стореното.

Дъхът му докосна лицето й. Тя отвори очи и видя, че той е много близо, а очите му горят. Устните му се разтвориха и докоснаха нейните. Тя здраво стисна устни. Устата му нежно, но настоятелно ги зацелува, съвсем не като твърдата, болезнена целувка пред приятелите им на венчавката. Но тя нямаше да се поддаде — нямаше да се стигне до това. Мразеше го. Изведнъж почувства ръката му на гърдите си, нежното й движение и в тялото й рукна неудържим гняв. Той не бе искал да се ожени за нея, мразеше я, а сега искаше да я притежава. С див крясък тя се издърпа от ръцете му и плисна шампанското в лицето му. Той подскочи със стиснати очи. Цялото му лице беше мокро. Сторм се хвърли към другата половина на леглото и го загледа, докато той очевидно се опитваше да се пребори с гнева си. Отиде бързо до масата и се избърса с една салфетка. След това се обърна и напусна стаята, без да промълви и дума.

Тя трепереше. Без съмнение той щеше да се върне. Бързо заключи междинната врата и тази, която водеше към коридора. Застана несигурно сред стаята, здраво обвила тялото си с ръце и се опита да се успокои, като си заповтаря, че няма от какво да се бои. Но страхът не си отиваше.

Минутите се влачеха. Тя чуваше шумове от съседната стая. Сигурно Брет се преобличаше. След това настана тишина. Какво ставаше? Какво го задържаше толкова? Тя отиде до леглото, разгледа чекмеджетата на нощната масичка и зачака.

Брет поръча да му донесат вода за къпане и се съблече чисто гол. Толкова беше ядосан, че не се осмели да се върне при нея — щеше да я нарани. Никога преди не беше удрял жена, но му се искаше да я пребие. Изпи две брендита за успокоение, след което се потопи във ваната и си изми косата, лепкава от шампанското. Гневът му поутихна, но на негово място се настани хладната решителност. Привърши с къпането, изпи още едно бренди и наметна на раменете си тъмносиния си копринен халат. Отиде до междинната врата и я отключи.

Тя седеше в леглото, все още в ония прозрачни, възбуждащи дантелени парцалки. Ахна и пребледня, когато той влезе в стаята. Брет мрачно се усмихна. Определено не беше толкова глупав, че да позволи на жена си да му заключи вратата под носа. Приближи се до нея с решителна стъпка. Видът й, уханието й, мисълта за това, което щеше да се случи, как щеше да я притежава, го възпламениха и страстта го погълна. Той спря до леглото. Тя срещна погледа му с изплашените си, разширени очи, но той не изпита съжаление или състрадание. Тя, не той ги беше довела до този момент.

— Не се опитвай да се бориш с мен — натърти той.

— Ще се боря до смърт.

— Тази нощ ще ти доставя удоволствие.

— Ще трябва да ме насилиш.

— Няма да бъде насила, уверявам те. — Той се приближи още повече. Тя не сваляше очи от лицето му, но ръката й се плъзна към чекмеджето на нощната масичка. Брет, превъзбуден и замаян от желание, се смути от този жест. В първия момент, когато ръката й се вдигна, той реши, че тя го зове към обятията си и сърцето му развълнувано подскочи. Но после видя в полумрака, че тя е насочила шест-патронен колт към сърцето му. Той спря.

— Махай се. — Гласът й трепна, но не и ръката й.

— Свали пистолета. — В гласа му имаше неверие.

— Няма. Този брак няма да бъде консумиран. Когато татко дойде, ще го анулираме — в случай че той не те убие за това, което направи с мен.

В първия момент Брет не я чу, толкова беше ядосан, че тя насочва пистолет срещу него и отхвърля правата му. Едва пазеше самообладание, но в крайна сметка си изпусна нервите. Не мислеше, че тя ще стреля по него, не беше достатъчно бърза. Сграбчи китката й, светкавичен като пантера. Тя изстена и изпусна оръжието. Той яростно го ритна настрана, запрати го към стената, след това я сграби за рамената и я притисна много, много силно до себе си.

— Хич не смей да си играеш така с мен — процеди той през зъби. — Ясно ли ти е?

— Да пукнеш дано — изкрещя тя и се забори. Силна беше, но не можеше да се мери с него. Той я стисна по-здраво. Тя ахна и застина.

— Мразя те! — изохка Сторм. — Мразя те!! — Започна да плаче.

Прииска му се да я хвърли под себе си и да я обладае, сигурен, че скоро ще стене в екстаз. Но сълзите й му подействаха като студена вода и възвърнаха разума му. Той охладня за миг и я пусна. Тя се изтърколи настрани.

— Значи искаш анулиране? — попита той безизразно.

— Да — изхълца тя. — Да!

— Мислех, че искаш да се омъжиш за мен.

— Не! — страстно извика тя. Обърна се към него. Лицето й беше мокро от сълзи, но очите й блестяха. — Те ме излъгаха. Казаха ми, че искаш да изпълниш дълга си към мен, да спасиш честта ми. Съгласих се, защото само така можех да изтрия срама от семейството си. Сега разбирам, че е по-добре да се бях прибрала опозорена вкъщи, отколкото да съм омъжена за теб.

Той застина. Не разбираше защо гневът му отново надигна чудовищната си глава, заплашвайки да избухне в жестокост. Значи в края на краищата тя не е искала да се омъжи повече от него. И двамата са били подведени. Той късо кимна.

— Много добре.

Тя застина, без дори да диша.

— Няма да консумираме брака си, не се бой. Напълно съм съгласен с тебе в това отношение. — Не успя да се усмихне. Всъщност се почувства сякаш челюстта му се е схванала от някакъв много жесток и неочакван удар. — Лека нощ.

Той излезе сковано от спалнята и се насили да не тръшне вратата след себе си, въпреки че тя хлопна все пак доста силно. Застана неподвижно в средата на стаята си и прокара треперещи пръсти през косата си. Не почувства никакво облекчение от решението, което бяха намерили за цялата тази каша, но го прие, защото още я желаеше до безумие.

Тя искаше анулиране. Пол нямаше да има причина да му налага запор, ако баща й се съгласеше с това.

Брет свлече халата от гърба си и започна да нахлузва дрехите си с гневни проклятия, защото ръцете му трепереха. След това напусна къщата. И въпреки това не можа да изтрие образа на Сторм от главата си, Сторм в целия й гняв и обляно в сълзи великолепие.

9

Слугинята го погледна с тъпо учудване.

— Господин Д’Аршан!

— Кажи, моля те, на Одри, че съм тук — каза той и премина покрай разтревоженото момиче. Свали палтото си и си наля ново бренди. Ако Одри се срещаше с други мъже, това не му пречеше, стига да не му се месеха пряко. Плащаше за тялото, дрехите и къщата й. Идваше винаги пръв. Ако сега имаше някой при нея, той очакваше идиотът да бъде отпратен. С тази мисъл влезе в салона и плътно затвори вратата, за да избегне притесненията за всички.

Прислужницата се върна и му съобщи, че мадам скоро ще се присъедини към него. Той кимна и се загледа през френския прозорец към малкия, приятен двор. Един огромен дъб, растящ току до къщата, му пречеше да вижда, но това нямаше значение. Вместо азалиите и напъпилия олеандър, той виждаше Сторм. Разбира се. Как, да го вземат дяволите, да я прогони от мислите си? Трудно му беше да повярва, че тя иска анулиране. Всяка друга жена в Сан Франциско би умряла, за да бъде на мястото й, но тя не го искаше. Обърна се, когато чу вратата да се отваря. Одри се плъзна в помещението, разкошна както винаги. Носеше плисирана копринена роба в розово с черни дантелени ръбове и Брет се почуди за миг какво ли имаше отдолу. След това, за нещастие, в ума му се загнезди образът на Сторм по дантелена, девическа риза и фусти. Опита се да мисли за друго.

— Брет! — Очите на Одри се разшириха и тя грациозно пристъпи към него. — Мили, каква изненада!

— Така се случи — сухо каза той и прие целувката й. Тя отстъпи крачка назад и го заразглежда.

— Миличък, та това е първата ти брачна нощ!

Той вдигна вежда.

— Точно така.

Лицето й беше съвършен овал от слонова кост. Тя се усмихна.

— Поласкана съм.

Изражението му й подсказа, че темата е приключена, а тя го познаваше твърде добре, за да му противоречи.

— Гладен ли си, скъпи?

— Да — отвърна Брет. — Но не за храна, Можем да ядем по-късно.

Одри се усмихна без всякакъв свян и пое ръката му. Брет я последва по стълбите и в спалнята. Вече разкопчаваше ризата си — нямаше смисъл от церемонии. Всички в малкото домакинство знаеха мястото му тук и добре правеха. Пусна ризата на пода.

— Нека ти помогна — измърка Одри. Както винаги ухаеше прекрасно, пикантно и екзотично. Ръцете й изглеждаха предизвикателно бели върху тъмната му кожа. Позволи й да го съблече, но се намръщи при мисълта, че лягаше с любовницата, а не с жена си в проклетата първа брачна нощ. Пак се ядоса.

Когато остана чисто гол, тя като че ли се отпусна и поуспокои. Той направи усилие да скрие лошото си настроение, но нямаше нужда. Одри не беше в правото си да се меси — тя беше само любовница. Но ето че го гледаше със смесица от лукавство и загриженост. Отчасти, разбра той, заради твърде мрачното му изражение и отчасти, защото още не беше готов за нея, нещо необичайно. Спомни си страстта си към младата тексаска и почувства див прилив на желание — дори сега. Вдигна Одри на ръце и я отнесе до огромното легло. Както и подозираше, под халата тя не носеше нищо, освен черни копринени чорапи и черни дантелени жартиери с червени розетки. Дребното й тяло беше голо, бяло и заоблено на всички нужни места. Гърдите й бяха големи, повече от една шепа. Той положи своята върху едното съвършено полукълбо и почувства как желанието му се връща. Наведе глава и засмука нежната плът, но в главата му нахлу раздразнение, когато пред очите му застана твърде живият образ на жена му. Засмука по-силно, за да го прогони. Когато Одри го обърна по гръб, плъзна се надолу по тялото му, шепнейки любовни думички и пръстите й обвиха горещата му мъжественост, гордо извишаваща се над корема му, той затвори очи и остави устните и да заличат тревожещите го мисли.



Нещо събуди Сторм. Тя се ободри за миг и се вслуша внимателно. Нищо. Седна и погледна часовника — беше малко след два сутринта. Разтрепери се от гняв при спомена за отминалата вечер. Той дали се бе прибрал вече?

Тя стана бавно и безшумно и отиде до прозореца. Хвърли поглед към алеята и градините около нея, и обора отдясно. После го видя. Излизаше от конюшнята така, сякаш нямаше грижи на тоя свят. Сторм го позна, въпреки че нощта беше облачна и луната едва се виждаше. Вгледа се в него, но видя, че върви по права линия. Не изглеждаше пиян. Върна се в леглото си, трепереща от нещо, което подозрително напомняше ревност. Но, каква ревност, но къде се беше губил от шест та досега? Умът й отказваше да даде отговора. В стомаха й заседна някакво горчиво и тежко кълбо. Заслуша се внимателно и най-накрая чу приближаващите се стъпки. Бяха твърди и даже равномерни. Като че ли поспря за миг пред вратата й, но отмина. Чу как вратата му се отвори и хлопна тихо. Седна в леглото си и обви коленете си с ръце. Мразя го, беше единствената й мисъл. И все пак продължаваше да слуша тихия шум, който идваше откъм стаята му. Той се събличаше. Тя пламна, когато си представи как дрехите се свличат от тялото му една по една, докато то не остана чисто голо. Щеше ли да облече онзи тънък, разтворен отпред халат, който бе носил в стаята й, под който се виждаше късче от голата му гръд, покрита с къдрави косъмчета?